Türkiye Komünist Emek Partisi

Теслим Тьоре, един от най-ярките активисти на THKO, участник в първия бой на организацията с войниците в близост до планината Нурхак на 31 май 1971 г., след разгрома на групата от турското правителство бяга в Сирия. Тук, обмисляйки сложното положение, анализирайки грешките на революционната структура, през 1974 г. издава документа под название „Mücadelede Birlik“ (Бойно единство), подлагащ на съмнение опората на турските революционери в лицето на селячеството. Провъзгласявайки отказ от неуспешните идеи за развитие на селската гериля, Тьоре настоява, че основната социална база на военно-политическата организация трябва да стане градската работническа класа, а основен метод за взимане на властта – градската въоръжена борба, превръщаща се във всеобщо въстание.

Изпълненият с еклектика и откъслечни лозунги документ не може да стане програмен манифест, въпреки че води до появата в рамките на THKO на малочислена фракция начело със самия Теслим Тьоре, получаваща името THKO/MB. През 1980 г. тази фракция, която се установява надеждно в Сирия, се преобразува в „Турска комунистическа работническа партия“, за генерален секретар на която единодушно е избран Тьоре.

Ползвайки се с подкрепата на сирийските спецслужби, TKEP през 1980 г. започва своята доста интензивна интервенция в Турция. През лятото полицията разгромява партийната мрежа в град Адъяман: освен факта, че са арестувани 54 бойци, в ръцете на властите попадат също гранатомети съветско производство, няколко десетки автомата, както и повече от пет хиляди патрона, скрити в пещера в близост до град Бесни. По-нататъшните арести и задържания вървят във възходяща линия, достигайки своя пик през септември, когато на власт в резултат на военен преврат идва военната хунта на генерал Кенан Еврен.

Военният преврат въобще не води до преустановяване на въоръжените действия на партията: в течение на краткия период от време, последващ след септемврийския пуч, TKEP продължава бойните действия в турските градове, дори въпреки сериозните загуби на кадровия състав. Ясно е, че това не може да продължава дълго време.

Опитите за преструктуриране на организацията, предприети от ръководителите в Сирия Теслим Тьоре и Ергюн Адаклъ не могат да се нарекат особено успешни. И ако в училищата и университетите партийците успяват да извършат определена организационна работа, то в боен план има още много какво да се желае. По това време TKEP действа, опирайки се на нелегалната структура на „Турската организация за освобождение на Северен Кюрдистан“ (Türkiye Kuzey Kürdistan Kurtuluş Örgütü – TKKKO).

През 1983 г. TKEP установява отношения с Комунистическата партия и Турската работническа социалистическа партия, заедно с които формира „Ляв съюз“ (Sol Birlik), въпреки че след започването на процеса по обединение на страните в Обединена комунистическа партия през 1987 г., TKEP напуска алианса.

Към този момент TKEP, благодарение на покровителството и помощта на сирийските спецслужби, излиза на международно ниво. Практически от момента на своето създаване партията поддържа тесни връзки с други революционни организации от региона – най-вече с „Движението за национално освобождение на Палестина“ и „Народният фронт за освобождение на Палестина“, въпреки че в списъка с приятели са още Социалистическата партия на Иракски Кюрдистан, Демократичната работническа партия на Сирийски Кюрдистан, Ръководещият комитет на Народния фронт на Бахрейн, Народният фронт на Оман, сирийската, йорданската и палестинската комунистически партии. До средата на 80-те години се поддържат и контакти с комунистическите партии на Чили и Италия, както и с швейцарската Партия на труда.

Със започване демократизирането на турската държава, TKEP постепенно се оживява. От 1988 г. партийците започват да се връщат в родината, в това число и самият Тьоре. Те започват да инициират дейност по възсъздаването на политическата структура. Въпреки че в годините на емиграция партията се накланя към реформизма, в нейните редици продължават да съществуват „традиционни“ екстремистки тенденции. Ето защо, въпреки разпоредбите на ръководството, кадрите на TKEP отново извършват подривания, нападения и експроприации.

Лека-полека, държавата се приближава и към най-неуловимия революционер от тези години: 54-годишният Теслим Тьоре е арестуван на 5 май 1993 г. в конспиративна квартира в истанбулския квартал Юшкюдар.

Издирван от турските спецслужби повече от 20 години, в този период от време Тьоре непрекъснато движи между Турция и Сирия, като преминава за последно границата два месеца преди арестуването му.

Към момента, когато е задържан харизматичният лидер, партията е в състояние на продължителна криза. Радикалните сили искат връщане към „старите идеали“ на THKO, обвинявайки секретариата на партията в реформистки уклон. Още през 1989 г. в рамките на партийната организация се образуват редица малки групировки, настроени крайно войнствено. Една от тези групи, които скъсват отношения с „партията-майка“, е „Съюзът на младите работници“ (TKEP- Genç Emekçiler Birliği), напълно разгромен от полицията след година.

Въпреки това, по-голямата част от радикалните кръгове на партийците още известно време остават в редиците на TKEP, лека-полека изграждайки връзки по между си. И едва закрепила се, тази значителна асоциация на радикалните групировки накрая се отделя от TKEP, създавайки TKEP-L (Leninist).

tkepl-karargahНа 1 септември 1992 г. се състои I Конгрес на новата партия. Тук е избран генерален секретар, – това е Муса Караташ, – приемат се организационен устав и политическа програма. Освен това, тук е учредена цяла редица от „дъщерни“ партийни организации: „Младежки комунистически съюз 13 март“ (13 Mart Genç Komünistler Birliği, на 13 март 1982 г. са екзекутирани трима видни членове на TKEP поради присъда от военен съд), „Революционен съюз на студентите“ (Devrimci Öğrenci Birlikleri), „Революционни работнически комитети“ (Devrimci İşçi Komiteleri), „Съюз на жените работници“ (Emekçi Kadınlar Derneği) и, накрая, въоръженото крило на партията – „Съюз на ленинската гериля“ (Leninist Gerilla Birlikleri).

Що се отнася до политическите цели, то, въпреки катастрофалното крушение на социалистическия лагер, TKEP-L встъпва за продължаване на безпощадната война срещу капитализма, първият етап на която ще стане разгръщането на гражданска война и установяване в Турция на диктатура на пролетариата с последващ преход към социализма.

Като оперативна приоритетна задача партията вижда изострянето на класовата борба на всички нива: тази цел намира практическо отражение в подкрепата, оказана от TKEP-L на икономическите протести на работниците и държавните служители, студентите и безработните.

Източник на доходи за партията, според устава, са членският внос и даренията на симпатизанти, въпреки че на практика касата на TKEP-L се попълва основно от „експроприации“, извършвани от военното крило на партията. Под ударите на LGB попадат преди всичко бижутерийни магазини и лавки (само една разбита през 1992 г. клетка в истанбулския квартал Умрание е извършила за година 19 нападения срещу бижутерийни магазини), както и инкасаторски автомобили и куриерски служби. Много по-малко „ленинистите“ нападат банкови клонове.

Като цяло, въоръжената структура на TKEP-L в периода от 1990 г. до 1995 г. е една от най-активните в страната, като по мащаб на действията отстъпва само на съратниците си от Кюрдската работническа партия и Революционна левица. Сред обектите на нападения на „Съюза на ленинската гериля“ освен полицейските участъци и правителствените сгради са също и военните съоръжения, офисите на средствата за масова информация, представителствата на „Партията на националното действие“ и свързаните с нея младежки неофашистки структури („Идеалистите“ и „Сивите вълци“). В другите форми на дейност влиза саботажът, – от най-ярките акции от подобен тип може да се спомене палежът на стоянката на градските автобуси в Истанбул, – така наречените „банерни бомби“, а също и „агитационни бомби“, с помощта на които на големи територии се разхвърлят партийни листовки и призиви.

Заловеният през 1993 г. Теслим Тьоре се опитва да спре радикалите, призовавайки ги зад затворническите решетки да се откажат от безперспективната идея за въоръжена борба, въпреки че това не води до никакъв резултат. Напротив, TKEP почти се разпада, защото най-активната част от партийците постепенно се присъединява към „силовия блок“ TKEP-L/LGB.

Доста активната бойна дейност на партията, концентрираща се основно в Истанбул и неговите предградия, достига пика на развитие през 1994-96 г., като малко по малко до края на хилядолетието губи предишната си динамика. Една от последните големи акции на „Ленинската гериля“ е подриването през декември 2000 г. на представителството на неофашистката групировка „Сиви вълци“ в истанбулския квартал Зейтинбурну, в резултат на което загива един човек. Полицията бързо овладява ситуацията, арестувайки всички участници в акцията. В отговор на това, друга група от бойци на LGB на 10 януари 2001 г. в квартал Бахчелиевлер извършва нападение срещу полицейски патрул, убивайки офицера Хашим Кайъклъ.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s