Въстаници срещу полицията

Бойци на Народните сили за отбрана

Бойци на Народните сили за отбрана

Защо полицията, която е част от съвременната управляваща класа, може относително ефективно да подкрепи несправедливия обществен ред и експлоатацията? Полицейската власт се основава на два стълба. Първо, това е митът за законите. Твърди се, че законите служат за справедливост и предотвратяват хаоса и разпадането на обществото, а полицията следи за тяхното спазване. Но ако се вгледаме внимателно, то можем да намерим много примери, когато законите сами по себе си са в разрез с понятията за справедливост. Законодателството не се появява просто така, а се пише от политици, с неговото тълкуване се занимават съдии, прокурори, следователи, които сами принадлежат към управляващата класа и не вървят срещу интересите на своята класа. Освен законодателен „морален“ аспект има и чисто физически. Полицията има оръжие и може да го използва. Полицаите са въоръжени, на разположение на Министерството на вътрешните работи има спецотряди, бронетехника. В Русия числеността на подчинените на МВР вътрешни войски е повече от 180 хиляди души, имащи артилерийски и бронетанкови части. Във всеки случай това е сила.

Стабилната система за потискане се пропуква по време на революционни ситуации. Полицията, която се твърди, че трябва да защитава, започва да извършва масови убийства в името на запазване на властта на действащия режим. Отрядите на партизаните или протестиращите нанасят удари по полицейските сили по време на нападения или по улиците на града. За пример не трябва да се връщаме много назад. През 2010 г., когато в Русия започна обществен подем, макар и слаб, малка група от неколцина младежи, влизаща в историята като Приморските партизани, всъщност води успешни бойни действия срещу полицията, полицейските спецчасти и войниците от вътрешните войски. Системата показва своята сила и бруталност, но може лесно да се пропука.

Когато стане дума за революционна ситуация, на ум най-напред идва Турски Кюрдистан. От лятото на миналата година се води въстание с цел създаване на конфедерация от самоуправляващи се общини. Турската държава нагледно демонстрира казаното по-горе. Полицията, която съгласно полицейските митове, е пазител на обществения ред, извършва масови убийства на мирни жители. Държавният терор достига такова ниво, че международните правозащитни организации говорят за геноцид. В същото време, отрядите на въстаниците извършват успешни атаки и нанасят чувствителни удари на държавната структура, монополизираща по-рано насилието.

Така, в петък действащите в Турски Кюрдистан Народни сили за отбрана (HPG) публикуваха доклад за своята последна атака. В резултат на успешното въстаническо нападение в Диарбекир (кюрдско име – Амед) са убити 17 полицаи от спецчастите, а още 13 са ранени. Партизаните са взривили автобус, превозващ полицаи. Това не е единствената акция, която се е провела в последните дни. Атаките на партизаните се случват редовно, и десетки полицаи и военни загиват ежедневно в резултат на действията на революционните групи и милициите, създадени в освободените от турската държава райони.

Революционните събития днес показват, че дори когато държавата не е в състояние да потисне народното въстание, тя все още е силна. Но революционните нападения не дават да изгасне огънят на съпротивата, и в същото време рушат основата на експлоататорската система, демонстрирайки нейната жестокост и сила. Всеки взрив на кюрдските партизани срещу полицаите приближава падението на държавата на Ердоган.

Източник: Народна самоотбрана

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s