ЕТА. 38. Краят на социалистическия блок

От средата на 80-те години в Съветския съюз започва процеса на така нареченото политическо обновяване, получил названието „перестройка“. Въпреки изявленията на КПСС за преход към „развит социализъм“, „към социализъм с човешки облик“, социализмът започва постепенно да се разрушава, пораждайки все нови и нови проблеми в съветското общество. До края на 80-те години става ясно, че СССР и целият социалистически източен блок изпадат в предсмъртна агония. Падането през ноември 1989 г. на берлинската стена окончателно убеждава съмняващите се в това, че СССР е обречен и доживява последните си дни.

Ефектът от загубата на това, което след 1917 г. се нарича истинска алтернатива на капитализма е огромен. Не само комунистическите партии със съветска ориентация са деморализирани и политически разбити. Сам по себе си левият лагер е подложен на най-мощната идеологическа атака от страна на капиталистическите сили, заявяващи за края на комунистическата утопия и абсолютната победа на идеите на частната собственост върху средствата за производство. Изглежда, че в новият свят тържествува неолиберализма, а окончателно и безвъзвратно са хвърлени на бунището на историята всякакви замисли от революционно-социалистически характер. На практика това се изразява в пълния политически крах на революционните леви партии и организации, в изместването им на ръба на политическия живот, в маргинализиране на идеите за нова социалистическа/комунистическа революция.

В Страната на баските кризата на лявата политическа система не се отразява веднага; преди всичко, защото, въпреки нееднократните заявления на ултрадесните, не съществуват никакви преки връзки между „националистическата левица“ и СССР. Нещо повече, разпадането на Варшавския блок носи неочакван положителен ефект за баския национализъм, тъй като западните страни с въодушевление приветстват използването в хода на разрушението на социалистическия блок на принципа за национално самоопределение. За първи път изпитан по време на обединението на Германия през 1990 г., в бъдеще този принцип, за голяма радост на старите врагове на Съветския съюз, води до разпадането на СССР на редица независими национални държави.

Възнамерявайки да кове желязото докато е горещо, баският автономен парламент през февруари 1990 г. инициира кампания в защита на правата на баския народ на самоопределение, следвайки курса на каталунския парламент, който предприема аналогични действия още през декември 1989 г. Все пак, въпреки „краят на историята“ и изчезването на „червената опасност“, в отговор на исканията за национално самоопределение, отново, както и по времето на франкизма, от страна на армията и репресивните сили се чуват вопли за „опасност за отечеството“. В същия дух, поддържайки принципа за „единна, велика и свободна Испания“, се изказват и крал Хуан Карлос, и председателя на правителството, секретаря на ИСРП Фелипе Гонзалес, който заплашва поборниците за независимост с Върховния съд.

Що се отнася до ЕТА, то на организацията практически никак не повлиява тази съдбоносна година. Въпреки редовните опити на правителството да се договори ново примирие, организацията продължава своите бойни действия. През 1990 г. „етарас“ осъществяват повече от сто различни акции, жертва на които стават 26 човека. Някои от тези акции се извършват извън пределите на Испания: например, в Холандия ЕТА осъществява няколко нападения срещу испански представителства. На вътрешния фронт особено активно бойците развиват дейността за борба с наркотрафика, убивайки няколко човека, свързани с хероиновата мафия. През тази година „етарас“ започват особено широка кампания с пощенски бомби, които служат не толкова като метод за ликвидиране, колкото като средство за сплашване и манипулиране. През декември организацията извършва „основната акция“ на годината, подривайки в Сабадел миниран автомобил, в резултат на което загиват шестима полицаи.

Междувременно организацията за същия период губи петима от своите бойци, двама от тях умират при обстоятелства, навеждащи на мисълта за връщане на полицията към нейната стара тактика на чудовищен натиск. На 15 юни 1990 г. команда „етарас“ се сблъсква с полицейски патрул в близост до Лумбиера, провинция Навара. Командата бяга, успявайки да убие един от агентите, въпреки че няколко часа по-късно всички бойци са намерени в близката гора: двама са мъртви, а третият е с тежка огнестрелна рана в главата. Министерството на вътрешните работи бърза да съобщи, че става дума за колективно самоубийство, подкрепяйки своите тезиси с примери от минали години, когато притиснати в ъгъла „етарас“, не желаейки да се предадат, се самоубиват. Но в същото време, цялата тази ситуация много напомня на франкистките времена, когато държавниците казват за пребити до смърт или застреляни без съд и присъда опозиционери, че са самоубийци. Свидетелствата на третия оцелял, едва измъкнал се от челюстите на смъртта няколко месеца по-късно, еднозначно доказват екзекуцията.

Другите загуби, протекли при по-малко драматични обстоятелства, въпреки това са тежък удар за ЕТА, като например ареста на Уная Парота на 2 април, пътуващ за Севиля за организиране на терористичен акт срещу полицейското управление на града. Парота, роден във френската част на Страната на баските, има френско гражданство, което му позволява в продължение на няколко години да избегне вниманието на полицията. Той е обвинен в това, че в продължение на няколко години ръководи „Команда Аргала“, извършваща много от най-гръмките акции на ЕТА, основно в Мадрид. Впоследствие, по обвинение в съпричастност към убийството на 82 човека (!!!), той е осъден на общо 26 доживотни затвора (почти 4800 години затвор).

Допълнителен и доста тъжен за „етарас“ факт е, че автономната полиция „Ерцайнца“, по-рано избягваща борба с „националистическата левица“, през 1990 г. провежда своите първи операции директно срещу ЕТА. Стремящо се още повече да отслаби организацията, автономното правителство начело с Националистическата баска партия нарежда да се разбие някогашния единен колектив на политическите затворници на множество малки групи, които по-късно са разпръснати в повече от шестдесет испански затвора. В отговор на това затворниците започват кампания „чапео“ (постоянно седене в килиите), продължаваща в продължение на няколко месеца. Нищо не помага. Сега роднините на затворниците трябва да пътуват стотици километри, за да се видят с арестуваните. През септември 1991 г. роднините на затворниците, обединени от общия проблем, създават асоциацията „Senideak“ (Роднини).

В същото време, в Страната на баските възниква друго огнище на напрежение. Става дума за проекта за магистрала, съединяваща Сан Себастиан и Памплона. Първоначално, зарадвани от съединяването на баските провинции Гипускоа и Навара, левите националисти всячески приветстват идеята за магистралата. Когато става известно, че пътят ще минава през долината Лейсаран, – една от последните защитени природни зони в Страната на баските, – мнението им се променя радикално. Скоро към протестите на еколозите и жителите на околните села се присъединява и „Herri Batasuna“. През 1988 г., когато става очевидна неизбежността от започване на работа, някои особено радикални младежи пристъпват към провеждане на малки саботажни акции. Ясно е, че ЕТА не може да остане встрани от проблема.

На 15 септември 1989 г. е осъществена дебютната акция в тази насока: „етарас“ взривяват два офиса на компанията, ангажирана с проекта. През следващите месеци организацията сипе заплахи по отношение на всички участници в строителството. В резултат на това, имайки предвид историята с електроцентралата в Лемонис, строителите чувстват, че е нужно да спрат своята дейност. Държавата, опасявайки се да загуби своя авторитет в очите на собствените си граждани, буквално принуждава изпълнителите да продължат работа. Цялата строителна зона е изпълнена с военнослужещи и полицаи, многобройните проверки доста затрудняват и забавят процеса. Но и „етарас“ не се умилостивяват. Въпреки че през 1990 г. ЕТА провежда само дузина акции срещу магистралата, много младежки команди, ориентирани към организациите, извършват 158 саботажни акции, насочени към разрушаване или поне към затрудняване на строителството. Именно този период се превръща в отправна точка на феномена, който по-късно получава името „kale barroka“ (улична борба).

Под натиска на екологичното движение, поддържано от НВ, военните заплахи от страна на ЕТА, дребните саботажни актове и икономическите причини, през март 1990 г., правителството предлага алтернативен проект на магистралата. Въпреки бурните протести на реакционните сили, призоваващи да се игнорира мнението на „маргиналите и терористите“, в края на 1990 г. компанията-строител напълно изоставя работата до окончателното решение на проблема.

През 1991 г. събитията около злополучната магистрала продължават да се развиват. През март конфликтът поражда първата жертва: това е убитият от „етарас“ на работното му място регионален директор на пътно-строителната компания „Ferrovial“ във Валенсия.

Като цяло, 1991 г. се характеризира с доста силно настъпление както на ЕТА, така и на репресивните сили на държавата, в резултат на което конфронтацията в Страната на баските достига нов връх. Наближаването на 1992 г., – годината на Олимпийските игри в Барселона, когато по прогнози на правителството с „баския тероризъм“ трябва да се е свършило, – принуждава „етарас“ да осъществяват своите акции не само в Испания, но и на територията на Италия и Германия, където са записани 17 нападения срещу различни обекти, представляващи интерес за испанската държава.

137 въоръжени операции, отнемащи живота на 44 човека – такава е равносметката от тази напрегната година, напомняща най-трагичния период от „годините на оловото“ 1978-80, а не края на ерата на Студената война и международното разведряване. През тази година са убити шестима бойци на организацията, което също става своеобразен „рекорд“, – толкова много бойци ЕТА не е губила отдавна.

Основният удар на „етарас“ през 1991 г. е срещу органите на държавна сигурност; през лятото, по добра традиция, организацията започва кампания срещу туризма; картината се допълва от немногобройни, но систематични акции срещу изграждането на магистралата. В същото време, ЕТА не оставя и своята борба срещу наркомафията и разпространението на хероин: през тази година в резултат на „антинаркотичните“ действия организацията убива пет лица, свързани с търговията с хероин. Благодарение на единодушното осъждане от обществото на наркотрафика, тези операции, за разлика от другите встъпления на „етарас“, не причиняват възмущения или осъждания и са ползват с мълчаливото одобрение. По-рано представената от „националистическата левица“ версия, че наркоманията е продукт на самия държавен режим, внедрен за обуздаване на протестите сред младежите, намира своето потвърждение: от края на 80-те години в различни издания започва да се появява конкретна информация за връзките на големи полицейски служители и дори политици с наркомафията.

За членовете на семействата на правоохранителните служители тази година се оказва доста тежка. Дъщерята на полицай в Сан Себастиан и сина на гвардеец в Ерандио загиват заедно със своите бащи в резултат на взривяване на личните им автомобили. В резултат на взрив в близост до казарма на Гражданската гвардия в Барселона на миниран автомобил на 29 май са убити двама агенти и шестима членове на техните семейства, сред които няколко деца. На следващия ден след изпълнението на терористичния акт „етарас“ са открити, при което двама от тях са убити в започналата престрелка. Въпреки че ЕТА нееднократно предупреждава за своето намерение да атакува служителите на репресивните органи навсякъде, където е възможно, взривът в Барселона предизвиква огромна вълна от възмущение сред масите и горчиви укори от лагера на легалната „националистическа левица“. Точно същият негативен, от гледна точка на пропагандата, резултат се получава след като по всички екрани из страната се предава как дъщеря на служителка на Министерството на отбраната е загубила краката си в резултат на взрив на колата на майка й.

Справедливо е да се каже, че репортерите не обръщат внимание на друг по-различен епизод: на 17 август в жилище в Сан Себастиан се твърди, че се случва престрелка, в която загиват трима „етарас“. Детайлите от полицейската операция отново навеждат на мисълта за извънсъдебна разправа, т.е. за банално екзекутиране.

Въпреки осъзнаването на ефекта, създаващ се благодарение на такива безразборни покушения и нееднократните уверения в това, че организацията всячески се опитва да избегне жертви сред цивилните, „етарас“ с още по-голяма интензивност продължават да използват своите „coche-bombas“, минирани автомобили. През 1991 г. подобен род взривове се случват в Севиля, Мадрид, Гуечо, Мучамиеле, Ерандио… През следващата година аналогична практика продължава в Сантандер, Каталония, Мурсия и Мадрид, отнемайки още повече животи. Обобщавайки, обективната статистика показва, че след провала на преговорния процес в Алжир и до края на 1992 г. на сметката на ЕТА се числят 115 убити в 386 различни акции.

Това силно настъпление на ЕТА разтревожва правителството. Представителите на Мадрид не веднъж предупреждават официалният преговарящ от организацията Еухенио Ечебесте за това, че ще бъде изгонен от Доминиканската република в случай, че „етарас“ не се съгласят на примирие. Всички опити от страна на правителството да се домогне до прекратяване на огъня се натъкват на ответни изисквания да се дадат персонални и политически гаранции, че фиаското в Алжир повече няма да се повтори. Не можейки да осъществяват тези искания, властите, както обикновено, прибягват до мащабни репресии, обхващащи Страната на баските в началото на 1992 г.

На 29 март испанската полиция отбелязва голям успех: в резултат на рейд в Бидарт в капана попадат трима членове на изпълнителния комитет на организацията: Хосе Луис Алварес Сантакристина, Франсиско Мухика Гармендиа и Хосеба Ареги Еростарбе, явяващи се в последните години фактически лидери на триумвирата, който държи в ръцете си всички нишки на ръководството. Сред „етарас“ се създава паника: освен, че залавянето на ръководството причинява силен психологически ефект, в ръцете на полицията попадат множество документи, разкриващи вътрешната структура на ЕТА, което е опасност за нови арести. И тези арести не закъсняват и то не само в Испания, но и във Франция, Великобритания и Уругвай. От края на 1960-те години, когато зад решетките се оказва цялата върхушка на структурата, организацията не преживява такива тежки удари. Сега ЕТА изпитва натиск не само от страна на „окупационните сили“, – испанската полиция, Гражданската гвардия и армията, – но и активно се включва в борбата с „подривните елементи“ автономната полиция „Ерцайнца“.

Изглежда, че дългогодишната борба на ЕТА приключва. И това мнение се заражда не само сред проправителствените кръгове, но и в редиците на самата „националистическа левица“, смаяна от поражението на легендарната въоръжена група.

Но скоро се оказва, че мнението за разпадането на ЕТА не е нищо повече от илюзия. Проблемите, които водят до въоръжената борба и подхранването на силите й в продължение на 30 години, така и не са коренно решени. Възстановяването на организацията, която претърпява толкова тежки удари, показва колко дълбоки корени е пуснала нейната борба в баското общество. Хорските гласове, твърдящи, че ЕТА е невъзможно да се унищожи по полицейски път, започват да нарастват. Въпреки това, от средата на 1992 г. организацията е фактически обезглавена. Тежки мисли за бъдещето измъчват много „етарас“ и техните привърженици.

В този труден момент идва новина, вдъхваща свежи сили в „патриотичната левица“: конфликтът около магистралата между Сан Себастиан и Памплона най-накрая се разрешава с утвърждаването на алтернативен проект, одобрен от всички участници в конфликта. Излишно е да се казва, че реакционните сили говорят за „нов Лемонис“, за престъпен компромис с „терористите“ и „екстремистите“, въпреки че да се продължи строителството по стария проект е невъзможно – твърде много средства са похарчени за осигуряване безопасността на труд, твърде големи са външните разходи.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s