ЕТА. 39. Нов етап

1992 г. е доста символична за Страната на баските. Кулминация на процеса по деиндустриализация, започнал още в началото на 80-те години, е ликвидирането на „Altos Hornos“ – най-големият металургичен комбинат в Испания, намиращ се в провинция Биская, символ на индустриалната мощ на страната. Този акт поставя окончателно точка в историята на баската тежка промишленост: отсега нататък икономиката на региона, както впрочем и на цялата останала част от Испания, се опира изключително на сферата на услугите и дребното производство.

За „етарас“, вече примирили се със загубата на „работническата класа“, планомерно унищожена от държавата, краят на деиндустриализацията не е толкова трагично събитие – отдавна основен контингент на организацията не са работници, а бунтуващата се градска младеж. И най-вече в средата на тези бунтуващи се момчета и момичета се появява феноменът „kale barroka“, достигащ своето максимално развитие именно в този исторически период.

Исторически, по време на демонстрации през изминалите десетилетия, баската младеж нееднократно използва камъни и коктейли Молотов в хода на сблъсъци с испанската полиция или при отговор на арест или смърт на някой активист на „националистическата левица“. Започвайки от времето на конфликта около магистралата, бойните патриоти преминават от спонтанни прояви към организирани актове на дребен саботаж, използвайки ги вече не за отбранителни цели, а в откровено офанзивна форма – в качеството на мярка за осуетяване на строителни дейности. Интензивността и системността, с които се провеждат нападенията срещу охранителни постове на полицията, банкови клонове, представителства на строителни компании, офиси на политически партии и прочие обекти, водят до практическо оформяне на новия фронт – „kale barroka“ (улична борба).

Левите националисти се обединяват в групи за осъществяване на спорадични атаки, без никаква координация, обща логистика или йерархия, което доста затруднява полицията да идентифицира и ликвидира „барокас“. До 1996 г. активността на този фронт достига своя връх – средно, „барокас“ осъществяват по три саботажни акции на ден. Правителствените сили заявяват, че зад проявите на „kale barroka“ определено стои ЕТА или „Jarrai“, младежкото крило на „Herri Batasuna“, но въпреки стотиците задържани, полицията така и не успява да разкрие тази пряка връзка.

Първият загинал от средата на „kale barroka“ е 35-годишният Хосу Олабария, който се взривява случайно по време на изготвянето на самоделна бомба през октомври 1992 г. Възрастта на загиналия показва, че, въпреки стереотипите и уверенията на властите, „kale barroka“ не е изключително „младежко-екстремистка“ тенденция.

Що се отнася непосредствено до бойните действия на ЕТА, то 1992 г. е година на масово използване от „етарас“ на различни видове бомби – пощенски, залагани по улиците, минирани автомобили. Взривове не се случват само в Испания. През лятото шест различни взривни устройства се взривяват в Италия в близост до представителства на испански търговски офиси. Организацията не се отказва и от своите „класически“ улични нападения с използването на огнестрелни оръжия, които също редовно се осъществяват въпреки големите загуби в рамките на военния апарат. През 1992 г. на сметката на „етарас“ има 26 жертви.

Тенденцията към намаляване на бойните действия, заедно с новите предложения за диалог с правителството, се запазва и през следващата 1993 г., когато жертви на нападенията на „етарас“ стават 14 човека. Изпълнени основно с използването на огнестрелни оръжия (въпреки че през 1993 г. ЕТА продължава да извършва подривания, но в доста по-малък мащаб), тези акции се отразяват в критиката, на която обществеността подлага организацията заради нейните взривни атаки и изобилие от жертви сред цивилното население.

Въпреки това, най-плашещите покушения с използването на взривни вещества не изчезват напълно. На 21 юни 1993 г. миниран автомобил се взривява в Мадрид в непосредствена близост до армейски фургон. В резултат на взрива загиват петима: трима висши офицери от въоръжените сили и двама техни помощници. В разпространеното след акцията съобщение ЕТА заявява, че няма и не може да има никакъв диалог с правителството, никакво примирие, защото властите не дават никакви гаранции на организацията, необходими за започване процеса на преговори.

На 5 юли „етарас“ отново напомнят за себе си, отвличайки Хулио Иглесиас Самора, ръководител на телекомуникационна компания, предоставяща различни услуги на управляващата испанска администрация. Неговото отвличане трябва да послужи за ново демонстриране на военния и оперативен потенциал на ЕТА, а също е необходимо и за поправяне на финансовото положение на структурата. През следващите 117 дни цялата страна със затаен дъх следи развитието на събитията около отвличането, тъй като от акциите от подобен род испанското общество вече е отвикнало. Полицията в този момент започва една от най-мащабните операции, за да намери Самора.

Политическият апарат на правителството почти веднага вдъхва живот в новата обществена „антитерористична инициатива“, синя лента. Бидейки символ на борбата срещу СПИН-а, колективи от пацифисти и привърженици на стабилността, предлагат на обществото да постави на дрехите си сини лентички в знак на осъждане на действията на „етарас“. През следващите месеци политиците и водещите телевизионни програми се появяват публично със сини ленти на гърдите; много по-малко този символ се среща сред народа. Кулминацията на тази кампания е „Маршът на сините лентички“ в Сан Себастиан, събиращ невиждан за този град брой демонстранти – около 45 хиляди. Въпреки това, цялата тази суета не води „националистическата левица“ до униние, защото след седмица в Сан Себастиан се провежда не по-малък марш на привърженици на политическото решение на баския конфликт.

Друг продукт на кампанията за внедряване сред масите на новия символ е поредното улично насилие: по време на традиционните есенни празници е отбелязан голям брой на сблъсъци между левите националисти и хората със сини лентички, съпроводени от последващи сблъсъци с автономната полиция.

В същото време, активното търсене на отвлечения продължава: и докато църковните служители се опитват с добро да накарат „етарас“ да пуснат пленника, служителите на Гражданската гвардия по обичайния си начин, с използването на незаконни средства за разследване, се стремят да намерят неговото местонахождение. Така, на 24 септември в казарма на Гражданската гвардия умира, не издържайки на мъченията, задържания Гуруце Ианци, а няколко часа по-късно от комисариата на Билбао е хвърлен през прозореца членът на ЕТА Хавиер Калпарсоро.

На 25 октомври, получавайки значителен откуп, „етарас“ пускат на свобода Самора.

Месец по-късно, на 23 ноември, ЕТА провежда много символична акция: в Билбао с автомат е застрелян старши-сержант от автономната полиция „Ерцайнца“ и видният ръководител на Националистическата баска партия Хосеба Гойкоечеа. По това време „Ерцайнца“ е пълноправен участник в борбата срещу „националистическата левица“ на страната на испанското правителство: служителите на автономната полиция не само активно участие в рейдовете срещу ЕТА, но и директно изпълняват задачи по потискане на масовите прояви на легалния лявонационалистически лагер, превръщайки се в инструмент на испанската администрация за потискане на всяка баска опозиция от самите баски. И убитият Гойкоечеа, бидейки представител на управляващата НБП, е един от най-последователните проводници на „антитерористичната“ борба на „Ерцайнца“, лично ръководещ и организиращ многобройни операции срещу „етарас“.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s