Социализъм и национализъм (Джеймс Конъли)

Статия на ирландския революционер-марксист от XIX и началото на XX век Джеймс Конъли за буржоазния национализъм и социалистическия национализъм и интернационализъм. По това време Великобритания все още е могъща империя, а Ирландия е напълно подчинена на властта в Лондон. От средата на XIX век до началото на XX век населението на Ирландия намалява почти двойно – една част умира от глад, а друга – емигрира. Въпреки привързването към културата, вековното робство не прави социалната обстановка спокойна. Както пише Конъли – в Ирландия действат различни националистически организации, превръщащи национализма в „традиция“. Именно към него се обръща в тази статия. Той заявява, че национализмът не трябва да бъде само традиция, не трябва да призовава за обединение на бедните маси и богатите управители (именно, към което призовават буржоазните националисти). Конъли разбира национализма само редом със социализма – тоест, в отричането на класовия мир. Неговият национализъм въобще не е свързан с шовинизма, тоест с омраза към другите народи. Както знаем, Ирландия все още върви по друг път, продължавайки прикрито да се експлоатира от Англия, а също и от своята буржоазия. Статията е интересна за анализ на социалистическия национализъм и буржоазния национализъм.

…Смятам, че ни предстои във всяко национално движение до поставим народните въпроси редом с националните. Затова не трябва да избягваме националните движения. С две думи нашето отношение е такова: „Искате да се отървете от робството на руснаците, турците, англичаните? Отлично! Обърнете по-голямо внимание на този въпрос! Поставете народния въпрос и тогава ще разрешите националния! Ние също мразим вашите угнетители, но гледаме по-дълбоко и виждаме угнетения народ!“. „Няма да страним от вас, а ще поставим народния въпрос. Честните от вас националисти ще бъдат с нас!“

– анархокомунистът Пьотър Кропоткин в писмо до анархистката Мария Корн

ирландциСоциализъм и национализъм

В момента в Ирландия действат редица организации, стремящи се да запазят националните чувства в сърцата на хората.

Тези организации, било то движения за ирландския език, литературни общности или мемориални комитети, несъмнено вършат работа, носеща дългосрочни ползи за нашата страна, помагаща да се запази скъпоценната расова и национална история, език и особености на нашия народ.

Въпреки това, съществува опасност, че прекалено строго съблюдавайки съвременните методи на пропаганда и пренебрегвайки жизнено важни въпроси, те могат да успеят само в стереотипизацията на нашите исторически изследвания под формата на идеализиране на миналото или в кристализирането на национализма в традиция – славна и героична, но все пак традиция.

Сега традициите могат и често предоставят материали за славното мъченичество, но никога няма да бъдат достатъчно силни, за да оседлаят порива на успешната революция.

В наши дни националното движение не трябва просто да възпроизвежда старите и печални трагедии на нашето минало, а трябва да се показва готово към нарастващите изисквания на съвременността.

Необходимо е да покажем на народа на Ирландия, че нашият национализъм не е просто вредна идеализация на миналото, а политическо и икономическо учение, способно да формира ясен и определен отговор на настоящите проблеми, а също и че е адаптирано към изискванията на бъдещето.

Вярвам, че този конкретен политически и обществен идеал най-добре се допълва с искреното признание в качеството на цел от националистите, сериозно обезпокоени за съдбата на Републиката.

Не република, както във Франция, където капиталистическата монархия с избрания глава пародира конституционните ограничения в Англия, и в открит съюз с московския деспотизъм нагло демонстрира своята измяна на революционните традиции.

Не република, както в Съединените щати, където „властта на кесията“ е установила нова тирания под прикритието на свободата; където, сто години по-късно, откакто ботушите на последния британски войник оскверниха улиците на Бостън, британските лендлордове1 и финансисти налагат на американските граждани робство, в сравнение с което данъкът в дореволюционните дни беше просто дреболия.

Не! Републиката, в която бих искал нашите сънародници да установят своя идеал, трябва да има такъв характер, че дори просто споменаването на името й навсякъде да служи като сигнален огън за угнетените във всяка страна, навсякъде да дава надежда за свобода и просперитет в резултат на усилията от тяхна страна.

За фермера-арендатор, който се намира между лендлордизма и американската конкуренция, както между воденични камъни; за наемните работници в градовете, страдащи от експлоатацията на техните капиталисти; за селскостопанските работници, губещи здравето си заради заплатите, които са едва достатъчни, за да свържат двата края; за всеки от милионите трудещи се, от страданията на които се изгражда разкоша на нашата съвременна цивилизация, Ирландската република трябва да стане вълшебна дума, обединител за недоволните, убежище за угнетените, отправна точка за социалистите, заинтересовани от въпроса за човешката свобода.

Тази връзка на нашите национални стремежи с надеждите на мъжете и жените, които вдигат знамето на съпротивата срещу системата на капитализма и лендлордизма, агресивен представител и решителен защитник на която е Британската империя, не трябва да внася елемент на разногласие в редиците на убедените националисти, а трябва да ни служи за осигуряване на контакт с нови резерви от морална и физическа сила, достатъчна да вдигне Ирландия на по-значима позиция от тази, която заема от деня в Бенбърб2.

Може да се възрази, че идеалът за социалистическата република, който предполага пълна политическа и икономическа революция, ще отчужди цялата наша средна класа и привържениците на аристокрацията, които се страхуват да не загубят своето имущество и привилегии.

Джеймс Конъли. Ирландски революционер, марксист

Джеймс Конъли. Ирландски революционер, марксист

Какво означава това възражение? Това, че трябва да спечелим привилегированите класи в Ирландия!

Но вие можете да неутрализирате тяхната враждебност, само гарантирайки им, че в свободна Ирландия техните привилегии няма да бъдат отменени. С други думи, трябва да гарантирате, че когато Ирландия бъде свободна от чуждестранно господство, ирландските войници ще охраняват мошеническите печалби на капиталиста и лендлорда от „лошите ръце на бедните“, точно както безжалостно и ефективно правят това английските емисари днес.

Въз основа на никакво друго основание тази класа няма да се обедини с вас. Очаквате ли, че масите ще се борят за такъв идеал?

Когато говорите за освобождението на Ирландия, имате предвид само химическите елементи, които съставляват ирландската почва? Или имате предвид ирландския народ? Ако е последното, то от какво предлагате да се освободи? От господството на Англия?

Но всички системи на политическо управление и държавен механизъм са само проявление на икономическите форми, лежащи в техните основи.

Английското управление в Англия е факт, че английските завоеватели в миналото насила са внедрявали в тази страна системата на собствеността, основана върху грабежи, мошеничество и убийства. Тъй като сегашното осъществяване на „правата на собственост“ поражда непрекъснато практиката на узаконен грабеж и мошеничество, английското господство е най-подходящият способ за управление, защитаващо разхищението, а английската армия – най-подходящият инструмент, позволяващ да се извършват узаконени убийства, когато опасенията на имуществените класи го изискват.

Социалистът, който би унищожил причината и следствието, цялата нечовешка материалистична система на цивилизацията, която ние, подобно на английския език, приехме като наша собствена, го смятам за много по-голям противник на английското господство и опека, отколкото късогледите мислители, допускащи да се примири ирландската свобода с такива коварни и гибелни форми на икономическа зависимост, като тиранията на лендлордовете, капиталистическото мошеничество и отвратителното лихварство; с пагубните плодове на нормандското завоевание, със злата троица, в която Стронгбоу3 и Дайърмейд МакМурхада4 — нормандски крадец и ирландски предател — бяха сравнявани с апостоли.

Ако утре изгоните английската армия и вдигнете зеленото знаме над Дъблинския замък, но не сте установили социалистическа република, вашите усилия ще бъдат напразни.

Англия все още ще ви управлява. Тя ще ви управлява чрез своите капиталисти, лендлордове, финансисти и цялата плеяда търговски и индивидуалистични учреждения, които е посадила в нашата страна и полива със сълзите на нашите майки и кръвта на нашите мъченици.

Англия все още ще ви води до разрухата, дори ако вашите устни възнесат лицемерна почит в храма на Свободата, чието дело сте предали.

Национализмът без социализъм, без реорганизация на обществото въз основа на по-широка и развита форма на обществена собственост, която лежи в основата на обществената структура на Древния Ерин5, е национална измяна.

Това би било равносилно на публично изявление, че извратените понятия за справедливост и морал, които нашите угнетители успешно ни налагат, най-накрая сме решили да ги приемам като наши собствени и повече нямаме нужда от чужда армия, за да ни ги насажда.

Като социалист съм готов на всичко, на което е способен един човек, за да получи нашата Родина своето законно наследство – независимостта; но ако ме попитате да намаля исканията за социална справедливост, за да успокоя привилегированите класи, то аз ще бъде принуден да откажа.

Такива действия не са нито благородни, нито осъществими. Не забравяйте, че никога не достига небесата този, който върви в компанията на дявола. Давайте открито да провъзгласим убежденията си: логиката на събитията е с нас.

Януари 1897 г.

Бележки:

1. Едър земеделски собственик.

2. През юни 1676 г. в Битката при Бенбърб войската на Ирландската конфедерация разгромява англо-шотландската армия.

3. В превод от английски – „Опънат лък“. Прозвището на Ричард Фиц-Гилбърт де Клер — нормандски аристократ, ръководещ нахлуването в Ирландия.

4. В английския вариант – Дермът Макмероу. Заточен крал на Лайнстър (източната част на Ирландия), обръщащ се към Стронгбоу с молба за помощ да си върне изгубеното кралство. Според тяхната уговорка, на Стронгбоу е обещана възможността, заобикаляйки ирландските закони, той да наследи властта в Лайнстър след смъртта на МакМурхада.

5. Ерин – келтското название на Ирландия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s