ЕТА. 37. Начало на преговорите

ЕТА се възползва от освобождението на Ревиля, за да направи предложение на правителството за примирие и започване на двустранен диалог. Във връзка с мълчанието на властите, „етарас“ взимат инициативата в свои ръце, обявявайки на 8 януари 1989 г. едностранно прекратяване на огъня за 15 дни. Правителството реагира положително на този жест на добра воля, въпреки че иска публично да се обяви решението за първото официално примирие в историята на организацията.

На 14 януари в Алжир пристига правителствена делегация, която дава съгласието си на официалния представител на организацията Еухенио Ечебесте за преговори и моли да се продължи примирието. Двете делегации сключват договор за взаимно прекратяване на огъня за два месеца. „Herri Batasuna“ напълно подкрепя решението на ЕТА, провеждайки на 21 януари в Билбао огромна демонстрация под лозунга „С помощта на преговорите вървим към мир“.

ЕТА разделя преговорния процес на три етапа. Първият, предварителен етап, подготвя техническите условия за осъществяването на другите два. В разбирането на „етарас“ тази фаза продължава от края на 1986 г., – момента, когато се правят първите срещи в Алжир между „Чомин“ Итурбе и правителствените представители, – до 14 януари 1989 г. Вторият етап трябва да бъде посветен на обсъждането на политическите въпроси, около които ще се въртят официалните преговори – третият етап. Оглавяващият делегацията на „етарас“ Ечебесте, слабо знаещ актуалната информация за Страната на баските, не само си взаимодейства пряко с върхушката на организацията, но и привлича към изясняването на един или друг въпрос и трети страни.

Първата среща между правителствените делегати и „етарас“ се провежда на 25 януари, след това последват съвещания на 14 и 20 февруари, на които преговарящите анализират множество аспекти от националната политика – като се започне от Конституцията и статута на автономия и се стигне до икономическата програма на правителството и дейността на GAL. Въпреки това, постепенният процес на преговорите се натъква на все нови и нови трудности, създавани от правителствените кръгове, които не желаят да разговарят с ЕТА на равни начала. На 22 март се провежда петата и последна среща в рамките на алжирския процес, посветена на търсенето на компромис, който да позволи да се продължат преговорите и да се предотврати връщане на организацията към въоръжената борба. След 16 часа активни консултации и двете страни най-накрая изготвят проект за двустранно публично съгласие за продължаване и разширяване на преговорния процес.

Въпреки много реверанси по адрес на „разумното решение“ на ЕТА за започване на преговорите, правителството не възнамерява да преразгледа нито Конституцията, нито статута на автономия на Страната на баските, за което е обявено официално на 28 март. 4 часа след заявлението, „етарас“ излизат с комюнике, в което заявяват за опасността, надвиснала над преговорния процес, тъй като властите не желаят да направят необходимия компромис. Нито призивите към ръководителите на Алжир и Франция с искане да повлияят на Испания, нито заплашителното заявление от 31 март с обещание отново да се открият всички фронтове на борба въздействат на Мадрид.

Властите в този момент се занимават с други неща. Във фокуса са три цели: първо, изграждане в обществото мнение, че ЕТА е инициатор за провала на преговорите; второ, да се предотвратят възможни контраатаки от страна на „етарас“; и, трето, да се подготвят мероприятия по неутрализирането на бойните структури на ЕТА в случай на подновяване на въоръжените действия. В контекста на последната точка, правителството взима решение за подновяване на засиления полицейски контрол по улиците на Страната на баските и Мадрид.

На 4 април, така и не дочакваща ясен отговор от Мадрид, ЕТА официално обявява края на примирието. На 7 април полицията прихваща няколко пощенски бомби, а на 9 април бомба, която преминава през полицейското сито, убива служител на столичния затвор. На 8 април осем мощни експлозива разбиват няколко участъка от железопътната линия Гастейс-Алцасу. На 17 април правителството, с пълната подкрепа на парламентарните партии, заявява, че „не желае да води никакви политически преговори с ЕТА“. В същия ден от Алжир в Доминиканската република е заточен целият преговорен контингент на „етарас“.

В следващите седмици бойците на ЕТА извършват 29 различни акции, жертви на които стават един полицай и един армейски офицер.

В отговор на този демарш правителството започва кампания по масово изселване на баските политически затворници, – чиято численост към този момент достига пет хиляди човека, – в най-отдалечените затвори на страната, като се стигне и до Канарските острови. „Етарас“ отговарят предсказуемо – извършват няколко нападения срещу представители на пенитенциарната система. Впрочем, операциите, извършени срещу испанското правителство, както и срещу икономическите интереси на Франция, също не спират. Към двата смъртни случая на такива акции през април, през май се добавят още пет, а след това – още един полицай е убит през юни. На 26 юни мощна бомба, заложена в канализационния канал, практически напълно разрушава казармата на Гражданската гвардия в Лаудио. При това, – по удивителна случайност, – нито един човек не е пострадал.

До края на годината ЕТА запазва динамиката на своите бойни действия, като от време на време нанася отделни удари по едни или други обекти на „врага“. На политическо ниво, „Herri Batasuna“, явяваща се според правителството „легално крило на ЕТА“, продължава да прави опити да поднови диалога с властите, натъквайки се на доста активното противодействие на десните сили в управляващите кръгове. Апотеоз на това противодействие е стрелбата на 20 ноември 1989 г. в мадридски хотел срещу група депутати от НВ, в резултат на която е убит Хосу Мугуруса, и тежко е ранен Иняки Еснаола. Въпреки че Мугуруса не е известен на широката общественост, той, бидейки главен редактор на списание „Egin“, в последните години е един от основните идеолози на „националиистическата левица“.

Престъплението, на което баското общество реагира с всеобща стачка, е квалифицирано от правителството като встъпление на „неконтролируемите“ сили, въпреки че лявонационалистическата опозиция еднозначно квалифицира стрелбата като опит на определена правителствена фракция да предотврати всяка възможност за преговори.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s