Столетната революция. Глави 6-7.

Продължаваме разказа за ирландския републиканизъм. В тези глави ще стане дума за битките за независимост на Северна Ирландия и за началото на гражданската война в страната.

6. На север

В Северна Ирландия също се водят война и дебати около мирния договор, като всичко тук е далеч от ситуацията в южната част. Североизточните графства са населени предимно от протестанти-лоялисти, а католиците са малцинство. Социалната база, на която може да разчита ИРА, тук е няма, защото конфликтът не приема характер на военно противопоставяне. Той се свежда до взаимни местни сблъсъци, периодични погроми на католици и техните отбранителни действия срещу протестантите.

Взаимното противопоставяне преминава в „горяща“ форма през лятото на 1920 г. Първите местни сблъсъци, съпроводени от стрелба, се случват в Дери на 19 юни, а месец по-късно, на 17 юли, британският полковник Джералд Смит е убит от ИРА в южноирландския град Корк. Смит е родом от североизтока и смъртта му предизвиква погроми на католици в няколко града, от които най-голямо е нападението на лоялистите срещу белфастките корабостроителници на 21 юли. В резултат на нападението около седем хиляди работници в корабостроителниците – ирландци и протестанти с леви възгледи, са принудени да напуснат работните си места. Това, от своя страна, води до нови безредици в Белфаст и Дери, в хода на които загиват четиридесет човека, а много остават без покрив над главата си.

Лоялистки доброволци на марш

Лоялистки доброволци на марш

На 22 август 1920 г. членове на ИРА убиват детектива от КИП Суонзи в Лисбърн, графство Антрим (най-северното графство). Суонзи умира на прага на църквата – ИРА го подозира в убийството на кмета на Корк, който е член на Шин Фейн. В отговор, протестантите от Лисбърн подпалват католическия квартал в града, като в хода на пожара огънят унищожава 300 домове. След този инцидент Колинс предлага, а ирландският парламент поддържа – икономически бойкот на Белфаст.

Немногобройната Северна ИРА се оказва в сложна ситуация, когато през есента на 1921 г. й е наредено от върховното командване да „засили натиска“. Тя засилва „натиска“, но това коства най-вече живота на католиците, защото на всяка акция на ИРА властите и лоялистите отговарят с ответни действия на отмъщение.

В борбата с ИРА се занимават основно Ълстърските доброволчески сили (UVF), Специалните Констъбли в Ълстър (B-Specials), които се набират често от членовете на лоялистките организации, а също и цялата КИП и „black and tans“. Първият министър-председател на Северна Ирландия Джеймс Крейг предпочита да си затваря очите, когато лоялистките формирования нарушават закона.

Униформа на B-Specials

Униформа на B-Specials

Лятното примирие през 1921 г. никак не оказва ефект върху ситуацията в Северна Ирландия. Достатъчно е да отбележим, че два дни след неговото обявяване в Белфаст загиват 16 човека. През есента стандартна тактика на протестантите става взривяването на бомби на произволни места в католическите квартали, а католиците отговарят с бомбардирането на обществения транспорт, който вози до работата жителите на протестантските квартали.

След подписването на мирния договор ситуацията още повече се влошава, тъй като Северна Ирландия се превръща в отделна териториално-политическа единица и предстои да се определят границите, което веднага води до погранични спорове и до въпросите за нелегалното преминаване на границата. Въпреки че Чърчил и Колинс се срещат в края на януари и страните се договарят да отменят търговското ембарго, насилието продължава. Няколко членове на ИРА са арестувани в Дери, където пристигат като участници в местен футболен отбор. В отговор на това, Колинс нарежда да се вземат за заложници десетки лоялисти, живеещи на територията, контролирана от британското правителство в северноирландските графства Фермон и Тирон. От своя страна, отрядите на B-Specials извършват вилазка в южноирландския Клонс, където влизат в престрелка с отряд на ИРА. Командирът на националистическия отряд и четирима лоялистки констъбли загиват. Този инцидент получава такава публичност, че води до временно спиране на изтеглянето на английските войски от Ирландия. Независимо от факта, че скоро започва да действа специална комисия по въпроса за определяне на границите, през февруари ИРА извършва три нападения срещу британски казарми.

Въпреки създаването на погранична комисия в качеството си на посредник между двете страни в края на февруари, ИРА извършва три нападения през март срещу британски казарми, разположени в близост до границата. Всички тези действия водят до ответни убийства в Белфаст, а в отговор на взимането на заложници във Фермон лоялистите убиват 30 човека, включително четири деца, които загиват в резултат на бомбен взрив. През март в Белфаст са убити 60 католици, в това число е и зверски заклано шестчленното семейство Макмеън – това убийство води до масови демонстрации католическото малцинство (те са убити от членове на B-Specials като отмъщение за смъртта на убити от ръцете на ИРА двама техни другари). През април са убити още 30 човека.

През май и юни 1922 г. Колинс нарежда да се направи партизанска офанзива от ИРА срещу Северна Ирландия. По това време в Ирландия вече напълно се наблюдава разкол между привържениците и противниците на мирния договор, но в операцията с удоволствие взимат участие и представители от двете страни. Ирландското правителство тайно дава на партизаните част от оръжието, което закупува за официалната ирландска армия. Офанзивата започва със серия от терористични актове на 17-19 май в Северна Ирландия, но в крайна сметка се проваля, а командването на ИРА стига до разочароващо заключение – „всичко, което постигнахме, е само омраза към католиците“.

На 22 май, след нападението срещу лоялистки полицай в Западен Белфаст, северноирландските власти окончателно загубват търпение и арестуват 350 човека, заподозрени в принадлежност към ИРА. През юни се случва голям сблъсък, когато британските войски прибягват до артилерия, за да изблъскат ИРА от село Петиго. Това става последният голям сблъсък между ИРА и британските войски в периода 1919-1922 г. Но насилието не спира: през май в Белфаст са убити 75 човека, а през юни още 30. На 17 юни ИРА провежда отмъстителна акция, застрелвайки десет протестанти, основно цивилни. Хиляди католици бягат или на юг, или в Шотландия.

Взаимната бруталност намалява в края на 1922 г., като последното убийство датира от 5 октомври.

Една от причините, поради която ИРА оставя без внимание Северна Ирландия, е започващата в страната гражданска война.

7. Брат срещу брата

Неизбежността от гражданска война нараства с всеки изминал ден след подписването на англо-ирландския мирен договор, но все още е трудно да се повярва, че вчерашните братя по оръжие ще го обърнат по между си. Такива събития редовно се случват в средите на вчерашните революционери – външният враг е унищожен и е време за разправа с врага вътре.

Де Валера и Колинс, хора, които преминават рамо до рамо през много изпитания и които са задължени един друг (Колнис организира бягството на де Валера от затвора), се оказват от двете страни на барикадата. Де Валера се възмущава как може да бъде подписан такъв позорен договор, а Колинс пита защо де Валера не е отишъл да преговаря, а хвърля цялата вина върху плещите на Колинс заради недостатъците на договора.

Докато частите на ИРА една по една излизат от подчинението на републиканското правителство (впрочем, Ирландия не става дори република, а според англо-ирландския договор тя може да се нарича само „Свободна държава“), де Валера създава своя фракция в Шин Фейн. От нейно име се отправя на предизборна обиколка в страната, където рязко критикува ирландското правителство и договора, дори казвайки следната фраза: „За своята свобода Ирландия ще върви върху кръвта на правителствените войници и даже, ако е необходимо, върху кръвта на членовете на правителството (по-късно де Валера признава, че съжалява за тези думи). Колинс още се опитва да спаси ситуацията и дори предлага на де Валера да участват в изборите в единен блок, за да приемат конституция, в която да няма и дума за британската монархия. Това предложение наистина предизвиква разбиране у опозиционерите в редиците на ИРА, но тук британското правителство напомня, че такава конституция ще бъде в разрез с договора. А нарушаването на договора е повод за нова война. Неохотно Колинс се отказва. На изборите за „Третия Дойл“ – временният парламент на Ирландия, които се провеждат през юни, противниците на договора претърпяват поражение, печелейки само 36 места от 138. Привържениците на Колинс получават 58, а останалите места се поделят между Лейбъристката и Селската партия, също поддържащи договора.

Въоръжените групировки от двете страни напрегнато следят изборния процес. Частта от ИРА, която признава договора и легитимността на тези, които са го подписали, още през февруари започва да се преобразува в нова Национална армия, която се изгражда на принципите на ИРА, а и в нея има хора от нея. Тъй като британското военно имущество (основно недвижими имоти и т.н.) трябва да отиде при ирландската армия, а Националната армия и ИРА отначало малко се различават една от друга, то няма никакви ясни разграничения. И верните на правителството и опозиционните отряди заемат британските казарми, като между тях понякога се случват местни сблъсъци.

Докато политиците търсят компромис, професионалните бойци се опитват да решат проблема по своему. Бившият железопътен работник и участник във Великденското въстание Рори О’Конър, който през март заявява, че плюе на парламента, който приема такива закони, на 15 април завзема с преданите му бойци на ИРА сградата на Четирите съдилища. Той смята да въстане срещу Британия, да провокира нейните войски (които още са в страната) на атака и чрез нова война да обедини нацията. На въпрос на журналист за това, че отхвърляйки властта на парламента, не иска ли О’Конър да наложи в страната военна диктатура, той казва: — Искам, ако така ви се иска.

Битката за Дъблин. Горящата сграда на Четирите съдилища

Битката за Дъблин. Горящата сграда на Четирите съдилища

Колинс не иска влошаване на ситуацията и за момент не се занимава с радикалите, които са влезли в главния съд на страната. След изборите англичаните недвусмислено намекват, че Колинс не може да наложи ред в собствената си столица и затова те ще го направят вместо него, в това число с използването на авиация, артилерия и бронетехника. Преливането на чашата става отвличането от гарнизона в Четирите съдилища на генерала от новата Национална армия О’Конъл. На 28 юни Колинс нарежда на верните му войски да щурмуват сградата, като по време на щурма се използва британска артилерия. Рори О’Конър е заловен и след няколко месеца екзекутиран. На помощ на другарите идват подразделения на ИРА и уличната битка в Дъблин продължава до 5 юли, завършваща с победа за правителството и окончателно установяване на правителствен контрол в столицата. От страната на опозиционерите в тези битки загива Кахъл Бру, бивш началник на щаба на ИРА и бивш министър на отбраната – постоянен съперник на Колинс. Бру е първият високопоставен командир на ИРА, който загива от ръцете на вчерашните си братя по оръжие, но далеч не е последният. По време на дъблинските боеве бойците на ИГА напомнят за себе си (голяма част от участниците, на която се вливат в ИРА): те охраняват централата на профсъюзите в Дъблин, за да не допуснат да попадне в ръцете на нито една страна в конфликта.

Тежка артилерия по дъблинските улици

Тежка артилерия по дъблинските улици

Тези събития далеч не са първите сблъсъци между силите, признаващи и отричащи англо-ирландския договор, а и кръв не се пролива за първи път, но именно сега е премината критичната точка. След „битката за Дъблин“ вече никакви компромиси не са възможни. Започва гражданската война.

Започващата война принуждава всички членове на ИРА да направят избор – на чия страна са. Привържениците на договора се наричат „договорници“ или „Армия на свободната държава“ (официално – „Национална армия“), а техните противници ги наричат „държавници“ и „фрийстейтъри“. Опонентите на дъблинското правителство наричат себе си „републиканци“ (за разлика от термина „свободна държава“) или „антидоговорници“ („антистейтъри“), докато техните противници ги наричат обикновено „нередовна армия“. Ирландските републиканци заявяват, че влизат в защита на Ирландската република, която е обявена по време на Великденското въстание през 1916 г. и потвърдена от „Първия Дойл“ и която неправомерно е анулирана от „договорниците“. Самият де Валера се отказва от командните длъжности, оставяйки напълно командването на закалените в боеве републикански лидери, такива като Лайъм Линч, бивш командир на Първа южна дивизия на ИРА, който в гражданската война заема длъжността началник на генералния щаб на ИРА.

В началото на 1922 г. ИРА наброява над 70 хиляди човека, но повечето от тях влизат в Армията по време на примирието, нямат никакъв опит в бойните действия и се оттеглят от конфликта. Приблизително 15 хиляди бойци на ИРА са на страната на републиканците, а на страната на правителството преминават два пъти по-малко – около седем хиляди човека, които изграждат гръбнака на Националната армия. Но въпреки численото превъзходство, ИРА няма ясна структура, разработена стратегия и, най-важното, оръжие – тя разполага с малко повече от шест хиляди пушки, често остарели. Националната армия напротив, получава активни доставки от Британия, която следи с тревога конфликта в своя доминион. Британия доставя на Националната армия практически всичко, от бронетехника до униформи, а двама висши генерали от армията, Проут и многострадалния О’Конъл (същият с отвличането, на който започва битката за Дъблин) са служили в армията на САЩ. В Националната армия влизат най-опитните войници – ветерани от Първата световна война, също са повикани и британски офицери (което републиканците активно използват в своята антиправителствена пропаганда).

Войници на Националната армия конвоират пленен боец на ИРА

Войници на Националната армия конвоират пленен боец на ИРА

От първите дни на войната „Свободната държава“ взима инициативата в свои ръце. В началото на войната от големите градове правителството контролира само Дъблин. Крепост на републиканците е най-южната част на Ирландия – Мюнстър: територия, разположена на юг от линията Лимерик-Уотърфорд. Затова републиканците използват термина „Мюнстърската република“, въпреки че никога не е бил официален и не се използва в документите. Лайъм Линч разглежда тази земя като база за събиране на ирландските земи в единна република. Линч смята, че стратегията на републиканците трябва да се свежда до отбрана и партизански действия, както по време на Войната за независимост, за да измъчи Свободната държава и да я принуди да преразгледа договора. Партизанската стратегия се обуславя от факта, че ИРА не може да влезе в челен сблъсък с Националната армия, нямайки артилерия и бронетехника. Тази стратегия се критикува от другите висши офицери в ИРА, такива като Ърни О`Мали и Том Бари. Те призовават към активни офанзивни действия и възраждане на Републиката без предварително разрешение. Концепцията им се основава на факта, че за Свободната държава работи времето – колкото повече продължава войната, толкова повече правителствените сили могат да получават помощи от британските съюзници и толкова по-ефективно ще използват мобилизационния и данъчен ресурс.

Премиерът Колинс и министърът на отбраната Ричард Мълкахи виждат ситуацията също като О`Мали и Том Бари. Колинс смята, че трябва колкото се може по-бързо да се справи с опозицията, защото така ще може да убеди британците в своята способност да контролира ситуацията, като по този начин ще се ускори излизането на британските войски.

В началото на войната ИРА контролира три големи града в Западна и Южна Ирландия – Корк, Лимерик и Уотърфорд. По тях нанасят удар правителствените сили, използвайки техника и дори флот. ИРА оставя градовете практически без сериозна съпротива, тъй като републиканците нямат възможност за съпротива срещу добре оборудваната правителствена армия. Сблъсквайки се с артилерията, силите на ИРА предпочитат да отстъпят, спомняйки си кървавото потушаване на Великденското въстание. Правителствените сили широко използват морски десанти, като именно с подкрепа по море е превзет Корк. Той пада на 10 август и е последният голям град, който е под контрола на ИРА. Войната се премества в провинцията.

Източник: Народная Самооборона

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s