ЕТА. 33. GAL

Развитието на въоръжените действия на различните организации в Страната на баските, случващо се през цялото лято и есента на 1983 г., кулминира с отвличането на капитана от въоръжените сили на Испания Алберто Мартин Бариос, извършено на 5 октомври 1983 г. от ЕТА (p-m). Организацията, значително отслабена поради напускането на „непримиримите“, отказващи се от интеграция с ЕТА (т.н. „octavos“), взима решение да нанесе символичен удар във връзка със започващия съдебен процес срещу „polimilis“, обвинени в нападение срещу казарма в Берга (Каталуния) три години по-рано.

Веднага след пленяването на военния започват интензивни и крайно напрегнати преговори, продължаващи почти две седмици, по време на които похитителите искат първо освобождаване на своите другари, а след това и излъчване на специално съобщение на организацията по телевизията. И двете условия са отхвърлени. През цялото това време на „milikis“ (сектор, възнамеряващ да се присъедини към ЕТА) се оказва и косвен натиск: по неофициални канали членове на репресивните структури използват различни методи, опитвайки се да освободят капитана – като се започне от предложение да се плати голям откуп и се стигне до смъртни заплахи по адрес на роднини на някои бойци.

На 16 октомври в Байон (френската част на Страната на баските) безследно изчезват „етарас“ Хосе Ласа Аростеги и Хосе Игнасио Сабала. Както се оказва много по-късно, техните похитители са граждански гвардейци, принадлежащи към елитното антитерористично подразделение, действащо по директните указания на подполковник Галиндо. Похитените са отведени в Испания и вкарани в двореца Ла Кумбре в Сан Себастиан, зает от губернатора на провинция Гипускоа. Тук в продължение на няколко дни са подложени на тежки мъчения, след което са отведени в Бусот, където предварително изкопавайки своите гробове, са застреляни.

След 4 дни група от четирима членове на специалните части под ръководството на полицейски инспектор се опитва да отвлече в Андай (също Франция) Хосе Мария Ларечеа, който е идентифициран като член на ръководството на ЕТА (p-m). Жертвата неочаквано оказва активна съпротива, вдигайки шум, и всички четирима испанци са задържани от френските жандарми. Буквално няколко часа след инцидента похитеният капитан Бариос е хладнокръвно убит от „polimilis“. Тази жестока акция причинява възмущение у обществото, което не знае каква е основната причина за случилото се. Насърчавани от средствата за масова информация, негативите от страна на масите служат за по-нататъшната изолация на „polimilis“.

Всъщност, случилите се събития свидетелстват, че правителството, не в състояние да се справи с герилята, дава зелена светлина на „неофициалните“ методи за ликвидация на подривните елементи, подновявайки „мръсната война“, която преминава на по-професионално и внимателно ниво. Последващата информация потвърждава, че ръководството на Испанската социалистическа работническа партия започва от средата на лятото на 1983 г. директно да обсъжда с представители на специалните части възможността да поднови извънсъдебните действия срещу „националистическата левица“ във френската част на Страната на баските, което поставя начало на дейността на „Антитерористични групи за освобождение“ (Grupos Antiterroristas de Liberación – GAL).

Няколко седмици преди случилите се инциденти, GAL се опитват да нанесат удар по друг фланг на въоръженото движение: в отговор на продължаващата военна кампания на „Автономни антикапиталистически команди“ команда на GAL се опитва да отвлече във Франция отговарящият за военната дейност на организацията. Отвличането приключва с пълен провал, защото един от участниците в операцията е случайно разпознат от политически емигрант като гвардеец, който го е измъчвал след задържане, в резултат на което колектива „автономисти“ засилва бдителността си, за да предотврати нападение.

Провалът на отвличането на Ларечеа не спира наказателния ентусиазъм на полицаите, защото веднага след това пристъпват към разработка на ново отвличане, жертва на което трябва да стане политическия емигрант Микел Лухуа. Заради шума, вдигнат около ареста на испанските агенти от французите, е решено този път да се прибегне до помощта на наемници, вербувани от комисара на Билбао Хосе Амедо, сред които има един мароканец и двама ветерани от Чуждестранния легион. И този път става бъркотия, защото на 4 декември наемниците по погрешка отвличат в Андай нямащ абсолютно нищо общо с политиката гражданин на Франция. Въпреки осъзнаването на грешката, Амедо разпорежда похитеният да се доведе в барака в Кантабрия, а той междувременно отива на среща с председателя на отдела на ИСРП в провинция Биская Гарсия Данборенеа за обсъждане на по-нататъшните действия. След известно обсъждане, те искат искат за живота на Марей освобождаване на четиримата агенти, арестувани по време на опита за отвличане на Ларечеа. Френските власти правят сделка с похитителите и всички четирима престъпници са освободени на 14 декември, след което Марей също е пуснат, като този акт е съпроводен от патетично комюнике, съставено от Данборонеа, в което за първи път фигурира абревиатурата GAL.

Само четири дни след случилото се бойци на GAL убиват в бар в Байон предполагаемия член на ЕТА Рамон Онядера Вергара, а на 28 декември в близост до автомобила си, също в Байон, е застрелян един от ръководителите на ЕТА Микел Гойкоечеа.

Независимо от факта, че всички подробности за случилите се събития стават известни много по-късно благодарение на съдебните следователи, народната интуиция веднага приписва на ИСРП отговорност за новата вълна от държавен тероризъм. Лозунгът „PSOE-GAL berdin da!“ (ИСРП-GAL е едно и също!) покрива хиляди стени в градовете на Страната на баските и звучи като рефрен в хода на десетки демонстрации през следващите години. Накратко казано, въпреки липсата на видима връзка между провинциалните губернатори, отговорните лица от управляващата партия и мистериозните похитители, народните маси прекрасно разбират кой стои зад GAL, което много контрастира с упоритото мълчание на опозиционните парламентарни партии в това отношение.

Действията на GAL имат ясната цел да отслабят и сплашат „етарас“ като неизбежна ответна реакция от страна на правителството. Но зад фасадата се крие и по-амбициозен проект: да се принуди френското правителство да репресира ЕТА и свързаните с нея кръгове, което официалните власти в Мадрид, – въпреки идеологическата близост със същото „социалистическо“ правителство като на Митеран, – не могат да постигнат пряко.

Отвличанията и убийствата през октомври и декември 1983 г. стават прелюдия към по-голяма офанзива. На 10 януари 1984 г. френската полиция показва разбиране на съобщението, изпратено от испанската държава с помощта на GAL: провежда се широка операция насочена срещу баските политически емигранти, в хода на която повече от сто домове са обискирани, а повече от четиридесет човека са задържани. Шестима от арестуваните, окачествени от полицията като ръководители на ЕТА и ЕТА (p-m), са депортирани в Панама.

Повече или по-малко доволни от този резултат, отговорните лица от GAL взимат решение да продължат своя натиск срещу властта на съседната държава. През февруари трима политически бежанци са убити в Андай и Мауле. През март загиват двама. Още един през май. През първия летен месец е тежко ранен в хода на покушение боецът на ЕТА от първото поколение, 46-годишният Томас Перес Ревиля, който умира няколко седмици по-късно. Вечерта по време на покушението се състои среща между министрите на вътрешните работи на Франция и Испания, на която се постига предварително споразумение за екстрадиране на деятели, свързани с ЕТА, което е официално потвърдено на 14 юни. Във връзка с това съглашение, както и с наближаващите първи процеси по екстрадиране на „етарас“ в Испания, GAL взимат кратка почивка между юли и ноември 1984 г.

По това време на сметката на GAL може да се запишат осем смъртни случаи и две „изчезвания“. В първия етап на своята дейност този ескадрон на смъртта извършва няколко отвличания, както и редица покушения, приключващи с тежки рани за жертвите. В същото време, докато френските власти старателно не забелязват кървавия лов на GAL, намиращите се във Франция колонии от политически бежанци са подложени на все по-голям натиск.

Докато всичко това се случва във Франция, в самата Страна на баските самите репресивни органи също развиват достатъчно активна дейност по потушаване на въоръженото подполие. На 16 февруари 1984 г. отряд гвардейци нахлува в селска къща в Баракалдо, където с 16 изстрела от упор е убит боецът на ЕТА Иняки Охеда. През юни двама „етарас“ загиват по време на обсада от гвардейци в къща в Ернани: барикадиралите се членове на ЕТА буквално хвърлят ръчни гранати. Въпреки това, най-кървава репресивна акция може да се счита инцидента на 22 март, когато четирима бойци на „Автономни антикапиталистически клетки“ попадат в смъртоносна за себе си полицейска обсада на плажа в Пасая. За да стане картинката пълна, трябва да кажем, че по данни на правозащитници за същия период по обвинения във връзки с тероризма са арестувани повече от петстотин човека, които, в по-голямата си част, са подложени на изтезания и малтретиране.

Що се отнася до реакцията срещу новата терористична вълна, то баското общество откликва на нея с провеждането през януари 1984 г. на четири големи манифестации, насочени срещу подновяването на „мръсната война“. ЕТА, успоредно продължавайки своята нападателна кампания срещу банковите клонове, започната през изминалата година, в края на януари нанася тежък удар по армията, убивайки на 28 януари в Мадрид генерал-лейтенант Гилермо Кинтана Ликаси, ветеран от „Синята дивизия“ и един от членовете на генералния щаб на ВС на Испания.

За държавата, както вече бе споменато, една от най-важните задачи е разрушаването на социалната база на ЕТА и нейните политически инструменти. След клеветническата кампания срещу „Herri Batasuna“, на 23 февруари, – три дни преди новите избори за автономен баски парламент, – членове на „Автономни антикапиталистически клетки“ убиват в дома му сенатора от ИСРП в Гипускоа Енрике Касаса, който е обвинен в това, че е един от протагонистите на проекта „Специална северна зона“ и подновяването на „мръсната война“. Веднага след това властите обвиняват за убийството ЕТА, и, косвено, HB, в резултат на което смутената „националистическа левица“ квалифицира всичко случващо се като провокация на самия режим, целяща да предотврати участието на НВ на изборите. Именно подобна версия излагат представителите на „Народния съюз“ по време на всеобща стачка, обявена в деня на изборите.

Изборите не показват нито отслабване позициите на НВ, нито укрепване на ИСРП, потвърждавайки междувременно по-рано установената хегемония на Националистическата баска партия.

За „Автономните команди“ убийството на Касаса е началото на края, защото именно след тази акция се определя рязък разрив между „националистическата левица“ и въоръжената организация. Загубвайки значителна част от подкрепата си, „автономистите“, въпреки своята децентрализация, по-рано разглеждайки я като гаранция от ударите на държавата, в този момент попадат под огромни репресии, които поставят структурата на ръба на оцеляването.

Втората половина на 1984 г. протича в доста по-спокойна обстановка. Отказът на ЕТА да преговаря с правителството по въпроса за разоръжаването съгласно условията на властите, отново активизира дейността на GAL. На 18 ноември във френската част на Страната на баските наемници убиват по погрешка обикновен гражданин, а на 20 ноември в своята юридическа кантора е застрелян Санти Броуард, член на Националния съвет на НВ, генерален секретар на HASI и една от най-харизматичните фигури в „националистическата левица“. Неговата смърт е посрещната от вълна на народно възмущение, изразявайки се в тотална всеобща стачка, парализираща Билбао.

За 1984 г. на сметката на ЕТА има 19 убийства на представители на репресивните органи и армията и 12 убийства на лица, квалифицирани като врагове на баското общество – наркодилъри и полицейски информатори. Годината приключва с убийството в Аскойтия на 31 декември на Хосе Томас Лараняга Аренаса, секретар на „Съюза на демократичния център“ по финансовите въпроси в Гипускоа.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s