Дон Камило – червен еретик

Не дойдох да донеса мир, а меч

(Матей 10:34)

Днес целият католически свят празнува Рождество, а аз си спомних за своите разходки из Каракас, столицата на Венецуела, през август 2005 г., когато бях там по време на Световния фестивал на младежите и студентите. В тези дни боливарианската столица ми напомняше на юрган на мозайка, зашит с парчета материя от най-разнообразни отенъци… Безбройните търговски сергии, пълни с чавистки артикули, модерните дрехи на гостите от всички краища на света, украсените автобуси за делегатите на фестивала… Но особеното, което запомних са графитите, прославящи героите от освободителното движение на Латинска Америка. Тук е Симон Боливар – символ на съпротивата срещу испанския колониализъм. Идолът на левите Ернесто Гевара. Падналият в борбата срещу фашизма чилийски президент Салвадор Алиенде. Живата легенда на съвременността Фидел Кастро. Боливарианският лидер Уго Чавес. Лицата на тези хора са ми добре познати. Но имаше и неизвестни. В един от стенните портрети четката на уличен художник едва доловимо е изобразила свещеник: черен костюм увенчан с бяла лента на врата. Попитах нашия преводач: „Кой е този?“. Венецуелецът ме погледна с мълчалив укор. „Това е отец Камило. Той загина под знамето на Христа за делото на бедните в Колумбия“.

Учен

Камило Торес Рестрепо (1929-1966) е първият от латиноамериканските свещеници, който отхвърля църковната йерархия.

Камило Торес Рестрепо (1929-1966) е първият от латиноамериканските свещеници, който оспорва църковната йерархия.

Камило Торес Рестрепо е първият от латиноамериканските свещеници, който оспорва църковната йерархия. Той се ражда в семейство на успешен лекар и е син на едно от най-аристократичните семейства в Колумбия. По бащина линия е потомък на видния борец за независимост на Колумбия, който е екзекутиран от испанските колонизатори през 1814 г., Камило Торес, както е кръстен и самият той от родителите си. Предците му по майчина линия са големи колумбийски държавници и обществени деятели. На 18 години Камило завършва блестящо средното си образование и влиза в Националния университет в Богота, където се увлича от идеите за социално освобождение. Неговите наставници го убеждават, че решаването на проблема на колумбийското общество може да стане с помощта на социалната доктрина на католическата църква. Под тяхно влияние Торес напуска университета и постъпва в семинарията, която е завършва предсрочно и получава сан свещеник. Кардинал Луке го изпраща в Лувен (Белгия) в йезуитския Център за социални и религиозни изследвания. През 1956 г. 27-годишният Камило Торес в интервю заявява, че Латинска Америка е икономическа колония на САЩ и че „Манифестът на комунистическата партия“ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс носи полза на католическата църква, тъй като я принуждава да се обърне към социалните проблеми. През 1958 г. Торес се връща в Колумбия, където е назначен за капелан в Националния университет в Богота и в същото време му дават позицията на професор в катедрата по социология на икономическия факултет. Той става един от създателите на факултета по социология, професор.

Но Торес не може да си позволи да бъде кабинетен учен. Той създава университетското движение за обществен прогрес (MUNIPROC) и мобилизира студентите да участват в реализирането на социални програми в работническите квартали в столицата. Неговата дисертация „Пролетаризацията на Богота“ се превръща в едно от най-четените социологически изследвания в Латинска Америка.

Под влиянието на сборни дискусии, кубинската революция и увеличаващото се национално-освободително движение в Латинска Америка Торес провъзгласява себе си за християнски революционер. „Аз съм революционер като колумбиец, социолог, християнин и свещеник. Като колумбиец, защото не мога да стоя настрана от народа си. Като социолог, защото благодарение на научния анализ на реалността дойдох до извода, че техническите и ефективни решения не се достигат без революция. Като християнин, защото същността на християнството е любов към ближния, и само по пътя на революция може да се постигне благополучие за болшинството. Като свещеник, защото посвещаването на ближния, изискващо революция, е отличителна черта на братско милосърдие.“

През 1962 г. Торес започва да си сътрудничи с Колумбийския институт за аграрна реформа и влиза в техническия комитет, който подготвя по-справедливо преразпределение на земята. Една година по-късно, на първия Национален конгрес на социолозите, той представя доклад на тема „Насилие и социално-културни промени в селските райони на Колумбия“. Като член на комисията по изучаване на социално-икономическата ситуация в регион Маркеталия, Торес се опитва да попречи на спецоперацията на колумбийската армия по потискане огнищата на селските въстания. На комисията е забранено да посещава региона, а селското движение започва да придобива все по-радикален характер. Впоследствие то ще даде живот на легендарната Народна армия – FARC-EP, която, по някои оценки, досега контролира 30% от територията на Колумбия.

Стенна живопис в Никарагуа. Исус учи хората

Стенна живопис в Никарагуа. Исус учи хората

Камило Торес продължава да публикува блестящи научни изследвания, материали за които му дават най-бедните, чиито интереси той – произлизащ от аристократично семейство – се стреми да защити със слово и дело. Почти един след друг излизат трудовете му „Социалната стратификация поражда две субкултури“, „Социалните последствия от урбанизацията в Богота“, „Социално-икономическото и селскостопанско развитие в източен Лянос“. Дейността на Торес привлича върху него вниманието на властите и поражда притеснение у йерархията на църквата. Нелоялният свещеник е изгонен от работата си в университета, а след това и от длъжността помощник-викарий в една от енориите. Опитите да го „вкарат в правия път“ са напразни.

Политик и проповедник

Камило Торес в партизанския отряд

Камило Торес в партизанския отряд

В средата на 60-те години на XX век Колумбия представлява класически пример за полуприкрита военна диктатура, където зад завесата на гражданската бюрокрация стърчат ушите на ориентирания към САЩ генералитет. На всеки няколко години в страната протичат декоративни избори, на които сиамските близнаци – консервативната и либералната партия – се сменят един друг на кормилото на държавата. Както вярно се шегуват колумбийците, цялото отличие на консерваторите от либералите се заключва във времето на посещение на неделната литургия: първите го правят преди обяд, а вторите – след обяд. В страната бушува гражданска война: упоритото нежелание на аграрната олигархия да върви по пътя на справедливо преразпределение на земята кара негодуващите селски бедни хора да се организират в партизански отряди.

Не задоволяващ се с ролите на пастор и учен, Торес решава да се включи в политическата борба. През 1965 г. от университетската катедра той провъзгласява „Платформата на Обединения фронт на колумбийския народ“ и установява отношения с лидерите на легалната опозиция. Непокорният свещеник говори за необходимостта от консолидация на бедните класи за завоюване на истинска народна власт. Многохилядните манифестации аплодират неговите пламенни речи. По време на тайно посещение в джунглата той влиза в контакт с Армията за национално освобождение на Колумбия (ELN) и говори за общите идеали на Обединения фронт и ELN.

Еволюират и религиозните възгледи на отец Камило. Бидейки още и учен, той търси материална подкрепа за християнската позиция на осъждане на неравенството и бедността. Торес синтезира евангелската проповед за човеколюбие със социалистическото условие за класова борба и революция. Така се появяват първите очертания на уникалния клон на католичеството – теология на освобождението, който впоследствие печели симпатиите на стотици хиляди вярващи.

Торес започва да публикува заявления на Обединения фронт. Най-популярните от тях са две послания, където се опитва да помири традиционни врагове – вярващите и комунистите. В „Послание към християните“ Торес пише: „Необходимо е да се отстрани от властта привилегированото малцинство и тя да се даде на бедното мнозинство. Революция – това е отговорът как да се завземе властта, как да се нахранят бедните, как да се облекат голите и как да се научат невежите. Участието в революцията не е само допустимо, но и задължително за християните. Християните трябва да знаят, че след революцията, ние ще създадем система, която ще се опира на любов към ближния“.

Отмятайки пропагандни обвинения в „работата на безбожниците и агентите на СССР“, Торес призовава за единство на действията с марксистите. Той пише: „Аз не се опитвам да обърна към своята вяра моите другари-комунисти, като ги принуждавам да приемат християнската доктрина и да практикуват църковния култ. Но аз държа, обаче, всички хора да действат по съвест.“ Торес не смята въпроса за религията и атеизма като спънка в сътрудничеството между католици и леви. Той заявява, че тази тема ще стане актуална само „след като работническата класа дойде на власт и благодарение на всички революционери“.

В същото време в Колумбия наближава друга постановка на спектакъла наречен „избори“. Властите, знаейки, че Торес бойкотира този фарс, го предупреждават за възможността да бъде привлечен под отговорност заради „подривна дейност“ и едновременно с това предлагат на отеца да влезе в ролята на лоялен опозиционен парламентарен лидер. Камило отхвърля тази перспектива и пише „Послание към олигархията“. „Като последен вик за помощ, – пише той до колумбийското управление, – казвам, господа олигарси, че хората повече не вярват във вас. Хората не искат да ходят на избори, които вие организирате. Само слепият и гордият няма да разберат, че революцията в Колумбия няма да спре, докато не завоюва власт за народа“.

В Латинска Америка почитат паметта на "червения отец"

В Латинска Америка почитат паметта на „червения отец“

На 7 юли 1965 г. конференцията на колумбийската епископия осъжда разпоредбите от платформата на Торес и другите негови изявления. „Дейността на отец Камило Торес е несъвместима с неговия свещенически сан и самото църковно облекло, което носи той“, – заявява кардинал Конча. Своеобразен отговор на отлъчването от църквата е изявлението на отец Камило на студентски митинг на 15 юли 1965 г.: „Нито стъпка назад! Долу империализма на янките! Да живее революцията! Вън олигархията! Борба за народна власт до смърт!“. На 5 август на митинг в град Баракакиля Камило Торес казва: „Ако любовта към ближния може да се постигне само по пътя на революция, то любовта към ближния трябва да разглежда революцията като една от своите цели, и ако тази революция съвпада с действията, на практика с някои методи и цели на марксистите-ленинисти, то делото ще приключи не в това, че марксистите се превръщат в християни или християните в марксисти, а в обединението на действията им за практическо решаване на проблема. Участието в тези действия трябва да бъде не само позволено за католици-миряни, но и да стане задължително за свещениците“.

В същата реч отец Камило осъжда религиозния фанатизъм и лицемерието. „Не служат на ближния, давайки му стари обувки или трохи от масата, които не са нужни на богатите. Служат на ближния с осъществяването на радикална аграрна реформа, безплатно образование, разумно разпределение на богатствата, равни възможности за всички. Всичко това може да се постигне, само ако се вземе властта, а взимането на властта става само чрез революция“. Свещеникът директно призовава своите братя и сестри по вяра да участват в социалните битки: „Борбата ще бъде дълга, да започнем сега“.

Партизанин

Подкрепата на народа убеждава отец Камило в правилността на избрания от него път и той създава движението „Единен фронт на колумбийския народ“, в редиците на който се обединяват всички прогресивни сили. Движението бързо набира сила. Неговият печатен орган се издава в 50-хиляден тираж и се разпродава мигновено. През ноември 1965 г. до Торес пристига информация, че властта иска да смачка „Единния фронт“, а самият него да убие. Тогава той скъсва с легалната политика и се отправя в планините, където се присъединява към партизаните от ELN. В писмо до ръководството на армията той иска да бъде считан за обикновен войник и казва, че не иска лидерство. През януари 1966 г., намирайки се в планината, Торес пише „Послание към вярващите“, в което призовава за сваляне на несправедливия социален ред в Колумбия: „Когато властта действа срещу народа, тя е незаконна и се явява тирания. Християните могат и трябва да се борят срещу тиранията“. Той се обръща и с „Призив към народа на Колумбия“. Предлага всички трудещи се да вземат оръжието и да не го оставят, докато властта не попадне в ръцете на народа. „Нито крачка назад! Свобода или смърт!“ – така завършва този призив.

Съобщение за смъртта на Камило Торес. Отецът умира в първия си бой срещу командосите

Съобщение за смъртта на Камило Торес. Отецът умира в първия си бой срещу командосите

Намирайки се сред селяните, Торес е ангажиран с оказването на медицинска помощ, учи децата, работи над преводите на текстове на Маркс, Ленин, Мао Дзъдун. Иска да му бъде дадена пушка и да влезе в битка. Отказват му. Той моли отново и отново. Най-накрая му разрешават да се присъедини към отряд, който трябва да организира засада и да вземе от врага оръжие. Първият бой става за Торес фатален. Изстрелян от карабина М-1 куршум на врага го застига. Човекът, който предизвиква толкова много омраза у гражданската и църковната власт, загива. Тялото му не се дава на майка му и тя не може да погребе сина си. Интересите, за които се бори през всичките тези години, правят неговото име безсмъртно.

***

Една от най-известните фрази, произнесена от Камило Торес, твърди: „Ако Исус беше жив днес, то той щеше да бъде партизанин“. Трудно е да се каже вярвал ли е преди смъртта си отец Камило в Христа като в Бог или вижда в него обикновен дърводелец от Назарет – защитник на угнетените, поставящ живота си на олтара на тяхното бъдещо щастие. Друго е важното. Ставайки борец за делото на народа, свещеникът Торес със свои пример успява да докаже, вярата без дела е мъртва. Авторът на тази статия – убеден атеист и материалист – прекланя глава пред християнския пастор и революционер Камило Торес Рестрепо.

Кирил Василев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s