Столетната революция. Глави 2-3.

Продължаваме да публикуваме очерци за историята на радикалния ирландски републиканизъм и представяме още две глави. Става дума за голямото въстание срещу британските колонизатори – „Великденското въстание“ и за антинаборните настроения в Ирландия. Тези две събития предопределят войната за независимост на Ирландия и появата непосредствено на ИРА.

2. Зората на 1916 г.

„Доброволците“ се лишават от своята най-голяма, но и в същото време най-умерена част. В Ирландия остават около 14 хиляди доброволци (на фронта отиват почти 200 хиляди). Организацията с такава численост напълно може да се контролира от ИРБ. Няколко дни след началото на Първата световна война се прави извънредно събрание на ИРБ, на което лидерите на братството решават, че трябва да вземат курс за въоръжено въстание докато метрополията пролива кръв на европейски терен. „Доброволците“ пък трябва да станат ударни отряди на ирландската революция.

Участниците в ИРБ успешно влизат в ръководството на „Доброволците“. Въпреки че в официалния щаб остава умереният републиканец професор Ейън МакНийл, четирима от седемте най-важни военни длъжности в ръководството на организацията се заемат от участници в ИРБ. Внедрените революционери допълнително засилват своите позиции посредством бюрократични мерки – например, създават Военен комитет в ИРБ, който фактически поема истинското ръководство на „Доброволците“ (това се обезпечава от кадровата политика при назначаването на офицерския състав).

Важна роля в подготвяното въстание трябва да играе Германия. С немците вече са водени разговори от представители на ирландската диаспора в САЩ, а през 1915 г. към тях се присъединява емисарът от ИРБ поетът Джоузеф Плънкет (по-късно негов адютант става многообещаващият младеж Майкъл Колинс). Основните въпроси са два – създаване на ирландски отряди за борба с Британия от ирландските военнопленници и доставки на оръжие. В ирландска бригада се записват само 56 човека, а немците са напълно готови да предоставят оръжие, като предварително обещават и експедиционен корпус.

Ръководството на ИГА не знае за плановете на ИРБ и се подготвя за въстание самостоятелно, но през януари 1916 г. Военният комитет на ИРБ посвещава Конъли в заговора и той става негов участник.

В началото на април същата година Патрик Пиърс, който заема длъжността директор на военната организация на „Ирландските доброволци“, нарежда започването на тридневна подготовка за великденския парад. Членовете на ИРБ разбират за какво става дума, като това се разбира и от информаторите в техните редици. Информацията, че подготовката за въоръженото въстание е на финалната права, достига до ушите на ръководителя на „Доброволците“ МакНийл. Старият интелигент изпада в ужас при мисълта за възможно кръвопролитие и обещава да направи всичко възможно, за да не стигне до Дъблинския замък (в него е разположена резиденцията на британската администрация в Ирландия). Не добавя оптимизъм и това, че немският транспорт с оръжие е потопен от британския флот, а немският експедиционен корпус е само красиво обещание. МакНийл не осведомява англичаните, а се ограничава с нареждане, забраняващо на „Доброволците“ да излизат по улиците в деня на въстанието. По този начин, той „оставя у дома“ около десет хиляди потенциални участници във въстанието.

"Раждането на ирландската нация". Картина на Уолтър Педжът.

„Раждането на Ирландската република“. Картина на Уолтър Педжът.

Великденското въстание започва в понеделник на 24 април. Рано сутринта около 1200 „Доброволци“ и членове на ИГА взимат под контрол обекти в Дъблин: сградата на пощенската служба, кметството, „Четирите съдилища“ (най-висшата съдебна инстанция в Ирландия), няколко промишлени обекта и болничен комплекс. Въпреки че въстаниците успяват да убият няколко караули в слабо охраняемия Дъблински замък, те не успяват да го завземат. Не успяват да завземат и Тринити Колидж – този стратегически важен обект в центъра на града остава защитен от една шепа лоялисти. За британците въстанието се оказва напълно изненадващо и не могат да окажат пълна съпротива. След смъртта на трима полицаи в тази нервна обстановка, полицията напуска улиците на града, което води до грабежи – впоследствие за мародерство са арестувани повече от четиристотин души.

Докато се води битката, лидерите на въстанието преместват своя щаб в сградата на пощенската служба, над която се издига ново знаме. Вътре Патрик Пиърс със звучен глас провъзгласява републиката. Но въстаниците не успяват да завземат нито оръжейните складове, нито една от двете железопътни гари, нито дъблинските пристанища. Извън Дъблин сблъсъците носят спорадичен характер, като регионалните „Доброволци“ често са разпръсквани без бой, не успявайки да стигнат до столицата.

Британските власти бързо се възстановяват. Във вторник лорд-наместникът Уимбрън обявява военно положение и дава пълна власт на бригадния генерал Лоу, който оставя под контрол комуникациите в ръцете на правителствените сили. Ако в началото на въстанието в града се намират малко повече от хиляда правителствени войници, то в края на седмицата броят на подкрепленията стига 16 хиляди, в това число и артилерия. Именно артилерията решава съдбата на въстанието. Англичаните се опитват да не влизат в директни сблъсъци, а просто тръгват към окупираните сгради с оръдия и стрелят по тях редом с тези, които се намират вътре. Не е изненада, че такъв подход води до многобройни разрушения и жертви, но британските власти не искат да си губят времето с въоръжено въстание в тила по време на война. Британците не се церемонят с цивилното население: ирландците без много приказки са разстрелвани или пробождани с щикове.

В събота щабът на въстанието в сградата на пощенската служба е в руини, а командващият Конъли е тежко ранен. Взимащият командването Пиърс решава да се предаде, за да се избегнат по-нататъшните жертви сред цивилното население. В отделни участъци борбата продължава до неделя, тъй като не стига до всички информацията за капитулация.

В същото време, генерал Лоу предава командването на генерал Максуел, който успява да се прослави със своите особени подходи към цивилното население по време на англо-бурската война – първата война в историята, в която цивилно население е вкарвано в концлагери.

Максуел веднага обещава да се справи с всички привърженици на Шин Фейн. Той не се притеснява, че малката сепаратистка организация Шин Фейн няма пряко отношение към въстанието, въпреки че някои от нейните участници участват в него в състава на „Доброволците“ и ИГА. Именно Великденското въстание през 1916 г. способства за увеличаване популярността на партията Шин Фейн, която въпреки че съществува вече почти десет години, не се ползва със сериозно влияние. В началото на май военно-полевите съдилища на Максуел осъждат на смърт 90 човека, като някои от които нямат никакво отношение към въстанието. Разстреляни са всички ръководители на въстанието. Конъли, който не може да стои изправен заради раните си, е разстрелян на стол. Като по чудо избягва екзекутиране един от командирите на батальоните Еймън де Валера – него го спасява американското гражданство, защото Британия дълго очаква влизането на САЩ в Първата световна война и убиването на американски гражданин едва ли би способствало за това.

Улиците на Дъблин след потушаването на въстанието.

Улиците на Дъблин след потушаването на въстанието.

Хиляда и петстотин човека са хвърлени зад решетките, където могат да анализират поуките от въстанието и да направят изводи, както например младият революционер Майкъл Колинс и основателят на Шин Фейн Артър Грифит, който въобще не е замесен, а също и нещастният МакНийл, опитващ се да потуши въстанието (старецът е осъден на доживотен затвор).

С бруталното потушаване на въстанието британското правителство прави повече, отколкото самите въстаници. Въпросът е, че вместо да получат подкрепа от населението участниците във Великденското въстание получават само неговата омраза. Жителите на Дъблин, които в по-голямата си част са далеч от идеите на сепаратизма, се сблъскват първо с насилието от страна на самите въстаници, а след това с насилието на британските войски, които потушават въстанието. Някои от „Доброволците“, които се предават, с ужас установяват, че много ирландци, заради които отиват на смърт, им се смеят и аплодират британците. ИПП директно ги обявява за предатели на ирландската независимост.

По-нататъшните репресии на принципа „справяне и наказване на всеки“ драстично намаляват популярността на британските власти. А героичната и трагична смърт на лидерите на въстанието ги прави истински идоли сред ирландците. За много е очевидно, че мирното решение на въпроса за независимост е невъзможно. „С англичаните не може да се излезе на глава“ – са разбрали ирландците.

3. Появата на ИРА

През 1917 г. много от лидерите на ирландските републиканци се оказват на свобода, много са амнистирани, а някои просто бягат. През тази година изгрява политическата звезда Еймън де Валера.

Партията Шин Фейн изглежда радикална само на фона на другите легални партии в Ирландия. Ако ИПП иска самоуправление в рамките на монархията, то Шин Фейн на Артър Грифити не отива много далеч и говори за дуалистична монархия от типа на Австро-Унгария, в която на ирландския престол ще седне представител на управляващата династия в Британия. Дори тази позиция принуждава британците да гледат на партията като на опасни бунтовници. След тази „реклама“, която правят на Шин Фейн английските потисници на Великденското въстание, в Шин Фейн влизат масово неговите бивши участници, в това число и де Валера, който след екзекутирането на 16 лидера на въстанието, се оказва един от най-авторитетните му предводители, останали живи. Няколко дни след освобождението си от затвора де Валера сменя Грифит на поста ръководител на партията. Това почти не довежда до нейното разцепление. Де Валера е републиканец, а старото ръководство на партията, включително Грифит, са конституционни монархисти. В крайна сметка се стига до компромис – първо да прогоним англичаните, а после ще видим.

Същевременно настъпва 1918 г. Революционна Русия излиза от войната и това, което се случва в нея не е разбираемо и за самите й жители. Краят на войната не е бил видим, въпреки че всички участници в нея са били обезкръвени. Много хиляди ирландци завинаги остават на европейска земя, но на Британия тези жертви не й липсват.

Трябва да се каже, че ирландците отиват на война доброволно. Няма сериозна необходимост от това, но ирландците се записват активно в кралската армия. Единствените стъпки, които предприема короната в това отношение, са тъжните плакати с изображението на кайзерови войници, нахлуващи в дома на ирландците, оставащи в родината си, въпреки че британските войски не са по-добри от кайзеровите.

ирландци1И изведнъж като гръм от ясно небе идва лоша новина – в Ирландия ще се проведе набиране на войници за фронтовете на великата война. Всеки, който иска, е отишъл доброволно на тези фронтове, като някои дори са загинали, докато това патриотично начинание на британското правителство не предизвиква никакъв ентусиазъм.

Ако преди това ирландците са могли само да мечтаят за единен порив на нацията, то сега тя се сплотява. Малко са нещата, които обединяват хората така, както внезапната омраза срещу идиотските решения на собственото правителство. Срещу призива са абсолютно всички ирландски партии, от умерените до радикалите и дори католическата църква, която се опитва да не безпокой безцелно кралската династия.

На 23 април 1918 г. в Ирландия започва общонационална стачка. Стачкуват дори вестникарите и обществения транспорт, а най-неприятният за Британия аспект е спирането на военните заводи. Вместо да се вслуша в гласа на разума британското правителство предпочита да извърши още една глупост и „намира причина за вълнения“. Тя естествено се оказва тайният заговор на ръководството на Шин Фейн (странното е, че освен те, антинаборната кампания се подкрепя и от ИПП) и немския Генерален щаб. Новият лорд-наместник на Ирландия нарежда да се арестуват няколкото десетки лидери на Шин Фейн, въпреки че по този начин движението не е обезглавено, но това което е направено е направено. Шин Фейн получава невероятна популярност, а британското правителство още омраза.

Усилията на Британия да облече в униформи непокорните поданици се оказват напълно напразни. През юни 1918 г. става очевидно, че влизането на САЩ във войната оказва влияние и на фронтовете се наблюдава поврат. Необходимостта от нови попълнения отпада.

Нелепите стъпки на британското правителство водят до това, че през декември същата година на провеждащите се в Ирландия всеобщи избори Шин Фейн одържа съкрушителна победа. Партията получава 79% от местата в Ирландския парламент, а останалите се поделят между ИПП (започнала да се превръща в политически труп) и ирландските лоялисти. Новоизбраните депутати трябва да се отправят към Уестминстър, на заседания на британската Камара на общините. Но Шин Фейн обещават, че краката им няма да стъпят в леговището на потисниците. Вместо това, на 21 януари 1919 г. избраните депутати се събират в Дъблин и провъзгласяват независим парламент на Ирландия – Дойл Ерън. Първият акт на Дойл Ерън е приемането на декларация за независимост на три езика: ирландски, английски и френски. За независим се обявява целият остров, включително и северните, протестантски графства. На това историческо първо заседание на ирландския парламент взимат участие 27 депутати. Голяма част от останалите (като де Валера) се намира в затвора, или както ясно казват участниците в заседанието – „в плен на нашите врагове“. Британските власти не очакват такъв поврат и в Ирландия започва война за независимост.

Отляво - Йимън де Валера, отдясно - Майкъл Колинс.

Отляво – Еймън де Валера, отдясно – Майкъл Колинс.

В състава на Дойл Ерън от вече познатите лица влиза и Майкъл Колинс, бившият адютант на един от лидерите на Великденското въстание Джоузеф Плънкет. Колинс е многообещаващ човек и през 1917 г. влиза в изпълкома на Шин Фейн, а също става и ръководител на „Ирландските доброволци“. „Доброволците“ се връщат от фронта и те в страната към момента на избиране на Дойл Ерън са около сто хиляди души. Към редиците им активно се присъединяват порасналите членове на ирландските младежки организации и лишаващата се от лидер ИГА. Структурата става доста голяма и се нуждае от реорганизация. Поради това, че ръководството на тази военизирана структура практически напълно е част от Шин Фейн, „Доброволците“ фактически стават „партийна гвардия“ на организацията. Тъй като организацията внезапно влиза в ирландския парламент и в правителството едновременно, то „партийната гвардия“ променя статуса си заедно с името си. Така се появява Ирландската републиканска армия.

Следва продължение.

Източник: Народная Самооборона

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s