ЕТА. 36. Hipercor

На 27 февруари 1987 г. в столицата на Алжир в пътно-транспортно произшествие умира Доминго „Чомин“ Итурбе, един от историческите ръководители на ЕТА, чрез който, при посредничеството на правителството на африканската страна, в последните години протичат всички контакти между властите на Испания и ръководителите на организацията. Преговорният процес отново е парализиран, – този път поради непредвидени обстоятелства.

До този момент диалогът с правителството е една от водещите цели на ЕТА. Фактически, през последните години организацията натиска държавните структури по въоръжен път, паралелно пускайки все нови и нови предложения за равноправни преговори, въпреки че тежките удари в последните месеци, – ареста на бойна команда в Мадрид и разкритието на склад в Андай, – подкоповат силите за успешно продължаване на тази политика.

На този фон ръководството на организацията взима решение за изместване на акцента на военните действия извън пределите на Страната на баските: общественото мнение в страната отдавна е свикнало със смъртта на служители на репресивните органи в Страната на баските, а подобни инциденти в други провинции трябва да възбудят обществото, да го накарат отново да заговори за решаване на баския конфликт. Не имайки оперативни възможности да държи в Испания значителни сили за осъществяване на сложни технически операции, ЕТА активизира евтина тактика с подриване на минирани автомобили, започнала още през изминалата година.

След избирането на Барселона за столица на олимпийските игри през 1992 г., ЕТА развива особено активна дейност в каталунската столица. Още в края на 1986 г. тук се извършват две покушения срещу полицията с използването на минирани коли. На 30 януари 1987 г. в Сарагоса пълен с взривове автомобил излита във въздуха, убивайки двама военни. На 27 март граждански гвардеец умира при сходно покушение в Барселона. На 17 май три коли се взривяват в близост до централите на ВМФ, ВВС и Гражданската гвардия в Мадрид, причинявайки смъртта на един случаен минувач.

В Страната на баските „етарас“ се концентрират върху акции, насочени срещу интересите на френските компании, въпреки че се провеждат и „традиционни“ нападения срещу представители на репресивните органи. През юни организацията отново се връща в Каталуния, осъществявайки операция, нанасяща огромни икономически щети: запалени са резервоарите за гориво на фирма „Empetrol“ в Тарагона.

По време на лятната кампания, на 19 юни команда „етарас“ поставя миниран автомобил в близост до супермаркет „Hipercor“ в Барселона, който е собственост на най-големия търговски холдинг в страната, „Corte Ingles“. Поставените цели са нападение срещу олигархията и натиск срещу правителството с цел започване на преговори. В три часа следобед по телефона членовете на бойната команда съобщават на ръководството на супермаркета за заложената бомба. След това се правят още две позвънявания – в редакцията на вестник „Avui“ и в централата на Гражданската гвардия. Полицията, реагираща на сигнала, не извършва евакуация, решавайки да проучи мястото около магазина в работно време. В 16:12 се случва взрив, а резултатът е 21 загинали. Въпреки очевидното желание на „етарас“ да избегнат смъртта на цивилни лица, случилото се клане отново повлиява на имиджа на организацията, предизвиквайки вълнение в средата на „патриотичната левица“.

Признавайки за тактическата грешка, която се опира на надеждите, че дейността на полицията ще предотврати смъртта на невинни хора, ЕТА в специално комюнике прави отчаяна самокритика, изказвайки съболезнования на всички жертви, обещавайки повече да не се повторят подобни актове.

През следващите дни след взрива в барселонския супермаркет, от Еквадор в Алжир пристига политическия емигрант Еухенио Ечебесте, на когото е възложена задачата да замени загиналия „Чомин“ Итурбе в поддържането на преговорите с правителството.

След терористичния акт в Барселона ЕТА, продължавайки своя натиск срещу правителството за безусловно приемане от него на „петте алтернативни точки на KAS“, се връща в Страната на баските, извършвайки атаки срещу служители на репресивните органи и френските икономически интереси. Резултатът от втората фаза на лятната кампания е двама убити през юли бойци от спецчастите и двама полицаи, убити през август.

В същото време правителството нанася и силен контраудар не само по ЕТА, но и по целия лявонационалистически лагер. Националният фестивал в Билбао се превръща в битка с полицията, като резултатът е стотици ранени посетители. През септември властите обезвреждат команда „етарас“ в Барселона, а в края на същия месец във Франция са заловени двама водещи ръководители на организацията – прекият организатор на взрива в „Hipercor“ Сантяго Ароспиде и бившият депутат от „Herri Batasuna“, избягал от затвора през 1985 г. Иняки Пикабеа.

Новото отслабване на организацията вследствие на полицейските операции неизбежно би трябвало да доведе до нови опити на „етарас“ да се свържат с правителството. На 11 август Ечебесте неофициално (тъй като ЕТА още не е назначила официален преговарящ) се среща в Алжир с представителите на управляващата Испанска социалистическа работническа партия Балестерос и Мартинес Торес. На 18 септември се провежда повторна среща с Балестерос. През следващия месец за официално лице на организацията за водене на преговори с правителството е назначен Хулен Елгориага, осъществяващ през октомври две срещи с правителствени делегати, които, в крайна сметка, предлагат на „етарас“ да се обсъдят политическите мерки за излизане от кризата, но затова ЕТА трябва временно да прекрати огъня.

ЕТА, не желаейки да започне официални преговори в такова отслабено състояние, въпреки всички миролюбиви реверанси, извършва нова атака. На 12 декември 1987 г. силен взрив на миниран автомобил разрушава казарма на Гражданската гвардия в Сарагоса, убивайки трима гвардейци и девет членове на техните семейства, в това число и пет деца. В същия ден бойна команда застрелва в Соларусе гвардеец, а пощенска бомба ранява тежко полицай в Басаури.

Веднага след подобен демарш, правителството изпраща в Алжир съобщение, че в тези условия всякакви преговори са прекратени, въпреки че ЕТА може да възобнови диалога само в един случай: ако организацията в продължение на 60 дни обяви едностранно примирие. Успоредно с това, правителството преминава към разрушаване на единния колектив на политическите затворници, групирани в затвора „Ерейра“, за да отслаби непримиримото крило в ЕТА.

На политическата сцена ИСРП обезпечава както международната, така и вътрешната поддръжка на своите действия, докато ЕТА смята за възможно поддържането на съществуващото ниво на въоръжени действия, опирайки се на доста широкия лагер на „патриотичната левица“, която заема все още силни позиции в Страната на баските. Накратко казано, и двете страни са уверени в себе си и смятат, че опонентът трябва да направи отстъпки.

На 28 януари 1988 г. ЕТА пуска комюнике, в което най-накрая се съгласява на двумесечно примирие в случай, че едновременно с това в Алжир се започне пряк диалог между правителството и организацията с посредничеството на страната-домакин. Въпреки това, никаква конкретна реакция на правителството по отношение на това предложение не последва. Броят на задържаните „етарас“ в Испания и Франция продължава да се увеличава, дори репресивните акции се засилват. В тази връзка, ЕТА не вижда никакъв изход, освен да се върне към въоръжената практика.

На 24 февруари в Мадрид „етарас“ отвличат предприемача Емилиано Ревиля. Организацията подчертава, че акцията не е в противоречие с предложенията за преговори, тъй като организацията не възнамерява едностранно да прекрати огъня. Примирието трябва да бъде резултат от взаимно съгласие – именно такъв е извода от специално комюнике от 28 февруари 1988 г.

Правителството, озадачено от дейността на ЕТА, прави всичко възможно, ако не да освободи заложника, то да попречи организацията да получи откуп за освобождението на Ревиля. През следващите месеци са осъществени стотици обиски и задържания. Всичко е напразно.

Единственият ключ за полицията са парите. Проследявайки пътя на откупа, който трябва да бъде даден на „етарас“ от членове на семейството на Ревиля, след кратка престрелка на паркинг в Байон агентите задържат боец на организацията със сумата от 750 милиона песети. През юли по подобен начин, отново в Байон, е заловен още един член на ЕТА, получил 100 милиона песети.

До този момент Министерството на вътрешните работи на Испания, чийто имидж е значително подкопан заради ареста на бойците на GAL, – действащите полицаи Хосе Амедо и Микел Домингес, – не само не може да се похвали с особено успехи в случая Ревиля, но въпреки всички мерки за безопасност, въпреки твърдението за „бавната смърт“ на ЕТА, баската въоръжена организация през следващите месеци след похищението извършва още няколко доста гръмки акции. През март „етарас“ застрелват граждански гвардеец и армейски генерал, а през следващата година жертви на ЕТА стават двама полицаи и няколко лица, свързани с наркотрафик. Взимайки кратка пауза през летните месеци, с приближаването на есента организацията отново напомня за себе си, взривявайки на 21 август в Естела миниран автомобил, убивайки двама агенти на полицията. На 10 септември отново от изстрелите на „етарас“ загиват двама полицаи.

Що се отнася до кадровите загуби, то за 1988 г. ЕТА преживява смъртта на четирима свои бойци: Микел Лопетеги се обесва в килията си в затвора „Ерейра“, Хуан Карлос Алберди умира от инфаркт в същия затвор, Микел Арастия, бидейки притиснат в ъгъла от преследвачите от Гражданската гвардия, се самоубива, скачайки от третия етаж, Микел Кастресана умира по време на престрелка с полицията в Сан Себастиан на 23 септември.

През 1988 г. се случват значителни промени в репресивната политика на държавата. Първо, осъзнава се, че засилването на откритите и безразборни полицейски преследвания води не към отслабване на лагера на „националистическата левица“, а обратното – към неговото максимално политическо засилване, към ръст на популярността в очите на баското общество. Като се има предвид и факта, че репресивната политика причинява не само възмущение сред радикалите (ЕТА и „Herri Batasuna“), но и сред така наречените „умерени“ и дори буржоазни демократи, правителството е принудено да направи някои реформи.

Така, например, е коригиран отвратителния „Антитерористичен закон“: от една страна, на пет дни е ограничен срока за предварително задържане на лица, заподозрени във връзки с терористични структури, а от друга страна е признато, че тези лица трябва да имат всички права, които кодексът и конституцията предоставят на обикновените криминални елементи. По този начин, изключително неправния характер на „Антитерористичния закон“ все повече и повече се размива.

С изтезанията, прилагани на задържаните, въпреки че не изчезват напълно, сега, благодарение на общественото внимание към подобни епизоди, мъчителите трябва да бъдат много по-внимателни, да използват по-съвършени методи за извличане на информация, за да избегнат бруталното дилетантство на изминалите години.

„Мръсната война“ също постепенно намалява своята интензивност. Сега вместо разстрелите и убийствата на опозиционни активисти, от време на време се случват побоища от страна на правителствени наемници срещу левите националисти. По-бруталните нападения, – такива като изпращането на пощенски бомби през есента на 1988 г. от лица на GAL на депутати от НВ, – неизменно причиняват вълна от обществен протест и криза в правителствените кръгове, защото всички разбират, че зад дейността на подобни „доброволни помощници на полицията“ стоят държавници.

За да укрепи представянето на промените, през 1989 г. националната полиция най-накрая сменя кафявите униформи, свързани с франкисткото време, с униформи в син цвят. В същото време Гражданската гвардия се отказва от своите триъгълни шапки, оставяйки ги само за парадни действия. Танкетите практически изчезват от улиците на градовете. Всичко това е придружено от процес на биологично обновяване на полицейския и армейския апарат: 13 години след падането на франкизма остават все по-малко и по-малко хора от „старата школа“, възпитани в духа на франкизма.

Полицейското присъствие в Страната на баските не намалява, въпреки че малко по малко корпусът на националната полиция се заменя с други аналогични структури на автономната баска полиция, което размива образа на чуждата окупация и не безпокои обществения сектор. Предвид проблемите с безработицата, редиците на автономната полиция се запълват постепенно с елементи от градските предградия, традиционно гравитиращи към Испания, смачквайки по този начин политическата хегемония на НБП в корпус „Ерцайнца“.

Всички тези промени се случват бавно, а държавата не се отказва твърде бързо от своите традиционни методи за репресии – отчасти поради инерцията, дадена в миналото, отчасти поради съзнателни решения на отделни лица за прилагане на най-плашещи средства за борба с тероризма.

На 30 октомври 1988 г. след 239 арестувани ЕТА, получавайки значителен откуп, освобождава Емилиано Ревиля, оставен с автомобил буквално на сто метра от дома му. Тайната на успеха на операцията се крие в международната солидарност: благодарение на споразумението между „етарас“ и чилийското „Ляво революционно движение“, плененият, заточен в мадридско предградие, е пазен и охраняван изключително от чилийски политически емигранти, намиращи се извън полезрението на полицията.

На следващия ден след освобождението, ЕТА отново се връща към предложението за започване на двустранен диалог с правителството. Няколко седмици по-късно започват първите официални преговори в Алжир.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s