ЕТА. 26. Конституция

В първите дни на 1978 г. започва историческият процес по взаимни преговори между различните сили на „националистическата левица“, които се увенчават със създаването на 27 април 1978 г. на „Народно единство“ (Herri Batasuna); коалиция, обединяваща марксистката „Социалистическа баска партия“ (Euskal Sozialista Biltzarrea), HASI, LAIA и „Националистическо баско действие“. Към съюза се присъединява и по-голямата част от Групите на баските алкалади.

HB е създадена най-вече за изборна борба и провеждане на масови мобилизации. През следващите месеци съюзът изгражда собствена структура, отделна от структурите на партиите, превръщайки се в най-широката политическа група в цялата история на „патриотичната левица“ , обединявайки около 200 хил. души във всичките четири провинции на Страната на баските.

Що се отнася до бойната дейност, то годината започва с възобновяване на кампанията на борба срещу атомният реактор в Лемонис: на 28 февруари ЕТА осъществява експлозии в дванадесет офиси на управляващата енергийна компания „Iberduero“ в цялата страна. „Етарас“ не спират дотук, а нападат самите работни места. На 17 март, след нееднократни призиви и изрични предупреждения на средствата за масова  информация, бойци на ЕТА залагат на територията на енергоблока мощна бомба, която причинява смъртта на двама работници и ранява четиринадесет. Кампанията срещу реактора включва дузина акции, осъществени в първите месеци на есента, сред които експлозии, обстрели и преки нападения срещу охраната на предприятието.

Военният апарат на ЕТА (p-m) също започва да действа редовно в началото на май, когато „polimilis“ похищават дребен бизнесмен в Мунихия, който влиза в трудов конфликт със своите работници. Бизнесменът е пуснат след няколко часа, въпреки че за назидание „етарас“ го прострелват в крака. „Автономните команди“ също се пробуждат в тези дни, като изпълняват няколко акции, свързани със социални конфликти.

В същото време, благодарение на увеличаващите се нападения срещу представители на репресивните органи, служителите на полицията и Гражданската гвардия започват да губят своя бивш боен дух, с който са известни по времето на франкизма. Резултатът от тази катастрофална деморализация е, че на баските улици по-често репресивните функции на полицията се заемат от „неконтролируеми елементи“ – ултрадесни и наемници.

В първите месеци на 1978 г. зачестяват атаките на неофашисти, които получават непосредствена материална помощ от държавните структури и секретните служби, използващи главорезите в своите опити да ограничат влиянието на „националистическата левица“ и най-вече на ЕТА.

Постепенно тези атаки, първоначално представляващи нападения с използването на бухалки и хладни оръжия, се превръщат в актове на масов терор, в които обикновено прерастват траурните служби за убитите служители на реда или на неофашистките групи. Организираните групи от десетки бойци атакуват представителства на леви партии или просто народни митинги и събрания, използвайки вериги, арматура и ножове. Скоро в ръцете на тези „народни дружини“ се появяват и огнестрелни оръжия, – пистолети и автомати, – които от време на време влизат в действие.

В края на есента ситуацията в Страната на баските се нажежава, предстоейки голямо експлодиране. И експлодирането се случва. На 10 май стотици „неконтролируеми елементи“ напълват историческия център на Памплона. В допълнение към „традиционните“ бухалки, в ръцете им блестят пистолети, но въпреки това те се ползват с пълната благосклонност на полицията. Нападенията, осъществени от тези „защитници на отечеството“, срещу младежките групи, носят крайно жесток характер. Скоро от младите баски националисти се формира спонтанно колектив за самозащита, който започва да дава отпор на хулиганите. Един от лидерите им е прободен с нож и умира след няколко дни. Неговата личност прекрасно се характеризира със социалния състав на тези банди: убитият е лейтенанта от Гражданската гвардия Хуан Есебери. В отговор на това репресивните органи отприщват в Страната на баските униформен терор. На 15 март в Герника по време на престрелка с отряд на Гражданската гвардия загиват двама „етарас“. През юни двама, които нямат нищо общо с ЕТА, са убити на полицейски контролно-пропусквателни пунктове в Апатамонастерио и Сестао. „Етарас“ отговорят като засилват въоръжения натиск върху представители на правоохранителните органи. Изглежда, че са се върнали миналите дни на франкисткия терористичен режим.

През юли ситуацията продължава да се влошава: на 8 юли, по време на разпръскване на демонстрация с искания за амнистии на площад Корида в Билбао, полицията използва невиждана досега жестокост. Сблъсъците с агентите се разпростират на съседните улици, където полицията започва да използва огнестрелно оръжие. В резултат на стрелбите е убит активистът на „Революционна комунистическа лига“ Херман Родригес. Събитията водят до началото на петдневна улична конфронтация между „патриотичната левица“ и полицията, съпроводено от всеобща стачка.

На 11 юли в Сан Себастиан полицията убива още един демонстрант, Хосеба Барандиаран. На 12 юли стачка обхваща цялата Страна на баските. В същото време, полицията засилва репресиите: ранените, – в това число и от огнестрелно оръжие, – са доста. С особена наглост се отличава полицията в Ренетерия: градът е превзет и улиците са блокирани, служителите започват да бият по витрините на магазините и да грабят, като са записани от няколко фотокореспонденти, случайно хванали агентите в действие.

На 27 юли правителството приема нов антитерористичен закон, който дава на полицията значителни права в борбата срещу „подривните елементи“.

По време на горещия сезон ЕТА взима решение да активира нов фронт на борба, подготовката за който започва няколко месеца преди това. На 21 юли в Мадрид команда „етарас“ застрелва с автомат генерал Хуан Мануел Санчес-Рамос Искиердо и неговия адютант, подполковник Хуан Антонио Перес Родригес. Това е първата акция на организацията, насочена пряко срещу въоръжените сили на Испания, защото Кареро Бланко, – адмирал от ВМС, – е убит по-скоро заради своята политическа дейност. След нападението в специално съобщение ЕТА обвинява военната върхушка в ескалирането на политическото насилие в Страната на баските и осъществените преднамерени наказателни операции в духа на нацистките „зондеркоманди“ (въоръжената полиция и Гражданската гвардия се подчиняват на военното командване) срещу най-активните баски организации и лица, влизащи в тях. Едновременно с това, ЕТА предупреждава, че в случай на продължаване на подобна тактика, армейското командване ще бъде подложени на нови нападения.

В действителност, постоянната грижа на военните за правителствените структури в много отношения основателно дава право да се говори, че новото „демократично“ правителство не е нищо повече от реформирана военна диктатура.

Останалата част от лятото в Страната на баските протича в лоша атмосфера – насилието е твърдо установено в баското общество, въпреки че инциденти със загинали не се наблюдават. На 21 юли проектът за нова конституция получава одобрението на Кортеса. Остава само да се завърши процеса със съвместното одобрение на Конгреса и Сената, което се получава на 31 октомври. Крайната точка за приемане на новата конституция е нейното одобрение в хода на общонароден референдум, провеждането на който е насочено за декември.

Междувременно, наскоро се активизира бойната структура на ЕТА (p-m). В същото време докато генералният секретар на EIA Онайндиа и неговия заместник Бандрес се показват като дружелюбни лица и уверяват държавата в своята лоялност, техните бойни другари готвят нови нападения срещу правителството. На 28 август „polimilis“ в Ируня убиват инспектор от Информационната служба на полицията. Ниските структури на „военно-политическия блок“ също засилват своите парамилитаристки действия в контекста на протестната кампания срещу новата конституция.

В същото време, Националистическата баска партия, получила няколко места в парламента и никак не използваща своите възможности да се бори срещу конституцията, чувства, че земята под краката й се клати. Осъзнавайки, че основен конкурент е KAS, „Herri Batasuna“ и стоящата зад тях ЕТА, вълнуваща публиката със своите антиконституционални речи, НБП започва собствена „борба срещу тероризма“, като се подразбира, че тази борба е против ЕТА. На 11 октомври партийното ръководство заявява, че на 28 октомври е планиран марш срещу тероризма. Решението провокира буря от негодувания в лагера на „националистическата левица“, но то получава одобрение от испанските политици, които, от изявленията на представители на ИСРП, КПИ и най-вече на правителствения Съюз на демократичния център, заявяват своята подкрепа и готовност да участват в мероприятието.

Оставащото до марша време е посветено на обмен между НБП и ЕТА на серия от съобщения с аргументи за и против въоръжената борба. „Herri Batasuna“, възнамерявайки да наруши шествието, за 28 октомври планира собствена манифестация, първата й в историята. В деня на шествието огромна тълпа изразява своето неприемане на тероризма на ЕТА, пускайки в небето гълъби, заради което мероприятието получава названието „манифестацията на гълъбите“. В същото време на показно миролюбие и пацифизъм, в стария град на Билбао полицията брутално разпръсква хората, откликнали на призива на НВ.

Разколът на националистите получава своето развитие в позициите, приети преди неизбежното приемане на новата конституция. НБП не веднъж казва, че не може да одобри антибаската конституция, но заедно с това партията не може да призовава и да каже „не“ на референдума, защото в случай на отказ от по-голямата част от Страната на баските може да навлезе в криза заради делегитимация на режима, което може да приключи с неконтролируеми последствия. Затова НБП взима решението да се въздържи от участие в декемврийския референдум.

Левите националисти, авангард на които са HB и коалиция „Euskadiko Eskerra“ (в която решаваща роля играят деятелите на EIA), разгръщат широка антиконституционна кампания. Разпространената в стотици хиляди екземпляри брошура, подготвена от KAS, обяснява защо не трябва да се гласува за конституция, която отхвърля съществуването на баската нация. ЕТА, от своя страна, изкарва свои доводи за отхвърляне на конституцията, която провъзгласява монархическа форма на държава, капиталистически път на развитие, липса на свободно мнение и изразяване, разделение на Страната на баските на Навара и „провинциите с баско мнозинство“, фактически запазваща франкизма без Франко.

В течение на кампанията против конституцията както ЕТА, така и ЕТА (p-m) провеждат мероприятия за преструктуриране, което им позволява да увеличат ефективността на апарата си и да получат финансови и материални ресурси, необходими за новия етап на противопоставяне срещу държавата.

„Polimilis“, по-специално, разширяват своите международни връзки, което позволява някои от бойците да преминат през специални курсове на военно обучение в такива страни като Алжир и Южен Йемен. В средата на 1978 г. ЕТА (p-m) разполага с 23 оперативни команди, някои от които осъществяват съвместни действия в рамките на колони: обединения на две-три команди, запазващи пълна техническа независимост. Тази подвижна структура може да бъде мобилизирана във всеки подходящ момент, както в случая с несполучливото нападение срещу представителството на военното правителство в Сан Себастиан на 19 юни 1978 г., в което взимат участие повече от 30 бойци и която по-скоро напомня за обикновена военна операция. В края на лятото ЕТА (p-m) се отказва от разделението на структурата на колони, за да направи апарата по-неуязвим за репресии.

Структурата на ЕТА се засилва още повече. Благодарение на обединението с „Bereziak“ „етарас“ достигат невиждана досега бойна мощ: само редовните бойци наброяват до двеста, а към тях трябва да прибавим и стотиците и стотици членове на командите за поддръжка, логистика, информация и пропаганда.

Практически веднага след обединението започва изграждането на структура, разделена на команди, бойци, които трябва не само да владеят военна, но и политическа наука. Най-малко два военно-политически курса правят „етарас“ през 1977 г., с обща численост повече от 80 човека: овладяване основите на марксистката доктрина, както и обучение за използване на оръжие от различен тип, – като се започне от пистолет и се приключи с гранатомет. Сформираните команди получават спортни чанти, съдържащи всичко необходимо за по-нататъшните оперативни действия: пистолети „Firebird“, автомати „Stein“, боеприпаси, амуниции…

Трудно е да си представим, но до средата на 1978 г. ЕТА разполага с повече от четиристотин бойци, събрани в десетки оперативни команди и команди за поддръжка. Заедно с бойците на „polimilis“ и деятелите на „Автономни антикапиталистически команди“ левите националисти представляват истинска армия, която през втората половина на 1978 г. преминава в решително настъпление срещу режима. Само атаките на ЕТА водят до смърт повече от четиридесет души. От момента на преминаване на „етарас“ към въоръжена борба смъртният баланс не е в полза на революционерите: за всеки убит представител на режима се случват по две-три, или дори повече, убийства на представители на антиправителствения лагер. Но през 1977 г. този баланс се уравновесява, а през следващата година постепенно се измества в обратна посока.

В този период особено страдат ултрадесните и „доброволните помощници“ на полицията, които по време на франкизма са многобройни във всеки баски град. Сега тези хора основно с неофашистки възгледи са подложени на преследвания: зачестяват индивидуалните нападения, извършени с далеч по-голяма бруталност, отколкото преди. Дузина ултрадесни и полицейски шпиони се прощават с живота си в есенно-зимните месеци на 1978 г., а десетки губят здравето си. На 16 ноември 1978 г. ЕТА отново се появява в Мадрид, убивайки тук бившият председател на главния франкистки Трибунал на обществения ред Хосе Франсиско Матеу Кановеса. В същия този момент дейност развива и ЕТА (p-m), въпреки че нейните акции са по-малко кървави и по-изящни, защото „polimilis“ се концентрират директно върху актовете на „въоръжена пропаганда“, имащи педагогически характер. Сред операциите на „военно-политическия блок“ има много въоръжени демонстрации и нахлувания на обществени места (театри, кина, спортни събития) за прочитане на своите съобщения, а също и кражби на самолети за разпространение над градовете на Страната на баските листовки с антиконституционни призиви.

На 6 декември се провежда референдума по въпроса за одобрение на новата конституция. Правителствените сили развиват мощна пропагандна кампания, като се стремят да постигнат положителен отговор от страна на народа. Властите като цяло остават доволни от резултатите на референдума и само ситуацията в Страната на баските разваля цялостната картина. Въпреки огромните усилия на правителствените медии, а също и активността на компартията и ИСРП, благодарение на въздържаната позиция на НБП и протестите на левите националисти, само 35% от баското население казва „да“ на новата конституция. Повече от половината, – 51%, – се въздържат. 10% казват твърдо „не“ и 5% са недействителните бюлетини. Въпреки това, режимът, получил одобрението на 59% от населението на Испания, много равнодушно се отнася към ситуацията в Страната на баските. Такава оскъдна подкрепа говори само за липсата на легитимност и доверие в „демократичното“ правителство. Резултатите от референдума се приемат много добре от левите националисти, които нанасят последния, смъртоносен удар на лагера на „умерените“, които все още таят надежда, че посредством реформите в страната ще се установи истинско демократично управление, защитаващо правата на всички граждани.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s