Германската външна политика и Ирландия (1900-1914)

В този материал се разглеждат отношенията на Германската империя към ирландския въпрос в предвоенния период. Може да се види, че Берлин има особен интерес към събитията в Ирландия в годините на ълстърската криза 1912-1914 г.

В края на XIX – началото на ХХ век най-важен в политиката на Великобритания е ирландският въпрос. Влошаването на вътрешната ситуация на Зеления остров често води до кризи в Британската империя. В контекста на международното напрежение, което е характерно за началото на ХХ век, представлява интерес да се разгледа ролята на ирландските събития във външната политика на кайзерова Германия в предвоенния период.
Накратко ще характеризираме политическият климат в този период.
В началото на ХХ век като актуални проблеми в Ирландия се считат поземления въпрос и хоумрула (законопроект за автономия). С приетия през 1903 г. аграрен закон основно искане на ирландското национално движение е автономният статус на Ирландия в състава на Британската империя, въпреки че не цялото население на острова подкрепя това искане. На привържениците на автономията се противопоставят представителите на две политически течения: революционното и юнионизма.
Активистите на революционното направление в обществената мисъл се стремят към пълна независимост на Ирландия. За да се реши тази задача, според тях, трябва да се организира въстание срещу английското господство. Революционерите нямат широка подкрепа [1, 432-433; 2, 72]. Много от лидерите на радикалните  националисти се придържат към традиционната формула: „трудностите за Англия са шанс за Ирландия“. С нарастването на международното напрежение и реалната военна заплаха за Англия, революционерите обръщат своето внимание към главния съперник на Британската империя – Германия. В кръговете на националистите, по митинги, в националистическата преса се разпространява идеята за съюз с немците в предстоящата война.¹ [3, 82].
Юнионистите пък се опитват всячески да запазят обединението между Ирландия и Великобритания. Крепост на юнионизма е североизточната провинция на Ирландия – Ълстър. Тук се намират политическите, икономически и религиозни корени на юнионистите. Мнозинството от населението в провинцията е протестантско (по-голямата част от ирландците са католици). Индустриалният северен Ълстър рязко се различава в нивото на развитие от аграрния юг. Повечето индустриалци, земеделци и квалифицирани работници в Ирландия също са протестанти. Те се опасяват, че въвеждането на хоумрул може да ги лиши от съществуващите привилегии. Ето защо, законопроектите от 1886 г. и 1893 г. предизвикват силна реакция от страна на юнионистите и дори ълстърски кризи.
Най-голям мащаб достига ълстърската криза през 1912-1914 г., разразявайки се след внесения в Уестминстър през април 1912 г. проект за трети хоумрул. През 1913 г. за защита на обединението юнионистите сформират Ълстърските доброволчески сили (ЪДС). В допълнение, юнионистите се опасяват, че в случай на приемане на хоумрула те ще преминат в поданство на протестанта Вилхелм II [4, 129; 5, 376-377]. В отговор през есента в южната част на страната се появяват Ирландските доброволци (ИД). И двете организации провеждат занятия по военна подготовка и нелегално доставят на острова оръжие. Тази ситуация води до остра криза в Британия. Естествено, подобни събития не могат да останат без вниманието на Германия.
Интересът на немското общество към ситуацията в Ирландия, както отбелязва немският историк В. Хюнзелер, започва да се надига от края на XIX в. Той е причинен от две обстоятелства. Първо, проблемите с приемането на първия и втория хоумрул във Великобритания и, второ, дискусията в Райхстага по въпроса за националната политика на новите германски територии – Елзас и Лотарингия [6, 76]. В Германската империя също съществува и собствен национален проблем – в източните територии, където живеят поляци, които настояват за национална автономия. Затова политическото ръководство на Райха, национално-либералната и консервативната преса не поддържат сепаратистките движения на своите многонационални европейски съседи (например в Австро-Унгария и Британската империя). Ирландските искания за хоумрул ги разглеждат като опасна заплаха за идеята на националната цялост, способстваща за вътрешната и външната сила на единната национална държава. Признавайки сходството на национално-политическата ситуация в полските области и ирландските, консервативните кръгове на немския елит подчертават наличието в Ирландия на силата на юнионистите. Обратното, либералната, социалдемократичната и католическата преса приветстват исканията на ирландците да установят автономия. Те виждат в това тласък към икономическо, политическо и културно-религиозно развитие на острова. [6, 265-266].
германия Любопитно е отношението на немските посланици в Лондон към ирландския въпрос. Посланикът граф Метерних (1901–1912) одобрява политиката на британските консерватори по отношение на хоумрула, виждайки във въвеждането на автономията дестабилизиращ фактор. Въпреки това, последният германски предвоенен посланик княз фон Лихновски (1912–1914) и първият секретар на посолството фон Кюлман симпатизират на реформаторското крило на ирландските националисти в тяхното искане за автономия. Те особено приветстват включването в законопроект принципа на демократичния федерализъм. В своите донесения дипломатите критикуват методите на юнионистката съпротива срещу въвеждането на общоирландска автономия. [7, 91-98].
Усложненията в англо-ирландските отношения се анализират от официалната германска страна не без интерес, но с голяма предпазливост. Те се опитват да изключат конкретните точки на възможно съприкосновение с Великобритания, избягвайки официалните изказвания по повод нейната ирландска политика [7, 88]. С идването на власт през 1909 г. на Бетман-Холвег с неговата външнополитическа програма, насочена към установяване на „взаимоотношения“ с Англия [8, 109-110], Берлин става още по-предпазлив по въпросите за отношенията с Лондон.
Въпреки това, можем с увереност да говорим за започването на германо-ирландското сътрудничество от 1898 г., договорът за което е сключен на неутрална територия, в САЩ. Това е свързано с увереността на немската и ирландската диаспора в съществуването на таен съюз между Англия и Америка, против който по митинги и в пресата встъпват представители и на двете групи [9, 274]. През 1910-1912 г. в Америка се провеждат серия от демонстрации срещу англо-американския договор за арбитраж, организирани от ирландските и немските организации². Те се опасяват, че този договор в бъдеще може да прерасне във военно-политически съюз. Сътрудничеството им е основано на омразата срещу Англия. Ако ирландците виждат в нея вековен угнетител на своя народ, то немците – противник на развитието на Германската империя.
Неформалните и неофициални контакти с ирландските националисти в Ню Йорк в продължение на седем години преди войната се осъществяват с посредничеството на историка Т. Шиман, който е близък на кайзера и поддържа отношения с много влиятелни немски политици и военни [8, 80]. Той настоява за рентабилността на използването на съвместната работа между немците и ирландците в САЩ в случай на англо-германска конфронтация. За способността на ирландците да противодействат на английското влияние в САЩ съобщава посланикът граф фон Бернщорф. От началото на Първата световна война той става посредник между Берлин и ирландските революционери, а ирландската и немската диаспора взимат активно участие в антибританската пропаганда в Америка [9, 124-125].
Едновременно с ирландските емигранти в Америка се активизират и техните сънародници в родината. В разгара на „флотската паника“ в Англия, причинена от приемането на германския закон за флота от 1908 г., който заплашва Албиона към 1920 г. да загуби статуса си на „господар на морето“, през есента на 1909 г. в Ирландия сред сепаратистите се надига глас за съюз с Германия. На засилващия се германски флот те възлагат „огромни надежди“ [10, 329; 11, 634]. Както сепаратистите, така и британските консерватори отбелязват важността на геополитическото положение на Ирландия в Атлантика и нейната близост до Великобритания, създаващи реална заплаха за Лондон в случай на придобиване на независимост или автономия на Зеления остров³ [12, 334].
С подобните настроения на ирландците е запозната част от висшето германско общество, но те нямат широка известност в страната. С цел да промени ситуация ирландският националист Р. Кейзмънт се обръща анонимно с молба към генерал Ф. фон Бернхарди, бивш член на Генералния щаб, да преведе и публикува статията му „Ирландия, Германия и следващата война“ във водещите немски вестници [13, 400]. Този избор не е случаен. През 1912 г. Бернхарди написва книгата „Германия и приближаващата се война“, която получава широка известност не само в родината му, но и в целия свят. Главната теза на книгата е необходимостта от приемане на превантивни мерки срещу Антантата. В статията Кейзмънт доказва преимуществата ирландците да се откажат от подкрепа за Англия във вероятната война и изгодността от съюз с Германия.
Бернхарди откликва на молбата и на 18 септември 1913 г. в консервативния вестник „Пост“ се появява статията „Ирландия, Германия и Англия“, запознаваща читателите с идеите на анонимния „лоялен на Германия ирландец“. Генералът подчертава, че в статията се разкриват слабостите на Британската империя и обръща внимание на това, че ако рано или късно започне война с Мрачния Албион, немците ще „имат съюзник във вражеския лагер“, който ще осигури безпокойството на Англия и вероятно може да отклони част от британските войски. В друга статия Бернхарди посочва „ахилесовата пета“ на Великобритания, заради която тя има „всички основания да се опасява от войната“. От една страна, това е ирландското движение за независимост, значението на което редом с фенианството в САЩ не трябва да се подценява. От друга страна, това са революционните желания и жаждата за независимост на колониите, „които, въпреки империалистичните стремежи на Англия, предизвикват у нея сериозна тревога и несъмнено подкопават активността й в Европа“4.
Тези агресивни статии, автор на които е бившият член на Генералния щаб, не могат да останат без вниманието на външнополитическите ведомства на империята и на 19 септември в „печатния рупор“ на Министерството на външните работи на Германия „Кьолнише Цайтунг“ е отпечатан рязък отговор. В статията се посочва, че публикациите с фалшивото излагане на ситуацията в Ирландия в известните немски вестници нарушава общата линия на външната политика на империята. От писателската дейност на Бернхарди е недоволен император Вилхелм II, който смята, че тя може да донесе вреда на интересите на Германия5. Помощник държавният секретар А. Цимерман се възмущава от невежеството на генерала и иска занапред „неговата публицистична дейност да се ограничи само до военната област“6. Възможно е на генерала да е оказан натиск, тъй като той повече не пише за Ирландия.
В контекста на изложените идеи на генерала представлява интерес какво е отношението на Генералния щаб и Адмиралтейството към ирландския фактор. Да отбележим факта, че въпреки многовековната революционна традиция, основана на търсенето от ирландските националисти на чуждестранна помощ в своята борба с Албиона, Ирландия не е разглеждана от висшето офицерство на флота в плановете за военни операции срещу Англия [14, 48-76]. Офицерите от Адмиралтейството поставят ниска оценка на възможността от нахлуване в Ирландия, изхождайки от две обстоятелства: въпреки остротата на англо-ирландския конфликт, немските наблюдатели отбелязват лоялното отношение на ирландците към властта в случай на външна опасност и те знаят безуспешността на предишните испански и френски десанти на острова през XVI–XVIII век [6, 183]. Подобни разсъждения напълно отговарят на ситуацията в Ирландия и Атлантика.
Тази позиция е аргументирано представена в статията на морския офицер А. Р. фон Биберщайн [15, 33-34]. Той опровергава бившия първи лорд на Адмиралтейството граф Коудур по повод на това, че немците могат да използват ситуацията в Ълстър и да превърнат Белфаст в база на германския флот. Биберщайн обосновава безпочвеността на подобни мисли исторически и технически. Привеждайки примери от историята на чуждестранни нахлувания в Ирландия от 1601 г. до 1798 г., авторът подчертава, че съвременната ситуация е променена, а английският флот е станал много по-силен. Той посочва ненадеждността на двата възможни пътя към Ирландия: през Ла Манша и през Шотландия. В първия случай препятствие за немците ще стане флота и бреговите укрепления на Франция. В Северно море също има няколко английски бази, а след завършването на строителството на Скапа Флоу този път ще бъде закрит. По-изгоден за немците би бил десантът на източното крайбрежие на Великобритания, в близост до Лондон. Биберщайн се съгласява с това, че немците може да се възползват от временното отсъствие на големите съединения на британския ВМФ в близост до метрополията, но в такъв случай възниква опасението, че с тяхното връщане ще бъде прекъсната връзката с Берлин на немския експедиционен корпус, което означава провал на операцията. Изхождайки от това, авторът прави извода, че възможността за германско нахлуване е изключена, а надеждите на ирландските националисти са безпочвени.
Подобно отношение към Ирландия се тай у германското Адмиралтейство и в годините на Първата световна война. Нахлуването на острова, според адмирал А. Тирпиц, може да бъде осъществено само след взимането от Англия на стратегическите инициативи в Атлантика, което не се случва.
През 1914 г. Ълстърската криза достига своя апогей. Това се отразява в нерешения въпрос за ирландската автономия; през март възниква армейска криза, когато британските офицери от гарнизона в Кура (в близост до Дъблин) отказват да се преместят в Ълстър от опасения, че ще бъдат използвани срещу юнионистите, към които изпитват симпатии, а през април и юли заради контрабандата на оръжие от Германия за ЪДС и ИД. Наблюдателите остават с впечатлението за неминуемата гражданска война на острова. Много големи британски политици, като например Д. Лойд Джордж и Х. Аскуит смятат, че събитията в Ирландия пораждат у Берлин и Виена илюзии, че Лондон няма да се осмели активно да се намеси в европейски конфликт, за да не засили по този начин започването на войната [16, 170; 17, 239]. Американският посланик в Германия съобщава през 1914 г., че немските шпиони виждат в ЪДС „реално и сериозно революционно движение“ и смятат, че въстанието задължително ще избухне с началото на войната [18, 79].
Без съмнение висшето ръководство на Райха внимателно следи ситуацията на острова. Самият кайзер се интересува от нещата в Ирландия, активно коментирайки донесенията от Лондон [6, 267]. Интересен е също фактът, че през август 1913 г. по време на частното посещение на лидера на ълстърци E. Карсън в Германия той е поканен на неформален обяд с Вилхелм II. Кайзерът се опитва да насочи разговорът към ситуацията в Ълстър, но Карсън умело отбягва този въпрос [19, 226].
В донесенията на германските посланици от Лондон се разкрива все по-големият скептицизъм по отношение реалността за въстание в Ирландия. Фон Кюлман още през ноември 1913 г. отбелязва, че докато ирландският въпрос заема главно място във вътрешната политика на Англия, той ще трябва да води външната си политика с голямо внимание и сдържаност7.
Особено внимание дипломатите обръщат на армейската криза. Ежедневно почти в продължение на месец от Лондон пристигат донесения с описание на ситуацията в страната. „Офицерският бунт“ поставя под съмнение дисциплината в английската армия и нейната готовност за война. Военното аташе Ренер подчертава сериозността на кризата, но отбелязва, че говори само за офицерите, докато войниците остават спокойни. Ренер предлага да се вземе предвид спецификата на английската дисциплина, която се различава от континенталната военна традиция. Британските офицери преди всичко са поданици, а след това войници, защото решават да не вървят срещу своите политически идеали. В случай на външна заплаха вътрешните раздори всячески се прекратяват. Ренер вижда причина за кризата в политиката на консервативната партия, в ръцете на която офицерите са играчки, и предупреждава за прибързаните изводи за ситуацията в Ирландия8.
Що се отнася до контрабандата на оръжие от Германия, то тук пряка връзка с германското правителство не може да се проследи. Но Е. Б. Черняк и Хюнзелер смятат, че тези търговски сделки се правят с пасивното съгласие на Берлин [5, 371; 6, 229-230].
Юлската криза от 1914 г. съвпада с усложненията в разглеждането на ирландския въпрос, породени от провала на конференцията между реформаторите и юнионистите по въпроса за хоумрула. Изглежда, че гражданската война чука на вратата. Немската преса внимателно следи събитията на острова. По честота съобщенията от Ирландия не отстъпват на съобщенията за австро-сръбския конфликт [20, 433]. Кюлман в донесение до канцлера през юли 1914 г. говори за благоприятния момент за използване на британските усложнения в Ирландия в полза на интересите на Германия [7, 96]. В берлинските кръгове смятат, че Англия не може да вземе активно участие във войната. Подобни илюзии се появяват по ред причини и една от тях е проблемът в британските колонии и заплахата от гражданска война в Ирландия [8, 735].
Изглежда, че ирландският фактор изиграва своята роля в увереността на германските върхове в заетостта на Лондон с вътрешните дела, което води до необмислена политика по отношение на Белгия. За германското ръководство е напълно изненадващо влизането на Великобритания на 4 август 1914 г. във войната. В същото време, Берлин вече може да премине от пасивно наблюдение на ситуацията в Ирландия към активно използване на ирландското национално движение в своята военна пропаганда.

Бележки
¹Виж например: Germans and Irish Stand Together // The Gaelic American. 1910. 10 June; When Germany
Fights England / B. Hobson // Irish Freedom. 1911. Oct.–Nov.; Ireland and the German Menace /R. Casement //
Irish Freedom. 1912. Oct.
²Виж например: National Library of Ireland, Devoy Papers, Ms. 18079. Lots re Anglo-American Arbitration
Treaty 1911; The German Irish Alliance // The Gaelic American. 1910. 6 Aug.
³Виж: Casement R. Gesammelte Schriften: Irland, Deutschland und die Freiheit der Meere und andere Aufsätze.
Diessen, 1916.
4Politisches Archiv, Auswärtiges Amt (по-нататък – РА АА)/ Deutschland 121. № 6. Publikationen. Bd. 2 (R 800)
(по-нататък – Deutschland 121), A 19450. Lyncker an Bethmann Hollweg, 1913. 27. Sept.
5РА АА. Deutschland 121. Anlage zu A 19510. Bernhardi F. von. Deutschland und England // Die Post. 1913.
28. Sept.
6РА АА. Deutschland 121. A 19510. Zimmermann an Lyncker, 1913. 5–9. Oct.
7PA AA, England 80. Die Verhältnisse in Irland (далее – PA AA, England 80), Bd. 12 (R 5868), A 22553.
Kühlmann an Bethmann Hollweg, 1913. 10. Nov.
8РА АА, England 80. Bd. 13 (R 5869). Anlage zu A 5914. Militär Attaché, 1914. 23. März, S. 1, 3–4; Anlage zu
A 5960. Militär Attaché, 1914. 25. März. S. 1.

Списък с литература
1 Foster. R. F. Modern Ireland, 1600–1972. London, 1988.
2 Alter P. Die irische Nationalbewegung zwischen Parlament und Revolution. Der konstitutionelle Nationalismus
in Irland 1880–1918. München; Wien, 1971.
3 Hobson B. Ireland Yesterday and Tomorrow. Tralee, 1968.
4 Prill F. Ireland, Britain and Germany, 1871–1914: Problem of Nationalism and Religion in Nineteenth-Century
Europe. Dublin; New York, 1975.
5 Черняк Е. Б. „Офицерският бунт“ в Англия (от историята на общополитическата криза в навечерието на Първата световна война) // Международни отношения. Политика. Дипломация XVI–XX в. М., 1964.
6 Hünseler W. Das Deutsche Kaiserreich und die Irische Frage 1900–1914. Frankfurt am/M; Bern; Las Vegas,
1978.
7 Kluge H.-D. Irland in der Geschichtswissenschaft, Politik und Propaganda vor 1914 und im Ersten Weltkrieg.
Frankfurt am/M; Bern; New York, 1985.
8 Fischer F. Krieg der Illusionen: die deutsche Politik von 1911 bis 1914. Düsseldorf, 1998.
9 Doerries R. R. Washington – Berlin 1908–1917. Die Tätigkeit des Botschafters Johann Heinrich Graf
Bernschtorff in Washington vor dem Eintritt der Vereinigten Staaten von Amerika in den Ersten Weltkrieg.
Düsseldorf, 1975.
10 Public Record Office London, Colonial Office 904/118. Précis of Information received by the Special Branch
RIC during the month of August 1909. Nr. 2497/S, 11.09.1909.
11 Public Record Office London, Colonial Office 904/118. Précis of Information received by the Special Branch
RIC during the month of November 1909. Nr. 2587/S, 11.12.1909.
12 Чърчил У. Световната криза // Чърчил У. Световната криза. Автобиография. Речи. М., 2003.
13 Bernhardi Fr. von. Denkwürdigkeiten aus meinem Leben: nach gleichzeitigen Aufzeichnungen und im Lichte der
Erinnerung. Berlin, 1927.
14 Kennedy P. M. The Development of German Naval Operation Plans against England 1896–1914 // English History
Review. 1974. № 89.
15 Biberstein A. R. von. Das Phantom einer deutschen Landung in Irland // Neue Militärische Blätter. 1910. № 70.
16 Лойд Джордж Д. Военни мемоари. М., 1934. Т. 1–2 .
17 Asquith H .H. Der Ursprung des Krieges. München, 1924.
18 Steward A.T.Q. Craig and Ulster Volunteer Force // Leaders and men of the Easter Rising: Dublin 1916. Ithaca;
New York, 1967.
19 Stewart A.T.Q. The Ulster Crisis. London, 1967.
20 Loh G. Irland in der Berichterstattung deutscher Tageszeitung (1914–1918). Frankfurt am/M; Bern; New York;
Paris, 1987. Bd. 1.

В. И. Дуров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s