Програмен очерк на либертарния комунизъм

исак пуенте
Програмен очерк на либертарния комунизъм

Исак Пуенте

Унищожение на собствеността

Стремежът към това е общ за всички социалистически школи и служи като окончателно условие, за да може една или друга система да се нарече комунистическа. То е основано върху естественото право на всеки човек — право на живот, на разбиране на простата истина: човекът като творение на природата не може да премахне от нея правото на притежание на имущество. Допускаме само един вид притежание — този, който служи за удовлетворяване на нашите потребности. Затова имаме правото да притежаваме само това, от което се нуждаем и от което ще имаме нужда. Всичко, което остава непотребно, отнето от другите, е грабеж и лишение от права. Ако нямаме право да присвояваме природата, то по същия начин нямаме право да присвояваме това, което е създадено от хората. Никой не може да произвежда нещо изключително със свои собствени сили: всичко служи като продукт за сътрудничество на много хора. Правото на притежание на частна собственост е несправедлива и отвратителна привилегия, която поражда имуществено неравенство.

Всички социалистически течения признават тази цел, въпреки че се разделят във възгледите за нейното достигане. Социалистите, участващи в правителствата, никога не се осмеляват да изпълнят своите програмни обещания. Комунистите в Русия все още признават частната собственост. И двете марксистки тенденции възнамеряват да постигнат обществена собственост, постепенно въвеждайки я законодателно и предавайки я под властта на държавата. За разлика от тях ние, анархистите, не знаем друг път за осъществяването на обществената собственост, освен най-простия и ефективен метод – унищожаване на правото, дори ако я обезпечава, и унищожаване на властта (особено държавата), дори ако тя служи като средство за нейното осъществяване. Към общественото притежание ще преминем незабавно и заедно.

Унищожение на държавата

Институтът държава с неговите касти на управляващите и управляемите, организираното насилие и административните органи е изкуствена паразитна структура, която може да бъде премахната без никаква вреда за производството и стопанския живот. Нещо повече, държавата е отрицание на свободата, особено свободата на сдружаване, а комунизмът не може да стане свободен, ако запазва някакви следи от тази безполезна и фатална институция.

Обществото ще запази инстинкта си за взаимност, присъщ на всеки човек, а също и съгласието и преимуществата, които носи след себе си комунизма.

Човек, имащ власт над другите, се превръща в жесток и безчувствен. У него многократно се засилва жестокостта и злобата. Именно на олтара на държавата се случват най-големите престъпления в историята. Заради нея се извършват всички актове на човешко варварство.

Държавата се стреми да държи човека в положение на роб, за да забрави всичко, което е загубил, за да търпи несправедливостта и да изтърпява всеки деспотизъм. Тя поражда у хората раболепие и липса на смелост, присъща за достойнството на човека.

Новото общество трябва да се приготви за свободен живот, развивайки чувството на бунт срещу авторитета и всички опити за тирания.

Всяка суверенност се ражда в обединението

Сдружаването на заинтересованите хора винаги ще бъде необходимост. Сумирането на представите, възгледите и волята на тези, които се събират на асамблея (синдикална или местна) позволява да се реши всеки проблем, който седи пред колектива. Винаги ще се изразява волята на мнозинството – било то единодушно или не. Не трябва да се избират постоянни норми или строго зададени възгледи. Приетите решения не трябва да бъдат окончателни, защото винаги може да се реши какво следва да се направи.

Задължителен труд

От него се освобождават децата, възрастните хора и болните — решението за това се взима на асамблея. Този, който не иска да работи и да си сътрудничи с другите, не може да се ползва от плодовете на общия труд. От своя страна, обществото ще си сътрудничи стопански, за да не дава възможност да се консумират продуктите на обществото от тези, които не желаят да принадлежат към него.

Ние не се борим срещу скитниците, а срещу паразитите. Скитникът може да продължи да си живее живота, ако е удовлетворен от резултатите си и не трябва да живее за сметка на труда на другите. Никой не може да го спре да живее за сметка на даровете на природата. Този, когото не можем да търпим е паразита.

Всеки може да си избира какво да работи от разновидностите на полезна дейност, които обществото счита като такива. Но той трябва да уважава общите споразумения. Анархистичната философия показва съществуващото в природата равновесие на противоположните сили. Така нареченото правило за запазване на материята е въпрос на поддържане на равновесието между силите на интеграция и дезинтеграция. Животът произтича от хармонията между силите на човека и силите на обкръжаваща среда, които се опитват да променят вътрешността на човека. Следователно, трябва да съществува равновесие и хармония между егоизма и алтруизма, омразата и любовта, интересите на личността и обществото.

Обществото трябва да взема под внимание (при предложения му един или друг вид труд) особените склонности и предпочитания на човека, а той, избирайки своя труд, трябва да обръща внимание на неговата полезност за обществото и на потребностите на обществото. Равновесието се наблюдава само там, където нито за неговото създаване, нито за неговото избягване се използва насилие.

Унищожение на системата на наемния труд

Заплатата е израз на икономическо робство. Тя е също така израз на обществената несправедливост, защото е невъзможно да се установи цената на продукта, която би била еквивалентна на труда на производителя. Трудът е свещена ценност, независимо от количеството енергия, и тя не може да се измери чрез своите плодове. Измерването на ценността на труда чрез неговата красота би довело до парадокс: например, изморителният труд на зидара няма да ни изглежда ценен, а работата на механика, отстраняващ авария, която не позволява на кораба да плава в морето, бихме я намерили за безценна. Заплащането на труда е напразен опит да се плати на всеки неговата цена — заплатата води до имуществени различия между хората, тоест тази разлика, която искаме да премахнем.

Разумно организираното общество трябва да се стреми да удовлетвори потребностите на всички, както на работниците, така и на тези, които не могат да се трудят. Всеки, независимо от работата, която върши, винаги има право да използва общата собственост — според своите потребности.

Разпределение

Във всяко населено място — подобно на това, което се прави в домакинството — преди всичко трябва да се установят потребностите, след това да се направи отчет на тях и да се организира производството и разпределението на труда. Да се постъпва в обратен ред (както прави държавата) е напълно безсмислено. След производството на изделията, те трябва да се разпределят в съответствие с потребностите, подобно на това, което се прави в домакинството: храната се рационира, ако не е достатъчно, а ако е много, може да има в изобилие. Най-добрата гаранция за успеха на анархията е изобилието от продукти от първа необходимост. При капиталистическата система производството не е ориентирано към удовлетворяването на потребностите, което поражда кризи и глад.

Организираното разпределение изисква премахването на обменната валута – паричният знак, гнусният метал, наречен пари, източникът на алчност и болка, а в по-големи количества — източникът на капитал.

Ценността, признавана за пари, трябва да се върне на хората. Достатъчно ще бъде информацията за работата или нетрудоспособността, за да получи човек достъп до необходимите му предмети за потребление, които ще принадлежат на цялото общество.

Обмен

Равноценността на обменяните предмети не е необходимост. Дава се това, което е в изобилие, взима се това, от което се има нужда и което предлагат другите. Опитите да се запази съществуващата днес равна стойност на стоките при техния обмен само би означавало узаконяване на неравенството между общините — изобилие от продукти в едни региони и липса в други. Въпреки това, следа да се запази равноценността на обменяните стоки с буржоазните страни.

Федерация

Всички общини трябва да принадлежат към конфедерация, която да осигурява посредничеството в стопанското сътрудничество, и едновременно да се откажат от обмена на услуги с общините, които се отказват да станат нейна част и не предоставят своето местно стопанство за потребностите на общото стопанство.

Организиране на стопанството

Продукцията на производителните региони ще се изпраща в непроизводителните, от крайбрежието към вътрешността на страната; изделията на минната промишленост, животновъдството, строителството ще се предоставят на тези, които работят професионално в другите отрасли, за да се обезпечава равномерния стандарт на живот на територията на цялата конфедерация.

Личността в състава на общината и общината в състава на конфедерацията трябва да съгласуват своите интереси с общите интереси (на цялото), произвеждайки това, което е най-необходимо на всички, и спирайки производството на това, което го има в достатъчно количество в другите региони. Както общината ще хармонизира труда на отделните личности, така и конфедерацията ще хармонизира труда на различните общини. В началото ще се запази производството в сегашния му вид и пропорции и ще се направи възможно отдолу свободното развитие на стопанските инициативи на отделните региони. Структурираните конгреси, които трябва да се свикват достатъчно често, трябва да очертаят проект за реформи в различните сфери на живота.

В рационализирането на народното стопанство ще помогне вътрешното оползотворяване на страната — заселване на горски райони, стимулиране изграждането на пътища, шосета, канали, разширяване на интензивно и разумно обработване на земята, индустриализация на селата и изграждане на водноелектрически централи.

Местна автономия

Всеки регион, град и окръг ще разполага с пълна местна автономия за осигуряване на хармонията в местното стопанство, но в съответствие с конфедералните норми и само при взимането на решения за свои собствени въпроси. Всяка община може да взима решения (на общи събрания) по следните въпроси:

1. Производствени задължения

2. Гарантиране на условията за поддържане на производството на отговорно ниво

3. Ежеседмично количество труд (в дни)

4. Разпределение на труда според способностите или чрез жребий

5. Форми за осъществяване на разпределението

6. Режим на бита

7. Размери, предоставени за ползване на отделните лица (земя и т.н.)

8. Обекти за лично и обществено ползване.

Обработване на земята

Съвместното обработване на земята увеличава ефективността на труда, опростява изпълняването на поставените задачи и увеличава резултатността от труда, развивайки чувство за сътрудничество и солидарност. То позволява да се използват участъци, дълго лежащи „на границата“, по-добре да се организира обработването и да се използват машини, като по този начин селянинът се освобождава от тежкото бреме.

Съвместното обработване позволява да се намали работното време и да се увеличи свободното време (за сабереализация и подобряване стандарта на живот).

Индустриализация и механизация

Те откриват за хората възможност да се освободят от тежкия труд, да се сведе до минимум неговата продължителност и да се премахнат неговите непривлекателни страни. Човек има право на почивка и интелектуална дейност. Умореният работник има по-малко време за размишления, обучение и занимаване с духовни ценности.

Престъпления

Колективът ще се откаже да съди престъпниците, защото това дело е невъзможно за човека, който никога не успява да погледне на проблема от гледна точка на виновния и който никога няма да бъде свободен от риска да оправдае виновния и да осъди невинния, както често се случва при бюрократичния подход към справедливостта. Колективът ще се откаже също и от наказанията за престъпниците, защото наказанията не коригират престъпленията и никому не служат за пример. Наказанието провокира злоба и бунт, а не разкаяние и поправяне. Затворите и съдилищата са места, където царува морална корупция, презрение към човечността и оскърбление за справедливостта.

Защитата на колектива пред лицето на антиобществените действия ще бъде спонтанно извършвана от групи и отделни личности — техният резултат трябва да бъде презрение към престъпниците и тяхното отхвърляне.

Към престъпните действия трябва да се отнасяме, както към природните бедствия. Никой няма да бъде наказван с камъни, които падайки от планината, разрушават домовете и убиват жителите. Днес не се наказват и психично болните, които посягат на близките си, въпреки че медицината използва зли методи за тяхното изправление, както и правосъдният апарат. Те също трябва да бъдат подложени на радикални промени.

Въпросът за армията

Войната ще стане невъзможна (с изключение на случаите с агресия отвън), тъй като обществото ще се откаже от всякакви прояви на империализъм. Всички работещи хора ще бъдат въоръжени. Военните учения, военната техника и управлението на специалните войски (в случай на война) ще се водят от групи за защита на революцията. Въстанието на народа срещу агресорите ще се извърши в момент на най-добра морална готовност към борба.

Образование

Постепенно трябва да се стигне до премахване на границата, от която произтича разделянето на работниците на умствени и физически. Те трябва да бъдат обучавани и на двата вида труд. Само свободното съревнование трябва да разкрива най-добрите и сръчните. Всички младежи на възраст между 15 и 20 години ще бъдат освободени от задължителен труд и ще получат възможността да преминат през техническо обучение — инженерство, архитектура, земеделие, химия, механика, медицина и т.н.

Трудностите не пречат на работата

Нито индивидът, нито колективът трябва да разчитат на помощ отвън. Те трябва да работят по собствена воля и да търсят най-добрите решения за всеки проблем. За обществото ще постигнем: обществена собственост и колективно ползване на богатствата без разделение на бедни и богати, свободи, не подчиняващи се на капризите на властта, премахване на разделението на господари и подчинени, работа за всички с цел удовлетворяване на потребностите, премахване на парите, правещи човека безправен, подобряване условията на живот и труд на хората, братско сближаване между хората, така че личността да живее в общество, действащо като най-малкото зло.

„Estudios“, №17, май 1933 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s