Франсиско Ферер – теоретик и практик на либертарната педагогика

ферерНа 13 октомври 1909 г. в Барселона е разстрелян испанският педагог, активист на анархистичното работническо движение Франсиско Ферер и Гуардия. Той е роден в село Алела в близост до Барселона на 10 януари 1859 г. Родителите му са дребни земевладелци. До 13-годишна възраст Франсиско учи в селското училище, но заради материални затруднения е принуден да напусне училището и да започне работа. Ферер се интересува от най-новите социални идеи, посещава събрания на кръжоци на анархисти и марксисти, а по-късно се присъединява към републиканците. На 20-годишна възраст става контрольор на железопътната линия от Барселона до френската граница. През 1885. по време на въстанието на републиканците участва в боевете при град Санта Колома, а след разгрома на въстаниците емигрира във Франция. В Париж започва да дава частни уроци по испански език, разработва собствена методика на преподаване, която му носи известност. През 1895 г. Ферер е поканен да преподава испански език в парижкия лицей Кондорсе. Той влиза в контакт с теоретиците на либертарния комунизъм Жан Грав и Елизе Реклю и с либертарния педагог Пол Робен. Под тяхно влияние в средата на 1890-те години става анархист. Също като много от активните анархисти, Ферер придава голямо значение на революционно-синдикалисткото движение, следвайки примера на френската Всеобща конфедерация на труда. В концепцията на революционния синдикализъм организациите, създадени от трудещите се в процеса на борба за своите интереси (работнически съюзи, кооперативи и т.н.), са своеобразни училища за възрастни, огнища на либертарното комунистическо общество. В тях се случва процес на изработване на нови културни ценности, нова етика, свързана със самоуправлението. Ферер смята за не по-малко важно възпитанието на подрастващото поколение, което може да осъществи социална революция и да създаде свободно и справедливо общество. Ферер счита, че възпитанието на свободни личности няма нищо общо с християнството. Проповядвайки смирение, тази религия пречи на човека да се бори за изграждането на нов справедлив строй. Съчетавайки педагогическите идеи на Робен и другите теоретици на свободното възпитание с най-новите теории за детската психология, Ферер създава концепцията за „рационално възпитание“, която разкрива в своите трудове – „Обновяване на училището“ и „Принципи на научния морал“. Под „рационално възпитание“ се разбира интелектуалното, физическо и нравствено развитие на личността на детето с максимално внимание върху неговите интереси и индивидуални способности. Възпитателят, според Ферер, в своите действия трябва да изхожда от интересите на детето: „Всяка ценност на възпитание трябва да се състои в уважението към… свободата на детето“. Целта на училището е да възпитава „хора, способни непрестанно да се развиват и да променят обкръжаващата ги среда и сами себе си“. Ферер счита за недопустимо училището да се подчинява на църквата или държавата. Задачата на държавната образователна система се състои в това „да приучи детето да се подчинява, да вярва сляпо и да мисли съгласно господстващите социални догми, да го приспособи към това място в обществото, което му е наложено от управляващите елити. Основният метод на възпитание в това училище е принудата. Затова коренните промени в него трябва да бъдат основани върху „унищожаването на принудата“, отстраняване на „моралната и нравствена дисциплина“, която „насажда у децата готови идеи,… унищожаващи свободата на детето“. За развитието на свободната личност Ферер смята за необходимо формирането на критичното мислене, способностите за саморазвитие и търпимостта към друга гледна точка. Под влиянието и статиите на Ферер френската милионерка Е. Мение му завещава своето състояние. С парите, получени в наследство, на 8 октомври 1901 г. Ферер основава в Барселона „Съвременното училище“. В това училище учат деца от 5 до 12 години, без значение на пола и материалното положение. Те са разпределени в класове в зависимост от знанията. Ферер се отказва от използването на наказания. Липсата на принуда способства за установяването на приятелско общуване между преподавателите и учениците. За да няма конкуренция между децата, оценки не се пишат. На традиционното разделение на образованието на начално, средно и висше Ферер противопоставя идеята за „всестранно възпитание“ – единно училище. „Съвременното училище“ дава на децата единно, всестранно и пълно образование, съчетаващо в себе си елементи от началното, средното и професионалното. В училището работят и майстори, като при желание децата могат да учат занаят, който да им бъде полезен в бъдеще. Обучението в училището продължава четири години. Централно място в обучението заема изучаването на естествените науки; мистичните и свръхестествените обяснения не се допускат. Занятията се състоят от беседи на преподавателите с учениците, нагледни уроци и образователни пътувания (в природата, фабриките и т.н.). Целта на тези пътувания е развиването у децата на интерес към най-различни неща и явления, склонност към наблюдения и умозаключения. Децата се запознават с факти от вестниците и списанията, отразяващи обществото, привеждат се в достъпна форма различни гледни точки по социални и други въпроси. В училището се провеждат и лекции за възрастни. За обезпечаване училището с литература Ферер основава издателство. Сред авторите на учебниците са известният географ Елизе Реклю и Жан Грав. Издава се ежемесечният „Бюлетин на новото училище“ – списание, посветено на въпросите за възпитание и предназначено за учители и родители. В него се печатат трудовете на П. Робен, Е. Реклю, П. А. Кропоткин, Х. Спенсър, биолога Е. Хекел, астронома К. Фламарион, произведенията на Лев Толстой, преводни статии на известни педагози и психолози, статии на самия Ферер. За успеха на дейността на Ферер говорят фактите. При откриването на училището в него учат 30 деца, а към 1907 г. техният брой нараства на 126. Появяват се последователи на Ферер – „Съвременното училище“ полага основите на движението на „новите училища“ в цяла Испания. Към 1904 г. в Барселона и провинцията работят по тази система вече 14 училища за деца на работници. Към 1907 г. те вече са 47 с 1700 ученика. Ферер ги снабдява с учебници, избира учители. Испанските синдикалистки профсъюзи и привържениците на идеите на Ферер подпомагат материално училищата. Ферер продължава революционната дейност. От 1901 г. той сътрудничи в революционно-синдикалисткия вестник „La Huelga General“ („Всеобща стачка“), а през 1907 г. е един от основателите на анархосиндикалистката федерация „Работническа солидарност“ с едноименния вестник „Solidaridad Obrera“, от която по-късно се появява известната НКТ. Ферер ръководи просветителската работа на анархосиндикалистките съюзи в Испания. Самото възпитание в училището му, имащо ясен антиавторитарен, атеистичен и антивоенен характер, е дейност, свързана с преобразуването на съществуващия обществен строй. Испанското правителство до един момент търпи съществуването на подобни училища, защото държавното начално образование се намира в плачевно състояние: към 1907 г. на 18,5 млн. население само 6 милиона са грамотни. Но съдържанието на „рационалното възпитание“ причинява ненавист у духовниците и капиталистите. Те чакат повод за разправа с Ферер. На 31 май 1906 г. Матео Морал Брока, работник от издателството на Ферер, по собствена инициатива хвърля бомба в сватбената процесия на крал Алфонсо XIII. Ферер е обвинен в организирането на покушението и е арестуван, а неговото училище е закрито. Опитите на реакционерите да унищожат Ферер възмущава всички, които се интересуват от проблемите с образованието. Разпростира се международна кампания в негова защита. За действията на испанските власти с възмущение пишат вестници от много страни, почти във всички страни от Западна Европа се появяват „съюзи в помощ на Ферер“. Съдът оправдава Ферер, въпреки че не му разрешават отново да открие училището, заявявайки, че използваните в него учебници не съответстват на установените изисквания. Ферер е принуден да бяга в чужбина и се заема с пропагандата на своите идеи. През април 1908 г. в Париж съвместно с английския журналист Уилям Гифърд основава „Международната лига за рационално възпитание на децата“. Целта на Лигата е да пропагандира „рационалното възпитание“. В нея влизат педагози от Испания, Германия, Франция, Италия, Белгия, Швейцария и Великобритания. В ръководството на Лигата влизат известни деятели на културата и науката: писателите-лауреати Анатол Франс и Морис Метерлинк, видният теоретик на свободното възпитание И. Елсландер, Ернст Хекел. Привържениците на Ферер продължават своята дейност в Испания. С тяхна помощ е подновено издаването на ежемесечника „Бюлетин на новото училище“. На 17 юни 1909 г., получавайки известие за болестта на съпругата на брат му и племенницата му, Ферер пътува до Испания. През юли 1909 г. Испания започва колониална война в Мароко. В отговор на мобилизацията на работниците младежи в армията, в Барселона и други индустриални центрове в Каталуния започва всеобща стачка, която прераства в спонтанно въстание, влизащо в историята като „Трагичната седмица“. Потушавайки въстанието, испанското правителство и католическата църква го използват като предлог за разправа с Ферер. Той е обвинен в организирането на въстанието, арестуван е и е предаден на военен съд. Орденът на йезуитите иска Ферер да бъде екзекутиран, а папа Пий Х одобрява действията на съда. Обвинението е фабрикувано толкова лошо, че дори избраният в трибунала защитник на капитала Галсеран иска оправдаването на Ферер. По време на разследването и в съда се изслушват само тези, които дават показания срещу Ферер; събрани са всички анонимни свидетелства, които могат да му навредят; всички, които защитата представя в качеството на свидетели са изселени от страната. Тази разправа предизвиква масово движение в Европа. Създават се „комитети в защита на Ферер“, правят се протести, на испанския крал Алфонсо XIII са изпратени хиляди телеграми с искане Ферер да бъде освободен. Но това не дава резултати. Ферер е осъден на смърт и на 13 октомври 1909 г. е разстрелян. Екзекутирането причинява масови протестни действия. В Париж, Лион, Тулон, Шербур, Лондон, Виена, Будапеща, Прага, Мюнхен, Брюксел, Антверпен, Лисабон, Буенос Айрес, Монтевидео, Рио де Жанейро, Мексико Сити се правят демонстрации. В Париж на булевард Курсел се случва истинско сражение с полицията. В Милано и Рим се провеждат всеобщи стачки. Ватикана в продължение на седмица е охранявана от войски, тъй като демонстрантите носят откровено антиклерикален характер; духовенството е посрещано по улиците с викове: „Подли убийци!“. В Русия се организират протести в Санкт Петербург, Киев и Москва. Убивайки Ферер, испанската бюрокрация и духовниците не успяват да задушат движението на „новите училища“. В края на 1909 г. в Испания вече има 209 „съвременни училища“. Такива училища с подкрепата на работническите организации се създават и след смъртта на Ферер. Въпреки съпротивата на държавата, църквата и капиталистите, неговото дело продължава – разпространяват се либертарните представи за живота и светското рационално образование.

Източник: Волски Д. Франсиско Ферер – теоретик и практик на либертарната педагогика // Пряко действие № 18-19, 2001. С. 28-29

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s