Мара, Барбара, Сузана и други

Във въоръжената революционна подпола, която съществува в Европа през 70-80-те години на ХХ век, преобладават и задават тон и жени. В Западна Германия Фракция Червена Армия възниква благодарение на енергията на Улрике Майнхоф и Гудрун Енслин, а в Италия начело на „Червените бригади“ стоят жени. „С излизането на жени на арената на революцията, – се казва в една от стратегическите резолюции на бригадистите, – всички сили са вече готови, а за свинете това наистина е началото на края.“ Тактиката на градската гериля в Европа претърпява поражение. Въпреки това, самото появяване на герилята лежи на съвестта на буржоазното общество, което, потискайки енергията на младежта, само я тласка по пътя на екстремизма. Някои европейски партизани се разкайват и дори стават предатели. Но в този списък женски имена няма…

Маргерита Кагол

Маргерита Кагол

Името на Мара Кагол е осеяно с легенди. То е символ на саможертвата в борбата за идеята. Ултралевите бойни групи я наричат „команданте Мара“. „Според легендата, тя е можела всичко“, – пише С. А. Ефиров в книгата си „Убийството на бъдещето“ – прекрасно организира логистичната служба, бори се смело, умело владее изкуството да се прикрива и, когато е необходимо, успява по най-невероятен начин да освободи от затвора съпруга си, лидера на „Червените бригади“ Ренато Курчо.“

Именно под влиянието на Мара Ренато достига до извода: „Италия е най-слабото звено в буржоазно-демократичната система на Западна Европа. Следващото слабо звено е ФРГ. Така че трябва да поддържаме въоръжената борба“. Кагол произлиза от обикновено провинциално буржоазно семейство. Мара е като всички останали: „семейство, училище, университет, брак, сватба в църква, мечта да роди дете“, – отбелязват Ида Фаре и Франка Спирито в книгата „Мара и други“. Според Марко Боато, Маргерита Кагол има силен, но в същото време нежен характер. В Рим Мара живее в скромна, но уютна квартира, с дискретни красиви пердета на прозорците. Съседите се отнасят към момичето малко снизходително, като към провинциално момиче, което скоро се е преместило в столицата. Те са изненадани, когато от новините разбират, че Мара е команданте на римската колона на „Червените бригади“. Мара Кагол умира във въоръжена схватка с полицията…

На 8 септември 1974 г. полицията арестува мъжа й Ренато Курчо и неговия близък помощник Алберто Франческини (син в семейство на работник-комунист от Реджо-Калабрия – известно време е активист на италианския комсомол и ИКП, след това преминава в нелегалност). Курчо е пратен в затвора в Новара. В досието му пише: „препоръчва се строг надзор… Да не се изпуска от полезрението във връзка с възможно нападение отвън.“ След две седмици Курчо е преместен в друг затвор – Казале-Монферато (провинция Пиемонт). На 15 февруари 1975 г. в 21:30 Министерството на вътрешните работи изпраща до всички полицейски управления странното указание „максимално да се засили надзора в затворите във връзка с информация за подготвяно нападение от страна на бригадистите“.

На 18 февруари 1975 г. около три часа на вратата на затвора се появява момиче с огромен пакет, увит в мека хартия. Това е Мара. На охраната, който поглежда на шпионката, казва, че идва на свиждане. Когато надзирателят отваря, в стомаха му се опира автомат. В същото време в помещението влизат двама бригадисти, които режат телефонните кабели. 17 надзиратели, не искайки да рискуват живота си, вдигат ръце. „Ренато, къде си?“ – извиква Мара. „Тук“ – спокойно отговаря Курчо. След няколко секунди нападателите изчезват. В същия затвор се намира Франческини, но него не успяват да го освободят. В освобождаването на Курчо участва още една жена – Сузана Ронкони, която след това става водеща активистка на втората по значимост ултралява организация „Първа линия“ (“Prima linea”).

Намиращ се на свобода, Курчо разработва план за по-нататъшно развитие на „Червените бригади“. Той акцентира върху експроприациите, казано по-просто – върху въоръжените грабежи. Според него, те трябва да способстват пропагандирането на въоръжена борба, във връзка с това, че подобни действия „са основен момент на борбата за създаване на пролетарска власт, един от основните етапи, чрез който трябва да се разшири революционното движение“. Такива акции, заявява Курчо, „носят недвусмислен политически заряд, ставайки пример за сериозността и ефективността пред всички маси, а не само пред групите с лява ориентация“.

Курчо разработва план за отвличането на „краля“ на пенливото вино Валарино Ганча, и римската колона на бригадистите го реализира. На 4 юни 1975 г. полицията попада по следите на бригадистите и открива местонахождението на „пролетарския затвор“. В престрелка загива карабинер и жената, охраняваща Ганча. Коя е тя – полицията не разбира веднага.

„Гледах по телевизията, – спомня си Франческини. – Показаха на тревата покрито тяло на жена. Това е Мара – познах дънките й, обувките й, които купихме заедно… Отидох в килията, седнах на леглото и започнах да плача. Опитах се да спра, но това беше по-силно от мен, сълзите течеха против волята ми.“

Така умира команданте Маргерита Кагол. Тялото й е надупчено с куршуми. На следващия ден „Червените бригади“ издават брошурата „До всички другари на нашата организация, всички искрени революционери, всички пролетарии“, в която се съобщава, че е убита „другарката Мара“. Официалното съобщение е следното: „5 юни 1975 г. Алесандрия. В престрелка с похитителите на индустриалеца Валарино Ганча (който е освободен) е убита от карабинерите Маргерита Кагол, жена на Ренато Курчо, ръководител на „Червените бригади“.

Барбара Балдзерани

Барбара Балдзерани

Един от лидерите на „второто поколение“ „Червени бригади“ е Барбара Балдзерани, приятелка на един от „историческите лидери“ на организацията Марио Морети. Тя е родена в един ден с Марио, но три години по-късно. Тъй като им съвпада рождения ден, те го празнуват съвместно на улица Грандоли на 16 януари 1978 г., точно два месеца преди на улица Фани да се случи похищението на века – отвличането на Алдо Моро. Барбара Балдзерани навършва тогава 29 години.

Барбара е родена в град Колеферо, на 35 километра от Рим. Тя е петото дете в семейството. Родителите я наричат в чест на Света Барбара – покровител на артилеристите, пожарникарите и всички хора, които се занимават с огън. Към взривните вещества в малкия град има пряко или косвено отношение почти цялото население, защото в оръжейния завод работи голяма част от мъжете в Колеферо. В него работят бащата и по-големия брат на Барбара. Детството на Барбара далеч не е безгрижно. Тя трябва да помага много у дома и да гледа племенниците си. Барбара мечтае да стане учителка. Тя е първата в семейството, която успява да получи средно образование. След това се запознава с активиста на „Работническа власт“ („Potere Оperaio“) Антонио Марини. Той я насърчава да отиде в Рим, за да влезе в университет и й помага в образованието. Три години по-късно, през март 1976 г., Барбара Балдзерани и Антонио Марини се женят. Но бракът бързо се разпада: Антонио оставя Барбара заради нейната приятелска Габриела. По-късно, Антонио и Барбара се озовават в затвора по обвинение в „принадлежност към въоръжената организация“.

В това време Балдзерани се сближава с „Червените бригади“. Сериозността и задълбочеността, насочени преди в учението, сега тя ги използва за координиране действията на подразделенията на „Червените бригади“, обезпечаване тяхната безопасност и прикритие, снабдяване с оръжия, документи, номера за автомобили, наемане на квартири и оказване на медицинска помощ на ранените бригадисти. „Никой от нейните колеги в комуналния съвет на 18-ти район в Рим не можеше да си представи с какво се занимава в извънслужебно време невисоката, малко пълна жена с кестенява коса. Наистина, изкуството на конспирацията Барбара го владее съвършено. Това става ясно след полицейски обиск на улица Грандоли, бланките и печатите от комуналния съвет тя ги използва за изготвяне на фалшиви документи, с които снабдява нелегалните от „Червените бригади“.

През август 1977 г. си взима дълга отпуска „по семейни причини“. Почти по същото време се появява на улица Грандоли и скоро се установява там за постоянно. Тогава „Червените бригади“ веднага започват да подготвят своята основна операция – отвличането на Алдо Моро. Барбара взима активно участие в нея. Тя многократно (според информацията, която дава в своите показания разкайващия се Патрицио Печи) води наблюдението на улица Фани. Но в самото отвличане тя не участва. На 16 март 1978 г. на улица Фани сред бойците, които отвличат бившия министър-председател, има друга жена – Адриана Фаранда, жена на Валерио Моручи. Морети и Балдзерани са арестувани през 1981 г., благодарение на показанията на Печи. И двамата получават доживотен затвор… Барбара дори получава три доживотни присъди. Въпреки това, през 2006 г. тя е освободена. Както казва адвоката на Балдзерани Микеле Леонарди, относно условията за освобождаването й Барбара не трябва да напуска Рим в продължение на пет години. Тя трябва да прекарва всяка нощ в дома си. От 1996 г. Барбара и Морети работят в една компютърна компания и нощуват в затвора…

Сузана Ронкони

Сузана Ронкони

По време на ареста на Балдзерани и Морети в затвора вече се намира Сузана Ронкони, която заедно с Мара Кагол освобождава Ренато Курчо… Сузана Ронкони е дъщеря на полковник от авиацията, в университета специализира политически науки. Неин преподавател е един от основните идеолози на италианските леви – известният ляв идеолог Антонио Негри. След участието в освобождаването на Курчо Сузана влиза в ръководството, но след това заради тактически разногласия с бригадистите напуска „Червените бригади“ и организира „Бойни комунистически обединения“. От 1977 г. Ронкони е един от лидерите на втората по значение организация „Първа линия“. На 3 декември 1980 г. е арестувана и на процеса в Торино е осъдена на 14 години затвор. На 3 януари 1982 г. пред стените на затвора, където тя се намира, е взривен автомобил с експлозиви. Ронкони заедно с трима другари бяга през образуваната празнина. Бягството се устройва от мъжа на Сузана – Серджо Седжо, също активист на „Първа линия“. В края на 1982 г. Ронкони е отново арестувана. Срещу нея има 16 обвинения, в това число участие в убийството на съдия Алесандрини… Това е достатъчно, за да получи доживотен затвор…

Дмитрий ЖВАНИЯ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s