ЕТА. 27. Демокрация по испански

Одобрението на новата конституция на всеобщия референдум на 6 декември 1978 г. е финалната точка на така наречения процес по преминаване към демократично управление. След неговите три етапа, – приемане на Закона за реформата, провеждане на избори и конституционен референдум, – в испанската държава официално е установена демокрация. Но при това нито един политически, военен, религиозен или юридически деятел от епохата на франкизма, – незаконен режим, взимащ властта след гражданска война, – не е привлечен на съд заради своите престъпления. Новият режим в самите си основи се уповава на наследници на франкизма, които, сформирайки собствени партии, – Народен алианс и Съюз на демократичния център, – заемат водещи места в правителството. Освен това, наложено е вето на такива „деликатни“ въпроси, като монархия, знаме и концепция на териториалното единство на Испания; вето, което с голяма ревност от всякакви посегателства се пази от полицията и въоръжените сили.

Процесът по установяване на това ново демократично управление се провежда в условията на безпрецедентно от времето на гражданската война разгръщане на държавно насилие. Това насилие, съчетано с разпадането на всички надежди за истинско демократично управление, създава в Страната на баските взривоопасна ситуация, водейки до широкомащабно настъпление, което три баски въоръжени организации започват през втората половина на 1978 г. Убедени, че нито конституционният процес, нито фиктивните опити за започване на диалог, нито официалните репресивни мерки не дават никакъв резултат, централните власти не излизат с нищо по-добро, освен да съживят „мръсната война“ срещу лявонационалистическия лагер.

На 21 декември 1978 г. в Англе (френската част на Страната на баските) умира в резултат на взрив на заложена в колата му бомба Хосе Мигел Беняран Орденяна „Аргала“, един от най-авторитетните ръководители на ЕТА, официален ръководител на нейния политически апарат. „Аргала“ е централен представител на „етарас“ в многобройни срещи с деятели на баските политически организации. Той е и основен делегат на организацията в хода на неуспешните преговори с испанското правителство. Накратко може да се каже, че „Аргала“ е най-влиятелната и уважавана фигура в лявонационалистическото движение на Страната на баските.

Покушението на „Аргала“ не е изолиран факт. На 13 януари 1979 г. на улицата се стреля от неизвестни по Хосе Мануел Пагаоага Галястеги, също един от главните ръководители на организацията. Получавайки много рани, Хосе Мануел оцелява, но остава инвалид за цял живот. На 4 май „Чомин“ Итурбе получава сериозни наранявания в хода на друго покушение. Всичко това показва, че държавата се опитва да обезглави ЕТА.

Паралелно с това, Испания разработва бурна дейност, опитвайки се да ликвидира официалните пътища на „тила“ на баските националисти във Франция. Започвайки от 1979 г. под въздействието на испанските дипломати и във връзка с официално установения в Испания демократичен режим, Франция пристъпва към потискане на политическите бежанци: извършват се нападения, обиски, арести. За първи път шестима политически бежанци за пратени в Испания, въпреки че все още никакво споразумение за екстрадиране не е подписано между двете страни. Засиленият натиск поражда силно възмущение в редиците на лявонационалистическия лагер, което на практика се изразява в изпълнените от „етарас“ няколко акции, насочени срещу икономическите интереси на Франция, като потапянето на френски търговски кораб в пристанището на Пасая.

За ЕТА 1978 г. се вижда доста тежка по отношение на загубите. Шестима бойци на организацията загиват по време на сблъсъци с властите, а още един, – „Аргала“, – е убит в хода на покушение. В резултат на терористичен акт умира жената на друг лидер на „етарас“ Хуанхо Ечабе. В началото на 1979 г. полицията съобщава, че през последните месеци са разоръжени 46 въоръжени команди, при това са арестувани повече от двеста членове на ЕТА. Така проведената амнистия през 1977 г. само временно освобождава испанските затвори от политически затворници: не премахвайки причините на политическото недоволство на баските, правителството през 1978 г. отново пристъпва към запълване на затворите, при това не по-малко активно, както в миналото прави франкизма. В края на 1978 г. броят на баските политически затворници вече превишава сто.

Всички тези задържания не подкопават бойния потенциал на ЕТА. Новата 1979 г. обещава да бъде не по-малко „ярка“, отколкото предишната, защото само в първите два дни от годината „етарас“ успяват да убият командващия армията в Сан Себастиан и капитанът на полицията в Памплона. И за да се засили ефекта, на 3 януари в Мадрид е застрелян генерал Константино Ортин, военен комендант на столицата. Шокираното правителство нарежда да се вкара в Страната на баските допълнителен полицейски контингент с 3 хил. бойци, и в крайна сметка броят на разположените тук служители на репресивните структури достига 11 хил. души.

Въпреки тази многочисленост, моралният дух на агентите се намира на много ниско ниво: опасявайки се от възможни покушения и повсеместното сблъскване с омразата на баското население, служителите крайно рядко напускат своите гарнизони. Ситуацията, когато най-жестоките палачи в Страната на баските спокойно се разхождаха по улиците, тъне в забвение. Сега много полицаи пишат рапорти за прехвърлянето им в други провинции. Много други изпитват психологически проблеми: неврозата сред служителите, които са служили в Страната на баските, е толкова честа, че скоро психиатрите започват да говорят за нов тип душевно разстройство, получил името „Северен синдром“. Недоволството на агентите заради печалното им положение създава постоянна заплаха от метежи в полицейските гарнизони, която още повече се засилва след въстанието в казармите в Басаури през ноември 1978 г., когато няколко десетки служители отказват да се подчинят на заповедите на ръководителите. В същото време, някои тъжно се шегуват по повод своята роля на „пушечно месо“ в неразбираема война, а други изливат натрупаната омраза срещу невинното население.

В това време новият „демократичен“ режим значително укрепва своето положение за провеждане на 1 март на избори за законодателни, а на 3 април за общински органи на властта, които се превръщат в „бойно кръщение“ за „Herri Batasuna“. След дълга историческа дискусия, започнала през 1977 г., по въпроса за това дали да участват леви националисти в „буржоазните“ избори или не, „Herri Batasuna“ прави много оригинален избор, вдъхновен от практиката на ирландската „Шин Фейн“: коалицията решава да участва в изборите, въпреки че не планира да спечели места в органите на държавното управление. ЕТА напълно подкрепя НВ.

Резултати от изборите са доста неочаквани. След като получава на изборите през март 172 хиляди гласа, HB се превръща не само в най-активната група от „националистическата левица“ (въпреки и губеща от десните националисти от НБП, ИСРП и управляваща коалиция), но и в единствената политическа сила, противопоставяща се на легално поле на фалшивата „демокрация“. Априлските избори, на които НВ успява да спечели 231 хиляди гласа, ясно показват за ръста на влияние на „патриотичната левица“, ставайки втора политическа сила в Страната на баските след НБП.

В този момент правителството се насочва към НВ, вярвайки, че „Народното единство“ е де факто политическо крило на ЕТА или тясно е свързано с въоръжената организация. Не успявайки да се домогне до „етарас“, мадридският режим отприщва своята сила срещу легалната партия, много от членовете на която стават обект на нападения в хода на „мръсната война“. Властите се опитват да си уредят сметките с НВ, нееднократно задържайки ръководители и редови активисти по най-несериозни въпроси. Например, на 3 февруари 1979 г. след демонстрация в подкрепа на политически емигранти в Гастейс, е арестувано цялото ръководство на коалицията.

На този фон на подем на НВ, „Военно-политическият блок“ начело с EIA изпитва значителни трудности. Все още провъзгласявайки себе си за „пролетарски авангард“ и използвайки революционна риторика, EIA все повече се интегрира в легалната система. Успехът на НВ провокира в ръководството на партията критични коментари за скорошен крах на този „дребнобуржоазен проект“. Постепенно отдалечавайки се от своите бивши другари по борба от KAS, EIA се дистанцира и като цяло от социалната база на „националистическата левица“, което води до постепенна загуба на подкрепа от населението. Що се отнася до въоръжените действия, то ЕТА (p-m), притежаваща и желание и възможности за осъществяване на мащабни действия, фактически бездейства, спирана от ръководството на EIA, което е с намерението да играе в „голямата политика“. В редиците на „polimilis“ се засилва увереността в това, че те не са нищо повече от панаирни пропагандатори на проект, който все повече и повече се отдалечава от революционната линия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s