Столетната революция. Глави 4-5.

В продължението на нашия цикъл с публикации за историята на ирландския републиканизъм ще разкажем за Войната на Ирландия за независимост и затова какво следва веднага след нея.

4. На бой отиват само старците

В периода на Войната за независимост ИРА се нарича „Стара ИРА“. В бъдеще организацията претърпява разколи и много от нейните остатъци претендират за първоначалното название, добавяйки към него какви ли не уточнения. Но ако става дума за „Старата ИРА“, то това означава, че говорим за Войната за независимост на Ирландия.

След скорошната Първа световна война тази война носи съвсем дребномащабен характер – в нея никога не участват едновременно повече от тридесет хиляди души от всички страни в конфликта (за сравнение – Британия оставя при Сома половин милион войници).

Към 21 януари, денят на независимостта, насилието е вече нещо нормално за живота в Ирландия. „Доброволците“ нападат полицията и военнослужещи, а британските войници пленяват „Доброволците“ и тези, които им се струват сходни с тях. Но тези действия не носят организиран и координиран характер. В Ирландия, да го кажем така, е неспокойно.

Първите изстрели прозвучават в този ден – 21 януари. На този ден група бойци на ИРА начело с фермера Шон Трейси, суров и фанатичен човек, атакува полицаи. Със своите другари Трейси обяснява ситуацията така:  — За да започне войната, ние трябва да убием някого.

"Летящата колона" на ИРА по време на Войната за независимост

„Летяща колона“ на ИРА по време на Войната за независимост

Те застрелват двама полицаи, които съпровождат камион с промишлени взривове. След десет дни официалният орган на „Ирландските доброволци“ напълно оправдава действията на нападателите: „…към войниците и полицаите трябва да се отнасяме като към окупационни сили“. Впрочем, окупацията наистина започва. На 24 януари в Типърари (градът, недалеч от който се случва нападението) е обявено военно положение. На този фон почти всяка седмица Ирландия е разтърсвана от стачките на Съюза на ирландските работници в транспорта и неквалифицираните работници – най-радикалният ирландски профсъюз, основан от Ларкин. Стачкуващите веят червени знамена.

Като цяло, в първия етап на войната насилието носи доста местен характер. ИРА се отказва от тактиката с челни сблъсъци, която не добре установява през 1916 г. и се фокусира върху очертания терор. Нейна основна мишена стават представителите на дребната и средна британска администрация, а също и Кралската ирландска полиция (КИП), която е формирана основно от ирландци. През април бойците на ИРА се опитват да освободят свой пленен другар – синдикалистът Робърт Бърн в град Лимерик. В операцията по неговото освобождаване загива един полицай (още един е тежко ранен) и самият Бърн. В отговор бригадният генерал Грифин обявява военно положение в Лимерик. В града са вкарани допълнителни сили, включително бронетехника, блокирани са изходите. Градските профсъюзи пък обявяват всеобща стачка, ръководещ орган на която става Съветът, по модела на Съветите в РСФСР. Съветски Лимерик просъществува само няколко седмици и съветското в него е само названието и червените знамена – той не води до никакви сериозни преобразувания, а и не е поставял пред себе си такива цели.

Корицата на съвременна книга за Съветски Лимерик

Корицата на съвременна книга за Съветски Лимерик

Постепенно тактиката на ИРА носи ефект. КИП се опитва по-малко да излиза от казармите си, които се намират предимно в провинцията. През април 1920 г. ИРА провежда добре координирана акция – в цялата страна са подпалени казарми на КИП. КИП е принудена да съсредоточи своята дейност изключително в градовете, оставяйки провинцията на ИРА. Важно е да се каже, че ИРА е доста независима от структурата на ирландското нелегално правителство. Въпреки че организацията трябва официално да се подчинява на Дойл Ерън и президентът на републиката – Еймън де Валера, който успява да избяга от затвора през февруари, на практика Армията се ръководи от Колинс и неговият най-близък помощник Ричард Мълкахи, макар че Колинс официално заема длъжността началник на разузнаването на ИРА. Авторитет на Колинс в редиците на ИРА му придава неговата роля в работата с „Ирландските доброволци“ и неговите умения за полева работа. Самият Колинс, като ръководител на разузнаването, се ползва с голямо влияние благодарение на своите пълномощия за разкриването на информатори и шпиони в редиците на ИРА. Въпреки това, структурата на ИРА не е единна, а регионалните отряди на Армията действат често автономно. Но това е абсолютно логично за партизанската война.

Британското правителство, разбирайки, че ситуацията излиза извън контрол, приема необичайно решение, което става стандартна практика за борба с партизаните в провинцията през ХХ век и което е наблюдавано и в наши дни. Британското правителство създава първите в Европа паравоенни групи.

От фронтовете на Първата световна война се връщат стотици хиляди мъже, много от които не умеят да правят нищо друго, освен да воюват, а навикът им за насилие е вкоренен в тяхната плът и кръв. Именно към тях се обръща правителството, когато в началото на годината обявява набирането за държавна служба на хора „за сурова и опасна работа“. Ветераните с радост откликват на призива. Тези доброволци се записват в редиците на „временните полицаи“ при КИП. Те не ходят с униформите на КИП, а са облечени доста странно – армейско долнище в каки цвят и тъмно-зелено (или синьо) горнище. Заради този причудлив нюанс са наричани „black and tans“. Това словосъчетание се използва и днес като оскърбление. Именно „black and tans“ стават основен инструмент на британския терор в Ирландия.

"Black and tans" обискират заподозрян

„Black and tans“ обискират заподозрян

След прогонването на КИП от провинцията, ИРА преминава към следващия етап. Сега на атаки са подложени базите на КИП в градовете. От януари до юли 1920 г. са разрушени 16 казарми на полицията, а 29 са силно повредени. Но в този момент и англичаните също засилват натиска – в страната активно се прехвърлят армейски подразделения и отряди на „black and tans“, които започват системен терор срещу цивилното население в страната, опожарявайки цели градове. ИРА престава да действа в градовете, които се превръщат от англичаните в укрепени крепости, и преминава към тактиката на „летящите колони“, атакуващи от засада и след това разпръскващи се.

На 9 август 1920 г. британският парламент приема закон за възстановяване на реда в Ирландия. Военно положение е обявено почти навсякъде в страната, гражданското съдопроизводство е заменено от военно-полево, като военно-полевите съдилища разглеждат и случаите на цивилни.

Взаимната бруталност бързо започва да нараства, което води до два инцидента в Дъблин през ноември 1920 г. На 21 ноември Колинс разрешава ликвидирането на заподозрени в шпионаж – в този ден в покрайнините на Дъблин са убити четиринадесет човека (някои пред очите на своите близки), в това число цивилни и офицери от разузнаването. На следващия ден в отговор „black and tans“ нахлуват на футболен стадион в Белфаст по време на мач и откриват огън. Загиват 14 човека (включително един футболист), а 65 са ранени. В този ден са убити трима пленени националисти при опит за бягство. Тези събития получават името „Кървавата неделя“ – но не последната в ирландската история.

Насилието започва през зимата. В този период се случват 70% от жертвите в конфликта. През декември „black and tans“ опожаряват центъра на град Корк като отмъщение за нападенията на ИРА. На 19 март ИРА успешно атакува британска армейска колона, която числено превъзхожда атакуващите десетократно. Отново през март ИРА успешно напада влак, превозващ британски войници. Така изглежда тази война – никакви фронтове, никакви тилове – само засади и ответен терор.

През април 1921 г. започва реорганизацията на ИРА като редовна армия, но това не носи положителен ефект. Не достигат много оръжия, като цялата Армия има само около три хиляди пушки, предимно трофейни. Освен това, силата на ИРА значително се подкопава след майската атака срещу Къстъм хаус – центърът на местното самоуправление в Ирландия. Самата сграда е унищожена, което носи по-скоро символичен характер, но са убити или попадат в плен повече от сто от най-активните и опитни бойци на ИРА.

Ситуацията започва да става все по-лоша за ИРА и британците стигат до заключението, че тази война може да продължи дотогава, докато ирландците не се уморят, а те не се уморяват скоро. Като пример служи „Черната Троица“ – изборите за парламент в Южна Ирландия през есента на 1921 г., на които почти всички места се печелят от Шин Фейн. Но депутатите от Шин Фейн отказват, в съответствие с по-рано приетата тактика, да заемат своите места и британската администрация е принудена да въведе пряко управление на лорд-наместника. В отговор ИРА разгръща такава масова кампания с убийства на полицаи и военни, че това практически довежда до колапс управлението в региона. Между другото, тези избори се провеждат заради четвъртия акт за хоумрул от 1920 г., който окончателно разделя Ирландия, но дава на всяка нейна част широки възможности за самоуправление.

През юли Колинс е уверен, че войната е в задънена улица и единственият начин е да се постигне прелом – това пренася войната на територията на Англия. Разгръщат се такива мероприятия, като например нападението срещу ливърпулските докове, но скоро изведнъж идва примирие.

Трябва да се отбележи, че опити за преговори се правят няколко пъти, но постоянно диалогът се опира на искането на британската страна – незабавно предаване на оръжията от бойците на ИРА. ИРА няма такова намерение да направи подарък на короната и продължава с убиването на британски войници.

Повод за примирието стават изборите в Северна Ирландия, на които побеждават лоялистите, което става фактически началото на продължаващото и до днес разделение на страната. Войната се води и там, но в Северна Ирландия тя се свежда до противопоставянето на католиците на протестантския терор, като северноирландската ИРА не е атакуваща сила, а сила за самоотбрана.

Паметник на бойците на "Старата ИРА"

Паметник на бойците на „Старата ИРА“

По повод изборите трябва да произнесе реч крал Джордж V, който вече е изморен от цялата тази ирландска бъркотия и от вниманието на международната общественост към действията на „black and tans“. Близкият приятел на краля, министър-председателят на Южна Африка Ян Смьотс, предлага по време на речта да се обяви инициатива за мир. Смьотс сам написва речта, която е одобрена от краля и британският премиер Лойд Джордж.

Той призовава всички ирландци „да спрат… и да протегнат ръка за приятелство“. Речта се прави на 22 юни, а на 24 юни британското правителство предлага на Шин Фейн преговори, на които партията се съгласява на 9 юли. На 11 юли примирието влиза в сила. До нова война на ирландска земя остава по-малко от година.

5. По-добре лош мир, отколкото добра кавга

Много бойци на ИРА не вярват в никакъв мир, а примирието разглеждат като временно облекчение. Полевите командири на ИРА не могат просто така да прекратят войната срещу английските войници и КИП. След кратка пауза, нападенията са подновени, с тази разлика, че сега са плод на самодейността на лошо управлявани отделни партизански отряди на ИРА, а не са част от единна военна кампания. В периода на примирието се случват между осемдесет бойни сблъсъка между ИРА и силите на противника, което включва и доста мащабни акции. Например, през февруари 1922 г. отрядът на Ърни О’Мали – офицер от ИРА, написващ по-късно мемоари за тази война, атакува казарми на КИП, пленявайки четиридесет полицаи и взимайки 600 единици оръжие и хиляди патрони за тях.

Скоро след сключването на примирието започват преговори за подписването на мирен договор. Британците веднага поставят на ирландските делегати ултимативни условия, съгласно които, ако един от делегатите не подпише договор, то военните действия ще се подновят. Ирландската страна в преговорите се представлява от бившия лидер на Шин Фейн Грифит (министър на външните работи на Ирландия) и командирът на ИРА Колинс (министър на финансите). Британските дипломати са по-опитни от вчерашните революционери и лесно ги побеждават на масата за преговори, силно ограничавайки исканията за независимост.

Договорът съдържа следните точки:

— Британската войска да напусне Ирландия;

— Ирландия получава статус на британски доминион (самоуправляваща се колония), също като Канада, Австралия, Нюфаундленд, Нова Зеландия и Южноафриканския съюз;

— Както и в другите доминиони, номинален владетел на Ирландия ще стане английският крал, който ще бъде представляван в страната от свой генерал-губернатор;

— Северна Ирландия месец след подписването на договора има право на самоопределение;

— В случай на отделяне на Северна Ирландия, ще бъде създадена погранична комисия;

— Британия си оставя правото да използва за целите на обезпечаване на собствената си военна безопасност три пристанища (договорът включва и четвърто, но то е в Белфаст, Северна Ирландия);

— Ирландската свободна държава поема пропорционално държавния дълг на Империята според неговото състояние в момента на подписване на договора;

— Договорът е върховен документ за ирландското законодателство. Конституцията на Ирландия не може да противоречи на този договор.

Британската кавалерия напуска Дъблин

Британската кавалерия напуска Дъблин

Лесно е да се види, че за радикалите този договор е като шамар, още повече, че записването на някои точки директно обещава нови унижения. Така, зачитането на държавния глава омразния Джордж V ще означава полагането на тържествена клетва към него от членовете на парламента, много от които са били в английски затвори и концентрационни лагери.

След преговорите, които се провеждат няколко месеца, договорът е подписан на 6 декември 1922 г. През януари е ратифициран от три представителни органа – британският парламент, Дойл Ерън и Камарата на общините в Северна Ирландия. Още на следващия ден след ратификацията, Северна Ирландия излиза от състава на британския доминион в съответствие с договора.

Най-трудно ратификацията минава в Дойл Ерън, където договорът е приет само с няколко гласа повече. Много депутати и членове на правителството са възмутени от предложеното. В броя на възмутените е и де Валера, който в знак на протест напуска поста президент на Републиката. Неговото място заема Грифит като начело на временното правителство е Колинс. Какво да кажем за редовите бойци на ИРА, които явно виждат, че са просто измамени и вместо независимост получават същата тази Британска империя. Според някои данни договорът е отхвърлен от 80% от числения състав на ИРА. На 16 януари (договорът е ратифициран седмица по-рано) Втора Южна дивизия на ИРА (отрядът на Ърни О’Мали) заявява, че повече не се смята задължен да се подчинява на заповедите на предателската главна квартира. След месец Лайъм Форд, временен командващ на Бригада ИРА в Лимерик, публикува прокламация, в която обявява, че „ние повече няма да се подчиняваме на сегашния главнокомандващ и заявяваме вярността си към Ирландската република“. Това е първият отряд, който заявява своя сепаратизъм официално, но далеч не е и последният.

На 28 март изпълнителният комитет на ИРА (антидоговорен) заявява, че ИРА повече няма да се подчинява на министъра на отбраната и Генералния щаб и обявява мобилизация в своите редици измежду полицаите и военните. На всички членове на ИРА е предложено да потвърдят своята вярност към Ирландската република.

Гражданската война чука на вратата.

Следва продължение.

Източник: Народная Самооборона

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s