Имиграция или Революция

a_life_for_anarchy_by_fotizontasТрябва ли България да приема мигранти и бежанци от Близкия Изток и Африка? Това е въпрос, който за пореден път противопостави обществото. Позицията на анархистите остава неуточнена… Някои от тях смятат, че този въпрос „не стои пред нас“ и аргументът за това се състои във факта, че заемането на позиция при положение, че държавните институции са лишили обществото от всякаква субектност (т.е. от възможност за влияние върху взимането на подобни решения и носенето на отговорност за тях) е не само безпредметно, но и носи риска от това да изглежда като апел към държавата, респективно като легитимиране на нейната роля в социума. Подобна позиция следва да бъде определена като абсурдна по следните причини:

– Анархистите са част от обществото и имат правото (някои биха казали дори и моралното задължение) да са съпричастни към въпроси свързани с неговото функциониране и оцеляване, а както ще видим по-долу, този въпрос е от фундаментално екзистенциално значение за българите.

– Отказът на анархистите да заемат позиция по ключови за обществото въпроси, неизбежно ще ги делигитимира в очите на много хора и ще ги лиши от възможности за въздействие върху различни социални групи и процеси.

Аргументът изложен по-горе, който гласи, че всякаква социално значима позиция е безпредметна в условия на държавност може да бъде приложен към всеки проблем, който касае хората – здравеопазване, образование и т.н. Това е не само контрапродуктивно (вж. точка 2), но и неморално. Анархистите нямат право да се поставят вън (или дори над) проблемите на хората, напротив, те би трябвало да са дълбоко ангажирани с тях, да водят класова борба на всички възможни фронтове, чрез което да създават жизнена връзка с големи групи хора, която връзка да бъде инструментална в една социална революция. В Испания CNT са активна организация, която има отношение към всякакви социални проблеми и авторитетът, който си е извоювала чрез активната си дейност и позиции е ключов по време на Испанската Революция 1936-1939г. Позиция различна от тази е елитарна и вредна за целите, които анархистите си поставят.

Заемането на определена позиция по важен за обществото въпрос по никакъв начин не предполага колаборация с държавните институции. Напротив, позицията може да бъде аргументирана и защитавана в противовес на същите. Всъщност всяка принципна позиция, която е в интерес на обществото в крайна сметка се оказва вредна за държавата и нейните институции не закъсняват да го демонстрират чрез различни репресивни действия. В този смисъл, няма защо да се боим от това, че заемайки определена позиция, без да искаме можем да легитимираме властта – всяка позиция, която е в интерес на обществото и която бива поддържана консистентно и принципно рано или късно ще доведе до конфликт с властовите институции и техните лакеи и това неизбежно ще стане очевидно за обществото.

След като аргументирахме необходимостта от заемането на позиция по този въпрос, следва да се спрем на същността – каква позиция е редно да заемем от анархистка гледна точка. Както повечето подобни въпроси и този може да бъде разгледан от повече от един ъгъл. Ще се спрем на две различни гледни точки, които характеризират основните аспекти на настоящата ситуация.

Въпросът очевидно има силно изразен морален аспект и именно той е този, върху който често се акцентира от различни НПО-та, либерални „интелектуалци“ (вж. напр. позицията на пишман професора Ивайло Дичев) и държавни институции. Ние също следва да признаем този аспект на въпроса ако и да сме длъжни да подходим към него от по-различна гледна точка. Първо, от чисто хуманни съображения изглежда сме длъжни да помогнем на хора в нужда – хора, които бягат от въоръжени конфликти и/или от бедност и мизерия, която е фрустрирала и най-елементарните им човешки потребности. Това дори не е идеологически аргумент, а елементарна проява на човещина, която дължим колкото на нуждаещите се, толкова и на себе си и която не можем с лека ръка да пренебрегнем, особено ако претендираме да се борим в името на една изначално хуманистична идеология, каквато е стремежът към безкласово общество. Второ, трябва да признаем, че ние като общество, носим частица от отговорността за събитията в Сирия, Либия и Ирак, събития, които доведоха до емигрантската вълна. България членува във военно-престъпната организация НАТО и гласува по съответния начин в съвета за сигурност на ООН (т.е. легитимирайки престъпните военни интервенции в Близкия Изток, които доведоха до смяната на военнно-диктаторските режими с ислямистки терор), България беше част от „Коалицията на желаещите“, която подкрепяше агресията на САЩ спрямо Ирак, България изпраща военни контингенти в тези „горещи точки“, България произвежда и продава оръжие (под контрола на САЩ) на различни терористични групи от Сирия, а вероятно и не само на тях. За всички тези престъпни действия на управляващата у нас клиентела на САЩ, ние носим отговорност като общество, защото сме ги допуснали, не сме ги спрели, не сме протестирали, а и нека си го кажем честно, дори сме се надявали на парченце от трохите, които големият брат може би ще ни подхвърли не от благодарност, а за да си гарантира и бъдещ слугинаж. Нашата лична отговорност за събитията в Близкия Изток не може да бъде пренебрегната и тя е основният аспект на моралната страна на ситуацията, който ни задължава да не обръщаме гръб на емигрантите и бежанците днес, аспект, който удобно се пропуска от либералстващите грантаджии и престъпните властници, но това не го прави по-малко реален…

Вторият основен аспект на ситуацията е свързан с определени утилитарни съображения. Нека кажем предварително няколко неща, които характеризират ситуацията в България към момента. Простата истина, която всеки следва да признае на база съществуващите данни е, че българското общество мислено като социо-лингвистична даденост изчезва. Докладите за демографските тенденции и имиграционни процеси в България го показват повече от недвусмислено. Основни в това отношение са докладите на Световната банка и ЦРУ, които на базата на екстраполациите на съществуващите тенденции предсказват, че българите ще са малцинство в България към 2050г, и че около 2100-2150г, българският етнос практически ще е изчезнал като значима група.

Нямаме абсолютно никакви основания да се съмняваме нито в данните, нито в заключенията на тяхна база. Можем само да добавим, че към момента българите съществуват като биомаса – група хора, които нямат общ проект за съвместно съществуване и респективно не формират общество, социалната кохезия е разрушена, социални групи не съществуват (вкл. профсъюзи) и накратко имаме просто сбор от хора, които дълбоко (а често и въобще не толкова дълбоко) в себе си основното, което искат от живота е да са някъде другаде. На този фон не е учудващо, че наблюдаваме отрицателна селекция в следствие на масовата емиграция на българи към Западна Европа и САЩ, при която човешкият ресурс на обществото ни е с намаляващ потенциал.

Много е трудно да се надцени значимостта на казаното, затова нека сме пределно ясни – България като културна, социална и езикова даденост изчезва! И нещо повече – България е уникална страна в това отношение. В момента в света няма общество, което да се топи с темпове сравними с нашите (с изключение на едни потъващи острови, от които населението се евакуира) и няма етнос, който да е с по-кратка предсказана продължителност на съществуване. България, скъпи читатели, в това отношение е абсолютно уникална – ниската раждаемост (средно 1.1 деца на българско семейство, при необходими 2.2 деца, за да се поддържа константно населението на един етнос; българската културно-езикова общност е с една от най-ниските раждаемости в света!) и високата емиграция в комбинация с изначално не особено многобройната популация на българите, ни превръщат в най-бързо изчезващата общност на планетата.

Причините за този феномен са обект на отделен анализ, но фактът си остава, а той е, че от определена гледна точка, ние сме в по-тежко положение от общностите на бежанците/мигрантите, които вървят на запад. Либия, Ирак, Сирия, Тунис, Алжир, Мароко и т.н, не изчезват с такива темпове, всъщност повечето от тези държави имат положителен прираст въпреки всички трагедии, които се случват по техните земи в последните 50-тина години (за които западният империализъм има огромен принос).

Анархисткият анализ неизбежно следва да бъде съобразен с гореописаните специфики на българската общност, с факта, че същата изчезва с безпрецедентни за световната история темпове и с всички съпътстващи и пораждащи тази ситуация аспекти. Отново, без да задълбаваме във всички причини и следствия от този факт (които биха отнели вероятно цяла монография, а не кратичкото становище по определен наболял въпрос, което искаме да изложим тук), следва да кажем, че анализът от анархистка позиция, неизбежно стига до заключението, че Социалната Революция в конкретната за България ситуация не е въпрос просто на стремеж към развитие, на опит за създаването на едно ново и по-справедливо общество, нито е просто морален императив, който не можем да пренебрегнем в името на „унизените и оскърбените“. Не! Макар идеята за Социална Революция да включва всички тези аспекти, в нашата конкретна ситуация тя има и допълнително измерение, което отсъства за нашите другари от други културни общности и то е, че революцията в български условия е единственият изход, който предлага някакъв шанс за оцеляване на тази общност. Социалната Революция с други думи е акт, който за България има екзистенциален смисъл, т.е. е въпрос на оцеляване (респективно на изчезване) на нашата социално-културно-лингвистична общност. Революцията за нас е въпрос на спасение или изчезване, въпрос с епично-библейски измерения. За нас въпросът не опира да съзидание на по-справедливо (или на по каквото и да е!) общество, а до оцеляване, до запазване на последните останали фрагменти от българската културна и езикова идентичност. Дали тази цел въобще си струва усилието е въпрос, който има своето място, но и той не е обект на нашия днешен анализ. Нека кажем само, че културното и езиково разнообразие по принцип е положително явление и че в този смисъл изчезването на българите не е желателно и нека добавим, че каквато и да е революция (световна или локална) е трудно да бъде осъществена извън контекста на хомогенни локални общности, които са осъзнали потребността си от самоопределение и справедливост.

Революция се прави от хора, които искат да отстоят и развият културната си идентичност вън от посегателствата на държавата и капитала, а не от аморфна биомаса, в рамките на която атомизирани индивиди се стремят към личен просперитет в рамките на една йерархично структурирана властово-класова система! „Обичам родината, мразя държавата“ е начинът горното да се каже максимално кратко и ясно… В този смисъл ще приемем, че българските анархисти са заинтересовани от оцеляването на българската културна и езикова идентичност и застъпват позицията, че единствено Социалната Революция има потенциала да възпре процесите на разпад, които се наблюдават в момента. В този смисъл, различни злободневни социални въпроси следва да бъдат интерпретирани и от тази гледна точка – доколко една или друга позиция по тях улеснява или възпрепятства настъпването на социална революция от анархистки тип и респективно увеличава надеждата или заплахата за съществуването на българската културно-езикова идентичност. Това е една от основните (ако не и основната) отправна точка, от която трябва да се ръководим, когато заемаме позиция по различните социални въпроси, които стоят пред обществото ни в момента!

Е, в такъв случай, приемането на емигранти от Близкия Изток и Африка улеснява или възпрепятства настъпването на жизнено необходимата социална революция, за която говорим? Смятам, че отговорът е очевиден, както на база собствения ни исторически опит, така и на база опитът на съседни и не толкова съседни нам държави, които се характеризират с наличието на кохезивни малцинства от близко-източен тип със съответните културни особености и религия. Опитът практически на всички общности да интегрират подобни малцинства към момента в една или друга степен се увенчават с провал. Съжалявам ако обиждам нечии либерални илюзии, но фактите са красноречиви – от Бел Вил в Париж, през пакистанските анклави във Великобритания (чиито членове за последните 5 години са изнасилили над 200 жени, нито една от които пакистанка и над 95% от които етнически англичанки), през безкрайните етнически конфликти и зверства в Ливан, през разпада на бивша Югославия, през атентатите в Лондон, Мадрид и Париж (на два пъти!), през сексуалните посегателства в Кьолн, та ако щете и до родното ДПС, изглежда, че представители на християнската и на мюсюлманската култура полагат систематични усилия да докажат как тези две групи не могат да съжителстват в мир и хармония. Нека разгледаме ситуацията в държавите от западна Европа. Налице са следните тенденции – мигрантите като цяло биват гетоизирани, образуват хомогенни общности, които нямат досег до основното население, подбиват се цените на труда (затова и капиталът винаги е бил убеден защитник на приема на емигранти), което на свой ред тласка профсъюзите в консервативна посока (а това е очевидно пагубно за всяка кауза посветена на безкласово общество), противопоставя обществото, при което хората започват да мислят за себе си в етнически, нежели в класови категории, на фона на което популярност набират националистически партии и движения, които под маската на онова, което наричат патриотизъм, засилват влиянието на властническите институции (вж. партиите на Люпен във Франция, на Фараж във Великобритания, Златна Зора в Гърция и прочее, при това дори не споменаваме за по-екстремните образувания, които преследват откровено фашистки цели).

При това тези процеси се задълбочават при последващите поколения емигранти. Ако първите заселници просто търсят работа и често искрено се стремят да се впишат в приелите ги общества, то за техните наследници процесите на маргинализация и религиозна радикализация постепенно набират скорост. Така сред атентаторите в Лондон и отчасти в Париж се оказаха родени на съответната територия граждани на тези държави. По същия начин именно наследниците на първите емигранти се борят активно за основаването на религиозни училища, в които се проповядва уахабитски и салафитски ислям и тези училища благоденстват и се увеличават поне в Англия под маската на абсурдно-фалшивия мултикултурализъм и политическа коректност, които практически са парализирали това общество. Тук не казваме, че всички мюсюлмани не се интегрират или че масово се занимават с религиозен фундаментализъм и тероризъм, естествено, че не. Хора има всякакви, разбира се, но факт е, че тези процеси на гетоизация, радикализиране и етнически антагонизъм са значим аспект от живота в тези държави и не могат да бъдат пренебрегнати. Дали причините за тези факти са самодоволната и расистка буржоазност на западняците или изостаналата и агресивна култура на мюсюлманите е въпрос, който едва ли ще разрешим днес (най-вероятно отговорът е прост и гласи „и двете“). И за съжаление въпреки хилядите (може би милиони) безспорни изключения, истината е, че именно процесите на етническо енкапсулиране, маргинализация и радикализация (сред мюсюлманите) и нарастване на консерватизма и фашизоидните тенденции (сред западняците) са тези, които характеризират централната тенденция на съвместното съществуване на тези две култури и това съждение е валидно практически за всяка западна държава.

Можем да изброим стотици примери на конфликти между културни мюсюлмани и културни християни, но колко примери можем да дадем за ситуации, в които двете общности са игнорирали различията си в името на обща класова борба? Имаме ли основания да смятаме, че в България ситуацията ще е различна? Нима се разбираме с циганите, нима сме ги интегрирали и образовали? Нима ДПС и Атака не съществуват? Не, нямаме никакви основания да смятаме, че у нас процесите ще протекат по различен начин. Всъщност вероятно при нас ще е по-зле, защото в момента българското общество разполага с много по-малък ресурс да интегрира една чужда нему култура в сравнение със западните държави… На този фон трябва (с болка!) да признаем, че от гледна точка на оцеляването на българската култура и необходимото за него условие – социалната революция, следва да сме против приемането на мигранти от Близкия Изток, които се характеризират с оформени от исляма културни особености. Не че тези хора са се засилили да живеят в нашето, умиращо общество, напротив, стремят се да го напуснат колкото се може по-бързо в посока Германия (и с право!), но фактът е, че ЕС има изисквания към всички свои членки за приемане на „бежанци“ на квотен принцип и диалогът относно това споразумение се води в българското общество.

Именно на този диалог беше посветен и този текст. Всеки човек трябва сам да прецени дали иска при формирането на своята позиция, избира да се води от моралния аргумент (изложен в началото) или от утилитарния, който изложихме току-що. Моето лично мнение е, че българското общество е изправено пред екзистенциален житейски избор – изчезване или социална революция и в момента просто не можем да си позволим да затънем допълнително в безкрайните етнически конфликти, характерни за Балканите не от вчера, при което да се отдалечим от социалната революция губейки и последната си надежда за екстензия на българската култура във времето.

Напротив, време е да помислим за трагедията на българската работническа класа, за страданието на пенсионерите и лишените от здравни грижи и адекватно образование деца. България лесно ще стане Турция и/или Сирия, процесите вървят в тази посока не от вчера, но Турция и Сирия няма да станат България и това не съм сигурен, че е целесъобразно, нещо повече, дълбоко съм убеден и че не е морално. В Еклесиаста е казано „Има време за пазене, и време за хвърляне“. Днес не е време за пазене, оцеляване, време е за революция, а не за емиграция.

Светослав

Източник

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s