Барселонският метеж през 1937 г.

Барселонските сблъсъци през 1937 г. са въоръжен конфликт, причинен от изострянето на социално-политическите противоречия в републиката по време на Гражданската война в Испания 1936—1939 г. В резултат на задълбочаването на Испанската революция 1931—1939 г. промишлеността в Каталуния се оказва под контрола на производствените колективи и профсъюзи, преди всичко под контрола на Националната конфедерация на труда (НКТ). Развитието на тази синдикалистка икономика се поддържа от НКТ и ПОУМ (Работническа партия за марксистко обединение). За укрепване на държавната власт и държавния контрол над промишлеността встъпват каталунските националисти начело с президента на Каталуния Луис Компанис и Обединената социалистическа партия на Каталуния (ОСПК), контролираща в Каталуния Всеобщия съюз на труда (ВСТ). Левите партии и профсъюзи формират собствена въоръжена милиция. В правителството на Каталуния (Хенералитата) влизат представители на каталунските националисти, НКТ, ВСТ, ОСПК. През първата половина на 1937 г. между НКТ и ПОУМ от една страна и каталунските националисти, ОСПК и ВСТ – от друга, нарастват противоречията заради отношението към икономическото преобразуване, организирането на въоръжените сили, конструкцията на властта. Страните се обвиняват по между си в насилие. Комунистите от ОСПК обвиняват ПОУМ в „троцкизъм“.
Гражданските гвардейци, ръководени от комуниста, генерален комисар по реда Р. Салас, се опитват да завземат телефонна централа, контролирана от НКТ. Тази акция не е съгласувана с правителството. Тя води до престрелка и причинява възмущение у работниците от НКТ, които обявяват стачка, изграждат барикади и блокират обектите на националистите и ОСПК. На страната на НКТ е ПОУМ. Между антифашистите се разгръщат военни действия, които, въпреки примирието, продължават до началото на май. По време на боевете са арестувани и след това убити италианските анархисти К. Бернери и Ф. Барбиери, известни със своите изяви срещу сталинизма. Радикалната група „Приятели на Дурути“ встъпва за това НКТ и ПОУМ да вземат напълно властта, но НКТ се отказва, за да не се води гражданска война вътре в републиката. При посредничеството на министрите-анархисти Фредерика Монсени и Гарсия Оливер, които пристигат от Валенсия, успява да се постигне прекратяване на огъня и изключване от правителството на виновниците за нападението срещу централата, провокиращо сблъсъци. На 7 май в Барселона влизат правителствените войски, контролирани от десните социалисти и комунисти. След пристигането на войските повече от 300 анархосиндикалисти и членове на ПОУМ са арестувани. Те са обвинени в организирането на метежа.
На 13-15 май правителството на Ф. Ларго Кабайеро пада и НКТ е изместена от системата на властта. Каталунската автономия е ограничена. Новото правителство на Х. Негрин поема курс на свиване на производствената демокрация и одържавяване на промишлеността.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s