ЕТА. 42. Краят на хилядолетието

Смъртта през януари 1998 г. на съветника на „Народната партия“ от Сарауца, и на другия деятел на PP в Севиля, – по време на покушението загива също и една жена, – както и рязкото увеличаване на броя на саботажните акции, изглежда, че демонстрират безплодието на репресивната политика на властите. Но от друга страна, след ареста на ръководството, политическият потенциал на легалния авангард на „националистическата левица“, – Herri Batasuna, – значително намалява. В този момент се ликвидира затворническият фронт на „етарас“, който се оказва неспособен да предотврати „разпиляването“ на баските политически затворници по испанските затвори. Въпреки това, всички тези негативни фактори не довеждат до изчезването на ЕТА, която, както вече беше казано, продължава да показва военния си потенциал.

Всичко това доста нервира Мадрид, който продължава да отхвърля възможността за преговори с „етарас“, зачерквайки всички предложения за политическо решение на конфликта. По този начин, отговорът на правителството отново става засилването на репресивните акции, включително не напълно законни, като заплахи, физическо насилие и разграбване на политически щабове. В хода на тези разгроми са подложени регионалните щабове на ЕТА в Андалусия и Арабе, открити напълно случайно, благодарение на системата за подслушване, сложена в представителствата на НВ в Гастейс и Билбао.

Логично, „етарас“, възстановяващи се от ударите на държавата, в специално комюнике констатират, че политическата ситуация още не е дозряла за пълното прекратяване на бойните действия, подкрепяйки своите думи с покушението на 6 май 1998 г. в Памплона на съветника на консервативния „Народен съюз Навара“ Томас Кабалеро, а два дни по-късно се извършва убийство на млад лейтенант от Гражданската гвардия в Гастейс. Откликът на тези две акции от страна на правителството не се забавя дълго. Президентът в свое специално обръщение заявява пределно ясно:

„Испания няма да отстъпи, Страната на баските няма да пострада, държавата няма да се колебае, правителството няма да говори нито с ЕТА, нито с Herri Batasuna, чието място е в затвора, където те, в крайна сметка, и ще бъдат.“

Заплахите на президента с вкарване в затвора по отношение на деятелите на легалната политическа партия (HB) не предизвикват никакъв гняв или негодувание, нито у испанската преса, нито у европейската общественост. В бъдеще антиконституционните актове, насочени срещу баската опозиция, се повтарят: на 15 юли, без никакъв съдебен процес, е закрит легалният вестник „Egin“, квалифициран от правителството като „орган за информационна пропаганда на ЕТА“. В отговор на това, „националистическата левица“ агитира в Страната на баските и още на 30 юли за създаването на новия вестник „Gara“ са събрани повече от 100 милиона песети (около 6 милиона евро).

На 5 юни оперативното мероприятие на „Ерцайнца“ по разгрома на конспиративна квартира на ЕТА завършва със смъртта на боеца Иначи Себерио, в чието тяло попадат 24 куршума. 20 дни по-късно с помощта на „мото-бомба“ е убит кметът на град Ерентерия и едновременно ръководител на местния филиал на „Народната партия“ на Хосе Луис Самареньо. Покушението се случва в момент, когато в центъра на Сан Себастиан се провежда поредната, предавана в пряко предаване, манифестация срещу тероризма, събираща общо пет хиляди души. Няколко дни по-късно аналогично фиаско се повтаря на мероприятие, посветено на първата годишнина от смъртта на Мигел Анхел Бланко. Никакви усилия на правителството по нагнетяване на истерия не помагат – отново и отново тези събрания стават все по-малко посещавани.

На 16 септември 1998 г. идва новина като гръм от ясно небе: ЕТА за първи път в своята история обявява едностранно и безсрочно прекратяване на огъня; решение, базиращо се на анализа на новата ситуация в страната. Испанските партии изпадат в недоумение, защото самото правителство не е давало никакви предпоставки за примирие.

В действителност, прекратяването на огъня е предшествано от подписването на 12 септември от всички ключови баски организации (НБП, HB, социалдемократичните „Eusko Alkartasuna“ и „Ezker Batua“ и синдиката LAB) в град Естела на специален пакт, в който се анализира ситуацията в Северна Ирландия и се подчертава необходимостта от политическо решаване на конфликта.

През този месец започват и първите срещи във вила до Бургос между представители на управляващата „Народна партия“ и ръководството на ЕТА и НВ, като резултатът от тях е връщането в Страната на баските на 135 политически затворници, разпръснати по испанските затвори. Започва продължителен период на взаимодействие на политическите сили за търсене на компромисен вариант за разрешаване на баския конфликт. „Етарас“ практически напълно прекратяват своята бойна дейност и само периодичните атаки на абсолютно неконтролираните радикали на „kale barroka“ развълнуват общественото мнение през 1999 г.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s