ЕТА. 30. Преврата през 1981 г.

Решението на ЕТА (p-m) да атакува деятели на Съюза на демократичния център се основава на увереността в слабостта на тази политическа партия, явяваща се двигател на псевдодемократичните преобразувания. „Polimilis“ са убедени, че колкото по-силно удрят по СДП, толкова повече отстъпки към демокрация ще направи испанската буржоазия. „Партията на баската революция“ напротив, смята, че управляващата партия е доста силна, а намерението да се изкопчат от нея някакви демократични отстъпки е чист авантюризъм, защото процесът по демократизация на Испания като цяло е завършен. След като политическото ръководство постига прекратяване на въоръжената кампания срещу СПД, в рамките на „Военно-политическия блок“ започва процес на дебати по повод стратегията за по-нататъшно развитие.

Тъй като претенциите да се превърне в ос на „националистическата левица“ рухват и, освен това, благодарение на надменността и високомерието на политическото ръководство самата „националистическа левица“ все по-враждебно гледа на EIA и коалиция „Баска левица“ (Euskadiko Ezkerra), където тя влиза, възниква проект за обединение с испанска лява политическа сила. Преди всичко става дума за баския филиал на КПИ. За „официалните“ комунисти връзките на ЕЕ с въоръжената борба на ЕТА (p-m) са неприемливи. Този фактор редом с осъзнаването на ръководството на ЕЕ за необходимостта от прекратяване на въоръжената борба води до това, че на „polimilis“ е предложено да обявят безсрочно примирие. Организацията приема предложението, въпреки че в нейните редици има много недоволни от постановлението за прекратяване на огъня. Ако за EE и EIA това е начало на процес за излизане от въоръжената борба, то за ЕТА (p-m) примирието изглежда тактическа стъпка, насочена към възобновяване на преговорите с правителството по основни въпроси – амнистия, връщане на Навара в рамките на Страната на баските, демократични реформи и оттегляне на репресивните сили.

Официално примирието би трябвало да бъде обявени в началото на 1981 г., въпреки че „polimilis“ имат намерението да покажат на правителството, че това не е принудителна демобилизация, а съзнателна стъпка, акт на добра воля. За да демонстрират продължаващия боен потенциал, на 16 ноември 1980 г. команда от 13 бойци напада военни казарми в Берга (Каталуния) с цел експроприация на оръжие и нанасяне на символичен удар по армията. Въпреки това, не се получава ефективна операция: поради съпротивата нападателите са принудени да се оттеглят с празни ръце, а през следващите дни шестима от тях са арестувани. По-късно, след официалното обявяване на примирие, на 15 януари „polimilis“ анонимно отвличат индустриалеца Луис Суниера, който е освободен на 14 април след изплащане на откуп от неговите близки. На 20 февруари бойци на ЕТА (p-m) с цел да засилят своето международно влияние предприемат едновременни похищения на консулите на Австрия и Салвадор в Билбао и на Уругвай в Памплона. Залавянето на дипломати на ФРГ и Португалия в Сан Себастиан е прекъснато благодарение на случаен арест на един от ръководителите на операцията. След 9 дни всички похитени са освободени.

В същото време ситуацията в страната все повече се влошава. Икономическата криза помита различни отрасли в Испания. Редом със значителното социално и национално напрежение, което не може да се свали нито от дадения от Мадрид статут на „широка автономия“, нито от популистките лозунги за усилия, предприети от правителството за подобряване на живота на трудещите се, ситуацията поражда тревога, която първа се усеща от най-консервативните сектори на испанското общество, надаващи глас за необходимостта от връщане на франкизма. Подобни настроения царят и в редиците на въоръжените сили, особено обезпокоени от ширещата се въоръжена борба в Страната на баските, която по добра традиция считат за вдъхновена от Съветския съюз в рамките на грандиозен план по разрушаване на „западния свят“. Над страната надвисва заплаха от десен военен преврат, която правителството на Суарес прекрасно осъзнаващо своето положение не може да елиминира. В крайна сметка, на 29 януари 1981 г. Суарес, уморен от своето незавидно положение между чука и наковалнята, заявява, че подава оставка. Конгресът на депутатите определя приемника на Суарес – Леополдо Калво Сотело, вицепремиер по икономическите въпроси.

Но като цяло социалното напрежение продължава да нараства. Възобновените масови протести срещу атомната електроцентрала в Лемонис са съпроводени от нова вълна въоръжени нападения на „етарас“ в подкрепа на исканията на населението да се закрие електроцентралата. През януари ЕТА атакува 16 различни обекта, принадлежащи на електрокомпания „Iberduero“, като по време на една от тези атаки в Тутера загива боецът Пепе Барос.

На 29 януари ЕТА отвлича главният инженер на електроцентралата Хосе Мария Рияна, след което издава ултиматум на държавата и корпорацията с искане за една седмица работата на електроцентралата да бъде преустановена и да се започне нейния демонтаж. В противен случай заложникът ще бъде убит.

В този напрегнат момент в Страната на баските с официална визита пристига крал Хуан Карлос, който на 4 февруари възнамерява да направи тържествена реч пред членовете на баския автономен парламент. Това предизвиква бурна ярост сред испанския десен лагер. Да отбележим, че речта на монарха е придружена от безпрецедентен акт на политически саботаж: присъстващите в приемния двореца в Герника членове на „Herri Batasuna“ посрещат краля с колективно изпълнение на химна „Eusko Gudariak“ („Баски бойци“), съпроводен от вдигнати нагоре юмруци. Така и не съумявайки да започне своята реч, монархът напуска залата.

На 6 февруари полицията открива трупа на главния инженер на електроцентралата, убит от „етарас“ след изтичане на срока за изпълняване на изложените искания. След това ЕТА пускат поредица от комюникета, заплашващи със смърт управляващите кадри на компанията, както и техническите специалисти. В отговор на това, с усилията на правителството и Националистическата баска партия, в цялата Страна на баските се провеждат демонстрации на „народно недоволство“ по повод дейността на ЕТА. Заплахите на „етарас“ имат до известна степен положителен ефект – работата на енергоблока е практически парализирана.

Докато Страната на баските идва на себе си след случилото се, в столицата на Испания реакционерите пристъпват към конкретно осъществяване на плана за връщане на страната в миналото.

В шест часа вечерта на 23 февруари около двеста гвардейци под ръководството на ветерана от „Северната война“ (т.е. репресивните акции срещу баските националисти), подполковник Антонио Техеро, влизат в сградата на конгреса на депутатите в Мадрид, в която в този час се провежда гласуване за кандидатурата на Калво Сотело. Техеро заявява пред парламентаристите, че той и неговите другари няма да позволят „сепаратисти и терористи да унищожат страната“.

Очевидно е, че става дума за опит за държавен преврат, който, може би да изглежда странно, не се подкрепя от никой във военната върхушка. Само фактическият ръководител на пуча, ветеранът от „Синята дивизия“, генерал Хайме Миланс дел Боск, в порив на ентусиазъм изкарва танкове по улиците на Валенсия, обявявайки, че в града има военно положение. Командващите другите области запазват спокойствие, заемайки изчаквателна позиция.

В същото време в окупирания парламент влиза втори генерал-пучист, заместник-началника на генералния щаб Алфонсо Армада, който веднага влиза в пререкание с Техеро по въпроса за състава на новото правителство: ако Техеро предпочита да види начело на военната хунта дел Боск, то Армада, по-умерен и благоразумен, не желаещ формално да нарушава конституционния ред, предлага широк списък от десни кандидати, представители на големи финансови кръгове, армията и спуцслужбите. Но Техеро категорично отхвърля варианта а-ла „Франция 1958 г.“, след което Армада с ярост напуска парламента.

В същото време, разбирайки за всичко случило се, Хуан Карлос, зад името на който се прикриват пучистите, открито осъжда встъплението, което води до объркване, дори в редиците на въставащите. Що се отнася до армейската върхушка – тя напълно изразява лоялността си към конституционната власт. В един часа след полунощ на 24 февруари монархът, облечен в армейска униформа, изнася реч по телевизията, призовавайки метежниците да се предадат. До сутринта всичко е приключено: не получавайки поне мълчаливата подкрепа на краля, пучистите губят всякаква надежда за успех на своето мероприятие. Деморализирани и разочаровани, те един по един започват да освобождават депутатите. Около обяд, след като и последният депутат напуска сградата, Техеро и неговите гвардейци се предават.

Опита за преврат въобще не повлиява на ситуацията в Страната на баските. Независимо от факта, че режимът е в състояние да потисне пуча на откровени фашисти, в своето отношение към „сепаратистите и терористите“ новото правителство на Калво Сотело с нищо не се различава от военните. Все още в ръцете на репресивните органи е концентрирана огромна власт в рамките на Единното командване за борба срещу тероризма. Нещо повече, един месец след пуча отряди на специалните сили започват да патрулират по граничните райони с Франция, докато в същото време шест катера на военно-морския флот обикалят по граничните брегове. Сега армията открито се намесва във вътрешния конфликт.

Не възлагайки никакви надежди на новия кабинет, ЕТА продължава своята въоръжена борба за истински демократични промени. В допълнение към продължаващите нападения срещу корпорация „Iberduero“, първите акции на „етарас“, които се осъществяват през март, също се случват и атаки срещу представители на репресивните органи: убити са полицейския комисар в Билбао и двама полковници от въоръжените сили – единия също в Билбао, а другия в Памплона.

Правителството отговаря на тези акции със засилване на наказателните мерки. Отхвърляйки всякакви възможности за преговори, то открито заявява, че вътрешният конфликт може да бъде завършен или след безусловна капитулация на ЕТА, или след нейното пълно унищожение.

Междувременно Кортесът одобрява така наречения „Закон за защита на демокрацията“, който още повече орязва ограничените демократични свободи.

На 7 май в Мадрид „етарас“ залагат бомба: в резултат на взрива е тежко ранен генерал-лейтенанта Хоакин Валенсуела, а трима съпровождащи го войници са убити. В следващите дни в Страната на баските се разгръща нова вълна на масови задържания, а министърът на вътрешните работи издава заповед за арестуването на всички обществени представители на „Herri Batasuna“ – повече от шейсет човека. Най-драматичният епизод от този друг порив на държавни репресии е смъртта на трима младежи в Алмерия, които са задържани от Гражданската гвардия на 9 май, обвинени във връзки с ЕТА, откарани в казарма и буквално в следващите часове пребити до смърт. Телата им са открити в собствената им кола на следващия ден. Първоначално държавата се опитва да прикрие престъплението, но заради огромната обществена гласност органите на правосъдието са принудени да започнат разследване, което приключва с осъждането на трима гвардейци.

След доста активния период на борба, започнал след опита за държавен преврат и отнел живота на 24 човека, – основно, служители на правоохранителните органи и военнослужещи, – в края на юли 1981 г. ЕТА прави кратко прекъсване в осъществяването на въоръжени акции. Неизвестно какъв е мотива за това решение, но може да се предположи, че благодарение на безпрецедентното разширение на репресиите и доста активната дейност на самите „етарас“, организацията се оказва не в състояние да поддържа предишната степен на борба, губейки материални и човешки ресурси. Във всеки случай подриването с помощта на бомба на капитан от Гражданската гвардия в Сантурци на 17 октомври поставя край на този период на затишие. Моментът на завръщане към въоръжени действия съвпада с момента на възобновяване на диалога между ЕТА и ЕТА (p-m).

„Polimilis“, освобождавайки на 28 февруари 1981 г. тримата консули, демонстративно похитени на 20 февруари с цел привличане на международно внимание към борбата на баския народ, публично заявяват за прекратяване на огъня. Както вече бе споменато, за мнозинството активисти на ЕТА (p-m) това решение носи временен характер, и е необходимо за улесняване на преговорите между политическите сили. И въпреки че сега въоръжената борба е оставена на втори план, организацията няма намерение да разпусне своя боен апарат, който се готви да възобнови военните действия – или заради провал на преговорите, или в името да защити спечелените позиции. В този момент „polimilis“ пристъпват към преструктуриране на силите, като кулминацията е провеждането на военно-технически курсове през лятото на 1981 г.

За EIA и EE решението за прекратяване на бойните действия е еднозначно начало на пълен отказ от въоръжената борба, без каквито и да било политически условия. През април 1981 г. започват преговори между ръководството на ЕЕ и министъра на вътрешните работи Хуан Хосе Росон по въпроса за окончателното оттегляне на политическата партия и спирането на въоръжената дейност. ЕТА (p-m), оставайки настрани от този диалог, инициира серия собствени преговори. През март, август и септември „polimilis“ се срещат с представители на Националистическата баска партия, докато в този период в Париж се провежда среща с представители на испанската полиция, въпреки че тези беседи не носят никакви конкретни резултати. През юли деятелите на EE провеждат среща с ръководителите на „polimilis“, опитвайки се да ги убедят в необходимостта от поддържане на примирието. Въпреки примирието, никакви политически уговорки с правителството не са постигнати, така че в рамките на ЕТА (p-m) започва да се надига глас в подкрепа на подновяване на бойните действия. В отговор ръководството на ЕЕ засилва натиска срещу своите бойни съратници с цел да се предотврати връщане към оръжието, което би могло да унищожи всичките им политически надежди.

До края на 1981 г. войнствените настроения стават доминиращи в редиците на „polimilis“. На 29 декември команда на ЕТА (p-m) отвлича отец Хулио Иглесиас, като иска откуп за освобождаването му. При това членовете на „военно-политическата организация“ смятат, че продължават да спазват примирието, защото акциите по самоснабдяване носят чисто технически характер и не нарушават примирието, тъй като от грабежите и отвличанията „polimilis“ официално не се отказват. На 17 януари 1982 г. полицията щурмува къща в Сарагоса, където се държи похитеният, в резултат на което той е освободен, а похитителите са задържани. На 20 януари полицията разкрива в Ендарио невиждан досега арсенал: стотици пистолети, автомати, пушки, гранатомети, няколко тона боеприпаси, амуниции… Всичко това е 90% от оръжейните запаси на ЕТА (p-m). Причините, поради които отговорните за логистиката концентрират такова огромно количество оръжие на едно място остават неизвестни, въпреки че много редови бойци подозират, че всичко това е резултат от мръсната игра на партийните деятели, които възнамеряват да ликвидират въоръжената борба срещу властта. В този климат на подозрения разривът е неизбежен.

През февруари 1982 г. се провежда VIII Асамблея на ЕТА (p-m). Въпреки опасността да бъдат издадени на властите от политическата върхушка, на 20 февруари в къща в Лас Ландас се събират около стотина бойци. Мерките на конспирацията се съблюдават необичайно строго – абсолютно всички участници са облечени в бели камуфлажни гащеризони, а лицата им са прикрити с черни маски. Решението за връщане към въоръжената борба е подкрепено от 75% от присъстващите, докато другите, отказващи се от по-нататъшната борба, приемат решението да напуснат организацията. Изгнаниците, без колебание, решават да сформират собствена организация под името ETA (p-m) VII Asamblea, обявявайки продължаването на „легитимната“ линия на „военно-политическия блок“, потвърждаваща важността на отказ от въоръжената борба. В историята тази малка група остава с името „Zazpikis“ (от баски zazpik – „седем“). По-голямата част, която става известна под името „octavos“ („осем“), приемат решението за официален отказ от примирието на 25 февруари 1982 г.

В същото време, ЕЕ, постигаща споразумение за обединение с баския филиал на Комунистическата партия на Испания (EPK), на 13 декември 1981 г. обявява появяването на новия политически проект „Euskadiko Ezkerra-lzquierda Por el Socialismo“, който на практика отхвърля постулатите, съставляващи ядрото на „националистическата левица“. На 19 март 1982 г. се състои първият конгрес на новата партия, най-важният въпрос на който е осъждането на „милитаристичната“ линия на „polimilis“. Трябва да се отбележи, че една от главните роли в този процес по бичуване на ЕТА (p-m) играят появилите се на конгреса членове на „zazpikis“.

Мадридската преса много топло приема новата политическа формация, заявявайки, че, въпреки своя прогресивен национализъм и радикализъм (?), EE-IPS е съвременна и демократична партия, докато в същото време „патриотичната левица“, която се олицетворява от „Herri Batasuna“, се базира на „диви, расистки и остарели“ тези. Благосклонността на правителството към новата, напълно реформаторска група, се изразява още и в това, че по искане на ръководителите на EE-IPS от затвора в средата на 1982 г. започват да излизат първите разкаяли се деятели на ЕТА (p-m), присъединявайки се към фракцията „zazpikis“. Всичко на всичко, благодарение на „добротата“ на режима, на свобода са пуснати 22 бойци, а още около 70 политически бежанци могат да се върнат в страната. Ясно е, че всички тези епизоди не предизвикват одобрение у членовете на „националистическата левица“, критиката на която по отношение на EE-IPS много скоро прераства в открита омраза.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s