Türkiye Devrimci Komünist Partisi

След арестуването и смъртното наказание на военно-политическото ръководство, – Дениз Гизмиш, Хюсейн Инан и Юсуф Аслан, – както и страничните задържания на редовите активисти, „Турската народно-освободителна армия“ (Türkiye Halk Kurtuluş Ordusu) се оказва на ръба на разпада. Войнствената геваристка линия, доминираща в организацията, дава своите негативни резултати – след първите сблъсъци с режима, THKO губи значителна част от материалната мрежа, както и много бойци и привърженици.

Трите съдебни процеса, свързани с дейността на THKO, окончателно зачеркват всички надежди на организацията за нелегална революционна армия.

Започва епоха на отчаяна самокритика и търсене на грешките. Първо на критически разбор е подложена генералната стратегия на организацията, изложена от Хюсейн Инан в брошурата „Революционният път на Турция“ (Türkiye Devriminin Yolu) в затвора. Процесът на преосмисляне, започващ още когато е жив Инан, към 1973 г. приема цялостен мащаб.

TDKPLogoПрез 1974 г. е издадена брошурата под название „Единство в борбата“ (Mücadelede Birlik), написана от Теслим Тьоре, в която авторът извършва порядъчна ревизия на възгледите. Преди всичко се отхвърля вдъхновената от маоизма теза за революционното селячество: ако по-рано THKO, вдъхновена от опита на Китайската и Кубинската революция, разглежда работата в провинцията в качеството на стратегическо направление (градът е само тактическа периферия), то сега е направен основен залог върху развитието на дейност сред градския пролетариат.

Друга важна точка е отказът от концепцията за военно-политическа организация, в която политическите лидери извършват и военно действие, а бойците са принудени паралелно да осъществяват и политическа работа. Предлага се ясно да се раздели военният и политическият апарат и като цяло в бъдеще да се премине към формата на партия от ленински тип, която има отделно въоръжено крило, необходимо за решаване на едни или други тактически задачи.

Друг ключов момент е позицията по отношение на Кюрдистан, обявен за „неразделна част“ от страната: в това отношение THKO напълно се приближава до кемалистката позиция. Това не трябва да причинява удивление у читателя, защото първоначално THKO, въпреки лявата риторика, представлява все така група с националистическа и антиимпериалистична насока. Тази лявонационалистическа позиция намира своя конкретен израз в едно от изявленията, направени от Дениз Гизмиш по време на съдебния процес. По-специално, бойният ръководител на THKO в отговор на обвинение за предателство на родината, заявява:

„Мустафа Кемал е основоположник на тези идеи, от които се ръководим. Ние сме само продължители на неговата доктрина и последователи на неговите идеали за пълна независимост и национално освобождение на Турция.“

Вторият важен документ от епохата, който осветява новата линия, е есето „Критика на миналото“ (Geçmişin Eleştirisi), подготвен от колектив затворници от THKO начело с Мустафа Ялчънер през 1974 г. Повтаряйки фактически същите мисли, изложени в брошурата „Единство в борбата“, опусът на политическите затворници се различава от нея само в позицията за „кюрдския въпрос“.

Благодарение на частичната амнистия през 1974 г. някои бивши активисти на THKO се оказват на свобода. След редица срещи и преговори, в началото на 1975 г. на специална конференция, където присъстват 9 човека, е учреден Временният ЦК на възродената организация, в чиято задача влиза подготовката на учредителните документи и предварителната работа по създаването на пълноценна организация. Тук е взето решението за започване публикуването на двуезичното турско-кюрдско списание „Yoldaş-Heval“ (Другар).

Фракционната борба започва почти веднага след възсъздаването на организацията. Във втория брой на списание „Другар“ е публикувана статията „Съветският социалимпериализъм“, причиняваща многобройни спорове и конфликти между привържениците на проалбанската антисъветска линия (мнозинство) и малобройната фракция „Единство в борбата“. Конфликтът избухва до такава степен, че през 1976 г. и двете страни преминават към въоръжени сблъсъци по между си. В крайна сметка, привържениците на социалистическото единство, които са против участието в албанско-китайско-съветския конфликт, са принудени да напуснат THKO.

През 1978 г. по време на тайна конференция в Чорум е учреден комитет за партийно изграждане (İnşa Örgütü), който си поставя за задача да преобразува организацията в партия от ленински тип. Две години по-късно, на 2 февруари 1980 г. в Измир, в квартал Хатай се провежда втора всеобща конференция, на която е взето решението за преименуване на THKO, досега действаща нелегално в Турската революционна комунистическа партия, и започване на подготовка за всеобщо въоръжено въстание, което трябва да бъде увенчано с народно-демократична революция, откриваща пътя за промяна на конституционния строй въз основа на марксистко-ленински идеи.

Превратът на 12 септември 1980 г. обърква всички планове. Преодолявайки първоначалното разцепление, TDKP продължава делото, прекъснато от идването на власт на военните и започването на пълномащабен терор срещу опозицията. До началото на 1981 г. Турската революционна комунистическа партия представлява една от най-големите революционни организации в страната, отстъпваща само на разцепилата се на хиляди части THKP-C и Devrimci Yol. Под знамената на TDKP в този момент има повече от две хиляди активисти, концентрирани не толкова в партията, действаща извън закона, но в намиращите се в легално положение младежка („Genç Komünistler Birliği“ – Комунистически младежки съюз) и женска („Emekçi Kadınlar Birliği“ – Съюз на трудещите се жени) секция.

Независимо от това, фашистката диктатура продължава да настъпва. През март 1981 г. в хода на серия от спецоперации в Адана полицията арестува 26 активни членове на бойното ядро на организацията, 39 са идентифицирани и принудени да бягат. Военната работа на партията, имаща дотук доста широк размах (на сметката на бойната структура на TDKP има повече от двеста различни акции, осъществени в контекста на съпротива срещу фашизма), спира напълно. С изненада турската полиция установява, че ръководството на TDKP практически е напълно съставено от лица, които по-рано ръководят забранената, „екстремистко-терористична“ THKO. Лидерът на партията Мустафа Ялчънер бяга в Германия. Фактически оставащият само един член на ЦК Тахсин Демир се опитва да възстанови бойната работа, но и той скоро загива в хода на банков обир в Истанбул.

След това по-голямата част от кадровия състав на партията, за да избегне затвора, бяга в чужбина, където започва обичайната конфронтация и търсене на виновни за провала на съпротивата. Въпреки необходимостта от борба срещу военната хунта, въпреки организационния конгрес през април 1981 г., тази фракционна борба не само не намалява, но и се засилва. Така към 1986 г. в задграничната структура на TDKP се оформят четири големи групировки: „Sosyalist Birlik“ (Социалистическо единство), „Leninist Kanat“ (Ленинско крило), „Merkezciler“ (Центристи) и „Konferans Hazırlık Komitesi“ (Комитет за Подготовка на Конференция). Последната е най-силната фракция.

През следващите пет години партията фактически съществува и действа изключително в пределите на Западна Германия, където бяга значителна част от актива. Именно тук TDKP концентрира всички свои усилия върху провеждането на кампания за солидарност с турската левица, тук се публикуват много периодични списания, разпространяващи се както сред диаспората, така и нелегално прехвърлящи се в Турция. Основно издание на TDKP в този период става „Гласът на революцията“ (Devrimin Sesi), преименувано по-късно на „Гласът на работника“ (İşçinin Sesi).

Възстановяването на партийната структура започва през втората половина на 80-те години във връзка с определената демократизация на военния режим в Турция. Въпреки това, полицията, притеснена от новата навивка на герилята, този път не спи. През пролетта на 1989 г. започват първите арести на бойци на възстановената партия в Истанбул.

На 25 април 1989 г. партията организира дръзко бягство: членът на ЦК Абдулкадир Конук е изпратен за лечение в гражданската болница в Истанбул Чапа, откъдето него, обезвреждайки охраната, го взимат четирима въоръжени бойци на TDKP.

През май вълна от арести обхваща Адана, където са задържани 16 активисти на местното отделение на партията. В началото на 1990 г. е открита въоръжена клетка на партията в Техническия университет Йълдъз в Истанбул.

През февруари 1990 г. се провежда Първата генерална конференция на TDKP, потвърждаваща линията на организацията за въоръжено въстание, както и взимаща курс за създаване на тактически съюз с Кюрдската работническа партия.

Точно след конференцията последва най-силният удар: полицията практически напълно разгромява възстановения столичен комсомол, членовете на който, опитвайки се да изпълнят партийните решения за засилване на пропагандата, провеждат кампания с улична агитация: рисуване на графити, опъване на транспаранти, раздаване на листовки и т.н.

На 13 януари 1991 г., в деня, когато започва войната в Персийския залив, в столичния квартал Пендик младежките обединения на TDKP (комсомола и „Съюзът на учещите в средните училища“ – Liseli Gençlik Birlikleri) провеждат демонстрация под лозунга „Не на войната!“. По време на разпръсването на демонстрацията от полицията, загива под колелата на влака активистът на TDKP Ядигар Джошкун, а неговият брат Селма Джошкун е сериозно ранен.

Една от базите на TDKP по това време е Истанбулският университет, където от време на време директно в аудиториите се правят незаконни демонстрации и събрания. На 24 януари 1991 г. подобно събиране полицията се опитва да го разпръсне. В резултат на престрелката, един от активистите на партията Туфан Елчин е ранен, а друг, Мустафа Ергин, е арестуван. Останалите участници в конфликта успяват да избягат.

В допълнение към действията в градските квартали, TDKP бележи и серия от саботажни акции в селските райони на страната, но не винаги успешни. Така на 11 февруари 1991 г. в Кахраманмараш са арестувани трима членове на партията, опитващи се да подкопаят железопътна линия.

На 24 февруари 1991 г. директно в центъра на Анкара агитационна група на TDKP открива огън по опитващата се да задържи пропагандаторите полиция. В резултат на това, двама бойци са ранени, но успяват да избягат. Ранен е също и служител на реда. Вървейки по следите на престъпниците, на 1 март полицията успява да идентифицира квартира на улица Етлик, в която се укриват бойците. Щурмуването на жилището, което започва няколко часа по-късно, завършва успешно: трима ранени бойци са арестувани, въпреки че по време на престрелката пострадва 10-годишно съседско момче и един случаен минувач.

На 7 юни 1991 г. по време на разпръсването на друга незаконна демонстрация на TDKP в истанбулския квартал Кючюкчекмедже с изстрел в главата е ранен партийният активист Муртаза Кая, който умира след три дни.

В знак на протест срещу това убийства, партийните и комсомолски активисти в деня на смъртта на другаря устройват истински бунт в квартал Лалели с подпалване на обществени автобуси, хвърляне на „коктейли Молотов“ по полицията, както и извършване на други мероприятия на „въоръжена пропаганда“. 23 човека са арестувани и изправени пред съда за организиране на безредици.

В продължение на 1991-92 г. в Измир, Бурса, Истанбул и Анкара се провеждат операции по задържането на партийни активисти и погроми на оръжейни складове. Тази дейност скоро носи резултати – постепенно активността на партията значително намалява и все по-трудно става попълването на партийния състав.

Но това не е всичко, защото TDKP влиза в конфликт с по-рано приятелската Кюрдска работническа партия, обвинявайки кюрдите в „националистически уклон“, тъй като, както се твърди, активистите на Кюрдската работническа партия възпрепятстват развитието на работата на „Кюрдските комитети“ (Kürdistan Komitesi), създадени за укрепване позициите на Турската революционна комунистическа партия сред кюрдското малцинство.

Редицата взаимни обвинения и упреци се превръщат в редица нападения и въоръжени сблъсъци, кулминацията на които става атаката в Гърция, където в началото на 90-те години се концентрира значителна „бойна“ диаспора на турци и кюрди. През 1994 г. въоръжена команда на TDKP атакува лагер на кюрдски бежанци в Лаврион, ранявайки повече от 20 човека. В отговор на това бойците на Кюрдската работническа партия унищожават представителството на партията в Атина.

Последното напомняне за дейността на TDKP се случва през 1995 г., когато в Измир по време на голяма спецоперация на властите са арестувани 25 човека и иззети 9 единици огнестрелни оръжия. До края на 90-те години дейността на партията е практически сведена до нула. Само отделни нейни активисти, хвърлени зад решетките, от време на време напомнят за съществуването на TDKP, взимайки индивидуално участие в многобройни затворнически протести – гладни стачки, бунтове, актове на пасивна съпротива.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s