Forças Populares 25 de Abril

fp25Идеологическа директриса

Ставащи продукт на постреволюционния период, „Народните сили 25 април“, организирани първоначално от старите бойци на „Революционни бригади“, изразяват позицията на най-радикалните леви сектори, недоволни от политико-икономическото развитие на страната; по-специално – от въвеждането на парламентарна формална демокрация, партийна система и преход на страната към икономическо-социалната платформа на капитализма. За изясняване на своите позиции, през април 1980 г. току-що създадената организация пуска „Манифест към трудещите се“, в който се провъзгласява неприемането на контрареволюционната конституция от 1976 г., която зачерква идеите за изграждане на социализъм, отказва се от аграрната реформа и свежда до минимум възможностите за свободно волеизявление и директно приемане на решения от народа.

На цялата тази политическа ситуация FP-25 противопоставя модела за пряка народна демокрация, доста сходен с моделите, използвани в Либия и Куба. Въпреки че трябва да се отбележи, че политическият проект на „Народните сили“ никога не е бил ясно формулиран, оставяйки доста неясна концепция с размити контури.

Започнатите въоръжени действия от групата огледално отразяват позициите на FP-25 по много въпроси: социални, икономически, политически и дори международни, когато се провеждат солидарни акции с едни или други „приятелски“ сили в чужбина. Но всички те са насочени към потискане на правителството и неговото принуждаване да приеме едни или други политически решения. В дългосрочен план, организацията предполага със своите операции да предизвика всеобщо народно въстание, успоредно на което ще се изгражда народна революционна армия, гръбнакът на която ще бъдат „Народните сили 25 април“.

Честото провеждане на „експроприации“, – в периода от 1980 г. до 1987 г. „Народните сили 25 април“ извършват 99 грабежа на банкови клонове, инкасаторски автомобили и търговски кантори, – ставащи основна форма за самофинансиране на групата, създава сред широките обществени слоеве образ на FP-25 като на организация, която поставя въоръжената практика над всичко.

Външни връзки и финансиране

Независимо от факта, че организацията прави няколко опита да се свърже с представители на чуждестранни държави с цел получаване на финансова и материално-техническа подкрепа, истината е, че  FP-25 се обезпечава с пари най-вече чрез грабежи на банки. Въпреки това, има свидетелства, сочещи за подкрепа, оказана от чуждестранни правителства – по-специално, правителството на Мозамбик предоставя убежище на много бойци, бягащи от португалското правосъдие.

В същото време, съществуват доказателства за връзките на FP-25 с чуждестранни въоръжени групи, такива като ИРА и ЕТА. С последните, както може да се предположи, се обменя постоянно информация, материали и дори бойци.

Въоръжени акции

Противно на предшествениците на организацията (например, „Революционни бригади“), стремящи се да избегнат човешки жертви, FP-25 извършва убийства (групата е отговорна за 13 смъртни случая в периода от 1980 г. до 1987 г.), и въобще разглежда крайната проява на насилие като практическа необходимост в контекста на въоръжената борба.

Въпреки че преди появата на организацията въоръжените групи са извършвали убийства, – като например убийството на агент от полицията през 1978 г., екзекутирането в Марина Гранде на обвинения в кражба боец на „Революционните бригади“ Жозе Пласиду през 1979 г., или убийството на служителя на Полицията за обществена безопасност по време на банков обир в Синтра в началото на 1980 г., – всички те са като цяло случайни и спорадични инциденти. Напротив, убийствата, извършени от FP-25, носят систематичен характер. Те започват през пролетта на 80-те години, в първите месеци от съществуването на организацията. През същата година групата понася и първите загуби: по време на банков обир в Малвейра, група бойци влиза в ожесточен сблъсък с полицията, в резултат на което загиват двама от грабителите и един цивилен.

През 1981 г., редом с терористичните актове, насочени срещу обекти на репресивните сили (през всичките години от своята дейност FP-25 извършва около 60 различни подривания), започват и „персоналните“ нападения, в които бойците използват все още хуманна тактика, стреляйки по краката на жертвите. Скоро, обаче, тази практика води до първото преднамерено убийство и няколко опита за убийство. Жертви са войници от Националната гвардия, предприемачи и един цивилен, тежко ранен, но избегнал смъртта. Както се оказва, това е отмъщение заради двама мъртви бойци. Въпреки това, основни жертви на FP-25 са комерсантите – обикновено техните убийства са свързани със сериозни трудови спорове, колективни уволнения или намаляване на заплатите на работниците. Изключение е само екзекутирането през 1986 г. на началника на управлението за изпълнения и наказания Гаспар Каштелу Бранку, убит с изстрел в главата във връзка със създадените непоносими условия на живот за привържениците и бойците на организацията в португалските затвори.

Други нетипични действия са убийството на предприемача Александър Соуту, застрелян по време на Международния панаир в Лисабон, като отмъщение за смъртта на члена на „Сила за народно единство“ Делмиру Круел, убит от Соуту в хода на личен конфликт, както и екзекутирането на Жозе Мануел Роза Барадаш, наказан заради „разкаяние“ и даване на показания на полицията в замяна на свобода.

В годините от своята дейност, „Народни сили 25 април“ избягват да извършват терористични актове срещу цивилни, или пък терористични актове срещу обществени места, способни да доведат до голям брой жертви сред случайни лица. Въпреки това, има и случайни изключения от това правило: например, смъртта на минувач във въоръжен конфликт между бойци и полицията, или непреднамерената смърт на дете в хода на терористична атака срещу резиденцията на предприемач.

FP-25 се отказва от практиката с отвличания и изнудване на бизнесмени за пари в замяна на безопасност, въпреки че са намерени писмени проекти за подобен род операции в едно от „оперативните жилища“ на организацията. Пари се получават, както вече бе казано, най-вече чрез въоръжени грабежи, най-голямото от които е нападението срещу инкасаторски автомобил в центъра на Лисабон през 1984 г., в резултат на което бойците изземват сумата от 108 милиона ескудо (около 500 хиляди евро по днешния курс).

Разпадане на организацията

През 1983 г. в Порто по време на полицейска хайка след кратка престрелка са задържани трима членове на организацията. В началото на 1984 г. Жозе Барадаш напълно се разкайва за своите действия и предоставя значителна информация, касаеща подполната структура. Скоро показанията му се допълват от разкайващите се Жозе Антонио Фигуейра и Анжелу Беневидеш: двама от тримата бойци, които са заловени в Порто през 1983 г. За три месеца, благодарение на свидетелствата на арестуваните, властите успяват да идентифицират хората, „пунктовете за срещи“, жилищата, колите и методите на организацията, в резултат на което през юни 1984 г. започва „Операция Орион“, насочена срещу унищожаване на терористичната подпола в страната.

По време на нейния ход са разкрити връзките на FP-25 със секторите на „Силата за народно единство“ (Força de Unidade Popular): на практика се оказва, че FUP е легално политическо крило на нелегална група. Освен това се разкриват и контактите на „Народните сили 25 април“ и с други организации, в частност – с „Автономна революционна младеж“ (Juventude Autónoma Revolucionária). По време на операцията са арестувани около 80 човека, като повечето са членове на тези две законни политически групи. Сред арестуваните е и бившият кандидат за президентския пост от „Революционната партия на пролетариата“ и лидер на FUP Отелу Сарайва де Карвальо.

Въпреки това, полицията не успява да изкорени нелегалната организация, и FP-25, съхранявайки своята оперативна структура, продължава дейността си с нови сили. В периода от 1985 г. до 1987 г. много бойци или са арестувани, или бягат от страната, търсейки убежище в чужбина – най-вече, в Мозамбик. Постоянните загуби водят до бавното унищожаване на групата, която окончателно изчезва през 1989 г.

Съдебният процес по делото за въоръжената организация е един от най-дългите и изморителни юридически процеси в цялата история на Португалия, като главна роля в него играят само показанията на „разкайващите се“.

Едва през 2001 г. е поставена точка в разследванията на престъпленията на FP-25: по-голямата част от подсъдимите са оправдани поради липса на доказателства или пък въобще поради отсъствие от престъпленията.

Кратка хронология на дейността

20 април 1980 г. – публично появяване на организацията „Forças Populares 25 de Abril“, съпроводено от поставянето из страната на около сто взривни устройства с прикрепено копие на „Манифест към трудещите се“;

април 1980 г. – солидарна акция с Ирландската републиканска армия, знамето на която се издига над окупирания офис на компанията „British Airways“ в Порто;

май 1980 г. – стрелба с гранатомет по „Royal British Club“ в Лисабон в знак на солидарност с Ирландската републиканска армия;

май 1980 г. – едновременно нападение срещу две банки в Касем, което завършва със сблъсък на бойците с полицията, в хода на който загива войникът от Националната гвардия Енрике Иполито;

май 1980 г. – в хода на опит за задържане на команда бойци в Мартим Лонго, Алгарве, е убит офицерът от Националната гвардия Агостиньо Франсишку Ферейра;

май 1980 г. – неуспешно провеждане на терористичен акт срещу полицейски участък в Браганса;

юли 1980 г. – палеж на патрулен автомобил на Полицията за обществена безопасност;

юли 1980 г. – нападение срещу Централния регистрационен отдел във Вила Нова де Гая с цел изземването на бланки на лични документи за самоличност;

септември 1980 г. – взривове в консулството и посолството на Чили в Порто и Лисабон съответно;

октомври 1980 г. – формиране на неофициалната коалиция FP-25 – „Фронт за народно единство“;

октомври 1980 г. – взривове в централите на съюза на ветераните от специалните сили във Фаро и Гимараеш. FP-25 разглежда този съюз като ударна сила в изселването на селяни от Алентежу по време на така наречената „контра-аграрна реформа“;

октомври 1980 г. – едновременно нападение на две банки в Малвейра, по време на което възниква сериозна престрелка, в която загиват двама бойци на организацията (Витор Давид и Карлуш Калдаш), както и един клиента на банката (Жозе Лобу дош Сантош). Освен това са ранени и двама местни жители;

началото на 1981 г. – взрив в клон на „Банка Бразилия“ в Лисабон;

март 1981 г. – група бойци прострелва в краката комерсанта от Малвейра Фернандо Ролу, обвинен в това, че с два изстрела при самозащита по време на обир на местна банка през октомври изминалата година убива един от бойците на FP-25;

март 1981 г. – в знак на подкрепа към работниците от компанията SAPEC, в Дафундо, влизащи в остър трудов конфликт с ръководството, един от двамата директори на търговския офис е прострелян в двете колена от бойци на „Народните сили 25 април“;

март 1981 г. – нападение на банка в Трофа;

юли 1981 г. – стрелба по кола на заместник-директора на компанията „Standard Eléctrica“ в Кашкайш, в резултат на което предприемачът и неговият шофьор са леко ранени. Акцията се осъществява в отговор на масовите уволнения, направени от компанията месец по-рано;

юли 1981 г. – кражба на взривни вещества от склад на строителна компания в покрайнините на град Комбра;

юли 1981 г. – нападение срещу банка във Вила да Фрейре;

средата на 1981 г. – нападение срещу банка в Леша ду Балиу;

октомври 1981 г. – група бойци прострелва в краката администратора на компания „Carides“ във Вила Верде. Акцията е отговор на уволненията на служители и неизплащане на заплати;

октомври 1981 г. – в резултат на взрив на миниран автомобил в Алкансе, предградие на Малвейра, загиват двама войници от Националната гвардия. Акцията се извършва по случай годишнина от смъртта на двама бойци в хода на грабеж на банка в този град;

октомври 1981 г. – неуспешен опит за грабеж на банка в Пова де Санту Адриан, в резултат на който загиват двама души: боецът на организацията Антониу Геррейру и гражданинът Фернанду де Абре, който се опитва да спре нападателите с изстрели от своя пистолет;

декември 1981 г. – взривяване на пост на Националната гвардия в Алкасер ду Сул;

краят на 1981 г. – взривяване на постове на Националната гвардия във Фундан и Ковиля;

януари 1982 г. – взривяване на пост на Националната гвардия в Касем;

януари 1982 г. – взривяване на резиденцията на едър индустриалец в Касем;

януари 1982 г. – нападение срещу инкасаторски автомобил;

април 1982 г. – взривяване на автомобилите и жилищата на двамата директори на компанията SAPEC в отговор на продължаващите трудови конфликти и уволнени работници;

юни 1982 г. – стрелба по кола с намиращия се вътре директор на кооператива „Boa Hora“;

август 1982 г. – взривяване на миниран автомобил в Монтемор-о-Ново;

октомври 1982 г. – нападение срещу банка в Патаяш;

октомври 1982 г. – нападение срещу банка в Крус де Легуа;

октомври 1982 г. – нападение срещу търговски офис във Вила Нова де Гая;

декември 1982 г. – убийството на администратора на порцелановия завод в Сакавем Диамантину Монтейру Перейра в отговор на масовите уволнения, извършени от ръководството;

януари 1983 г. – няколко бойци на FP-25 организират бягството на свой другар от затвора в град Коимбра;

февруари 1983 г. – нападение срещу банка в Ешпиньо;

февруари 1983 г. – нападение срещу банка в Карегадо;

април 1983 г. – нападение срещу банка в Трамагал;

юни 1983 г. – експроприация на търговски офис в Лисабон;

август 1983 г. – нападение срещу банка в Матусиньош;

септември 1983 г. – нападение срещу търговско предприятие в Перейро;

ноември 1983 г. – взривяване на пост на Националната гвардия в Лейрия;

ноември 1983 г. – взривяване на жилището на администратора на компания „Cometna“ в отговор на трудов конфликт;

ноември 1983 г. – взривяване на жилищата на предприемачи в Крус де По и Сейхале;

декември 1983 г. – подриване на банкови представителства в Лейрия и Калдаш да Райня;

януари 1984 г. – нападение срещу банка в Канесаш;

януари 1984 г. – подриване на жилищата и автомобилите на администраторите на компаниите „Entreposto“, „Tecnosado“ и „Tecnitool“;

януари 1984 г. – подриване и стрелба по резиденцията на администратора на компания „Ivima“ в Марина Гранде;

януари 1984 г. – нападение срещу инкасаторски автомобил в Марина Гранде, в резултат на което са сериозно ранени двама от намиращите се вътре;

февруари 1984 г. – подриване на автомобилите на комерсанти в Ковиля и Кащело-Бранко;

февруари 1984 г. – нападение срещу инкасаторски автомобил в центъра на Лисабон, в резултат на което бойците изземват 108 милиона ескудо;

април 1984 г. – подриване на резиденцията на едър фермер в Алентежу, в резултат на което случайно загива 4-годишната му дъщеря Нуно Дионисио;

май 1984 г. – саботаж на Национален път №1, извършен посредством разхвърляне на метални „таралежи“ в продължение на няколко километра;

май 1984 г. – убийството в Сан Антонио на администратора на компания „Gelmar“ Рожейро Каня и Са. Акцията се извършва в отговор на нееднократни масовия уволнения, както и заради редица фиктивни фалити не само на компания „Gelmer“, но и на други търговски офиси, в които убитият е изпълняват функциите на администратор;

юни 1984 г. – разстрел на Арналдо Фрейташ де Оливейра, служил като администратор в компанията на Мануел Перейра Ролдана в Бенфика, в резултата на което служещият е тежко ранен. Акцията е организирана в отговор на масовите уволнения, извършени от фирмата;

август 1984 г. – в резултат на преждевременно взривяване на бомба, тежко ранен е един от бойците на организацията, който поставя взривния механизъм в дъскорезница в Преунса-а-Нова;

септември 1984 г. – стрелба по пост на Националната гвардия в Барселос в отговор на разпръсната от полицейските сили народна демонстрация, протестираща срещу изхвърлянето на отпадъците от местния керамичен завод в реката;

септември 1984 г. – група бойци в Барселос прострелва в краката собственика на завод „Cerâmica Modelar“ Антонио Ликито след като отказва да прекрати изхвърлянето на вредни вещества в околната среда;

септември 1984 г. – подриване на резиденцията на едър аграрен индустриалец в Алентежу;

септември 1984 г. – подриване на две резиденции на селскостопански индустриалци в Монтемор-о-Ново;

септември 1984 г. – терористичен акт в близост до затвора в Коимбра в отговор на тежките условия на живот, организирани от ръководството на затвора, на задържаните бойци;

декември 1984 г. – стрелба по обекти в Оейрас, принадлежащи на НАТО;

март 1985 г. – убийството по време на Международния панаир в Лисабон на бизнесмена от Марина Гранде Александър Соуту. Акцията е извършен като акт на отмъщение заради смъртта на синдикален активист, убит от предприемача в хода на личен конфликт;

април 1985 г. – по време на полицейска хайка в Мая, са задържани трима бойци на FP-25. Четвъртият, Луиш Амаду, оказвайки активна въоръжена съпротива, е убит;

юли 1985 г. – убийството на „разкайващият“ се член на организацията Жозе Барадаш в Монте да Капарика, Алмада;

септември 1985 г. – бягство от лисабонски затвор на група бойци на „Народните сили 25 април“;

февруари 1986 г. – убийството на началника на управлението за изпълнения и наказания Гаспар Каштелу Бранку. Акцията е във връзка със създадените непоносими условия на живот за бойците в португалските затвори, за което лична отговорност носи ръководителят на затворническото управление;

април 1986 г. – стрелба по полицейска патрулна група в Оливайс в отговор на малтретирането на един от бойците на организацията, арестуван няколко дни по-рано;

септември 1986 г. – терористичен акт на туристически курорт в Алгарве. Отговорност за тази акция поема „Въоръжена революционна организация“ (Organização Revolucionária Armada) – група дисиденти, отклонила се от FP-25;

август 1987 г. – убийството на полицейския агент Алваро Милитана по време на арест на двама членове на организацията в Лисабон;

средата на 1989 г. – последни арести на бойците, намиращи се в нелегалност.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s