Какво искат хората с черното знаме?

Приведеният текст, само един от вариантите на анархистка програма, е резултат от творческото търсене на автора. Основният принцип на анархизма е в това, че организацията на всеки обществен институт и всяка сфера на обществото може да бъде преразгледана на всеобщо открито гласуване и обсъждане.

Ние сме анархисти. Анархизъм се превежда като безвластие. Ние се борим срещу самата същност на властта, а не се опитваме да я направим „добра“ и да сложим в нея порядъчни хора, защото самият акт на властване е неетичен. Властта поражда, на първо място, желанието да останеш по-дълго в нея и създава привилегии. Както казва известният теоретик на анархизма П. А. Кропоткин: „Дай на ангела власт и след минута ще му пораснат рога“. Независимо от това, анархизмът не означава хаос и липса на всякакво регулиране. Ние смятаме, че всеки човек трябва да бъде способен пряко да повлиява на всеки аспект в своя живот. Основата на анархизма – самоуправление, т.е. това състояние, при което хора, имащи отношение към някакъв обект, не се подчиняват на решение продиктувано отгоре, а го управляват сами с равни по между си права. Жителите управляват своя дом, работниците своите предприятия, гражданите – своите страни и т.н. По-долу ще разкажем как може да бъде устроен живота в различни сфери от нашето общество при въплъщаването на практика идеите на анархизма.

Управление

Основа на управлението в анархизма е пряката демокрация, т.е. прякото всеобщо открито гласуване по взимане на решения (а не по избиране на човек, който взима това решение, в отличие от представителната демокрация). Най-важните и чувствителни въпроси се решават именно на всеобщи гласувания, където всеки има възможността да изложи своето мнение в приемането на решение и да съблюдава дали неговият глас е отчетен правилно. Решението се счита за прието при съгласието на 2/3 от гласувалите, с приоритет за търсене на компромиси, за да бъде решението единодушно, като това се нарича консенсус. В допълнение към всеобщото гласуване за дългосрочно управление и решаване на ежедневни въпроси се избират комитети със задължителна ротация на участниците (невъзможно е подред да се заема един и същ пост) и пълна откритост на цялата отчетност. Участниците могат да бъдат оттеглени във всеки един момент чрез общи гласувания. Например, жителите в една сграда веднъж месечно или сезонно се събират на общо събрание и решават дали трябва да се благоустрои територията, да се направи детска площадка, да се засади алеята, да се купят нови асансьори, какви неща да се направят на първо време, за какво да се похарчат парите и какъв трябва да бъде техният размер, а избраният комитет се занимава с решаването на ежедневните въпроси, такива като организирането на изхвърляне на боклука, подмяна на крушки, малки ремонти. По такъв принцип ще се управляват и квартали, градове и цялата страна като цяло, с единствената разлика, че за оперативно и удобно взимане на решения на преките гласувания ще се използват електронни средства за събиране на гласовете с ясен интерфейс и оперативно оповестяване на важните решения, по които трябва да се гласува, а също и изчерпателна информация за свободен избор. Такива решения, например, ще бъдат разпределението на бюджета на страната, финансиране на научни изследвания или мащабни строителни проекти, приемане на закони и правила, решения за външната политика. По този начин ще се управляват и предприятията, където на общи събрания ще бъдат обявени изискваните стандарти за производство и разпределение на печалбата, а избраните комитети и ръководители ще заменят местата на началниците и директорите.

Икономика

Икономиката на анархизма включва постепенен отказ от парите, като средство за съсредоточаване на властта в едни ръце. Ние искаме да унищожим самата възможност за натрупване на значителни ресурси в едни ръце, самата причина за социалното неравенство. В началото заработваната заплата на работника ще бъде установена на общо събрание на предприятието, било то завод, офис, магазин, кино и т.н., въз основа на важността, тежестта и опасността на работата. На общо събрание ще се разпределя месечната печалба, която до този момент е влизала в джоба на собственика на предприятието, нямащ никакво отношение към продукцията и производствения труд на работниците. По-печелившите отрасли ще дават повече пари в общия бюджет на страната, нерентабилните – ще получават дарения от него. В бъдеще ние планираме напълно да се откажем от използването на пари (с изключение на валутата, необходима за извършване на покупки в други страни и пътувания в чужбина), заменяйки ги като се вземе предвид работното време, т.е. всеки работещ определен период време човек ще има право да получава всички обществени блага, ако те са в достатъчно количество и всички дефицитни блага по ред. Например, като работи в завод и отработва положените брой смени, човек ще може да вземе всичко, което иска от хранителния магазин или магазина за дрехи и да чака реда си за получаване на жилище, автомобил и т.н. Медицинската помощ и образованието ще бъдат безплатни за всички нуждаещи се. Паричната мотивация в опасни, тежки и мръсни работи ще се замени от съкращаването на необходимото работно време или отговорностите ще се разпределят между всички членове на колектива. Икономиката на анархизма се нарича икономика на хоризонталното планиране, което означава, че вместо пазарните механизми и осъществяващото се в кабинетите в пълна неосведоменост за потребностите на народа управление на традиционната планова икономика, ние предлагаме хората сами да решават какво им е нужно, с подкрепата на открити електронни ресурси и статистически изследвания. Хората гласуват за предложени от предприятията продукти, сами създават свои собствени концепции и идеи за продукти, въз основа на които, при набирането на достатъчен брой гласове, комитетите издават задания за проектиране и производство. Въз основа на желанията на хората ще се приемат решения за създаване, закриване и реорганизиране на предприятия. По този начин ще се регулира импорта на продукция от други страни, а средствата за експорт ще се съхраняват в общия валутен фонд, предназначен за осъществяване на експортни сделки и осребряване на пари на хора, които ще посетят чужбина. Хората, чийто труд не може да се измери количествено и с време, например, някои хора с творчески професии, работещи над дългосрочни проекти, могат да разкажат на специални ресурси за своята работа, нейните цели и продължителност на процеса и да поискат определен срок за творчески занимания и работа над трудовия проект, за което трябва да имат достатъчен брой гласове на симпатизанти.

Армия

Според идеята на анархизма, армия – това е народа, а народа е армията, или по-просто казано – въоръженият народ се защитава сам от своите врагове, външни и вътрешни, тъй като отделената от народа професионална армия може да се превърне в инструмент за угнетяване. В анархисткото общество на военно обучение ще ходи всеки желаещ, получавайки след това право да задържи оръжието с армейски образец и снаряжението и да поеме отговорността за това, което носи (всеки желаещ, преминал през проверка за психичното здраве, може да притежава лично оръжие), а също и периодично да посещава събирания за проверка на готовността, състоянието на повереното имущество, възстановяване на уменията и преподготовка. Обучението ще се извършва в максимално кратки срокове по максимално интензивна програма в центровете за подготовка по местоживеене. Отчасти този модел е реализиран в армията на Швейцария, където периодът за обучение е един месец, при което нивото на подготовка превъзхожда много нивото на нашите войници, служили една година. Желаещите да посветят малко повече време на това ще се обучават за длъжности, искащи по-голяма квалификация, командир на отделение, взвод, команди с бронетехника, команди с артилерийски оръдия, снайпери и т.н. Някои от кадрите ще бъдат професионалисти, като например командирите от висшите звена, пилотите на самолети, хеликоптери, операторите на комплексните комуникационни системи на радиолокационните станции, занимаващите се с ракетни системи, инструкторите по бойна подготовка, военноморските експерти, т.е. тези специалности, които не могат да се научат бързо. Такива професионалисти не представляват заплаха за своя народ, тъй като ще зависят изцяло от снабдяванията, осъществени от непрофесионалисти и, в случай на опит да се завземе властта, ще се сблъскат със съпротивата на целия въоръжен народ. Постоянната численост на армията ще бъде сведена до минимум, а нейната дейност към защита на своите обекти и бойна подготовка на личния състав. Ще бъде разработена ефективна система за оперативна мобилизация, способна да работи в условията на взимане на оръжие за масово унищожение и технологични щети. Контролът върху оръжията за масово унищожение ще бъде осъществен от избрани комитети, действащи в строго съответствие с инструкциите, разработени с помощта на общо гласуване. Йерархичната система в армията ще бъде изградена върху института на избраните командири. На командира безпрекословно ще се подчиняват в зоните на бойни действия и на учения. В спокойна обстановка командирът държи отговорност пред общото събрание на подразделението и може да бъде преизбиран.

Право, правоохранителни органи, съдебна система

За разлика от сегашната система, където полицията е инструмент за сплашване на хората, а правото да съдиш хората принадлежи на държавните служители, като самите закони се пишат от чиновниците, при анархизма народа сам защитава себе си от престъпността, и сам решава какво е достойно за наказание. Това ще се осъществява чрез института народна милиция, която, за разлика от професионалната съветска „милиция“, ще се състои от доброволци, които не могат да бъдат в нейните редици по-дълго и често от установения срок. По този начин, лице, изпълняващо работа по спазване на реда, няма да се чувства безнаказано поради позицията му. Милицията ще се занимава с патрулиране по улиците, спешно разрешаване на конфликтни ситуации, силова защита на хора от престъпни посегателства. Малък брой от професионалисти ще изпълнява функциите на техническа подкрепа, наукоемка работа, изискваща знания с по-голям опит (криминалисти, специалисти по залавяне на маниаци или членове на добре организирани престъпни групировки). Функциите на съда ще се изпълняват от повикано незаинтересовани жури, функциите на прокурора – пострадалия при извършено престъпление или общо гласуване на хора, имащи отношение към пострадалия (например, роднини или приятели на убит човек, работници в разбито заведение и т.н.), функциите на адвоката – самият ответник, а служители на милицията ще наблюдават за правомерността на случващото се. Наказанието ще представлява задължително компенсиране на нанесените вреди, и, доколкото е възможно, нанасяне на същите или еквивалентни вреди на подсъдимия. Подобното се наказва с подобно. Наказанието не може по тежест многократно да надвишава причинените вреди, например, за кражба не се отнема живота. Особено жестоките дела ще бъдат изложени на всеобщо гласуване, в което могат да вземат участие всички желаещи. За повторни престъпления наказанията ще бъдат по-строги. Така анархистите не лишават човека от свобода, при анархистите няма затвори, след установяване на обстоятелствата по делото веднага се пристъпва към изпълняване на наказанието. Основната задача на правоохранителната система – не да се заплашва човек с наказание, а да се реши самата същност на проблема, която тласка човек към престъпността.

Четиричасов работен ден

Неразделна част от програмата на анархизма в социалната сфера е намаляването на продължителността на работния ден. Каква е причината? – Естествената потребност на човека да отдели време за себе си, своите хобита, да прекара повече време с близките си. В самото си начало борбата за намаляване на работния ден (тогава е ставало дума за намаляването му до дванадесет часа при шестдневна работна седмица) е била борба за елементарно оцеляване, възстановяване на силите за следващия работен ден. Благодарение на жертвите на нашите предци, ние имаме необходимото време за това. Смятаме, че човек не е създаден, за да бъде продължение на своето работно място, и трудът трябва да служи за обезпечаване на човека, а не човека за обезпечаване на труда. Човек живее живота си само веднъж и има право да разполага със собствено време, което да прекара както реши за добре. Духовната организацията на човек става все по-трудна и към потребностите в минимум изобилие се добавя потребността от смислено живеене на живота, творчество, занимаване с любими неща, духовен отдих. За съжаление, любимата работа за абсолютното мнозинство хора е недостижима мечта. Ние прекарваме живота си зад документи в офиса, седим в машини в заводите, зад гишета, в коли, и смятаме, че не сме длъжни да се занимаваме с нелюбими неща повече, отколкото е минимума възможно за обезпечаване на обществото с необходимите блага. Няма никакво съмнение, че минималното необходимо за обществото работно време е значително по-малко от това, което е установено сега. Като начало, да се обърнем към историята.

Борбата за намаляване на работния ден преди всичко се разгръща в Англия. В резултат на продължителна борба, многобройни стачки, подем на лудитското движение, английските работници постигат издаването през 1833 г. на фабричен закон, който ограничава труда на деца до 13 години на 8 часа, а труда на подрастващите от 13 г. до 18 г. – на 12 часа. На 10 април 1840 г. правителството, опасявайки се от масова демонстрация на работници, е принудено да вкара в Лондон войска. Мобилизирани са доброволци от буржоазията. Начело на гарнизона е поставен Уелингтън. През същата година е издаден първият закон за ограничаване на женския труд до 12 часа. В повечето случай женския и детския труд се третира редом с мъжкия труд. Затова в предприятията, обхванати от фабричното законодателство, става разпространен 12-часовия работен ден за всички работници. Със закон от 1847 г. труда на подрастващите и жените е ограничен до 10 часа. Тези ограничения обаче далеч не обхващат всички отрасли на наемния труд. Със закон от 1901 г. работният ден на възрастните работници е ограничен до 12 часа. В стачното движение в САЩ през 1919 г. участват 4 милиона работници – една пета от страната. Това е била борба за 5 дневна седмица, която среща не по-малка съпротива. В края на войната около 20 предприятия приемат петдневната седмица. През 1920-те години те са вече 240, през 1929 г. – 500 хил. работници работят пет дни. В царска Русия първите фабрични закони се появяват в края на XIX век. След известните стачки на петербургския пролетариат (към стачката се присъединяват александровските, невските и, частично, путиловските заводи, като всичко прави до 20 хил. човека) законът от 1897 г. ограничава работния ден до 11 часа.

Както може да се види, продължителността на работния ден въобще не зависи от минимума, който е необходим за обезпечаване на обществото с необходимата продукция като се вземе предвид определеното ниво на техническо развитие, а от решимостта на работниците да се борят за нейното намаляване. Капиталистите и техните колеги-експлоататори от комунистическите партии, ако можеха биха принудили хората да живеят във фабриките и биха им давали по няколко часа на ден за сън (както се прави в някой фабрики в КНДР). Сега си представете колко по-високо е нивото на научно технологичното развитие в сравнение с началото на двадесети век. Сравнете разликата в технологиите между средата на деветнадесети век и началото на двадесети век, и между началото на двадесети век и началото на двадесети и първи. Защо ни е нов твърдосплавен инструмент, обезпечаващ високите режими на металообработка, защо ни е ЧПУ на машините, защо са ни с всеки изминал ден все по-умни ПК, в своя портативен вариант превъзхождащи цялата изчислителна мощност на Земята в началото на ХХ век, защо ни е високоскоростен транспорт, ако седим на работните си места по 8 часа?

Сега да се обърнем към икономиката. Всеки капиталист ще ви каже, че намаляването на продължителността на работния ден в неговото предприятие до четири часа е невъзможно, защото това ще доведе до двукратно увеличаване на фонд работна заплата (трябва да се наемат два пъти повече работници и работата да премине от едносменна на двусменна), който влага в стойността на продукцията, като по този начин тя се повишава в сравнение с конкуренцията, и, в крайна сметка, банкрутира. Но да сравним размера на ФРЗ и нетната печалба, отиваща при собствениците на предприятия. Рядко е, където ФРЗ е повече от 30% от нетната печалба на собствениците, като по този начин, наполовина съкращавайки своята печалба, капиталиста ще бъде в състояние да плаща заплати и всички необходими вноски на своите служители, а дори и да осигури специално облекло и средства за индивидуална защита.
Накрая нека да се обърнем към новините за разходите на собствениците и ръководителите на нашите предприятия.

Генералният директор на НПК „Уралвагонзавод“, Олег Сиенко, със собствен юбилей. Според груби изчисления – 10 милиона рубли. (малко преди това НПК „Уралвагонзавод“ обяви съкращаване на работници с 10%).
Виктор Харитонов — писта „Нюрбургринг“ — $100 млн.
Виктор Векселберг — колекция Яйца на Фаберже за повече от $120 млн.
Михаил Прохоров — баскетболен отбор „Ню Джърси Нетс» за $200 млн.
Андрей Гончаренко — къща за $205,5 млн.
Андрей Мелниченко — яхта за $300 млн., ветроходен кораб за $400 млн.
Алишер Усманов — самолет Airbus A340 за $350 млн.
Роман Абрамович — яхта за $800 мил.

И тези хора ще ни казват, че четиричасовият работен ден е невъзможен. Приведените цифри казват много повече от всякакви думи. Ние не искаме да живеем своя единствен живот за нехаресвана работа. Мразим будилниците. Нашата свобода започва с нашето свободно време.

Дмитрий Семёнов, Челябинск, 2016 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s