Devrimci Sol

Турските леви въоръжени групи възникват въз основа на радикалното студентско движение в края на 60-те години. Империалистичната агресия на САЩ във Виетнам, опасността от ядрена война, борбата на палестинския народ, както и огнищата на революционни действия в страните от Третия свят допринасят за задълбочаване на най-крайните възгледи в ляворадикалното младежко движение в Турция.

Една такава ляворадикална организация, която е вдъхновена не само от световния революционен процес, но и от турския ляв тероризъм от „първата вълна“, придобиваща в края на 70-те години огромно влияние в страната, е групата Devrimci Yol (Революционен път).

Въз основа на теорията за „политическата война“ на Махир Чаян, Dev-Yol за доста кратък период от време съумява да израсне до организация от национален мащаб, чиято структура е до голяма степен подобна на структурите на италианските и югославските партизани от времето на антифашистката съпротива. След това е адаптирана малко по-различна схема – схемата на организиране на градска гериля, вдъхновена от опита на уругвайските „Тупамарос“ и италианските „Червени бригади“.

Организацията се ръководи от Централния комитет, който е отговорен за разработването на идеологията, стратегията и тактиката. Точно под ЦК в йерархията са регионалните комитети, по-надолу – провинциалните, а още по-надолу – местните. През 1977 г. Dev-Yol, благодарение на ефективната дейност в училищата, университетите и работническите сектори, се превръща в най-голямата революционна организация в страната. Тогава започват и първите въоръжени акции – най-вече нападения срещу представители на крайнодесни партии и групи.

Също като много други масови революционни структури, „Революционен път“ не избягва фракционността и разколите, идеологическите и личностните конфликти. Най-голямата такава конфронтация са дебатите в Истанбулския регионален комитет, насочени срещу ЦК, който се намира в Анкара. Истанбулските другари разкритикуват собственото ръководство заради излишната „пацифистка политика“, която не може да служи на интересите на „турската марксистка борба“.

Истанбулската фракция също смята, че организацията е загубила своя „революционен импулс“, съсредоточавайки се върху атаки срещу ултрадесните – ислямисти, „идеалисти“ и „бозкурти“. За да „балансира“ методологията, „Революционен път“ трябва да пристъпи към директни атаки срещу представители на олигархията и империализма. Разбира се, северноамериканския империализъм.

Централният комитет на Dev-Yol отклонява предложенията на истанбулската фракция и отказва да изпълни антиамерикански акции, осъждайки, от своя страна, крайния милитаризъм на опонентите. През юни 1978 г. ЦК решава да се отърве от „яростните“ от бреговете на Босфора по пътя на преструктуриране. Новата система с децентрализирани клетки напълно не устройва истанбулските революционери, които виждат успеха в болшевишкия модел на партия от нов тип.

В опит да се противопостави на столичното ръководство, истанбулската групировка на извънредно заседание, състоящо се в парка, окупиран от протестиращи студенти от Истанбулския университет, взима решение за създаване на алтернативна политическа група – група, вдъхновена от латиноамериканския революционен опит, съчетаваща идеите на Гевара, Сталин и Махир Чаян, прочистена от всякакъв вид „ревизионизъм“. Така, през август 1978 г. разколът е официално оформен – истанбулската фракция се превръща в „Революционна левица“ (Devrimci Sol).

dev sol logoГлава на ЦК на новата група става Булент Улуер, поста на генерален секретар заема Абдула Аксарал, а за секретар по финансовите въпроси е назначен Едил Ераник. За оперативен ръководител на бойната работа в Турция е избран Дурсун Караташ.

Повечето членове на регионалното отделение на Dev-Yol в Истанбул вървят след своите местни лидери в новата организация. Много други секции на „Революционен път“ от време на време преминават в големи количества към бойната група от Истанбул. Това масово дезертьорство се характеризира добре от един от бившите бойци на Dev-Sol, даващ своя коментар за англоезичния вестник „Turkish Daily News“ на 11 юни 1991 г.:

„Такива леви организации като Eylem Birligi (Групи за действие) и Acilciler не са сериозна политическа сила, и извършват най-вече само малки грабежи и нападения. Само „Марксистко-ленинските групи за въоръжена пропаганда“, – особено в Истанбул, – действително представляваха опасност за държавата и бяха привлекателни за младежите, но в тази организация практически не беше възможно да се влезе поради голямото ниво на конспирацията. В този момент се случи нещо, което трябваше да създаде алтернатива на MLSPB. Истанбулският „Революционен път“ се разпадна, а след него се сложи край и на цялата организация. До този момент във висшите нива на Dev-Yol, както и в низините, никой не се безпокоеше за възможен разкол. Никой не можеше да си помисли, че огромната организация може да рухне буквално за няколко дни.“

Няколко месеца преди своето „официално“ създаване, „Революционна левица“ се включва доста активно във въоръжената борба. От май 1978 г. до 12 септември 1980 г. бойците на Dev-Sol извършват 298 убийства, 28 въоръжени грабежа, а също се оказват замесени и в повече от четиристотин (!) различни въоръжени инцидента – опити за грабеж, престрелки, въоръжени нападения. Десетки бойци на организацията загиват в сблъсъци с ултрадесните и полицията.

dev solОбхваналите страната граждански безредици и вълната от политическо насилие, както от лява, така и от дясна страна, редом с неспособността на правителството да се справи с множеството икономически и социални проблеми, водят до това, че на 12 септември 1980 г. военните за трети път в последните 20 години взимат властта в свои ръце, извършвайки държавен преврат.

Въпреки че основно жертвите на гражданския конфликт в Турция през 1977-80 г. (около 5 хиляди убити и над 14 000 ранени) се отнасят към противопоставянето между революционните леви и ултрадесните, такива групи като Dev-Sol насочват своето оръжие не само срещу неофашистите и ислямистите, но и директно срещу представителите на турската капиталистическа държава – полицаи, съдии, политици и журналисти. В контекста на борбата срещу империализма, „Революционна левица“ извършва също нападения срещу американски граждани, въпреки и не в такъв голям мащаб. Общо в периода 1979-80 г. от различни леви групи в Турция са убити девет граждани на САЩ.

1980-82 г. са белязани от засилване на репресивните мерки на правителството, и, следователно – намаляване на въоръжените прояви. Голям брой политически активисти са хвърлени в затвора по подозрение в терористична дейност, а много са екзекутирани. От 12 септември 1980 г. до 3 февруари 1983 г. в турските затвори по обвинение в тероризъм се намират 43 140 човека: от тях към лявото движение принадлежат 21 864 човека, към десните и ислямистки групировки – 5 953, към кюрдското сепаратистко движение – 2 034 (политическата принадлежност на останалите 13 289 човека не е установена).

Въпреки огромните цифри, можем да кажем, че 32% от заподозрените са освободени в течение на година, а 95% от останалите затворници прекарват в затвора по-малко от 10 години. В допълнение, по-голямата част от арестуваните са младежи, често дори твърде млади – голям е процентът на лицата, които са само на 15-16 години. Всички тези фактори съдействат за възхода на въоръжената борба в Турция няколко години по-късно.

Отмяната на военното положение в някои градове и провинции през 1984 г. (официално „обсадният режим“ е премахнат на 19 юли 1987 г.) способства затова, че такива групи, като Dev-Sol, много бойци на които бягат в чужбина, отново се връщат в турските градове, реорганизират се и активизират своята дейност, свързана с набирането на нови революционни кадри.

В течение на първите шест години от гражданското управление Dev-Sol постепенно възстановява своята структура, унищожена от военния преврат. Групата започва нов живот, опирайки се на нова стратегия – стратегия за организиране на насилствени и ненасилствени студентски демонстрации, допълнена от активна пропаганда. „Революционна левица“ не прекратява и своите незаконни акции: все още се извършват грабежи и изнудвания, широко разпространение получават атаките срещу представители на властта и големите капиталистически корпорации. Заслужава да се отбележи фактът с използването от Dev-Sol на така наречените „банерни бомби“, – уникално изобретение на турската гериля, което, в действителност, много преди това се е използвало от Виетконг. Същността му се състои в минирането на антиправителствени агитационни плакати и банери: по този начин, жертви на „банерните бомби“ стават представители на „възмутената общественост“ или полицаи, които късат такива плакати и така задействат взривното устройство.

Друг тип терористичен акт на Dev-Sol в този етап на развитие са демонстративните безкръвни терористични актове, изпълнявани с участието на въоръжени групи: бойна команда на организацията нахлува в предварително избрана сграда, насочва автомати към персонала и го изкарва на улицата, след което залага бомба, нанасяща значителни щети, но без да пострадват хора.

Възродената организация редом с другите неща се занимава и с освобождението на старите другари от турските затвори. Най-значителни от тези „спасителни операции“ са бягството на лидера на бойната организация Дурсун Караташ и члена на ЦК Бедри Яган от затвора Сагмаджилар през октомври 1989 г., бягството на членовете на ЦК на „Революционна левица“ Мурсел Голели и Мехмед Синан Куркул от затвора Байрампаша през януари 1990 г., а също и масовото бягство от затвора Невшехир през февруари 1993 г., когато стените на изолатора напускат шестима бойци на Dev-Sol и 12 членове на „братската“ Кюрдска работническа партия.

Дурсун Караташ, ръководител на "Революционна левица"

Дурсун Караташ, ръководител на „Революционна левица“

През 1990 г. „Революционна левица“ отново влиза в настъпление срещу турската държава – започва кампания на въоръжена пропаганда, първият етап на нова революционна война. От януари 1990 г. до юли 1991 г. Dev-Sol извършва половин дузина убийства на бивши и настоящи служители на службата за охрана на затворите, които са съпричастни към измъчванията и убийствата на революционери в годините на антитерористичната борба, започваща след военния преврат през септември 1980 г., или пък са обвинени в „тероризиране на мирното население в югоизточна Турция“ отново през същите години. Освен това, на 7 април 1991 г. в Истанбул а застрелян генерал Мемдух Юнлютюрк, който „Революционна левица“ обвинява в антинародни действия по време на военния преврат от 1971 г.

На 12 юли 1991 г. полицията провежда първата голяма операция срещу революционната подпола в Истанбул: извършват се нападения срещу осем конспиративни квартири на Dev-Sol. Резултатът от тези рейдове е ужасяващ – загиват 10 бойци на организацията, които оказват съпротива на властите. В отговор на това „Революционна левица“ инициира кампания с убийства на полицаи, работещи в секторите, които по един или друг начин се занимават с борба срещу политическия тероризъм. Фактически всеки нов рейд, всяка нова операция на полицията срещу Dev-Sol не остава без последствия – бойците отговарят с убийства.

В допълнение към настъплението срещу турската държава, още преди започването на американското нахлуване в Ирак, Dev-Sol възобновява своята антиимпериалистична борба, извършвайки терористични актове срещу обекти на САЩ и нейните партньори. Началото на операция „Пустинна буря“ е наистина важен етап в развитието на не много активната до този момент антиамериканска дейност. Освен зачестилите бомбени атаки, в хода на тази кампания „Революционна левица“ извършва убийството на служителя в офиса на VinnelBrownRoot (отделение за материално-техническа помощ на ВС на САЩ) Боби Моузли на 7 февруари 1991 г., а също и покушението срещу офицера от американските ВВС Елвин Мак на 28 февруари същата година в Измир. Трябва да кажем, че съдбата на убиеца на Моузли е доста трагична: бидейки арестуван през 1991 г., Аднан Темиз издава на полицията редица конспиративни явки на организацията в Адана, а точно след година, на 10 юни 1992 г., е намерен убит с нож в банята на затвора в Малатия, като в близост до него е намерена бележка, подписана от Dev-Sol, която гласи, че „Смъртта е единственият край за предателя“.

Няколко месеца по-късно, вече след прекратяването на бойните действия в Персийския залив, Dev-Sol се връща към своята антиамериканска практика – този път във връзка с посещението в Турция на държавния секретар на САЩ Бейкър. Осъществявайки 8 терористични акта срещу американски обекти в Турция, организацията завършва кампанията с демонстративното убийство на ръководителя на офиса на VBR в Истанбул Джон Генди на 22 март, който е застрелян в своя кабинет от група бойци, преоблечени в полицейски униформи, които след това пишат по вътрешните стени на помещението революционни лозунги.

След тези дръзки нападения, властта сериозно се заема с борбата срещу градската въоръжена подпола. Започвайки с рейдове на 12 юли, полицията активно продължава дейността по разгромяване структурата на „Революционна левица“. От 12 юли 1991 г. до 31 декември 1993 г. турските органи на реда разкриват 148 конспиративни квартири от различно значение, принадлежащи на организацията. 92 членове на Dev-Sol загиват в престрелки или въоръжени щурмове на убежищата.

В отговор на това бойците извършват свои контра-рейдове, възнамерявайки да изравнят смъртния баланс: в този период организацията извършва 51 атаки, жертви на които стават 73 човека, сред които има чиновници, полицаи и представители на въоръжените сили.

През септември 1992 г. в организацията се случва разкол: вследствие на идеологически различия, както и на спорове по въпроса за партийната каса (която еднолично се държи от Дурсун Караташ), членът на ЦК на „Революционна левица“ Бедри Ялган „арестува“ Караташ, който успява да избяга и започва преобразуване на верните му хора в „Революционна народно-освободителна партия – Фронт“ (Devrimci Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi), обявяваща се за „законна наследница“ на Dev-Sol. И до този момент тази „революционна секта“ от време на време притеснява държавата със своите въоръжени акции.

dhjp-c maltepe dhjp-c maltepe 2

Септември 2013 г. Бойци на "Командите за въоръжена пропаганда" (Silâhlı Propaganda Birlikleri) на DHKP-C съпровождат погребението на другаря Хасан Ферик Гедик, застрелян на 29 септември от членове на банад наркотърговци в истанбулския квартал Малтепе

Септември 2013 г. Бойци на „Командите за въоръжена пропаганда“ (Silâhlı Propaganda Birlikleri) на DHKP-C съпровождат погребението на другаря Хасан Ферик Гедик, застрелян на 29 септември от членове на банда наркотърговци в истанбулския квартал Малтепе

12

Септември 2013 г. Другари от "Командите за въоръжена пропаганда" патрулират в квартал Малтепе

Септември 2013 г. Другари от „Командите за въоръжена пропаганда“ патрулират в квартал Малтепе

Трябва да отбележим също, че това е една от трите нерелигиозни организации в света (освен „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ и Кюрдската работническа партия), която нееднократно е използвала в своята борба т.нар. „живи бомби“ – терористи-самоубийци, които взривяват обекти на „фашистката държава“ и „империалистичния гнет“. Последният такъв инцидент е от февруари 2013 г., когато „червеният шахид“ Еджевит Шанлъ се взривява на входа на американското посолство в Анкара.

1997 г. Арестуваният Еджевит Шанлъ (третият отляво) след нападение на полицейски участък в Истанбул. Заради участието в акцията е осъден на доживотен затвор, но през 2002 г. е освободен поради тежко заболяване.

1997 г. Арестуваният Еджевит Шанлъ (третият отляво) след нападение на полицейски участък в Истанбул. Заради участието в акцията е осъден на доживотен затвор, но през 2002 г. е освободен поради тежко заболяване.

Що се отнася до „историческата“ Dev-Sol, то разколът, кървавите сблъсъци между враждуващите фракции, смъртта на Бедри Ялган по време на полицейски щурм в квартира в истанбулския квартал Есентепе на 6 март 1993 г., и ефективната работа на полицията подкосяват силите на организацията, която значително намалява оборотите на своята дейност, а през 1994 г. напълно слиза от политическата сцена, заявявайки, че се саморазпуска.

Ендрю Корсун

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s