ЕТА. 41. Нови удари

1996 г., ставаща годината, в която идва на власт „Народната партия“, се оказва една от „най-спокойните“ в историята на ЕТА. Въпреки определената активност в началото на годината, отнемаща живота на четирима, от 22 юни организацията значително намалява интензивността на своята дейност. В този ден „етарас“ обявяват, че преустановяват всички бойни действия за седмица, за да дадат възможност на новото правителство да пристъпи към дела и да оцени „израза на добра воля“ в името на политическото разрешаване на конфликта.

Въпреки това, правителството начело с Аснар твърдо отхвърля всяка възможност за преговори с ЕТА, полагайки основите на по-нататъшното продължаване на конфронтацията.

На 27 юли, по време на традиционната кампания срещу туризма, команда „етарас“ убива в Ордисия предприемача Исидро Усабиага. Още през 1993 г. полицията провежда голяма операция, целяща предотвратяване на събирането от бойците на „революционни данъци“ от предприемачи. Известно време специалната група „етарас“ е подложена на наблюдение, което щателно показва срещите между бизнесмени и членове на организацията. След като групата е ликвидирана, правителството започва мащабна кампания, призовавайки бизнесмените да не плащат никакви пари на „терористичната организация“, защото по този начин те дискредитират само себе си като финансови помощници на „тероризма“. Усабиага, чийто автомобил е записан на полицейско видео и след това е показан по централните канали, е обвинен в „сътрудничество с испанските въоръжени сили“, заради което „много баски граждани са арестувани от френската и испанската полиция“, и е решено да бъде убит. Убийството на Усабиага слага край на кратката серия от убийства през 1996 г.

Новата 1997 г. започва с убийство: на 8 януари в Мадрид в непосредствена близост до служебния си автомобил е застрелян от команда „етарас“ подполковник Хесус Агустин Куеста Абрил. Тази акция предизвиква войнствени призиви към правителството от страна на пресата. Страната се потапя в екзалтация, искайки от „Народната партия“ незабавно да сложи край на тероризма.

През февруари се завърта драматична спирала, предизвиквайки едно от най-силните политически сътресения в Страната на баските в последните години. Първо на 30 януари в Сан Себастиан ЕТА убива Еухенио Оласиреги, обвинен в това, че година по-рано предава на „Ерцайнца“ команда на организацията. След това, на 4 февруари правителството започва да арестува членовете на Националния съвет на „Herri Batasuna“, отказващи да се явят във Върховния съд, за да дадат показания по делото за разпространението на видеозаписа „Демократична алтернатива“. На 7 февруари в затвора „Алкала“ се обесва членът на ЕТА Хосе Мария Арансаменди. Протестите, подети в цялата страна във връзка с подозрителната смърт, достигат своя апогей на 9 февруари в Елорио, родния град на Арансаменди, където се случват най-жестоките сблъсъци между демонстранти и служители на автономната полиция. На 10 февруари ситуацията се влошава. В първите часове на нощта в Гранада в близост до военен камион избухва миниран автомобил, в резултат на което загива граждански шофьор. Няколко часа по-късно в Мадрид е убит с изстрел в тила магистрата от Върховния съд Рафаел Мартинес Емперадор. Същевременно, задържането на ръководителя на HB се превръща в драма след като Еухенио Арамбуру предпочита вместо да влезе в затвора да се самоубие. В същата нощ, друг млад ляв националист от Навара, 22-годишният Унай Салануева, при появата на полицията в дома му, също извършва самоубийство, скачайки през прозореца.

През тази седмица „етарас“ отново напомнят за себе си, убивайки на 11 февруари в Толоса бизнесмена Франсиско Аратибеля Фуентес, който, бидейки посредник в преговорите между бойците на организацията и семейството на похитения през 1988 г. Емилиано Ревиля, си присвоява част от откупа.

На 15 февруари, въпреки задържанията и арестите на ръководството, НВ провежда в Билбао национална манифестация в защита на програмата „Демократична алтернатива“. Пред десетките хиляди демонстранти се изправят кордоните на „Ерцайнца“; започват сблъсъци. Численото превъзходство на събралите се принуждава полицията да се оттегли, губейки значителна част от амунициите си, прибирайки в автомобилите си граждани и стреляйки по хората, в резултат на което минимум двама души са ранени.

За да успокоят страстите, деятелите на „Народната партия“, по-рано категорично отхвърлящи възможността за преговори с ЕТА, са принудени да заявят, че имат готовност за двустранен диалог с организацията.

Отговорът на НВ е решението за провеждане на 7 март на всеобща политическа стачка под лозунга „Демокрация за Страната на баските!“. В отговор властите в автономията заявяват, че „националистическата левица“ се подготвя да потопи Страната на баските в хаоса на кървава битка на 7 март, така че цялата полиция ще бъде мобилизирана, за да не допусне това да се случи. Подобни изказвания водят до това, че много хора, по-рано не излизащи на стачка поради идеологически мотиви, го правят, опитвайки се да предотвратят развитието по баските улици на открита война.

На 7 март спират работа практически всички предприятия в Страната на баските. През целия ден по улиците действително възникват сблъсъци между демонстранти и служителите на реда, но те не носят обещания кървав характер. Арестувани са повече от 150 човека.

Четири дни по-късно в Сан Себастиан бойци на ЕТА убиват психолога от местния затвор. Присъстващите на мястото полицаи успяват да задържат един от предполагаемите автори на покушението. Два дни по-късно той е приет в болница с множество фрактури и наранявания. Полицията заявява, че арестуваният е получил травмите при падане по време на задържането, въпреки че тяхната тежест говори за това, че арестуваният е бит в продължение на няколко дни.

Объркването и напрежението, царящи в Страната на баските през тези дни прекрасно отразяват инцидента, случил се в Билбао, където патрул на Гражданската гвардия по погрешка открива огън по патрул на автономната полиция, в резултат на което възниква престрелка, в хода на която са тежко ранени един служител на „Ерцайнца“ и двама гвардейци.

На 29 март 1997 г. в Ициара е намерено тялото на боеца на ЕТА Хосу Сабала, който, според организацията, е изчезнал шест дни по-рано. В близост до загиналия от изстрел в сърцето е намерен ръждясал пистолет и гилза от куршум. Разследването се поема от специален отдел на „Ерцайнца“, който няколко дни по-късно прави еднозначно заключение: става дума за самоубийство. Почти веднага ръководството на автономната полиция получава поздравления от Мадрид заради ефективността на разследването. Въпреки това, версията за самоубийство от самото начало предизвиква много въпроси: самият куршум така и не е намерен, „етарас“ заявяват, че пистолетът на Сабала е бил нов, на мястото на смъртта няма следи от кръв, тялото се намира в неестествена поза, по пистолета няма кръв и частици тъкан, оставащи след изстрел от близко разстояние…

Във всеки случай, борбата продължава. Един месец по-късно, на 25 април, лявонационалистическия лагер обявява началото на седмица за борба за „Демократичната алтернатива“, което поражда бурно недоволство от страна на репресивните структури. Ясно е, че многобройните демонстрации и прояви на привържениците на политическото решаване на конфликта често приключват със сблъсъци с Гражданската гвардия и „Ерцайнца“. Активността на последните в потискането на протестите води ЕТА до мисълта, че е необходимо да атакува всеки служител на автономната полиция, без значение чин, звание и заслуги, тъй като корпусът напълно се е превърнал в инструмент на реакцията.

На 25 април „етарас“ убиват полицейски инспектор в Билбао. На 29 април поради неизправност в механизма на детонатора не се задейства бомба в автомобил, паркиран в близост до фургон на „Ерцайнца“. Вечерта на 3 май на излизане от бар в Сиарбена пред учите на съпругата му е убит с изстрел в лицето гвардеецът Хосе Мануел Гарсия Фернандес. Два дни по-късно команда „етарас“ прониква в казарма на въоръжените сили на Испания в Арака подир камиона, който превозва до гарнизона храна. Бойците залагат вътре няколко бомби, взривовете на които водят до голямо оживление, въпреки че никой не е сериозно ранен.

През 1996 г. „етарас“ и активистите на „kale barroka“ извършват повече от 1000 саботажни акции. През 1997 г. тази интензивност се запазва. Вихърът от подривни атаки от най-различен мащаб и насоченост причинява сериозно безпокойство у управляващите, които наблюдават доста негативното развитие на ситуацията в Страната на баските. На 12 юни Националният съд подготвя редица поправки в наказателния кодекс, засилващи наказанието за тероризъм, саботаж и съпротива срещу полицията. Това е самият трибунал, който отказва да признае терористичната организация GAL, но обявява за терористи демонстрантите, които хвърлят камъни по полицията. Успоредно с това започва масирано информационно бомбардиране на обществеността, в което се заявява, че многобройните саботажни акции не се извършват от автономни и независими една от друга групи на политически активисти, а от бойците на така наречените „Групи И“ (Grupos Y), прекрасно организирани и подчиняващи се пряко на ЕТА.

На 2 юни полицията освобождава измъчвания повече от година и половина пленник на „етарас“ Хосе Антонио Ортега Лара, който е служител на пенитенциарната система в Испания. Той е похитен на 17 януари 1996 г. и е държан в изоставен индустриален кораб в Арасате, превърнат в затвор. Успешното освобождаване на дълго държания заложник нанася психологически удар по организацията, въпреки че не разбива оперативния потенциал, защото още на 10 юли бойците на ЕТА отвличат съветникът на „Народната партия“ в Ермуа Мигел Анхел Бланко. В специално телефонно съобщение „етарас“ уведомяват властите, че ако за 48 часа политическите затворници не бъдат върнати в Страната на баските, заложникът ще бъде убит.

След това правителствените медии пристъпват към нагнетяване на истерията, призовавайки испанските граждани да изкажат своя протест срещу „тероризма“. В продължение на два дни стотици хиляди испанци излизат на антитерористични демонстрации в цялата страна. На 12 юли тежко раненият Анхел Бланко е намерен в покрайнините на Ласарте с простреляна глава. В нощта на 13 юли той умира, като се добавя някаква драматичност в цялата тази ситуация.

След убийството на Бланко в Страната на баските се надига най-силната в историята вълна от хорско недоволство. На многобройни балкони в знак на траур са опънати черни знамена, практически във всеки град се организират многочислени демонстрации срещу ЕТА. Напълно естествено е, че негативното отношение на баските граждани към „етарас“ се насочва и към целия лагер на „националистическата левица“. Вестник „Ел Мундо“ публикува колективна фотография на членовете на Националния съвет на НВ, на която пише „Те натискат спусъка“. Медиите развиват антисепаратистката истерия до невиждани размери, редувайки политическите призиви с емоционални ридания по повод човешката трагедия на Анхел Бланко.

Логическият резултат от тази истерия са нападенията срещу представителства на лявонационалистически организации и групи, – по-специално, HB, – с които завършват демонстрациите в първите дни след убийството на Бланко. Фиеста Санферминес в Памплона е съпроводена от големи сблъсъци между леви националисти и ултрадесни, които са поддържани от футболни ултраси и полицията. Накратко казано, „националистическата левица“ попада под невиждана досега вълна от удари буквално от всички страни.

Постоянните атаки и погроми водят до формирането в централите на политическите групи с лявонационалистическо направление на команди за самоотбрана, които след известно време преминават от защита в атака, нападайки хора, идентифицирани като участници в погромите.

Останалата част от лятото преминава под напрегнатата атмосфера на неугасващите противопоставяния между левите националисти и происпанските сили. ЕТА в този момент не извършва никакви мащабни операции. Едва с идването на есента, след поредица от акции с използването на гранати и взривни вещества, на 5 септември в Басаури „етарас“ подриват автомобила на полицай, причинявайки смъртта му. Този път, въпреки усилията на средствата за масова информация, реакция от обществеността по повод убийството не последва.

ЕТА продължава офанзивата. На 24 септември в центъра на Билбао двама „етарас“ влизат в престрелка с полицията, в резултат на която са убити двама полицаи. На 13 октомври команда на организацията, подготвяща се да хвърли гранати по церемонията за откриване на музей на Гугенхайм в Билбао, на която трябва да присъства краля на Испания, е разкрита от „Ерцайнца“, в резултат на което възниква престрелка, в хода на която загива един от агентите на автономната полиция.

През есента продължава историята с осъждането на членовете на Националния съвет на НВ заради разпространяването на видеоматериала, посветен на „Демократичната алтернатива“. „Етарас“, зорко следящи процеса, не пристъпват към оръжието, изчаквайки какво ще заключи съда, въпреки че в този момент баските улици се разтърсват от демонстрации на привърженици на НВ, а активистите на „kale barroka“ изпълняват своите традиционни саботажни акции.

Накрая, на 1 декември Висшият съд осъжда членовете на Националния съвет на шест години всеки заради сътрудничество с въоръжена банда. На 11 декември „етарас“ убиват в Ирун местния съветник на „Народната партия“ Хосе Луис Касо Кортинес, като по този начин теглят черта на своята въоръжена дейност през 1997 г.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s