Автономисти

Днес ще стане дума за новите леви, продължители на операизма – автономистите. Гръмко название, което много хора са чували, използвали, но не много хора знаят ясно какво представлява това движение и какви са неговите цели. В тази статия ще научите за произхода на това движение/този термин, за еволюцията на идеите, за историята, а дори и за разкола в него и причините за това. Движението винаги е било много колоритно, защото в него могат да се срещнат различни политически групировки. Следователно, това движение може да се оцени като хетерогенно, защото няма единна идея.

Автономисти (от др. гръц.: αὐτός — («сам») и νόμος — («закон»)) или в наше време автономни групи се наричат участниците в определени независими ляворадикални движения.

Автономните групи се организират в така наречените affinity groups. Комуникацията между тях не е много силна. Автономията се стреми да създаде независимост от съществуващия държавен строй, създавайки свое собствено свободно пространство. В по-голямата си част автономистите следват антиавторитарни, социално-революционни и близки към анархизма идеали.

Органите за държавна сигурност на Германия, Австрия и Швейцария класифицират автономното движение като лявоекстремистко.

Произход на името

В Италия по времето на работническата съпротива през 1968/1969 г. едно социално движение играе особено голяма роля. Това е «Autonomia Operaia» – «Работническа автономия». За демонстрациите на това движение били характерни стълкновенията с полицията. В допълнение, членовете на движението са извършвали актове на саботаж във фабрики. В неговите редици не е имало само работници и студенти, но и бездомни и безработни. То се е различавало от Комунистическата партия на Италия и профсъюзите, разработвайки своя собствена теория, операизъм, един от основните елементи на автономията.

Автономията на бореца-работник, освободил се от контрола на профсъюзите, разбира се, се отличава от автономията на постоянно въоръжения пролетариат, който е диктатор над обществото.

– ADRIANO SOFRI & LUCIANO DELLA MEA: За стратегията и организацията на „Борбата продължава“. Интернационална марксистка дискусия 18, Merve, Берлин 1971 г.

Операисти

Операисти

В края на 70-те години операизмът губи своето значение, но схващането за автономията като независима политическа борба, независима от профсъюзи и партии, спонтанно движение и отказа от организация и ръководство принадлежи оттогава към самоопределението на автономистите и извън пределите на Италия.

Въпреки това, в немскоговорящите страни, концепцията и практическата страна на операизма, който разчита на работническото движение, играят особено малка роля.

История на автономистите във ФРГ

Автономистите започват своето начало в извънпарламентарната опозиция по време на студентските движения през 60-те години. «Новите леви», т. нар. движение „Spontis“ и акциите „Spa guerilla“, провеждани, например, от членове на Комуна 1 в Западен Берлин, имат най-голямо влияние върху принципите и методите на действие на немските автономисти.

През 70-те години се е смятало, че автономистите подкрепят леви терористични групи като Фракция Червена Армия (RAF), Движение 2 юни и особено Революционни клетки. В действителност, в мрежата на Революционни клетки е имало фракция (голяма част в Западен Берлин), която се е причислявала към социалреволюционните, а членовете си към автономистите.

Първите акции, в които взимат участие групировките, наричащи се автономни, се провеждат в по-големите градове в Северна ФРГ и в Западен Берлин в началото на 80-те години. През лятото на 1980 година в Берлин се състои първото събиране на автономисти. 6 май 1980 г. се явява важен ден в историята на движението и следователно тази дата се счита от някои като датата на неговото основаване: в Бремен на стадион Везерщадион се състои военна клетва, което е предпоставка за масови протести. Хиляди противници на милитаризма – много от тях са организирани във въоръжени групи – влизат в конфронтация с огромно количество присъстваща полиция.

В периода 70-90-те години, а дори и в наши дни, автономни групировки често вземат участие в демонстрации на нови социални движения, като например Пацифисткото движение и Движението против атомната енергия. През 1981 г. автономистите взимат активно участие срещу атомната станция «Брокдорф», съоръженията за преработка на отработено ядрено гориво във Вакерсдорф до 1986 г. и изграждането на Западната писта във Франкфурт-на-Майн през 80-те години. В днешно време много автономисти участват в действия за предотвратяване на превоза на ядрени отпадъци от френския Ла Хага до немското хранилище Горлебен.

В зависимост от целите и съдържанията на акциите, автономистите могат да бъдат посрещнати добре или не добре от организаторите. Често, обаче, те самите са автономисти. Причина за спорните отношения между автономистите и участниците в други социални движения е агресивното поведение на някои автономисти, т. е. тяхната готовност да прибегнат до насилие, например, мятане на камъни, влизане в борба с противници и полицаи.

За да не бъдат разпознати, членовете на автономните групи се появяват на демонстрации само в групи и винаги изграждат т. нар. черен блок. Този термин влиза в употреба от прокуратурата във Франкфурт-на-Майн през 1981 г. Нейното искане е било автономистите да бъдат съдени заради участието им в терористичната групировка, наречена «Черен блок». Еднаквите дрехи и придвижването в редици в блока са взети като защитна мярка от органите на реда. Преди на демонстрациите са били забранени шлемовете, щитовете, защитните очила и респираторите като средства за защита от полицията, бивайки класифицирани от законодателните органи като пасивно въоръжение. Не само, че е по-трудно да се идентифицират участниците, но и задържането им става по-сложно поради участието им в черния блок. През 1985 г. законът за събиранията се променя, като маскирането се забранява.

Днес автономистите участват в акции главно на скуотъри (например, окупиране на улица Хафенщрасе в Хамбург – в снимките по-долу), антифашисти (антифашистки групи, извършващи действия срещу дясноекстремистки групировки), а дори и на антирасистки движения, като например, в акциите за солидарност с имигрантите под лозунга «няма нелегални хора».

Разделение/Дебати относно антисемитизма

От самото си основаване автономистите са смесица от различни радикални фракции, които не принадлежат към левицата в парламента. В зависимост от региона и времето в движението доминира едно или друго направление. По едно време голямо влияние са имали групировките, склонни към анархосиндикализма, друг път – антиимпериалистите, близки към Фракция Червена Армия. Автономното движение винаги е било много колоритно, но след дълги спорове страните са успявали да стигнат до компромис.

Двата противоположни лагера общо казано са «Антинемци» и «Антиимпериалисти». Разделението е в резултат на дебатите по въпроса за антисемитизма сред левите, позициите за близкоизточния конфликт и оценките на войната в Ирак. И двете страни са твърди в своите позиции, като се е стигало до сблъсъци между тях.

Антинемци (антидойч) встъпват за Израел (т. е. подкрепят политиката на геноцид над палестинците)

Антинемци (антидойч) встъпват за Израел (т. е. подкрепят политиката на геноцид над палестинците)

«Антинемският» лагер е солидарен с Израел и подкрепя политиката на САЩ в Близкия изток. Тази гледна точка има своите корени в критиките на ислямския фундаментализъм и дейностите на терористите-самоубийци. Този лагер основно встъпва за геноцид над палестинците от тоталитарните държави Израел и САЩ, воюващи с неугодните страни за ресурси и геополитически интереси и «носещи демокрация». Това буржоазно течение не може да се стреми да бъде «революционно» и не може да претендира за такова. Между другото, в Палестина няма само ислямски фундаменталисти, но и различни леви въоръжени групи, така както и в Израел има привърженици на разбиването на «своята» държава.

«Антиимпериалистите» считат политиката на Израел и САЩ от идеологическа гледна точка за империалистична и следователно престъпна. Те симпатизират на «освободителната борба на палестинския народ срещу държавата на Израел».

Повечето антиимпериалисти не считат себе си за автономисти. Основната теза на тяхната идеология е експлоатацията от страна на икономически развитите страни на страните от Южна Америка, Африка и Азия с цел увеличаване на своя капитала. По този начин, капитализмът получава геостратегическо значение: дори най-бедните жители на икономически развитите страни имат изгода от експлоатацията на трите континента, спомената по-горе, – следователно, в развитите страни не съществува истински пролетариат, материално заинтересован от социалната революция. Задачата на революционерите, по този начин, се свежда до подкрепата на движенията за независимост и социалистическите режими в развиващите се страни и възпрепятстване развитието на военната промишленост в развитите страни чрез саботажи или интервенции, участвайки в политическите движения. Ето защо, класовата борба се свежда до повече или по-малко въоръжена конфронтация, проявявайки някаква идеологическа близост до Фракция Червена Армия, която е набирала в своите редици новобранци от антиимпериалистичните кръгове, макар че не всички антиимпериалисти са симпатизирали на RAF (която е далеч от либертарните доктрини). Автономистите, вярващи във възможността за революционни промяни в развитите страни, наричат себе си социални революционери. Позицията на антинемците частично се прехвърля и върху антинационалистите, които отричат националната принадлежност като придаване на национален характер на социални проблеми в обществото, но за разлика от антинемците не са положително настроени към политиката на САЩ. Сред автономистите има представители и на двете течения. Например, антинемските и антинационалните дискусии оказват голямо влияние върху списание «Konkret» и вестник «Jungle World».

Групите автономисти, които са ориентирани към анархизма и анархосиндикализма, отхвърлят използването на национални знамена, както и солидарността с нации и/или национални движения за независимост, тъй като за тях господството и потисничеството са неразделна част от субекта «нация» (нацията се подразбира като изкуствено-създаден държавен конструкт от различни етноси, въпреки че по-скоро голяма част от това течение не се идентифицира с никакъв народ). Сред автономистите може би има най-много представители на това течение, което се разграничава както от антиимпериалистите, така и от антинемците. По принцип такава позиция (отказът от използване на национални знамена, подкрепа към държави и национално-освободителни движения) се явява най-последователната и социално-революционна, доколкото може да се съди по наличната информация. Не е известно какво е количественото преимущество на тази фракция от автономисти, както и не е известно по-подробно за политическите възгледи на тази част автономисти.

Теория и съдържание

В автономните кръгове най-дискутирани теми са тези за самоопределението, самоорганизацията и въоръжението, както и тези за практическата и теоретичната страна на акциите, пропагандата, политизираността на обществото. Акциите и пропагандата се отнасят по-скоро към методиката, а политизираността към дидактиката, без която движението на автономистите и постигането на техните цели биха били невъзможни.

Автономистите не е възможно да бъдат напълно независими. Животът на всеки по някакъв начин зависи от много обстоятелства, които, разбира се, са нормални за човека като социално същество. Тук обаче възниква въпроса: как тези отношения могат да бъдат сведени до минимум, за да може човек да взима решения в своя живот самостоятелно. Насилието заради насилието и насилието като безцелен ритуал се отхвърлят.

Целите за нападения са секс-магазини, организатори на секс туризъм, ведомствата за чужденците, местата, на които се събират неонацисти, както и някои предприятия, които експлоатират своите работници и/или природата.

Към теоретичната основа автономистите отнасят т. нар. „tripleoppression“ (расизъм, сексизъм, класизъм – от книгата на Клаус Виман «Три към едно»). Тази гледна точка замества класическите тези на социалистите и комунистите, според които капитализмът е основният проблем (конфликтът между обществената собственост и частната собственост на продуктите), другите пък форми на експлоатация и потисничество, като например расизма и сексизма, играят много малка роля (ние смятаме, че повечето указани форми на дискриминация зависят директно от съществуващия икономически базис, а борбата срещу неговите следствия често става «борба заради борбата», вечно търсене на врагове вътре в движението и различни изостряния в търсене на дискриминацията навсякъде).

Субкултурно влияние

В началото на 80-те години развиващото се пънк движение се противопоставя със своя начин на живот и своята музика на комерсиалната рок и поп музика, както и на общоприетата мода и начин на живот. Пънк движението е имало голямо културно влияние върху младите автономисти, но, въпреки това, интересите на пънкарите и «автоматистите» – така пънкарите наричат автономистите – се различават, което води до конфликти.

Рационалните леви теории свързани със «субверсивно-луд» хумор, въплътени в организации като «Spontiliste», която е била дори и в студентските парламенти под имената „Die Rebellen vom Liang Shiang Po“, LOLA (Списък без преувеличени претенции) и WAHL-Liste (Понастоящем алтернативен списък на университетите). В допълнение, често автономистите обсъждат въпроса за вегетарианството. Движението е силно разделено по въпроса са въоръжаването. Едни считат, че «черният блок» е истинска форма на демонстрация на автономистите, докато други го смятат за безсмислен и измислят нови форми на акции, като Pink and Silver, съчетаващ в себе си комични и дори музикални елементи.

Списък с литература

До 98-ма година в Германия са доработени собствени политико-икономически и теоретически основи и подходи, основани на трудовете на изследователи като Карл Хайнц Рот, Гьоц Али и Сузана Хайм. Техните алтернативни възгледи са публикувани в трудовете: «Основи на новия антиимпериализъм», «Новата автономна равносметка», както и в труда на Детлеф Хартман «Битие като саботаж». Именно тези представители на автономното интелектуално крило виждат себе си като наследници на операизма.

Autonomie-Kongress der Undogmatischen Linken Bewegungen. Standpunkte, Provokationen, Thesen, Unrast-Verlag, Münster 2001, ISBN 3-928300-59-8

Bernd Drücke: Zwischen Schreibtisch und Straßenschlacht? Anarchismus und libertäre Presse in Ost- und Westdeutschland, Klemm & Oelschläger, Ulm 1998, ISBN 3-932577-05-1 (zugl. Universität Münster Dissertation 1997)

Robert Foltin: Soziale Bewegungen in Österreich: Die Autonomen. Edition Grundrisse, Wien 2004, ISBN 3-9501925-0-6 Online verfügbar

 Geronimo: Feuer und Flamme, ID-Archiv, Berlin

1 – Zur Geschichte der Autonomen, 2002, ISBN 3-89408-004-3 (Mit umfangreicher Literaturliste) Komplett als PDF

2 – Kritiken, Reflexionen und Anmerkungen zur Lage der Autonomen, 2002, ISBN 3-89408-015-9 hier Komplett als PDF

Geronimo: Glut & Asche. Reflexionen zur Politik der autonomen Bewegung, Unrast-Verlag, Münster 1997, ISBN 3-928300-63-6

 AG Grauwacke: Autonome in Bewegung . In den ersten 23 Jahren, Assoziation A, Berlin 2003, ISBN 3-935936-13-3

Almut Gross, Thomas Schultze: Die Autonomen. Ursprünge, Entwicklung und Profil der Autonomen, Konkret-Literatur-Verlag, Hamburg 1997, ISBN 3-89458-154-9

Sebastian Haunss: Identität in Bewegung? Prozesse kollektiver Identität bei den Autonomen und in der Schwulenbewegung, Verlag für Sozialwissenschaften, Wiesbaden 2004, ISBN 3-8100-4150-5 (zugl Universität, Bremen Dissertation 2003)

Sebastian Haunss: Antiimperialismus und Autonomie – Linksradikalismus seit der Studentenbewegung, in: R. Roth and D. Rucht (hg.): Die Sozialen Bewegungen in Deutschland seit 1945. Ein Handbuch, Frankfurt/Main: Campus Verlag, 2008, S. 447-473

Bernd Langer: Kunst als Widerstand. Plakate, Ölbilder, Aktionen, Texte der Initiative Kunst und Kampf, Pahl-Rugenstein, Bonn 1997, ISBN 3-89144-240-8

Tomas Lecorte: Wir tanzen bis zum Ende. Die Geschichte eines Autonomen., Vlg. Am Galgenberg, H 1992, ISBN 3-870581-13-1, Online-Ausgabe

Jan Schwarzmeier: Die Autonomen zwischen Subkultur und sozialer Bewegung , BoD, Norderstedt 2001, ISBN 3-8311-1098-0

 Ingrid Strobl u.a.: Drei zu Eins, ID-Archiv, Berlin 1993, ISBN 3-89408-029-9 Online-Ausgabe

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s