ЕТА. 40. Демократична алтернатива

В края на 1993 г. правителствата на Ирландия и Великобритания подписват Декларация на Даунинг Стрийт, признавайки политическия характер на северноирландския конфликт и отбелязвайки, че само диалогът може да бъде метод за неговото решаване. На 31 август 1994 г. ИРА обявява окончателно прекратяване на огъня. Въпреки това, че европейската общественост дълго време прокарва пряка аналогия между конфронтациите в Северна Ирландия и Страната на баските, за испанското правителство разрешаването на северноирландския конфликт не е пример за подражание, защото, според мадридските главатари, между Ирландия и Испания съществуват много съществени различия. Въпреки че в този момент властите безоснователно разчитат, че ЕТА ще последва примера на ИРА, обявявайки безсрочно примирие, те въобще не взимат предвид факта, че от страна на ирландците това решение е продукт на дълги и доста интензивни преговори с Лондон.

Същевременно, на политическата сцена нещата не стоят по най-добрия начин. Деморализацията, дезориентацията и фактическото крушение на левите партии след разпадането на СССР доведоха до това, че на политическото поле се увеличиха десните и ултрадесните сили. В случая на Страната на баските, „Herri Batasuna“, до последния момент запазваща оптимизъм по отношение верността на своите избиратели, на изборите през 1994 г. постига най-ниския резултат в своята история, събирайки едва 164 хиляди гласа.

ЕТА, осъзнавайки, че, въпреки краят на Студената война и всички съпътстващи я събития, правителството няма да се наеме да се срещне с „националистическата левица“, в свое първомайско комюнике подчертава важността на „ежедневната борба“ за „спечелване бъдещето на Страната на баските“. Призовавайки за отказ от пасивна съпротива и фалшиви очаквания, „етарас“ настояват за нуждата да се върви напред, да се поеме инициативата и да се атакуват десните.

Заявлението, направено по нехарактерен за последните години начин, отразява вътрешните тенденции, които преобладават в ЕТА. Отказът от съпротива и прехода към по-активни действия означават, че преговорите с правителството престават да бъдат основната задача на деня.

Въпреки че изявлението излъчва войнственост, „етарас“ не развиват никаква особено активна дейност през 1994 г.; както и през изминалата година, организацията извършва няколко десетки акции, жертви на които ставата двама граждански гвардейци и двама полицаи. ЕТА действа по-активно на фронта за борба срещу въоръжените сили: тук са нанесени няколко тежки удара. На 7 февруари в Барселона е застрелян полковник Леополдо Гарсия Кампос, на 23 май в резултат на подриване на автомобил умира един от преподавателите в школата за армейски инженери в Мадрид, на 1 юни, отново в Мадрид, в близост до своето работно място е застрелян с автомат бригадният генерал Хуан Хосе Ернандес Ровия, а на 29 юли „етарас“ взривяват в столицата миниран автомобил, в резултат на което загиват генерал-лейтенант Франсиско Вегиляс, неговия шофьор и двама минувачи.

Що се отнася до загубата на личния състав, то за 1994 г. умират двама членове на ЕТА. Хосе Мария Игератеги се взривява в нощта на 29 март, когато в ръцете му случайно се детонира бомба, която той транспортира до офиса на Военно-гражданското правителство във Витория, а Анхел Ирасабалбейтира Алдасабал е убит в престрелка със служителите на автономната полиция „Ерцайнца“ в Лухуа на 18 ноември. Последният случай води до това, че ЕТА официално определя автономната полиция като свой противник, заявявайки, че служителите на „Ерцайнца“ не са нищо повече от „членове на реакционна армия, защитаваща интересите на Испания и испанските колаборационисти от Националистическата баска партия“. Това заявление поражда гневна реакция от страна на НБП, ръководителите на която намекват за възможността от разгръщане в Страната на баските на „мръсна война“ срещу ЕТА в случай, че „Ерцайнца“ бъде атакувана. Въпреки тези заплашителни намеци, броят на дребните нападения срещу представителите на автономния корпус на полицията, извършени от членовете на „kale barroka“, се увеличават няколко пъти.

В същото време, по-силната испанска десница, представена от „Народната партия“, заплашва да подкопае многогодишната хегемония в правителството на Испанската социалистическа работническа партия. Ден след дена, засилвайки своя натиск срещу правителството и настоявайки за строги мерки в борбата с „тероризма“ в Страната на баските, „Народната партия“ причинява със своята активност безпокойство в редиците на ЕТА. Организацията характеризира НП като авангард на най-реакционните сектори на държавата, искащи засилване на репресивната политика, и взима решение да започне непосредствена борба срещу нейните представители.

На 23 януари в Сан Себастиан е застрелян лидерът на НП в провинция Гипускоа и един от най-влиятелните политици в Страната на баските Грегорио Ордониес. Убийството на Ордониес е първата акция на „етарас“, насочена срещу ликвидирането на политически фигури; аналогични действия, осъществени по-рано, се извършват от ЕТА (p-m) и „Автономни антикапиталистически команди“. Разстрелът на 23 януари доста развълнува обществеността, разклащайки политическата атмосфера в Страната на баските.

„Етарас“ подбуждат тази всеобща обезпокоеност на 19 април 1995 г., когато в Мадрид в близост до автомобила на официалния ръководител на НП Хосе Мария Аснара се взривява минирана кола. Бронираният корпус на автомобила на Аснара, както и малкото закъснение на детонатора, спасяват живота на политика, въпреки че в резултат на терористичния акт загива възрастен минувач. Разбираемо е, че случилото се ръководителите на „Народната партия“ го тълкуват в своя полза: като необходимост в най-скоро време да се махнат от правителството „безгръбначните социалисти“, за да не се допуснат в бъдеще подобни атаки срещу „демокрацията“.

След покушението срещу Аснара, на 20 април организацията публикува своята нова програма-минимум със заглавие „Демократична алтернатива“. Факт е, че „Алтернативата на KAS“, сформирана още в епохата на преход към демокрация и явяваща се основен списък с исканията на „етарас“ в продължение на 15 години, към 1995 г. е морално остаряла. Например, доста нелепа изглежда точката за легализирането на партии, когато дори умерените сепаратистки организации получават възможност напълно законно да работят на политическия терен. Не по-малко недодялано звучи старото искане за подобряване условията на живот на работническата класа, която в Страната на баските в организирана форма прекратява своето съществуване още в началото на 90-те години.

„Демократична алтернатива“ включва диалог на две нива с правителството за политическо решение на баския конфликт. В първия етап трябва да се проведат дебати с баските граждани по въпроса за самоопределение на Страната на баските, като резултатите от тези дебати трябва да бъдат признати и уважавани от испанското правителство. Вторият етап трябва да бъде всеобщо обсъждане от баските граждани на конкретни въпроси за държавното изграждане: политическа организация, териториално деление, демилитаризация и т.н. Испания отново не взима участие в това, наблюдавайки отстрани и по подразбиране е готова да приеме всеки резултат от всеобщата воля на баските граждани.

Именно тази програма, поддържана не само от „националистическата левица“, но дори и от някои ръководители на НБП, става стълб на идеологията на ЕТА в близките няколко години.

След известно затишие, в началото на лятото „етарас“ отново напомнят за себе си: на 8 юни в Сан Себастиан от въоръжена команда е убит главният протагонист на антитерористичната борба в провинция Гипускоа, главният инспектор от полицията Енрике Нието. Въпреки това, най-гръмкото събитие от лятото на 1995 г. е арестуването на 10 август в Майорка на трима бойци на организацията, готвещи покушение срещу краля на Испания.

Пристигайки на острова на взета под наем платноходка, групата наема апартамент, който е с изглед към пристанището, където почиващият крал отива всяка сутрин на яхтата си. Убийството се планира да се извърши посредством изстрел от снайперска винтовка с оптичен мерник. Разкриването и задържането на нарушителите става само благодарение на бдителността на френската полиция, съобщаваща на своите испански колеги, че към бреговете на Испания се отправя малка лодка, наета от група политически бежанци, укриващи се във Франция.

Есенните месеци са маркирани от чести сблъсъци между автономната полиция „Ерцайнца“ и активистите на „kale barroka“, достигайки небивал размах. Най-гръмкият случай е от 10 декември в Елисондо, където активистът на „националистическата левица“ Микел Отеги, преследван от полицейски патрул, се скрива в своя дом и моментално взима ловна пушка. В резултата на откритата от него стрелба двама служители на „Ерцайнца“ са убити.

На следващия ден „етарас“ взривяват в Мадрид миниран автомобил в близост до военен фургон, убивайки шестима военнослужещи. На 22 декември се случва последната смъртна акция за тази година, когато в Леон е взривен военният командващ Лусиано Кортисо Алонсо.

Въпреки че броят на въоръжените нападения на „етарас“ от година на година намаляват, оперативният потенциал на организацията продължава да се намира на доста високо ниво, което се доказва през следващата 1996 г. Четирите акции, осъществени в първото тримесечие, отново принуждават да се заговори за необходимостта от разрешаване на баския конфликт.

Първата е реализирана на 18 януари 1996 г., когато „етарас“ отвличат служителя на затворническото управление в Бургос Хосе Антонио Ортега Лана. Отвличането е предназначено, за да предотврати прегрупирането на политическите затворници в Страната на баските, а също и да се демонстрира бойният потенциал на организацията.

Втората акция е убийството в Сан Себастиан на историческия лидер на ИСРП Фернандо Мухика Ерцога на 6 февруари, който е брат на министъра на правосъдието, отговорен за политиката на разделение на политическите затворници. На 14 февруари Франсиско Томас Валиенте, бивш председател на Конституционния съд, става жертва на покушение в Мадрид. На 4 март в резултат на подриване на кола умира Рамон Дорал, един от служителите на „Ерцайнца“, отговорен за антитерористичната борба в провинция Гипускоа.

Всички тези въоръжени нападения спомагат за укрепването на позициите на „Народната партия“, която на изборите на 3 март най-накрая успява да измести от правителството ИСРП.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s