Нито демократи, нито диктатори – анархисти (Ерико Малатеста)

анархистиДемокрация означава, на теория, народно правителство: правителство на всички, в полза на всички и чрез сътрудничество на всички. При демокрацията народът трябва да може да казва какво иска, да назначава изпълнители на своята воля, да ги надзирава, да ги уволнява, когато поиска.
Естествено, това предполага щото всички личности, които съставят народа, да имат възможност да си изработват мнение по всички въпроси, които ги интересуват, и да прокарват това мнение. Това предполага всеки да е политически и икономически независим, и никой да не е заставен, за да живее, да се подчинява на чужда воля. Щом като съществуват класи и личности, лишени от средства за производство и следователно зависими от ония, които са си присвоили монопола върху тия средства, мнимият демократичен режим не може да бъде друго освен една лъжа, с която да се мами и покорява масата, чрез залъгване със суверенитети, и по тоя начин да се заздравява господството на имотната и привилегирована класа. А такава е – и такава е била винаги – демокрацията при капиталистическия режим, каквато и форма да приема тя – от конституционната монархия до така нареченото пряко управление.
Демокрация, народно правителство би могло да съществува само при един социалистически режим, когато, със социализиране на средствата за производство, правото на всички да се месят в обществените работи би имало за основа и гаранция икономическата независимост на всеки човек. … И такъв именно се е представял той на всички ония, които през време на абсолютната монархия са се борили, страдали и умирали за свободата.
Работата обаче е там, че такова правителство на всички изглежда невъзможно, тъй като личностите, които съставят народа, се различават в мненията и желанията си и никога почти не се случва те да са съгласувани върху един въпрос; така че, ако съществува правителство на всички, то в най-добрия случай представлява само правителството на мнозинството. Демократите – социалисти или не – са напълно съгласни с това. Наистина, те прибавят, че правата на малцинството се зачитат; но тъй като тия права се определят от мнозинството, малцинството в края на краищата има право да прави само онова, което мнозинството иска и позволява. Единствената преграда срещу произвола на мнозинството си остава съпротивата, която малцинството би могло да противопостави. Това обаче означава, че обществената борба продължава – борба, в която една част от членовете на обществото, сиреч мнозинството, има право да налага своята воля, използвайки за своите лични цели силите на всички.
… Правителство означава право да се създават закони и да се налагат на всички чрез сила. Няма правителство без стражари.
… Тогава искаме ли правителство на малцинството?
Разбира се, че не, защото ако е несправедливо и вредно мнозинството да потиска малцинството и да спъва прогреса, още по-несправедливо и по-вредно е малцинството да потиска цялото население или да налага чрез сила собствените си идеи, които дори и да са добри, биха възбудили отврата и опозиция поради самия факт, че се налагат.
… Кое малцинство трябва да командва?
Това е въпрос на брутална сила и интригантска способност, а изгледите за успех не са за най-искрените и най-преданите на общото благо. За да се завладее властта, са необходими качества, които съвсем не са ония, що са необходими за възтържествуване на правдата и доброто в света.
Но нека направим пак отстъпки и да допуснем, че между всички домогващи се до властта, на власт ще дойде тъкмо онова малцинство, на което идеите и проектите са най-добри. Да предположим, че на власт са дошли социалистите и дори, бих казал анархистите, ако противоречието на думите не пречеше да кажем това.
Вече за самото завладяване на властта – легално или нелегално – е трябвало да се изхвърли по пътя голяма част от багажа на идеала и да се ликвидират много морални скрупули. И после, дошли веднъж на власт, трябва да се задържи тая власт, а от тук и необходимостта да се заинтересова за новия ред на нещата и да се привърже към властниците цяла една класа от привилегировани, както и да се премахне чрез всички възможни средства всяка опозиция. Може дори това да е с похвална цел, но то ще има винаги свободоубийствени резултати.
Едно установено вече правителство, което се крепи върху пасивното съгласие на мнозинството, силно по численост и традиция, с чувството, понякога искрено, че има правото, може да остави известни свободи, поне доколкото и докогато привилегированите класи не се чувстват застрашени. Но едно ново правителство, което се крепи само от малцинство – и то често пъти нищожно, – е принудено да бъде тиранично.
Достатъчно е да си спомним какво направиха социалистите и комунистите, когато дойдоха на власт, било като направиха това, изменяйки на своите принципи, било като станаха властници с развети в името на социализма и комунизма знамена.
Не, ние не сме нито за правителство на мнозинството, нито за такова на малцинството: нито за демокрация, нито за диктатура.
Ние сме за общество без стражари.
Ние сме за свободата на всички и за свободния договор, който не ще закъснее да се установи, когато никой не ще принуждава другите и когато всички ще са заинтересовани за добрия вървеж на обществото.
Ние сме за безвластническо общество. •
Ерико Малатеста
Pensiero e Volonta
(Мисъл и воля), април 1926 г.

Източник

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s