MAR и нахлуването в Панама

Първите данни за въоръжената дейност на група въстаници се появяват сред жителите на Сан Франциско, централен квартал в Панама Сити. Столичните вестници съобщават, че в нощта на 3 април 1959 г. около 20 младежи нахлуват в магазина на господин Сатурнио Ароча и взимат от него цялото налично оръжие, амуниции и боеприпаси. След това кавалкада от коли с разбойниците се отправя към планината. Недалеч от Санта Фе герилиерос оставят автомобилите си и се изкачват в планината Серо Туте. Никога нямащи допир до нещо подобно, знаещи за „революционната борба“ само от слухове, местните жители, които се отличават с миролюбие и спокойствие, изпадат в голямо вълнение.

Веднага след получаването на информация за инцидента, Националната гвардия изпраща специално бойно отделение за проследяване на партизаните. Прибирайки се в Санта Фе в събота на 4 април, гвардейците задържат на следващия ден студента Еурибиадес Медина, който срещу малко заплащане се съгласява да бъде един от шофьорите на въстаниците по време на нападението срещу оръжейния магазин на господин Ароча. Именно той докладва на властите за съществуването в страната на въоръжена група под името „Движение за революционно действие“ (Movimiento de Accion Revolucionaria), въпреки че още в нощта на 4 април активистите на MAR разпространяват в Панама Сити няколко хиляди листовки, подписани с тази абревиатура, призоваващи към въоръжена борба с олигархията и правителството на Ернесто де ла Гуардия.

панамаРано сутринта в понеделник на 6 април авангардните групи на Националната гвардия в подножието Туте настигат партизанската група. Завързва се яростна битка, в която революционерите губят Родриго Пинсон и Едуардо Бланко, които са убити. Въпреки това, гвардейците не успяват да се скрият от огъня – ранени са двама военнослужещи, в това число и бъдещият национален лидер на страната, Омар Торихос.

Резултатът от първата битка с правителството е деморализацията на групата герилиерос, към този момент вече страдащи от студ и глад. Взимайки решение за прекратяване на своите въоръжени действия, партизаните започват с малки групи да напускат района, в който се води разследване.

Вечерта в четвъртък на 9 април се случва втори въоръжен сблъсък между метежниците и гвардейците. В близост до пътно-пропускателния пост Куай трима партизани напълно неочаквано попадат под автоматния огън на сержант Лопес, който се е качил на високо дърво. Рохелио Хирон, който отчаяно страда от глад, и Доминго Гарсия са леко ранени, докато в същото време Полидоро Пинсон, откриващ ответен огън от своята винтовка (в резултат на който успява да рани гвардееца), е убит.

Така приключва тази авантюра на панамската революционна левица: през следващите дни повечето герилиерос, гладни, болни и напълно деморализирани, са арестувани от Националната гвардия. Въпреки това, ръководителите на MAR, не желаещи да се предадат, разпускат своя отряд и по някакво чудо успяват да избегнат арест.

Във втората половина на април подобни малки групи от партизани, въодушевени от примера на герилиерос в Туте, възникват в Бокете, провинция Чирики, и в Салуд, провинция Колон, въпреки че техните действия нямат почти никакъв значителен резултат: реагиращата Национална гвардия не им позволява да развиват активна въоръжена дейност и бързо залавя в джунглата неопитните младежи.

Вечерта на 15 април, когато ехото от „въстанието“ в Туте започва да стихва, панамското правителство прави гръмко заявление за подготовката за нахлуване в страната на група от панамски комунисти, обучени и подготвени в Куба.

Седмичникът, издаван от бившия президент, а сега опозиционер Армодиос Ариас, открито се присмива на правителството, уплашено от „десетина студенти“, намиращи се в Куба. Според журналистите, „нахлуването в Панама“ е нищо повече от плод на въображението на изплашените министри.

За да смекчи общественото напрежение, причинено от заявлението за подготовка на „революционна експедиция“, управляващата Патриотична национална коалиция, обединяваща националистически и консервативни сили в Панама, решава да свика „спешна среща“ на Националното събрание с цел одобряване на нова радикална реформа за Закона за изборите, чрез която да бъде намален прага, необходим за регистриране на нова политическа партия от 22 хиляди членове на 500. Обявено е, че сесиите по повод приемането на новите изменения ще се проведат от 23 до 30 април.

Въпреки сарказма на Ариас и неговото присмиване по повод възможността от дебаркиране на панамския бряг от обучени от кубинците комунисти, събитията се развиват бързо. В неделната вечер на 19 април 1959 г. въоръжена група под ръководството на авантюриста Роберто Ариас, в която също влизат някои живи членове на MAR, осъществява нахлуване в Панама посредством дебаркиране на плажа в Санта Клара. Предупредена още в събота за революционния поход, Националната гвардия се опитва да отреже пътя на бунтовниците в страната, в резултат на което започва ожесточена битка, в хода на която загива Хоакин Бакеро – панамец от кубински произход, сражаващ се в редиците на Въстаническата армия в Сиера Маестра.

Първата авантюра на кубинците, свързана с насилствен износ на революция приключва с пълен крах – групата метежници, губейки част от оръжието си, в паниката се разбягва във всички посоки. Някои от участниците в експедицията по-късно са арестувани в провинцията, други пък успяват да избягат. На 22 април участниците в нахлуването Хайм Падиля Белис и Самуел Гутиерес се появяват в чилийското посолство в Панама Сити. Получавайки политическо убежище, под дипломатическа защита те напускат страната. След два дни в бразилското посолство със същите искания за политическо убежище се появява командира на експедицията Роберто Ариас, но този път властите успяват да го арестуват по време на пътуване до летището. Още около десетина партизани по време на втората половина на април с помощта на мексикански дипломати успяват да намерят убежище в тази страна.

Както се оказва, инцидентът в Санта Клара се оказва просто „дебют“.

Рано сутринта в събота на 25 април 1959 г. 85 бойци (сред които само двама са панамци, а останалите са бойци от кубинската Въстаническа армия) акостират с яхтата „Маяри“ на атлантическия бряг Сан Блас. По време на акостирането случайно загива студентът Енрике Моралес, син на президента на Върховния съд в Панама, който се удавя в блатото.

Организиращи се в колона, партизаните тръгват към Колона, окупирайки град Номбре де Диос. Узнавайки за случилото се, панамското правителство изпраща спешна нота до централата на Организацията на американските държави, молейки от Вашингтон за помощ за отблъскване на атаката на „кубинските наемници“.

Междувременно, кубинците, които се намират в Номбре де Диос, заявяват, че основната цел на тяхната операция е освобождаването на района на Панамския канал, окупиран от Съединените щати. Спешно пристигналите представители на ОАД са принудени за няколко дни да водят преговори с командващия експедиционния корпус, старият студентски приятел на Фидел Кастро Сесар Вега, който в утрото на първи май, придружаван от парламентьорите, отива в района на канала (недалеч от Панама Сити), за да се посъветва по телефона с Раул Кастро, който заменя своя по-голям брат на поста министър-председател по време на неговото първо посещение в САЩ.

Скоро става очевидно, че кубинците няма да предприемат никакви бойни действия, защото командващите експедицията разбират колко силно се различава социалната, икономическата и географската ситуация в Панама от тази в Куба, където са изработени техниките им за партизанска война. Нещо повече, самият Фидел осъзнава авантюризма на действията на кубинския корпус, вследствие на което той е принуден да си сътрудничи с ОАД, изпращайки за преговори двама свои делегати – капитан Армандо Торес и лейтенант Армандо Руис.

Вечерта на първи май кубинците, виждайки безсмислеността на своите действия, безусловно капитулират, доброволно предават оръжията си и са изпратени в „Образцовия затвор“ в Панама Сити.

На свой ред, голямата групировка на Националната гвардия, заемаща позиции около Номбре де Диос, също не произвежда нито един изстрел. Правителството, опасявайки се от възможни усложнения, забранява откриването на огън. Всички страни се стремят мирно да разрешат конфликта и да се постигне доброволна капитулация.

От друга страна, в публична светлина, използвайки шовинистична риторика, правителствените средства за масова информация нагнетяват в страната истинска истерия, говорейки  за „чуждестранни наемници, които са дошли, за да отнемат националния суверенитет“ и да създадат „тропическа съветска република, подчинена на Москва“. Открити са пунктове за присъединяване към милицията за национална самоотбрана, финансирана от представителите на местната буржоазия, които виждат в кубинското нахлуване заплаха за своята собственост, която синтезират в думата „родина“. Въпреки това, мнозинството панамци доста равнодушно се отнася както към показния патриотизъм, така и към революционната пропаганда, която се разпространява в дните на кубинското нахлуване от панамски студенти, предполагайки, че става дума за сблъсък между управляващата олигархична върхушка и опозиционния също олигархичен клан на Ариас.

Първият, доста нелеп, опит на Куба да изнася революция, копирайки остарелите методи на латиноамериканската опозиция (например, „Карибския легион“, също извършващ няколко опита за въоръжено нахлуване в Доминиканската република и Никарагуа), приключва с пълен провал.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s