Въстанието в Астурия през 1934 г.

астурияБидейки първоначално част от общонационална стачка, въстанието се превръща в едно от най-масовите преди революцията.

На изборите през 1933 г. в Испания със солидна победа се увенчава Испанската конфедерация на независимите десни (CEDA), която е коалиция на най-големите католико-консервативни и монархически партии. Хосе Мария Хил Роблес е лидер на CEDA, която скоро след изборите се обединява с Републиканската радикална партия (завършила на второ място на изборите), която се оглавява от Алехандро Лерус.

Между CEDA и Радикалната партия бързо възниква вътрешен раздор: някои членове на партията упорито предлагат за поста на министър-председател Лерус, без да се гледа на либералните възгледи на Учредителния Кортес – в органите на властта много либерали с недоверие се отнасят към ултрареакционните изказвания на Роблес. Заради постоянните караници Кабинетът на министрите на Лерус скоро се разпада и той е заменен от друг радикал, Рикардо Сампер.

Конфликтът в коалицията, продължаващ до следващата година, достига своята кулминация на откриването на Кортеса на 1 октомври 1934 г. Първоначално, Радикалната партия в продължение на година не дава министерски постове на хора от CEDA, и впоследствие правителството на Сампер се разпада след кампания на силен натиск от страна на десните. Президентът нарежда на Лерус да сформира нов орган, като той няма друг избор, освен да даде три министерски поста на CEDA.

Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), притеснена, че вижда в правителството първите стъпки към фашизма, заедно с Всеобщия съюз на работниците, нейно промишлено крило, започва да представя предложения за създаването на съюз на левите партии и работническите организации в Испания. Работническите съюзи, по форма приличащи на Народния фронт, който създават левите сили през 1930-те години в цяла Европа, първоначално се възприемат пренебрежително от Националната конфедерация на труда (CNT), най-големият анархосиндикален съюз. Като има предвид разочароващият минал опит с мимолетните коалиции от опортюнистични социалисти, CNT стига до извода, че мащабното сътрудничество няма да завърши добре, въпреки че някои умерени групи от CNT с възторг очакват появата на съюзите.

В отговор на назначените трима министри от CEDA Всеобщият работнически съюз от името на Работническите съюзи започва да призовава към всеобща стачка. CNT се отнася с безразличие към стачката, като се вземе предвид доверието към социалистическите другари. Все пак, обаче, в нощта преди планираната стачка много работнически центрове в Каталуния са окупирани от стотици анархисти от CNT, а след това „освободени“ от полицията. На опитите отново да се окупират профсъюзните сгради се слага край от паравоенните отряди на бандитската Републиканска левица, която е прогресираща партия в Каталуния.

Хосеп Денкас, лидер на левите, скоро осъжда действията на анархистите и призовава полицията и отрядите да наложат сила срещу тях. Разочарована от стачката и страдаща от повтарящите са атаки на полицията, CNT нарежда на своите работници отново да пристъпят към работа, предопределяйки по този начин провала на стачката.

Не по-добре се развиват събитията и в другите части на страната. Предвид лошата координация и бързите действия на полицията, всички лидери-социалисти са арестувани в Мадрид още преди началото на стачката. Лошо въоръжените работници от CNT фактически остават само с подръчни средства. Нееднократните нападения на полицията и нежеланието на комитетите на социалистите ефективно да координират действията принуждават работниците да се върнат на работа. Подозрителното взимане от правителствените войски на оръжие, насочено към Мадрид, само увеличава недоверието към социалистите.

В това време, докато стачката търпи крах в цяла Испания, работниците в минните градове в Астурия взимат в ръце малкото количество оръжия, което имат, с цел продължаване на стачката. Провинцията винаги е била опорен пункт на Всеобщия съюз на работниците, въпреки че CNT също има там огромно влияние. Членовете на CNT в Астурия, широко известни като умереното крило на конфедерацията, в продължение на много години встъпват за сътрудничество с Всеобщия съюз на работниците. Благодарение на липсата на противоречия (в сравнение с отношенията на организацията в други части на страната) и опита на миналите съвместни действия в Астурия, сътрудничеството на миньорите от двете организации е на много високо ниво по време на въстанието.

Стачката започва вечерта на 4 октомври и до настъпването на нощта миньорите окупират всички градове по протежението на реките Алер и Нальон, атакувайки и окупирайки местните полицейски и военни казарми. На следващия ден колоните на миньорите тръгват по пътя към Овиедо, административен център на провинцията.

Градът е превзет на 6 октомври, с изключение на две казарми, където правителствените войски продължават да се отбраняват.

През следващите дни много отдалечени градове са превзети в резултат на ожесточени боеве, включително и най-големият индустриален център Фелгуера. В много градове са създадени местни събрания или революционни комитети, и именно тези органи на практика отличават анархистите от социалистите. На териториите, контролирани от CNT, са сформирани народни събрания от промишлени работници (или селяни в селските райони), които осъществяват разпределението на храната. А на териториите под контрола на ИСРП са характерни твърде централизираните комитети, които до голяма степен позволяват да се взимат всякакви решения от местните бюрократи от Всеобщия съюз на работниците. С цел да вземе под свой контрол стачката, лидерите на ИСРП често изключват делегатите на CNT от своите комитети и по този начин значително способстват за поражението на въстанието в Астурия. Но въпреки това, по време на въстанието обикновените работници от Всеобщия съюз на работниците постоянно изразяват желание да си сътрудничат със своите другари от CNT.

На 7 октомври от пристанищата на градовете Хихон и Авилес, които се контролират от анархистите, пристигат в Овиедо делегати, които искат незабавно да им бъдат предоставени оръжия за отбрана от правителствените войски, които правят десант на брега. Комитетите на социалистите ги игнорират и представителите се връщат в своите градове с празни ръце.

Не имайки дори най-простите оръжия, за да се защитават от войсковите нападения, Хихон и Авилес се предават на следващия ден. Постоянните нападения от двете пристанища в продължение на следващата седмица окончателно решават съдбата на Астурия и въстанието е брутално потушено. Убити са 3000 миньори по време на въстанието, а други 35000 са вкарани в затвора по време на репресивната вълна, която последва заради безредиците.

Въпреки това, въстанието продължава повече от две седмици, но то показва на практика ясната граница на практика между двете напълно различни проявления на социализма. Един очевидец описва разликата между град Сама, контролиран от социалистите, и град Фелгуера – контролиран от анархистите по следния начин:

„Октомврийското въстание веднага одържа победа в металургичния и миньорски град… в Сама бяха организирани военни отряди. Диктатура на пролетариата, червена армия, Централен комитет, дисциплина, власт… Фелгуера избра пътя на либертарния комунизъм (анархокомунизма): въоръжени хора, личен избор дали да се присъединяват или не, уважение към работниците от металургичния завод Дуро-Фелгуера, публично обсъждане на всички въпроси, премахване на парите, рационално разпределение на храната и дрехите… Ентусиазъм и възход във Фелгуера; мрачността на казармите в Сама.“

Събитията в комитета в Овиедо през 1934 г., бидейки предвестници на събитията, обхващащи Испания през следващите години, служат като трагична аналогия на отношенията на правителството на Народния фронт в първите месеци от гражданската война към анархистите. Все пак, сътрудничеството между работниците от двете организации по време на въстанието показва, въпреки и в малки размери, братски дух, който след по-малко от две години обхваща работниците от цяла Испания, когато страната е обхваната от революцията.

Източник: worldrepublic.info

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s