История на анархизма в бивша Югославия

Проникването на анархистични идеи в южнославянските народи датира от втората половина на XIX век, и в немалка степен е свързано с дейността на такива местни жители, които или работят, или учат в страни в Европа, където работническото и социалистическо движение по това време вече е доста развито.

Животин Жуйович

Животин Жуйович

Един от първите последователи на Прудон е сръбският социалист Животин Жуйович (1838-1870). Той се запознава с него, когато учи в Мюнхен и Цюрих, където изучава право и икономика. По-късно става първият сръбски социалист и наставник на видния сръбски социалист, организатор и теоретик Светозар Маркович (1846-1875). Скоро в Швейцария възниква цяла (макар и малка) колония от студенти и революционери от южнославянски произход, които след това дори успяват да установят тесни контакти с Бакунин и славянската секция на Юрската федерация. Сред тях са такива известни бъдещи деятели като Йован Жуйович, Маноило Хървачанин, Пера Тодорович и други. В началото на 1872 г. в Цюрих е проведен конгрес на сръбските социалисти, като един от гостите е самият Бакунин.

Трябва да се отбележи, че либертарният социализъм през 1870-те и 1880-те години е неразривно свързан с борбата на национално-освободителното движение срещу Австро-Унгарската и Османска империя. Много анархисти взимат активно участие във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г., дори и такива, които не са родом от южнославянските страни, но и от Италия (Ерико Малатеста два пъти се опитва да достигне до Босна, за да се присъедини към въстанието, но и двата пъти неуспешно), Русия и други европейски страни. В движението по това време започва да възниква силно ляво течение, сред лидерите на което има деятели като Васо Пелагич, а също и Маноило Хървачанин (1849-1909) и Коста Угринич (1849-1933).

През април 1871 г. Йохан Мост посещава Любляна, където влиза в контакт с местното „Дружество на работниците“. В този град един от най-активните пропагандатори на идеите на Мост е Матия Кунц.

В началото на 1880-те години властите в Австро-Унгарската империя засилват репресиите срещу радикалните социалисти. Тези репресии достигат своя връх през 1884 г., когато в Загреб, Клагенфурт и Грац се провеждат няколко съдебни процеса, в резултат на които много хърватски и словенски анархисти са осъдени на различни срокове затвор.

В последвалия период анархистичните идеи, благодарение на усилията на Рудолф Голоух, Джовани Маркети и Иван Енлихер започват да се разпространяват от Триест и Анкона в Словения, Истрия и Далмация. В началото на ХХ век най-големите анархистични манифестации се провеждат в градове като Ровин (1904) и Сплит (1908). Интересното е, че в Сплит дори е създаден футболен отбор с името „Анарх“, просъществуващ няколко десетилетия (днес се нарича НК Загреб).

От 1898 г. хърватският учител Милош Кърпан влиза в тесен контакт с швейцарски анархисти и скоро започва да води активна агитационна дейност сред групите на т.нар. независими социалисти в град Славонски брод. Той дори се опитва да създаде международна анархистична колония (1909-10) в село Дъбовик, в близост до Славонски брод. Австро-Унгарските власти забраняват внасянето и разпространяването на анархистични брошури и книги в южнославянските земи, които са окупирани от тях.

Гоце Делчев

Гоце Делчев

В Македония либертарните идеи идват от Швейцария и България с помощта на македонски студенти, учещи в тези страни. През 1897-98 г. в Женева издават два анархистични вестника на македонски език: „Глас“ и „Одмазда“ (Отмъщение), в рамките на Македонския таен революционен комитет, който се бори за освобождение от Турция и за създаване на Балканска социалистическа федерация. Идеите на руското народничество и анархизъм достигат и до първия македонски социалист Васил Главинов (1869-1929), който се запознава в София с Гоце Делчев (1872-1903) — водеща фигура в борбата за освобождение на Македония, основател на Тайната македоно-одринска революционна организация (октомври 1893 г. в Солун) и водач на Илинденското въстание (1903 г.). Това въстание води до създаването на Крушевската република, първата социалистическа република на Балканите, която съществува десет дни. Делчев е също близък приятел на българските анархисти Михаил Герджиков и Върбан Килифарски. Около Делчев се събират и много други борци за независимост на Македония – анархисти, между които е и Петър Манджуков (1879-1966), автор на книгата „Азбука на анархистичното учение“ (за първи път публикувана в Скопие през 1898 г.), Даме Груев (1879-1906), Яне Сандански (1872-1915), Никола Карев (1877-1905), Димо Хаджидимов (1875-1924) и др. Македонските анархисти имат и тайна терористична група с името „Гемиджиите“ в Солун (Йордан Попйорданов, Марко Бошнаков, Димитър Мечев, Константин Кирков, Павел Шатев, Милан Арсов, Владимир Пингов и др.), която се опитва да привлече вниманието на световната общественост към македонската борба за независимост посредством серия от нападения срещу обществени сгради и институции през април 1903 г. Някои от атентаторите са убити, други са заловени, осъдени на смърт или прогонени в Мала Азия (Турция). Между 1910 г. и 1912 г. действа анархистичния международен революционен балкански съюз „Червено братство“, с клонове в Солун, Струмица, Куманово и Кратово, борещ се срещу Турция и за свободна Македония.

Богдан Жераич

Богдан Жераич

В Босна и Херцеговина борбата за национално и социално освобождение кулминира с появата на революционното движение „Млада Босна“, намиращо се под силното влияние на анархистичните идеи. През юни 1910 г. неистовият привърженик на Кропоткин Богдан Жераич (1886-1910) стреля срещу военния губернатор на Босна и Херцеговина генерал Верешанин, но пропуска и последният куршум го изстрелва в сърцето си, докато генералът остава невредим. Полицията тайно погребва тялото на Жераич, като предварително отделя главата и я запазва като мостра. Друг младеж, Лука Джукич, се опитва през юни 1912 г. да убие губернатора на Загреб Цувая, но също неуспешно. Джукич е заловен и осъден на доживотен затвор, където остава до падането на Австро-Унгарската империя. В това време на пет години затвор е осъден и Аугуст Цесарец (1893-1941), писател и бъдещ редактор на ляво списание („Пламък“, 1919 г.).

На 28 юни 1914 г. е извършено покушение срещу австро-унгарския престолонаследник и последен потомък на династията Хабсбург Франц Фердинанд1. То е организирано от групата „Млада Босна“. Първоначално, младият работник-типограф Неделко Чабринович (1895-1916) хвърля по ерцхерцога бомба, но тя не постига целта. След това, виждайки неуспеха на другаря си, Гаврило Принцип (1894-1918) стреля по Фердинанд с револвер и го убива. Австрийските власти дават на съд 25 човека, замесени в покушението. Трима от тях (Данило Илич, Мишко Иванович, Велко Кубрилович) са осъдени на смърт, а останалите получават различни срокове на затвор, включително и до живот. Гаврило Принцип, поради това, че е непълнолетен, получава 20 години каторжен труд, излежава присъдата си в чешкия град Терезин, преживява много страдания и умира там от туберкулоза само няколко месеца преди падането на Австро-Унгарската монархия. По време на съдебния процес Неделко Чабринович заявява, че основната причина за неговото участие в покушението са анархистичните му убеждения. Той също умира в затвора, от недохранване и психично заболяване на възраст само 20 години. Може би най-влиятелният член и главен идеолог на „Млада Босна“ е Владимир Гачинович (1890-1917). Бидейки студент в Женева и Лозана, той се запознава с руски емигранти, а чрез тях – с идеите на Бакунин, Кропоткин и руските революционери-народници. Той също така става другар на такива руски революционери, като Виктор Серж, Марк Натансон, Мартов и дори Троцки. През август 1917 г. Владимир Гачинович е отровен в резултат на съвместна спецоперация на австрийските, сръбските и френските тайни служби.

"Млада Босна" в съда

„Млада Босна“ в съда

В началото на ХХ век сред южнославянските младежи са много популярни статиите и литературните произведения на Димитри Митринович (1887-1953), в които присъства много силен анархистичен компонент. През 1914 г. Митринович се премества в Лондон, където прекарва остатъка от живота си. Той е приятел на Пьотър Кропоткин, Г. Ландауер, Х. Рийд и много други известни анархисти. С младобосненците в тясна връзка е група „Препород“ от Любляна, възникнала през 1910-11 г. от колектива около едноименния вестник. Допирателната точка е в това, че и двете групи фактически имат една и съща цел – създаване на силно революционно движение, а в бъдеще – освобождение и постепенна интеграция на южните славянски народи. Най-активни от „Препород“ са Франц Фабианчич и Иван Ендлихер. Ендлихер умира през 1915 г. в затвора в австрийския град Грац, където е заточен след убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд в Сараево.

На територията на Войводина идеите на революционния синдикализъм попадат от Унгария с помощта на група анархисти около Кръсте Искрулиев (1881-1914), който е близък приятел на известния анархосиндикалист Ервин Шабо.

Либертарните идеи са добре приети от много сръбски социалисти, такива като Драгиша Станоевич (1844-1918), Мита Цения (1851-1888), Пера Тодорович (1851-1907), основател на първия социалистически вестник „Рад“ (1874 г.) и приятел на Бакунин от Цюрих, където учи педагогика, Йован Зуйович (1856-1936), известен геолог и председател на Сръбската академия на науките, Сава Попович (1898-1942), художник и приятел на Д. Митринович и Херберт Рид, бунтовен поет експериментатор (1899-1943.) и т.н. През първото десетилетие на ХХ век в Сърбия се появява и анархосиндикализма (вестници „Пролетер“ (1906) и „Радницка борба“ (1907), като се виждат и привърженици на прякото действие („директаши“), като лявото крило на Сръбската социалдемократична партия. Една от най-известните фигури в анархистичното движение е Кръста Цицварич (1879-1944), основател на много вестници (сред които „Хлеб и воля“ (1905) и „Радницка борба“ (1907) и анархистични клубове. Той е автор и на книгата „Анархистична програма“ (1909). След края на Първата световна война Цицварич напуска движението. Милорад Попович (1874-1905.) създава в Париж Югославското работническо дружество и Комитета за социалистическо действие (1900). След това се премества в Будапеща, където редактира сръбски социалистически вестници, връщайки се през 1904 г. в Сърбия. Винаги е била налице идеята за революционен синдикализъм, която се постига със създаването на повече независими профсъюзи. „Директашите“ са анархосиндикална група, която се появява около 1909 г. като крило на Сръбската социалдемократична партия (Неделко Дивац, Влайко Мартинович, Сима Маркович, Васа Кнежевич и др.). Тази група по-късно е изключена от партията. Сима Маркович по-късно става секретар на Комунистическата партия на Югославия, води спор със Сталин за националния въпрос, и е осъден на лишаване от свобода в СССР по време на „чистките“, където и умира около 1939 г.

В периода между двете световни войни анархистичното движение със своите републикански, федералистични и социалистически идеи не може да се развива легално при монархията на крал Александър и неговата открита диктатура. По това време съществуват само малки и разпокъсани групи на работници и интелектуалци, споделящи анархистични идеи. Доста голям брой анархисти заминават през 1936 г. в Испания, за да се борят срещу Франко в Гражданската война (1936-1939).

След края на Втората световна война и идването на власт на маршал Тито анархистичното движение се оказва под тежки репресии, бидейки фактически парализирано. През 1954 г. в Триест е публикуван превод на избрани трудове на Малатеста на словенски език, но тази книга така и не получава широко разпространение заради общата ситуация в страната.

Анархистичното движение отново започва да се заражда едва през 1970-80-те години, когато в Югославия са публикувани преводи на трудовете на Прудон, Бакунин, Кропоткин, Даниел Гуерин и Мъри Букчин. За основа на този нов вариант на анархистично движение служат академичните кръгове, често тясно свързани със списание „Праксис“, което скоро е забранено от властите. Дори самият Даниел Гуерин посещава остров Корчула, за да участва в един от летните семинари, организирани от „Праксис“. По това време са издадени в Югославия и двете издания на книгата на Ласло Секели „За анархизма“. Контактите на югославските анархисти с международното анархистично движение са възстановени през 1984 г., когато няколко анархисти от Хърватия участват на конгреса във Венеция, а също и през април 1990 г. по време на срещата „Изток-Запад“ в Триест.

Има данни, че през 1980-те години в Загреб съществува група с името „Автономия“. За съжаление, повечето анархистични активисти от 1970-80-те години предпочитат индивидуалистичния активизъм, в повечето случаи ограничен до участие в различни публични форуми, писане на статии и книги, както и изследователска дейност. Въпреки това, те са заменени от ново поколение активисти, които дори в тежките условия продължават да бранят вечните идеали.

Бележки:

1. В историята с покушението на ерцхерцог Франц Фердинанд и до ден днешен има много неясноти. Например, в спомените на Виктор Серж „От революция към тоталитаризъм. Мемоари на революционера“ (публикувани в списание „Урал“ през 1996 (?) г.) четем следния пасаж:

„Около идеята за Балканска федерация се групираха и романтични революционери, преживели различни трагедии. Сред тях срещнах младосърби, приятели и ученици на Владимир Гачинович, бакунист и националист, починал на тридесет години от туберкулоза, основател на групата, извършила на 28 юни 1914 г. покушението в Сараево. Техният път е в памет на Гаврило Принцип и учителя Илич. Те твърдяха, че техният водач Драгутин Димитриевич, в подполните кръгове Апис, преди акцията е осигурил подкрепата на Русия, че военното аташе на Руската империя в Белград Артамонов е бил наясно и официално е обещал подкрепа. Аз публикувах в парижкото списание Кларте тези свидетелства, които ми бяха потвърдени от бившия съратник на Димитриевич полковник Божин Симич и, с голяма сдържаност, от бившия сръбски посланик Богичевич. След тази публикация югославските приятели ме съветваха да не се приближавам твърде близко до югославската граница по време на моето пътуване до Вьортерзее и в никакъв случай да не отивам в Югославия; на моята сметка, според тях, са били дадени доста деликатни указания. Тези останали живи сръбски заговорници срещу Хабсбургската монархия скоро се присъединиха към комунистическата партия. През 1938 г. открих имената им в комунистически лист, който съобщава за изключването им от партията. Те бяха избягали в Русия…“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s