ЕТА. 29. Армия срещу армия

Референдума по въпроса за автономия окончателно води до разделителна линия между големите политически блокове, които от време на време се сблъскват по между си в Страната на баските в последните години. Ако реформаторските сили вярват, че автономният статут е способен да оправи недостатъците на Конституцията, вярват в победата на истинската демокрация, то опозиционните на тях организации, – преди всичко, Herri Batasuna и присъединилите се към нея „Баско комунистическо движение“ и „Революционна комунистическа лига“, по-рано доста критично отнасящи се към „Народно единство“, – искат пълна независимост, базираща се на правото на народа на самоопределение.

След референдума ЕТА продължава своята военна кампания, докато „polimilis“ също подновяват бойните действия, прекратени в последните месеци, изпълнявайки серия от различни акции, сред които може да се отличи похищението на Хавиер Репурес, член на Изпълнителния комитет на Съюза на демократичния център и отговарящ за международните връзки на партията. Отвлечен на 11 ноември 1979 г. с цел засилване на натиска срещу правителството, Руперес е освободен месец по-късно след като към неговото похищение е привлечено международно внимание и много деятели, – сред които Папа Римски и Ясер Арафат, – молят „polimilis“ да освободят политика.

До края на годината активността на въоръжените организации достига рекордни нива. В края на 1979 г. специално създадена от полицията комисия с тъга отбелязва, че за изминалата година жертви на въоръжени нападения са 75 човека, като по-голямата част от убитите са служители на правоохранителните органи или военнослужещи. В същото време от ръцете на полицията и неофашистите загиват 21 души. Ясно е, че подобно избухване на насилие не може да остане без отговор от страна на държавата: баските правозащитници заявяват, че особен размах репресиите достигат през декември 1979 г., когато всеки ден по обвинения в принадлежност към въоръжени организации се задържат средно около двеста души в цялата Страна на баските. Общият брой на затворниците, осъдени за престъпления, извършени по политически мотиви, в началото на 1980 г. достига стойността от 170 човека.

От самото начало на „прехода към демокрация“ ЕТА откроява особената роля на армията в този процес. В действителност, формално не намесвайки се в политиката, въоръжените сили на практика стоят зад гърба на новите „демократи“, – и, между другото, на самия крал, – потискайки всички опити за противодействие от страна на опозицията. Военната върхушка напълно контролира основната спецслужба на Испания CESID. И в допълнение, към въоръжените сили се отнасят полицейските инструменти на режима: намиращата се в непосредствено подчинение Гражданска гвардия, а също и мнозинството служители на старата Въоръжена полиция, реформирана през 1978 г. в Национална полиция. Накратко казано, всичко това вкупом води до извода за решаващата роля на армията в политическите процеси в Испания като цяло и в Страната на баските в частност.

Въз основа на тези постулати, ЕТА през юли 1978 г. инициира първите директни атаки срещу въоръжените сили в Мадрид и Страната на баските, превръщащи се след това в една продължителна кампания на борба, която през 1979 г. отнема живота на 11 испански офицери. Паралелно с това се увеличават нападенията срещу полицията и гвардейците, които „етарас, – а след това и повечето деятели на „националистическата левица“, – наричат представители на окупационните сили. И тази динамика продължава да се увеличава, достигайки своя апогей през 1980 г., която става най-тежката в цялата история на баския конфликт, както по отношение на въоръжените действия на бунтовниците, така и по отношение на реакцията на държавата. Този период на апогей на въоръжената борба от 1978 г. до 1981 г. е прието, – по аналогия с други страни, и преди всичко Италия, – да се нарича „години на оловото“.

1980 г. започва с мощно януарско настъпление на „етарас“ срещу репресивните органи и техните местни слуги, в резултат на което са убити девет човека, сред които главнокомандващия корпуса на Провинциалната полиция на Алава, обвинен във връзки с неофашистките „парамилитарес“ от „Guerrilleros de Cristo Rey“.

В първите месеци на годината отново се активизират правителствените главорези, осъществявайки дузина убийства, сред които най-нечовешко изглежда изнасилването и убийството в Лойю на 19-годишната активистка на лявонационалистическото движение Анна Тереза Баруета. На 8 май аналогично престъпление е извършено в Сан Себастиан, където членове на „Батальона на испанските баски“ изнасилват и убиват 16-годишната Мария Хосе Браво (допълнителен драматизъм на трагедията придава факта, че младежът, съпровождащ я във вечерта на похищението, умира няколко години по-късно от последствията от черепно-мозъчните травми, които са му нанесени с бейзболни бухалки от „защитниците на Испания“). Накратко казано, изнасилванията на леви политически активистки са доста разпространени сред неофашистите и полицаите, като това най-вероятно е една от формите на борба срещу „подривните елементи“.

Друга гръмка акция на „мръсната война“ е взривът на бомба, заложен от „Испанските антитерористични групи“ на 20 януари в бар в Баракалдо, собственици на който са няколко привърженици на Националистическата баска партия. В резултат на взрива умират четирима души, а ранените са повече от десет. Отговор на терористичния акт е отмъстителната акция, проведена от ЕТА на 1 февруари в община Испастер. Тогава шестима бойци подготвят засада на конвой на Гражданската гвардия, съпровождащ камион с оръжия. В хода на много зрелищна битка, по време на която „етарас“ използват не само автомати, но и ръчни гранати, шестима гвардейци са убити, въпреки че живота си губят и двама от нападателите.

Реакцията на правителството за този акт на откровена гериля е мълниеносна. Още на следващия ден в Страната на баските е изпратен генерал Саенс де Сантамария, който разполага с най-широки правомощия. На 6 февруари тук пристигат допълнителни полицейски сили, включително и отряди на „Антитерористичния отдел“, и „Групите за специални операции“. По пътищата и магистралите в Страната на баските за първи път се появяват бронирани машини. Нито това, нито приетите през април нови антитерористични закони, нито продължаващата „мръсна война“ не повлияват на по-нататъшното развитие на настъплението на въоръжените  баски организации. Страната на баските фактически се намира в състояние на гражданска война.

Имайки предвид влошаването на ситуацията, различни политически сили внасят предложение за нормализиране на положението. Тук са и йезуитския план за политическа изолация на Herri Batasuna (според властите, политически инструмент на герилята), предложението на ИСРП, и амбициозният проект на Хосе Мария Ареилис, умерен представител на Съюза на демократичния център, предлагащ официално и открито да се изложи на ЕТА предложение за започване на политически преговори. Но всички тези идеи така и остават абстрактни идеи, докато в същото време в Страната на баските продължава стрелбата и взривовете.

В тази тежка ситуация се провеждат мартенски избори в новите представителни органи на автономията – правителство и парламент. Резултатите от тях отразяват възхода на баските сили и едновременния упадък на происпанските политически групи, избирателите на които банално игнорират мероприятието. HB, въпреки загубата на важен съюзник в лицето на LAIA, заема второ място, което позволява да се избегне хегемонията на НБП в автономното правителство. Основната цел на новата власт е нормализирането на ситуацията, въпреки че, не имайки пълномощието да предложи на ЕТА директен диалог, автономното правителство се ограничава до това да помоли организацията да преустанови своите въоръжени действия. На неофициално ниво НБП през април 1980 г. влиза в преговори с „етарас“, въпреки че и този път не се постигат никакви резултати.

След това ситуацията се връща към старото си положение. Продължават атаките срещу полицаи и гвардейци. Продължава „мръсната война“ срещу баските активисти. Продължават народните встъпления за амнистия, в защита на правата на затворниците, против атомната енергетика и т.н., които се потискат от полицията доста жестоко, което води до нови масови протести по улиците. На 14 юни в затвора в Сория затворници „етарас“ организират бунт, в хода на потушаване на който десетки бойци получават наранявания, осем от тях – доста тежки.

ЕТА (p-m) в този период отбелязва първото от август 1978 г. целенасочено убийство: жертвата е директора на баския филиал на корпорация „Michelin“, наказан заради тормоз на работници. На 23 юли „polimilis“ заявяват готовност да възобновят своята кампания срещу туризма, което е и направено в следващите дни със серия от взривове в испански курорти. Успоредно с това ЕТА (p-m) се включва и в лова на представители на режима и деятели на „ескадроните на смъртта“: на 2 август 1980 г. в Трапага е похитен и убит боец от „Батальона на испанските баски“, а на 6 септември в Гастейс е застрелян капитана на полицията.

Друга цел на „polimilis“ е Съюза на демократичния център, представляващ оста на испанската държава, провеждащ репресивна политика спрямо Страната на баските. Фокусирайки се върху това, на 29 септември команда на ЕТА (p-m) във Витория отвлича и убива бившия член на Изпълнителния комитет на СДЦ Хосе Игнасио Устарана. Операцията е открито разкритикувана от ръководството на „Партията на баската революция“, което поставя началото на разрив на политическото крило на „polimilis“ с въоръжената борба. Забележките на партийните другари нямат никакъв ефект и на 31 октомври бойци на ЕТА (p-m) убиват в Сан Себастиан ръководителя на СДЦ в провинция Гипускоа Хуан де Дьос Довал. След това ръководството на коалиция „Euskadiko Ezkerra“ („Баска левица“), където влиза EIA, използва цялото си влияние, за да спре настъплението на „polimilis“, и когато това най-накрая се случва, „Военно-политическия блок“ започва процес по размисъл относно качеството на нова стратегия, в която не влиза въоръжената борба.

Що се отнася до ЕТА, то тя през втората половина на 1980 г. продължава своята борба срещу така наречените „окупационни корпуси“, в състава на които влизат не само служители на полицията, Гражданската гвардия, военнослужещи и бойци от „ескадроните на смъртта“, но също и политици, провеждащи промадридска политика.

През годината „етарас“ изпращат в Южен Йемен няколко контингента бойци за провеждане на обучителни курсове за партизанска борба под ръководството на опитни наставници от Националния фронт за освобождение на Палестина. Около петдесет членове на организацията, ставащи след това инструктори, получават доста голяма подготовка, което им позволява по-ефективно да се противопоставят на репресивните органи на държавата.

На 13 юли тези баски герилиерос влизат в акция: в община Айя е организирана успешна засада срещу кортеж, превозващ оръжие, в резултат на която са убити двама войници и двама спецслужители, специалисти по антипартизанска борба. От средата на лятото нападенията стават все по-дръзки: ако ранните „етарас“ предпочитат да атакуват по един или максимум двама полицаи, то сега под ударите на баската гериля попадат групи от по трима, четирима или петима служители: така например, на 28 юни в Аскойтия са застреляни трима наведнъж, – гвардеец и двама съпровождащи го цивилни, – а на 20 септември в Маркина-Хемейн „етарас“ убиват наведнъж четирима гвардейци.

През лятото на 1980 г. към „традиционните“ противници ЕТА включва и още един – наркомафията. За времето, което следва след смъртта на Франко, наркоманията, – и особено, хероиновата наркомания, – широко обхваща цялото испанско общество, и Страната на баските не е изключение от правилото. Любопитно, но едни от първите, които алармират за увеличаването на наркозависимостта са левите националисти, квалифициращи зловредното пристрастие като изкуствено насаждан буржоазен порок, имащ за цел да отврати младежта от борбата за независимост и социализъм. В рамките на борбата срещу „буржоазната деградация“ бойците на ЕТА осъществяват няколко нападения срещу точки за разпространение на хероин, а също убиват и две лица, които според слухове заемат ключови места в наркотрафика в Страната на баските: на 29 октомври в Сан Себастиан е застрелян собственик на хотел, а на 31 октомври в Ернани е отвлечен, разпитван, и след това убит адвоката Хосе Мария Перес Оруета.

1980 г. приключва за ЕТА с най-голям баланс в нейна полза за цялата й история: на сметката на организацията има няколкостотин различни операции, в хода на които са убити 81 човека. При това самите „етарас“ губят само петима убити.

Заслужава да се отбележи, че през 1980 г. на сцената се появяват другари от френската част на Страната на баските, „Iparretarrak“ („Северняците“): не толкова бойна структура, концентрирана основно в борбата срещу спекулациите с недвижими имоти и културно-икономическото изтощение на френската част на Страната на баските благодарение на дейността на френското правителство и френските предприемачи. И за основен метод на тази борба е обявено въоръженото действие, – най-вече, безкръвни атентати, носещи само материални щети. На 18 март 1980 г. двама активисти на групировката умират по време на изготвяне на самоделна бомба, която са възнамерявали да заложат под автомобила на заместник-префекта на департамента.

Не спира и „мръсната война“ срещу баското движение, носейки за 1980 г. 22 жертви. На 23 ноември се случва фатална случка, ясно доказваща преките връзки между „демократичната“ испанска държава и неофашистките главорези: вечерта след подриване на бар „L’Hendayais“ в Андай (френската част на Страната на баските), в резултат на което загиват двама посетители, трима бойци от „ескадроните на смъртта“ с автомобил се втурват директно към френско-испанската граница. Пробивайки френските кордони, те са блокирани и задържани от полицията в Испания. След извършен от неофашистите телефонен разговор, те са освободени, като дори им е върнато незаконното оръжие!

С деятелите на лявонационалистическото движение полицията не е толкова любезна. Само цифрата от две хиляди задържани в борбата срещу „патриотичната левица“ говори много. До края на 1980 г. броят на осъдените за престъпления по политически мотиви нараства до 265 човека срещу 170 политически затворници от миналата година.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s