ЕТА. 35. Прелом

Новата 1986 г. започва за ЕТА много печално: на 14 януари, в покрайнините на Сан Себастиан, бойна команда на „етарас“ попада в засада. Всичките трима бойци, Алехандро Аусменди, Луис Мария Сабалета и Бакарчо Арселус (първата загинала жена, активистка на организацията), са убити. Властите заявяват, че е трябвало да се случи престрелка, въпреки че никакви конкретни факти не са приведени. Като се има предвид липсата на свидетели, много имат основанието да смятат, че случилото се не е нищо повече от едно извънсъдебно екзекутиране; метод, вече практикуван от репресивните органи в епохата на франкизма.

Четири години след идването на власт на ИСРП нейният стил на борба срещу ЕТА, базиран на принципите на държавния тероризъм, доказва своята несъстоятелност. Поради това, през цялата 1986 г. правителството отново прави опити да влезе в контакт с „етарас“ и само отказа на последните от всякакви преговори, не касаещи пряко обсъждането да се реализира „програмата с пет точки на KAS“, постоянно осуетява всички проекти за омиротворяване на Страната на баските.

Националистическата баска партия, която се измъчва от вътрешни разногласия между социалдемократичната фракция на Карлос Гарайкоечеа и дясната върхушка, доста своеобразно обяснява на правителството тази позиция на „етарас“. По мнението на националистите, в рамките на организацията съществуват два сектора, – радикален и умерен, – като последния, чието ядро се състои от историческите деятели на ЕТА (m) начело с „Чомин“ Итурбе, се твърди, че е склонен да води преговори за прекратяване на въоръжената борба, но на тях им пречат замесените в ръководството „непримирими“, основно, старите бойци на „Bereziak“, които антикомунистите от НБП характеризират като прикриващи се зад националистите марксисти, най-революционно настроени, радикални и опасни.

Такава теория, никак не отразявайки реално ситуацията в ЕТА, все пак подтиква националистите да вземат инициативата от правителството и да се опитат да започнат собствени преговори с въоръжената организация, предназначени за предварително разузнаване на нещата с цел постигане на разумна политическа договореност. Оглавявана от директора на автономната полиция „Ерцаинца“ Хенаро Гарсия комисия на НБП провежда между април и юли шест срещи с представители на ЕТА и „Herri Batasuna“. Първите напразно искат привличане към диалога на представители на правителството, докато вторите са по-склонни на диалог. Например, на 25 април в Бергара се провежда среща на най-високо равнище между ръководството на НБП и членове на управителния съвет на НВ; малко след започване на събранието идва новината, че „етарас“ са взривили в Мадрид кола с експлозиви, убивайки петима гвардейци. Въпреки възникналото напрежение, срещата продължава.

Въпреки че правителството на Гонзалес не само не подкрепя тези усилия на управляващите в автономията НБП, но и умишлено пречи, искайки от Франция на 27 април да арестува намиращия се на нейна територия предполагаем лидер на умерените „етарас“ Доминго „Чомин“ Итурбе (впоследствие депортиран в Габон). Изправени пред този факт, въпреки откритата критика на ареста на „Чомин“ от страна на НБП, срещата на 26 май между представителите на НБП и НВ е последна в този процес.

Задържането на „Чомин“ открива нова страница във взаимоотношенията между Франция и Испания. След февруарските избори, в Париж на власт отново идват десните, които засилват натиска срещу намиращите се във френската част на Страната на баските политически емигранти. Депортациите стават нещо нормално, както и нарушаването на правата на човека, – включително, измъчване на задържаните. Във връзка с това, на 25 септември баският „Комитет за амнистия“ призовава да се бойкотират френските стоки, които в предходните години запълват пазара на граничещата с Франция Страна на баските.

ЕТА изпитва значителни оперативни трудности заради безкрайните удари на репресивните сили, случили се в последно време: през изминалите две-три години държавата извършва хиляди арести, въпреки че в по-голямата си част са безразборни, те засягат не само десетки въоръжени команди, но практически и цялото старо ръководство на организацията. За да излязат от подобно печално положение, „етарас“ възнамеряват да използват два начина: първо, увеличаване броя на жертвите в своите нападения с използването на минирани автомобили, а вторият, концентрирайки своите акции в столицата на държавата. В тази връзка, през 1986 г. ЕТА нанася няколко тежки удари в Мадрид.

Първият от тях е смъртта на вицеадмирал Кристобал Колон де Карвахал, аристократ и потомък на известния откривател на Америка. Сутринта на 6 февруари по автомобила на вицеадмирала се стреля от трима „етарас“, в резултат на което загива Колон, както и неговия шофьор.

На 25 април ЕТА подриват минирана кола, в резултат на което загиват петима гвардейци. Характерното е, че това е първият терористичен акт, в който „етарас“ използват амонал: неговото производство в домашни условия е наложено от организацията още през 1985 г., което изключва в бъдеще провеждането на рисковани операции по краденето на взривове от кариери и минии предприятия, явявайки се основен източник за получаване на динамит и тротил.

На 8 май председателят на Върховния съд по случайност остава цял и невредим в хода на атака с използването на ръчни гранати срещу неговия автомобил. На 17 юни в улична засада на „етарас“ попада автомобила на лейтенант Рикардо Саес де Инестриляс, стар фалангист, участник в преврата през 1981 г. Заедно с него са застреляни съпровождащия го подполковник и неговия войник-шофьор.

През юли ЕТА провежда най-страховитата операция срещу репресивните сили за последните години: на 14 юли минирана кола са взривява в момент на преминаващ в близост до нея автобус с гвардейци, в резултат на което девет от тях загиват на място, а други трима – през следващите дни. Въпреки нарастващите в столицата сътресения, на 21 юли „етарас“ извършват още една доста ефективна акция: масирано хвърляне на ръчни гранати по офис на Министерството на отбраната, в резултат на което фасадата на сградата е сериозно засегната.

Успоредно с това, ETA подновява станалата традиционна лятна кампания срещу туристическия бранш, подривайки в течение на три месеца повече от петдесет бомби по плажовете и в хотелите в средиземноморския регион на Испания. С идването на есента епицентърът на въоръжените действия отново се премества в Страната на баските. Най-значимото нападение на „етарас“ срещу представители на въоръжените сили става подриването на бомба на 25 октомври, в резултат на което загиват генерал Рафаел Гаридо, военен губернатор на провинция Гипускоа, неговата жена, син и случаен минувач.

В допълнение към това покушение, две други операции причиняват сериозни обществени дебати.

На 10 септември в Ордисия от бойци е застреляна бившата ръководителка на ЕТА Мария Долорес Гонзалес Катарайн, която се връща в страната година по-рано, като се възползва от внесените от правителството мерки за „национално помирение“. Пропагандното използване от режима на факта за връщането на Катарайн доста обезпокоява лявонационалистическия лагер, групиран в така нареченото „Баско движение за национално освобождение“, който много скоро започва да разпространява сведения за предателство от страна на една от първите жени-ръководителки на организацията.

ЕТА не е склонна да обвини Катарайн в пряка работа с полицията, въпреки че признава за политически вредната дейността на „разкаялата се“, която е изключително в полза на испанската държава. По време на специално събрание, посветено на въпроса за Катарайн, Хосе Игнасио де Хуана Чаос, един от най-войнствените и влиятелни ръководители на организацията, заявява, че не вижда никакъв друг метод за предотвратяване на по-нататъшната вреда, нанесена на баското движение от заявленията и действията на Катарайн, освен нейното ликвидиране.

В действителност, не за първи път организацията наказва свои членове за предателство или нарушаване на дисциплината. Най-близък пример е убийството на Мигел Франсиско Солауна през 1984 г., един от вдъхновителите и организаторите на бягството на „етарас“ от затвора „Басаури“ през 1968 г., който е убит заради това, че отказва да извърши подриване на няколко домове на служители на Гражданската гвардия.

Убийството, случващо в момент, когато Мария Долорес Гонзалес заедно с тригодишния си син отива на празник в своя роден град, разтревожва окръга. Кметът на Ордисия, разбирайки за случилото се, отменя всички тържества, осъждайки „фашисткия и тоталитарен“ стил на работа на ЕТА. През следващите дни обвиненията срещу организацията са изключително много, на което „етарас“ са принудени да отговорят със серия от комюникета.

Колективът на политическите затворници от организацията излиза със съобщение, в което развенчава надеждите на правителството за това, че убийството на Катарайн ще предизвика разцепление в редиците на „патриотичната левица“: заявено е, че Катарайн, комфортно живееща на легално положение в Мексико от 1981 г., със своето завръщане преследва изключително егоистични, лични цели. Нея не я интересува съдбата на депортираните в страните от Африка и Латинска Америка без пари в джоба политически емигранти, нея не я интересува съдбата на политическите емигранти във френската част на Страната на баските, подложени на арести, обиски, изтезания, загиващи от ръцете на GAL. Тя дори не се опитва да реши въпроса за политическите емигранти в глобален смисъл, тя се опитва да обезпечи само своето собствено бъдеще, за сметка на позорна сделка с испанското окупационно правителство. За това е и убита.

В същата тоналност е реализирано специално обръщение на ЕТА, в което организацията отхвърля обвиненията в сектантство; в това, че от организацията няма излизане. Признавайки, че всеки човек се присъединява към борбата по своя съвест, „етарас“ в същия момент признават и правото на всеки свой член да напусне редиците на сражаващите се.

„Напускането не трябва да означава нито преминаване на другата страна на барикадите, нито политическо сътрудничество с вражеските сили, нито доносничество. Напускането означава само, че човек напуска мястото си, отстъпва го на друг желаещ да се сражава.“

Друго събитие, което причинява широко обществено обсъждане, е освобождението на 2 ноември от специална група на автономната полиция „Ерцаинца“ на Лусио Агинагалде, предприемач, намиращ се в плен на „етарас“ от 15 октомври. По време на щурма на къщата с похитения се случва престрелка, в която загива шефът на баската полиция Гарсия де Андоайн. Това първо открито нападение на автономната полиция срещу ЕТА причинява открито осъждане на по-голямата част от деятелите на „националистическата левица“, които обвиняват корпус „Ерцаинца“ в директно споразумение с мадридския режим в процеса по сближаване на автономното правителство на НБП и ИСРП. В действителност, обвиненията са основателни, защото освен административното подчинение на НБП, автономната полиция следва и политическата линия на партията, тъй като мнозинството от нейното ръководство и средния състав са от НБП. Заедно с учредения в рамките на „Ерцаинца“ специален отдел за борба с уличните безредици (известен сред хората като „beltzas“ – „орли“) и постоянните слухове за сътрудничество на автономната полиция с репресивните сили на Испания, става ясно, че мадридският режим като цяло успешно реализира стратегията по преобразуване на конфликта между баските и Испания в конфликт между самите баски.

Само след три дни ЕТА понася още един тежък удар: при сътрудничеството със северноамериканските и испанските спецслужби френската полиция идентифицира и открива един от най-важните складове на организацията в Андай (френската част на Страната на баските), където освен оръжия се съхраняват документи с финансови отчети, които показват, че годишният бюджет на организацията надхвърля цифрата от 350 милиона песети. Местонахождението на склада е разкрито с помощта на електронни устройства за проследяване, които са поставени във вътрешността на противовъздушни преносими ракетни установки SAM-7, купени от „етарас“ на черния пазар от провокатори, свързани с ЦРУ.

Разгрома на склада в Андай, както и ареста през 1987 г. в Мадрид на команда, стояща зад акциите в столицата, поставя ЕТА в тежко положение, предизвиквайки в рамките на структурата дебати за необходимостта от преговори с правителството. Започва процес по разграждане на организацията.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s