Червените бригади. Теория на герилята

brigate_rosseОкончателният избор на въоръжена борба, направен от „Червените бригади“ в периода 1971-1973 г., е анализиран от социолога Сабино Акуавива, професор в Университета в Тренто.

Моментът, когато е решено да се вземе оръжието.

За бойно поле е избрана промишлената зона, „триъгълникът“ Милано-Торино-Генуа: именно тук бригадистите ще пробват своите сили, ще правят своите първи стъпки като сражаваща се партия, ще изпълняват първите акции срещу държавната власт. По-късно военната област ще се разшири, включвайки Венето, Падуа, Местре, Порто Маргера, Емилия. И разбира се, Рим и Тоскана.

„За да постигнат успех, – казва Сабино Акуавива, – партизаните трябва да преминат през различни стадии на борба.“

Първият етап – бойците още са разделени, логистичната структура не е подходяща, акциите нямат особен размах, а властите без особени усилия могат да унищожат подривната структура. Той се заменя от втория етап, когато организацията вече по-твърдо стои на краката си и на полицията вече е по-трудно да се бори срещу нейните действия. Третият етап – преминаване към обширна борба, което поражда ответни репресии от страна на държавата: десетки, ако не стотици бойци са убити или хвърлени в затвора, властите имат шанс напълно да унищожат структурата. Последният етап на борба включва процеса по унищожаване от страна на партизаните на държавния апарат – в тази фаза на развитие, властите вече практически не са способни да унищожат организацията.

В съответствие с етапите на борба, и организацията има четири фази на развитие. Първата: организацията е доста слаба и лишена от всякакво структуриране. Втора: структурирането като такова все още не е налице, въпреки че организацията е по-силна. Трета фаза: създадена е ясна и здрава структура, въпреки че все още не е достатъчно силна, за да се сражава с държавата наравно. При четвъртата фаза, структурата и силата на организацията вече не позволяват на държавата да я унищожат.

„Техниката на партизанска война не се поддава на твърда класификация, – заявява Акуавива, – в действителност, градската гериля, селската гериля, смесената гериля – всички тези концепции никога не са били ясно определени.“

„Червените бригади“ използват „смесена техника“ на партизанска война, въпреки, например, „Въоръжените пролетарски клетки“ (NAP), които години по-късно, залагайки само на „традиционните“ методи на градска гериля, не постигат практически нищо.

За бригадистите изборът на територия, където могат да се установят бази за подкрепа, не е случаен, а е просто резултат от внимателно изследване. Селските ферми (такива като Пянело Вал Тидоне, Тортона, Акуи Терме и т.д.), според Акуавива, се превръщат в „червени бази“ не просто така. Например, Ле Ланге е област с доста удобно географско разположение: тя се намира точно в промишления триъгълник – основна територия на действие на „Червените бригади“. Базата за подкрепа, разположена тук, позволява на бригадистите много оперативно да внасят тактически изменения в своята дейност, в съответствие с необходимостта от момента.

„От една страна, – казва социологът, – това дава възможност с лекота да се изпълняват градски операции, а от друга – със същата лекота да се премине към селска гериля. Накратко казано, Ле Ланге е много хубав район, защото „крайградските“ промишлени райони тук са изправени пред селскостопански площи, където, в действителност, се ражда и самото понятие гериля. В Италия в селските райони, за разлика от Азия или Латинска Америка, няма особени социални структури и класи, на които обикновено се опира селската гериля: нашите селски зони са или необитаеми, или малко населени, или пък са населени от полубуржоазни елементи, като заможни фермери. Ето защо, развитието на селската гериля тук може да бъде успешно само от крайградските зони или непосредствено от самия град.“

Но и изборът на големи урбанистични центрове не е случаен: изтъкват се много строги изисквания, едно от които, – най-важното, – е възможността в бъдеще да се набират млади съратници, потенциални бойци. „Червените бригади“ разглеждат като най-благоприятни за дейност кварталите, където има голямо присъствие на имигранти от южната част на страната, където у хората все още има определен психологически тип, който позволява да бъдат въвлечени в борбата. Работническите райони, разположени в близост до големи индустриални предприятия, също се разглеждат като потенциална зона на дейност за набиране на нови войници.

Относителната близост до трите големи промишлени града, по-големият или по-малък брой потенциални бойци и доста големият брой „червени бази“ в тази зона, дават възможност на бойците на „Червените бригади“ да извършват успешна „междуградска“ гериля.

Партизаните, които искат няколко години по-късно да развиват дейността на NAP, установяват своя база за подкрепа на случаен принцип – например, базата в откровено буржоазния столичен квартал Париоли от самото начало има доста неясни перспективи за развитие.

Акуавива пояснява: „Бригадистите действаха по-предпазливо. Техните „червени бази“ в промишлените предградия на Торино или в южната част на Милано, където живеят 50 или 70 процента имигранти от южната част на страната, където има особена антибуржоазна социално-културна ситуация, имаха големи перспективи и огромен потенциал за развитие.“

Структурата на организацията е доста сложна. Първоначално, „стратегическото ръководство“ изработва определена „политическа линия“, която следва да се държи определен период от време. За военната дейност на „колоните“ на организацията отговаря „изпълнителния комитет“, съставен от трима души, които са в пряк контакт с отговорните лица за логистичната структура и ръководството на „колоните“. Трябва да се отбележи, че вътрешната структура на „Червените бригади“ не се различава много от подобните структури, действащи в Третия свят. Тази сложна йерархия и строга вертикалност не оставят място за самоорганизация или каквато и да било инициатива.

Подготовка за въоръжена борба, шумни операции.

В продължение на няколко години „Червените бригади“ действат в пълна секретност, и едва през 1974 г. организацията публично заявява за себе си, отвличайки в Генуа съдията Соси. „Соси беше механизъм на рекламата, – казва Акуавива, – за да може едновременно да се разбере за тях в цялата страна. Бригадистите не можеха официално да използват радиото или телевизията, но накараха медиите да говорят за тях. Това отвличане е ефективен инструмент, за да заявят за себе си, като за революционна въоръжена организация. Впоследствие, те определиха три типа отвличания: първия – това е отвличането с цел получаване на финансови средства, вторият – сплашване на врага, и третия – въоръжена пропаганда.“

„Пропуск“ – така бригадистите наричат разстрела на двамата активисти на неофашисткото „Италианско социално движение“ (MSI) в Падуа. Социологът пояснява: „Логиката на партизанската война налага противника да убива първи. По този начин, партизаните влизат в качеството на човек, който е принуден да прибегне към насилие за самозащита. Ако първи убиват партизаните, тогава това не е пропуск: това е голяма тактическа грешка.“

Когато в страната се увеличава напрежението в навечерието на предстоящите избори, „Червените бригади“ значително засилват своите действия. „Те са фашисти!“, „Провокатори!“, „Съзнателни или безсъзнателни слуги на режима!“ – отново и отново повтарят активистите от левия лагер, стремейки се да дадат обяснение на саботажната политика на бригадистите, въобще не взимайки предвид този факт, че в Торино и Милано различни другари провеждат десетки разследвания с цел уличаване на бригадистите във връзки с фашистите или режима, и нито едно от тези разследвания не се увенчава с успех.

Извънпарламентарните леви групи използват по-меки епитети: „Червените бригади“ са наши другари, които правят грешка.

Въпреки това, изборът на време за действие, според обясненията на социолога, е повече от успешен.

„Изборите привличат голямо внимание на обществеността към околополитическите факти, така че всяко действие ще има голям резонанс, защото хората в този период се интересуват от всичко около политиката. Акциите на бригадистите не са били изборна или антиизборна операция, не са насърчавали никаква политическа сила. Просто пропагандни акции, изпълнени в подходящ момент на политическо напрежение.“

Фактът, че шумните действия с използването на въоръжено насилие понякога оставят в обществото голямо недоумение, видимо не притеснява много „Червените бригади“, най-малко – в първите етапи на развитие на въоръжената борба. Изглежда, блигадистите въобще не се безпокоят от създаващия се разрив, който отделя сражаващата се партия от народните маси. Акуавива казва: „Първата цел на „Червените бригади“ беше привличането на колкото се може повече симпатизанти. Разбира се, така наречените „умерени“ не са им били нужни. Те се стремяха да спечелят сърцата на тези работници и студенти, намиращи се в рамките на извънпарламентарния ляв лагер, които вътрешно са били вече готови на въоръжена борба и са чакали само повод, за да грабнат оръжието. По този начин, отчуждението от Комунистическата партия на Италия и съюзните й организации, което може да се нарече отчуждение от „традиционната“ марксистка среда, за „Червените бригади“ нищо не е значело. Важен факт за тях е, че първите им въоръжени действия могат да привлекат сто, двеста или триста нови членове от извънпарламентарната среда.

Изчислението е оправдано – разбира се, не триста, но стотина симпатизанти, които искат да вдигнат оръжие, са привлечени. Трябва да разберем, че набирането на нови активисти в началния етап е била първата цел на бригадистите. Защото само тогава, когато „Червените бригади“ достигнат определен брой членове, те можеха да си позволят да изградят здрава структура на сражаваща се партия, разделена на военен и политически сектор, и да започнат правилно да изграждат диалектически отношения между организацията и работническите маси. Тогава, разбира се, бригадистите трябваше да променят своята стратегия.“

Еволюцията на въоръжената борба, партизанските действия на „Червените бригади“, трябва да включва следните моменти: период на психологическа, културна и техническа подготовка, предшестващ първите експроприации за обезпечаване на икономическите ресурси. След това следват „рекламни“ акции (въоръжена пропаганда) и формиране на „твърдо ядро“ на сражаващата се партия. Следва започване на работа по привличане на достатъчен брой нови членове, необходими за осъществяването на тактическия военен минимум: нападения срещу военни казарми и полицейски участъци, отвличания и снабдяване с оръжия. Игнорирането на едни или други етапи, „прескачане“, е изключено. „В Боливия – спомня си Акуавива, – Че Гевара претърпя поражение, само защото избърза много: герилята на ELN нямаше надеждната социална база.“

Развитие на герилята

Като решаващ фактор в развитието на герилята, „Червените бригади“ разглеждат борбата срещу информационните органи на държавата – средствата за масова информация. „В първия етап, – подчертава Акуавива, – средствата за масова информация проявяват голям интерес към герилята, широко освещавайки действията на партизаните, способствайки по този начин за нейното развитие. Въпреки това, в последващите етапи, когато непосредствено възниква опасност за съществуването и пълноценното функциониране на държавата, средствата за масова информация действат точно обратно – игнорират действията на герилиерос. Ето защо, „Червените бригади“ още в началото на своята дейност, изработвайки дългосрочен план за война, осъзнават необходимостта от борба срещу информационните структури, подчинени на властите.“

В този контекст, голямо значение имат собствените средства за предоставяне на информация на обществеността. Обаче, най-важен фактор тук е езикът. „Това е повече от конюнктурен въпрос – това е стратегически въпрос. Езикът, методите на предоставяне на информация, трябваше да бъдат различни, защото „Червените бригади“ трябваше да се обръщат към обществото като цяло, към различни социални слоеве, а не само към „традиционния“ пролетариат. Беше необходимо тактично да се обръщат към населението, привикнало да получава информация от официалните медии.“

Рискът със своите действия да причинят реакция от дясна страна или от страна на военните, предизвиквайки държавен преврат, не е илюзорен. Както заявява социологът, това е „разчетен“ риск. „В това действително е била опасността. Но, в съответствие с тяхната логика, априори разглеждаща държавата като апарат на насилие, прехода на властта от скрита форма на насилие и репресии към открита е позитивен фактор.

По логиката на „Червените бригади“, която доста се различава от тази на извънпарламентарния ляв лагер, рискът да се предизвика военен преврат е приемлив: ако това би се случило, обществото и, най-вече, идеологически близките слоеве биха осъзнали, че системата е много по-жестока, отколкото изглежда днес. Репресиите или военният преврат биха премахнали завесата пред очите на много деятели от левия лагер.

Бригадистите осъзнават и стратегическите възможности, които носи зад себе си преврата: ако в момент на удар от страна на десните сили, организацията вече достигнала определено високо ниво на развитие, другите колективи (от различно направление), противопоставящи се на военния преврат, но нямащи такива силни структури, ще бъдат принудени да се групират в своята борба около единствената сила, която е способна да осъществи организирана съпротива: има се предвид, разбира се, „Червените бригади“.“

Серията от неуспехи, тежки загуби, ефективните операции на карабинерите, собствените грешки и вътрешните разколи не позволяват на „Червените бригади“ да се приближат към заключителната фаза на партизанската война. Въпреки това, не може да се отрече, че действията на бригадистите, насочени към „изтощаване“ силите на държавата и „въоръжената пропаганда“, вследствие на разумно организирана структура и жизнеспособна стратегия, биха могли да продължат безкрайно дълго. И само международните събития, свързани с разпадането на социалистическия лагер, края на Студената война и намалялото внимание на обществото към политическите въпроси, са истински фактори, прекратяващи войната на „Червените бригади“ в Италия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s