ЕТА. 31. Някои успехи

До края на 1981 г. електроцентралата в Лемонис практически спира работа. Смъртта на инженер Раяна, както и многобройните заплахи на „етарас“ свършват своята работа – техниците и инженерите напускат, а на тяхно място не идва никой. Все пак не всеки е радостен от закриването й. По-специално, Националистическата баска партия, която играе ролята на „политически адвокат“ на електрокорпорация „Iberduero“, разгръща бурна пропагандна дейност, опитвайки се да докаже на баското общество, че автономията отчаяно се нуждае от електроцентрала.

В началото на 1982 г. неизбежността от възстановяване на енергоблока е очевидна, следователно протестните акции се умножават експоненциално: като се започне от повреждане на електрически съоръжения и се стигне до масови неплащания по квитанции за електричество. Това народно недоволство е съпроводено от големи демонстрации и десетки саботажни акции, извършени от „етарас“ и „автономистите“. За да се разбере колко е силен натискът, можем да приведем цифри от доклада на самата корпорация „Iberduero“, която официално съобщава, че само до средата на 1981 г. „терористите“ извършват повече от 250 различни нападения срещу собственост на компанията. Към това напълно справедливо е да се добавят още няколкостотин атаки, извършени в следващото полугодие.

Черна точка по въпроса за атомизацията на Страната на баските е поставена на 5 май 1982 г., когато група „етарас“ в Билбао застрелва инженер Анхел Паскал, пряк директор на електроцентралата в Лемонис. Пет дни по-късно колектив технически специалисти от електроцентралата обявява, че подава оставка заради невъзможността да остане в Страната на баските „при сегашните условия“. На 12 май компанията спира цялата работа. Въпреки уверението на правителството в подкрепа на проекта, „Iberduero“ отказват да възобновят дейността на енергоблока. Но дотогава, докато през октомври 1983 г. не е подписан мораториум за използване в Страната на баските на атомна енергия, ЕТА продължава да извършва, – макар и с по-малка интензивност, – акции срещу корпорацията.

Закриването на реактора в Лемонис коства живота на много работници и няколко бойци на организацията. Материалният ущърб от нападения е неизмерим, защото общата сума трябва да включва не само преките щети от атаките, но и разходите за ремонт и наемането на огромен апарат за сигурност. Предполага се, че в резултат дейността на „етарас“ компанията губи няколкостотин милиарда песети. И трябва да се отбележи особено, че именно въоръжените действия, а не обществените протести и народните мобилизации са истинската причина за затварянето на енергоблока, а след това и за наложения мораториум. Успешното завършване на кампанията в Лемонис засилва позициите на привържениците на въоръжената борба, както и повишава моралния престиж на ЕТА, въпреки смъртта на много невинни работници, убити от бомбите и куршумите на „етарас“ през годините.

Борбата срещу реактора отнема голяма част от взривните запаси на организацията, въпреки че най-мощният акт на саботаж не е насочен срещу енергетиката. През нощта на 18 април 1982 г. в Мадрид, на улица Риос Росас команда от осем човека нахлува в главния телекомуникационен център на страната. Обезвреждайки охраната и поставяйки в близост до техническите инсталации шест пластични експлозива, с общ еквивалент на 170 кг. тротил, „етарас“ се оттеглят. Резултатите от акцията са впечатляващи: не само, че е нанесена вреда за повече от един милиард песети и в почти цялата страна е прекъсната телефонната връзка, но и нападателите успяват успешно да избягат.

Операцията е характеризирана като атака срещу олигархията, която, съвместно с армията, носи пряка отговорност за ескалацията на конфликта в Страната на баските. Във втората половина на 1982 г. „етарас“ продължават своите нападения срещу олигархията, посредством физическото унищожаване на клонове на най-големите банки в страната: по този начин, в рамките на кампанията са извършени 56 подривания.

Що се отнася до главния фронт, – борбата срещу репресивните органи на държавата, – то тук също се наблюдава завидна стабилност. Независимо от факта, че атаките губят интензивността на изминалите години, все още кънтят експлозии и свистят куршуми, и все още от Страната на баските в ковчези отиват към дома си испанските полицаи. Само за първото полугодие на 1982 г. „етарас“ убиват 13 служители на гражданската гвардия и полицията, в това число шефа на общинската полиция в Баракалдо на 30 юни.

Независимо от факта, че през 1982 г. ЕТА извършва много по-малко акции в сравнение с предишните години, характерът на много от тях е по-професионален и носи отпечатъка на силния технически потенциал на бойните команди. Така например, в навечерието на „Деня на нацията“, който е подложен на същия натиск от правителството, както по времето на франкизма, ЕТА осъществява няколко нападения с помощта на гранатомети. На 14 април „етарас“ успешно атакуват казармата на Гражданската гвардия в Инчаурондо. Два дни по-късно бойна команда безуспешно обстрелва автобус с военнослужещи в Барселона. На 17 април с гранатомет е унищожена полицейска танкетка в Памплона (при това един агент е убит), а в същия ден в Билбао и Алгорта с гранатомети са обстрелвани гвардейски казарми. На 18 април, в същия ден, когато се случва саботаж в Мадрид, „етарас“ атакуват казарма в Ейбар. Подобен род операции, с използването на подцевни и противотанкови гранатомети РПГ-7 съветско производство, продължават през цялата година. Друга новост от 1982 г. е използването на снайперистки пушки, с една от които е убит агент на Гражданската гвардия в Пасая, а също за първи път се използва кола-бомба в хода на нападение срещу фургон на националната полиция.

На пропагандисткия фронт „етарас“ дават ход на доста своеобразна инициатива, която се използва след това в продължение на три години: разпространяват се с радиопредаватели собствени програми. Организацията уведомява населението за излъчванията посредством разпространението на пропагандистки материали, а в определения ден програмата е излъчвана. Започвайки от 1983 г., излъчванията стават във всяка последна сряда на месеца.

Що се касае до финансовия въпрос, то той е разрешен от „етарас“ посредством получаване на откуп в размер на 500 милиона песети в замяна живота на баския индустриалец Хосе Антонио Липерейда, отвлечен на 5 януари и освободен месец по-късно. Касата на организацията стабилно се попълва за сметка на провеждащите се от време на време кампании по събиране на „революционен данък“, по време на които бойците извършват нападения срещу собствеността на несговорчиви предприемачи и бизнесмени.

ЕТА (p-m), която, както знаем, взима решение да се върне към въоръжената борба, скъсвайки със своето политическо крило, поради своята слабост не може да поддържа същата висока степен на конфронтация, както ЕТА. След първата своя операция, – подриване на полицейски участък в Билбао на 5 март, – „polimilis“ се концентрират върху укрепването на своя апарат, като в този контекст са извършени отвличания на трима посредствени бизнесмени.

Пред организацията, обаче, стоят два проблема. Първият, загубвайки политическото си крило в лицето на EIA, „polimilis“ се оказват не в състояние да донесат до масите собствена стратегия, тоест не могат да разчитат на масова подкрепа в своята въоръжена борба. Въпреки опитите да се постигне сътрудничество с LAIA или някои сектори на „Herri Batasuna“, ЕТА (p-m) не успява да свърже своята въоръжена практика със солиден политически проект, което в бъдеще ще доведе до бавното изчезване на организацията.

Вторият проблем е запазването на структурата, механизмите на функциониране, които са известни на тези от „polimilis“, които взимат решение да се откажат от въоръжената борба. Така те постоянно подозират своите бивши другари след всеки арест и разбиване на конспиративна квартира от полицията. През април 1982 г. организацията преживява тежък удар, когато са арестувани повече от двадесет бойци и са разкрити две къщи в Байон и Дакса, служещи в качеството на бази за провеждане на военно-техническо обучение и склад на пропагандни материали. След това в лапите на полицията попада така наречената „електронно-техническа команда“, а също и шестима бойци заловени при опит да ограбят банка в Андора. Всички тези факти ЕТА (p-m) свързват с интригите на „предателите“ от EIA, EE и „zazpikis“.

Въпреки това, на 16 юли, с едновременното подриване в различни части на Страната на баските на 18 представителства на испанската администрация, „polimilis“ се връщат на „голямата сцена“.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s