ЕТА. 32. Специална северна зона

На 14 ноември представители на ЕТА (p-m) отвличат предприемача Сатурнино Ордегосо с цел получаване на откуп, въпреки че на 30 ноември полицията идентифицира „народния затвор“ и освобождава похитения, което отново поражда съмнения за възможна помощ на държавата от страна на „zazpikis“. Още по-тъмен епизод се случва между 10 и 17 януари 1983 г., когато анонимни отвличат предприемача Патрисио Ечеберия. Акцията, отговорност за която не поемат нито „milis“, нито „polimilis“, в кръга на левите националисти се приписва на… самите „zazpikis“, които, въпреки отказа от въоръжена борба и официалното разформироване, продължават да събират пари за финансиране дейността на коалиция „Баска левица“.

Като цяло, през 1983 г. в Страната на баските действат вече шест въоръжени организации: ЕТА, ЕТА (p-m) VII Асамблея, ЕТА (p-m), „Автономни команди“, Iparretarrak и Iraultza.

Последната групировка, Iraultza (Революция), възниква през 1981 г. въз основа на колектив, близък до троцкизма, и още през следващата година се отличава с 23 бомбени атаки, свързани основно с различни социални конфликти. Безкръвните подривания на най-различни обекти, – като се започне от държавни учреждения и офиси за временна заетостта и се стигне до представителства на най-големите американски корпорации, – са характерна черта на „Iraultza“ през цялата й история. Въпреки „миролюбивия“ характер на дейността, групировката също понася загуби – основно, поради смъртта на собствени членове по време на случайни самоподривания. По този начин, от 1981 г. до 1991 г. във въздуха излитат седем участници от „Революция“. Увеличавайки броя на своите акции отново и отново, от 1986 г. дейността на групата върви към спад, и през 1989 г. „Iraultza“ осъществява само 9 акции.

Изключителната малобройност на групировката не пречи на това, че през 1990 г. в рамките й се случва разкол: част от участниците остават верни на идеите на въоръжената революционна борба, друга пък част вижда във въоръжените действия само средство за масова мобилизация, което в новите условия вече не работи. През 1991 г. „Iraultza“ прекратява своето съществуване: повечето членове на групировката се отказват от по-нататъшно развитие на бойна дейност, малцинство от радикали пък се преобразува в още по-малката банда „Iraultza Aske“, която от време на време дава да се разбере за нея с бомбени подривания и пускане на заплашителни комюникета. През 1996 г. е осъществена последната подобна акция, а две години по-късно до редакцията на списание „Egin“ е изпратено съобщение, уведомяващо обществеността за прекратяване на въоръжената борба от групировката.

Що се касае до ЕТА (p-m), „octavos“, потвърждаваща своята готовност да продължи въоръжената борба за независимост и социализъм, то тя през 1983 г. води независимо съществуване, активно опитвайки се да намери политическа основа на своята борба. По този начин, след опита да завърже отношения с някои идеологически близки сектори на „Herri Batasuna“, „polimilis“ неизбежно са принудени да се обърнат към своите по-разумни колеги от ЕТА, успешно свързващи въоръжената борба със солиден политически проект. Предложението за присъединяване към ЕТА получава одобрението на повечето от „polimilis“. Но самата ЕТА представя свои собствени условия за обединението: ЕТА (p-m), във формата на автономна организация, трябва в продължение на година да демонстрира своя военен потенциал, след което да започне процес по инкорпорация, който да се случи посредством провеждане на индивидуален анализ на всеки отделен боец на „polimilis“.

В действителност, „polimilis“ психологически се намират в доста сложно положение. Не само, че претърпяват пълен разпад на своята политическа схема, но и организацията, с която са имали много ожесточени идеологически сблъсъци, и към която сега са принудени да се присъединят, излага унизителни условия на персонален екип от кадри. Особено тежък отклик има това решение в затворите, където, благодарение на близкото съжителство, напрежението между групите затворници на „milis“ и „polimilis“ е особено голямо. Въпреки случаите на персонален отказ, повечето бойци на ЕТА (p-m) приемат политическите и организационни изисквания на „етарас“ и правят крачка към обединението, което официално се състои през февруари 1984 г. Но малка група, отхвърляйки изложените изисквания, до 1986 г. продължава да функционира под името „polimilis“, не предприемайки, обаче, нито един опит за някакво преструктуриране или пък за отиване на по-високо ниво.

За испанската държава основен противник все още си остава ЕТА: не само благодарение намалелия боен потенциал (за изминалата 1982 г. „етарас“ убиват само 37 човека), но и поради значителната социална подкрепа и способността да влияе на развитието на политическата ситуация.

След приемането на новия антитерористичен закон полицията става по-последователна в своята борба срещу баската съпротива. На първо място, испанските военни, сред които може да се види полковник (бъдещ генерал) Андрес Касинельо, правят анализ на многобройна литература, посветена на опита на борба на правителствата в други страни срещу нелегалните въоръжени групи, с цел да се представи обща стратегия на борба срещу ЕТА. Освен това, проведени са социологически и политически изследвания с цел изучаване на феномена ЕТА и намиране на ключ за неговото неутрализиране. Основният извод от цялата работа е осъзнаването на необходимостта от развитие преди всичко на психологическа война срещу социалната база на организацията, което в перспектива може да лиши нейните материални и човешки ресурси. Фундамент на тази политика е търсенето на методи за делегитимация на борбата на „етарас“ и дискредитация на застъпниците на въоръжената борба. За това е решено да се комбинира жестока и твърда „линия“ по отношение на „националистическата левица“ с едновременното създаване пред обществото на образ на демократизация на испанския режим.

В този контекст в началото на 80-те години правителството рязко преструктурира своята антитерористична практика. Първо, безразборната „мръсна война“, достигайки своя пик в началото на 80-те, се трансформира в серия конкретни действия по отношение на конкретни лица, пряко свързани с градската гериля. Второ, прекратена е практиката по използване на огнестрелни оръжия за разпръсване на демонстранти. Трето, въоръжените сили, по-рано съставляващи ядрото на антитерористичната борба, губят своята роля, предавайки репресивните функции изключително на полицията. Четвърто, антитерористичните закони са приведени в съответствие с общото право, което изключва обвинения в нарушаване на конституционните гаранции от правителството, които, например, се пренебрегват от редовни декрети за извънредно положение. Но, в същото време, правителствените сили продължават да извършват стотици арести на лица, заподозрени във връзки с въоръжената борба. С тях, както и преди, се отнасят доста жестоко. Затворите продължават да се пълнят с политически затворници. Идването през 1983 г. на власт на Испанската социалистическа работническа партия, заменяйки Съюза на демократичния център, не променя съществено положението, въпреки че води до премахването на някои от най-омразните пунктове на репресивната политика.

Въпреки това, всички тези нови инициативи не решават основния проблем, в резултат на който се попълват редиците на ЕТА: признаване съществуването на баска нация и нейното право да определя собственото си бъдеще. Друга грешка е продължаването на репресиите по отношение на „националистическата левица“, което води до обединение с радикалите дори тази нейна част, която отхвърля въоръжената борба като метод. Накрая, нарушаването на човешките права, дори и само по отношение на един единствен политически сектор, доста подкопава доверието на баското общество към мадридското правителство. Освен това, въпреки всички добри намерения, властите непрекъснато се сблъскват с войнствената опозиция в рамките на репресивните органи, и не са в състояние да предотвратят проявата на полицейско насилие, което в крайно сметка води до доста големи случаи на нарушаване на човешките права, които карат да се изчервяват деятелите от ИСРП, тържествено говорещи за своята любов към истинската демокрация.

След идването на власт, ИСРП, въпреки мнението на военните, изразява категорично желание да започне нова фаза на преговори с „националистическата левица“, и в частност – с делегатите от HB, които, въпреки че се съгласяват да седнат на масата за преговори, подчертават, че за стабилизирането на ситуацията правителството трябва да разговаря пряко с ЕТА. През януари 1983 г. партията е готова да започне първия етап от диалога, въпреки че друга атака на „етарас“ на 2 февруари в Гипускоа, по време на която загива един гвардеец, прекратява всички начинания: ИСРП заявява, че се отказва от своята инициатива, защото за нейната реализация е необходимо да се приложи поне като минимум временно примирие.

След това се появява хитроумния правителствен план под названието „Специална северна зона“, включващ всички постулати, получени в резултат на изследвания, осъществени в последните месеци, и облечени в конкретна техническа и практическа форма. Този учебник за репресии и обществен  контрол застива в ступор различни сектори на испанското общество със своите неприкрити препоръки, сред които, например, е директивата за информационна манипулация на гражданите посредством медиите. Възмущение възбужда и характеристиката на подозрителните лица, като се твърди, че те се различават по облеклото (дънки, маратонки, раници). Накратко казано, планът е нищо друго освен поредното настъпление на и без това разклатените демократични свободи.

Въпреки новите полицейски настъпления, борбата на ЕТА продължава: на 29 февруари 1983 г. въоръжена команда влиза в Депутатския съвет на Гипускоа в Сан Себастиан и експроприира повече от сто пистолета от арсенала на установената тук рота на „Ерцайнца“, отделен корпус на полицията, подчиняващ се на автономното правителство. Трябва да се отбележи, че това е първото нападение срещу автономната полиция, организирана през октомври 1982 г., служителите на която „етарас“ официално уведомяват за това, че те не са цел на въоръжената организация. След това, въпреки нападението в Сан Себастиан, през следващите години ЕТА се въздържа от пряка конфронтация с баските полицаи, които в това време не приемат участие в репресивните кампании на правителството.

През следващите месеци ЕТА започва мощна кампания на бомбени нападения срещу банкови представителства; когато в средата на 1984 г. „етарас“ обобщават резултатите от това широкомащабно начинание, е обявено, че в периода на неговото провеждане са извършени 162 атаки, като 70 от тях се случват през 1983 г. По време на едно от тези нападения на 5 февруари загиват трима служители на „Банка Биская“ в Билбао, което поражда вълна от самокритика в рамките на организацията.

На 25 март „етарас“ отвличат испанския предприемач Диего Прадо и Колон де Карвахал, личен приятел на крал Хуан Карлос. Това е първото отвличане, осъществено от организацията извън пределите на Страната на баските, както и първото отвличане, което продължава толкова дълго време – 72 дни. На 5 юни бизнесменът е пуснат след изплащане на откупа от неговите близки, който е с рекордната сума от един милиард песети.

В същото време се развива и ситуацията на политическия терен. На 6 март 1983 г. HB провежда голяма манифестация под лозунга „Национален суверенитет и демократична нормализация“, която показва засилването на социалната база на партията. Въпреки това, майските общински избори разкриват местната хегемония на Националистическата баска партия, което води до значителни дебати между представителите на „Народния съюз“ по въпроса за подновяването и засилването на структурата. В този процес KAS взима инициативата в свои ръце, като до края на годината разпределя между представителите на организацията, влизащи в координационния съвет, работата в една или друга област на социалния фронт. По този начин, на HASI е възложено да участва в политическите дела на НВ, „Jarrai“ се преструктурира в младежка секция на KAS, LAB се заема с развитието на дейност на профсъюзното поле, а „Комитетите на патриотите социалисти“ се превръщат в народно движение. В допълнение, учредена е нова, женска секция на KAS, която по-късно получава името „Aizan“ (Сега), а още по-късно – „Egizan“ (синоним на думата „сега“).

От есента на 1983 г. започва реорганизирането на „Автономните антикапиталистически команди“, доста очукани през последните години, но сега получили значителни средства за сметка на грабежи и дребни отвличания, които тръгват в ново настъпление, изразяващо се в провеждането на широка кампания по подривания и нападения срещу представители на репресивните органи, което коства живота на шестима гвардейци и един полицай. През август, след самоподриването на двама бойци с бомба, възникват вътрешни дебати по въпроса за по-нататъшната ориентация на действие.

Като цяло есенните месеци са доста горещи за Страната на баските, защото бойни действия извършват абсолютно всички съществуващи баски въоръжени организации. За ЕТА, най-голямата и мощна от всички, такова разпространение на бойната дейност всъщност представлява много сложен проблем. От гледна точка на политическата вреда, всички изпълнени акции се приписват от общественото мнение именно на ЕТА, въпреки че някои от тях въобще не съответстват на линията на организацията. Най-остра критика срещу „етарас“ излагат „Автономните антикапиталистически команди“, повечето изказвания на които нарушават линията на „националистическата левица“, а някои и въобще дискредитират идеята за въоръжена борба за независимост и социализъм.

От техническа гледна точка такова разнообразие пречи на събирането на „революционен данък“ и планирането на отвличания, защото понякога избраната личност е подложена на едновременно преследване от две или дори три организации, надяващи се по този начин да подобрят своето икономическо положение.

Активната дейност на „Iparretarrak“, започваща от банални подривания и стигаща до откровени нападения срещу френската полиция, нанася вреда на диаспората на баските политически бежанци и на задграничната мрежа в подкрепа на „етарас“. ЕТА се опасява, че нарастващата активност на IK може да предизвика вълна от полицейски репресии по отношение на всички баски организации във Франция. Мълчаливото осъждане на „етарас“ на дейността на IK причинява разрив между двете групи, по-рано оказващи си материално-техническа помощ една на друга, което се отразява и на взаимоотношенията между другите лявонационалистически организации от испанската и френската част на Страната на баските.

Всичко на всичко, на сметката на ЕТА през 1983 г. има 31 смъртни случаи, при което, с оглед продължаването на борбата срещу „буржоазната болест“, шестима убити са свързани с наркотрафика. В същото време организацията губи и трима свои бойци, които умират по време на изготвяне на бомби. Оказва се, че собствените загуби на „етарас“ са незначителни в сравнение с общия баланс. Въпреки това, появата на нов фактор съдейства за бъдещия ръст на броя загинали: през октомври 1983 г. на сцената се появява с нова сила „мръсната война“.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s