Антифашизмът – най-лошият продукт на фашизма

Втора статия от сборника „Фашизъм/Антифашизъм“ на левия комунист Жил Дов. Фашизмът днес е само дума, в която всеки влага каквото си иска съдържание, за да опорочи своите съперници. „Фашистки методи“ се виждат от последователите на различни политически течения навсякъде, особено ако нямат сила да отговорят адекватно на своите противници. Изпълнил ли е своята задача фашизма? Може ли да се върне? Могат ли „демокрацията“ и „властта на ‘работническите’ партии“ да изменят ситуацията?

Антифашизмът – най-лошият продукт на фашизма

От времето на фашизма в периода между двете световни войни, терминът „фашизъм“ е останал на мода. Коя политическа група не е обвинявала своите противници в използването на „фашистки методи“? Левите не престават да говорят срещу възраждащия се фашизъм, докато десните повтарят по тях, че КПФ е „фашистка партия“. Поради това, че се обозначава с нея всичко, думата е загубила своето значение, тъй като международното либерално мнение започва да описва всяка силна държава като „фашистка“. Така се възраждат илюзии за фашистите от тридесетте години, които се приписват на съвременната реалност. Франко е наричан фашист също като неговите учители, Хитлер и Мусолини, но никога не е съществувал фашистки Интернационал.

Ако днес доминиращата идеология нарича гръцките полковници и чилийските генерали фашисти, те, въпреки всичко, представляват просто варианти на капиталистическа ДЪРЖАВА. Да се хвърли върху държавата фашистки етикет е равнозначно да се денонсира партията, която оглавява тази държава. По този начин е налице отклонение от критиката срещу държавата към разобличаване на тези, които я оглавяват. Левите се стремят да реализират своя екстремизъм със своите възгласи за фашизъм, докато в същото време игнорират критиката срещу държавата. Практически те предлагат друга форма на държава (демократична или народна) вместо съществуващата.

Терминът „фашизъм“ има дори по-малък смисъл в развитите капиталистически страни, където комунистическите и социалистическите партии ще играят централна роля във всяка бъдеща „фашистка“ държава, издигната срещу революционното движение. В този случай е много по-правилно да се говори за една обикновена държава и фашизмът да се остави настрана. Фашизмът триумфира, защото неговите принципи бяха социализирани: обединение на капитала с ефективна държава. Но в наше време фашизмът е изчезнал като такъв, в качеството си на политическо движение и форма на държава. Въпреки някои сходства, партиите, считащи се за фашистки от 1945 г. (във Франция, например, RPF, пужадизма, до известна степен RPR) не се стремят да завземат безсилната държава отвън4.

Да се настоява за връщане на заплахата от фашизма означава да се игнорира факта, че фашизмът слабо подходи към тази задача, която си постави и не можа да изпълни: вместо засилване на немския национален капитал, нацизмът го раздели на две. Днес се появяват нови форми на държава, далеч от фашизма и постоянно защитаваната демокрация.

От Втората световна война митологията на фашизма се обогати с нови елементи. Този конфликт е необходим за разрешаване както на икономически (кризата от 1929 г.), така и на социални (неконтролируемата работническа класа, въпреки и нереволюционна, но недисциплинирана) проблеми. Втората световна война може да бъде представена като война срещу тоталитаризма във формата на фашизъм. Това тълкуване все още се използва и постоянните напомняния на победителите от 1945 г. за нацистките зверства служат само за оправдаване на войната, придавайки й характер на хуманитарен кръстоносен поход. Всичко, дори атомната бомба, може да бъде оправдана срещу такъв варварски враг. Това оправдание обаче е също толкова правдоподобно, колкото и демагогията на нацистите, които заявяват, че се борят срещу капитализма и западната плутокрация. „Демократичните“ сили включват в своите редици държавата, също толкова тоталитарна и кървава като хитлеристка Германия: сталинисткия Съветски съюз, чийто наказателен кодекс налага смъртно наказание от дванадесетгодишна възраст. Всички знаят, че съюзниците също се обръщат към сходни методи на терор и масово унищожение, когато сметнат за необходимо (стратегически бомбардировки и т.н.). В очакване на Студената война, Запада започва да денонсира съветския лагер. Но всяка капиталистическа страна е имала свои собствени специфични проблеми. Великобритания не трябваше да се занимава с алжирската война, но разделението на Индия повлече след себе си милиони жертви. САЩ не трябваше да организира концентрационни лагери5, за да затвори устата на своите работници и да се отърве от излишъка на дребната буржоазия, но поведе своя колониална война във Виетнам. Що се отнася до Съветския съюз, с неговия Гулаг, който днес е осъждан от целия свят, той просто концентрира в няколко десетилетия тези ужаси, които се случват в течение на няколко века в по-старите капиталистически страни, резултатът от които също са милиони жертви, като в някои от тях са само чернокожи. Развитието на капитала води до определени последствия, от които основни са следните: 1) господство над работническата класа, включително унищожение, повече или по-малко жестоко, на революционното движение; 2) конкуренция с другите национални капитали, приключваща с война.

Когато властта се намира в ръцете на „работническите“ партии, се променя само едно нещо: демагогията на работническата етика става универсална, но когато са необходими жестоки репресии, не се пощадява работническата класа. Триумфът на капитала никога не е толкова пълен, както когато работниците сами се мобилизират от негово име в търсене на „по-добър живот“.

За да ни защити от крайностите на капитала, антифашизмът предполага вмешателство в държавата, като нещо естествено. Парадоксалното е, че антифашизмът става покровител на силната държава. Например, КПФ ни пита:

„Каква държава е необходима на Франция днес?… Дали нашата държава и стабилна и силна, както казва президента на Републиката? Не тя е слаба, тя е безсилна да изкара страната от социалната и политическа криза, в която се намира. Фактически, тя насърчава безредието.“6

И диктатурата, и демокрацията предлагат засилване на държавата, първата в качеството на принцип, а последната, за да ни защити – завършвайки с един и същ резултат. И двете работят за една и съща цел – тоталитаризъм. И в двата случая се стараят да накарат всички да участват в обществото: „отгоре-надолу“ за диктаторите, „отдолу-нагоре“ за демократите.

Що се касае до диктатурата и демокрацията, можем ли да говорим за борба между двете социологически различни фракции на капитала? По-скоро имаме работа с два различни метода за изграждане на пролетариата, или чрез насилствено интегриране, или чрез негово обединение посредством неговите „собствени“ организации. Капиталът избира едно от тези решения в съответствие с моментните нужди. В Германия след 1918 г. социалдемокрацията и профсъюзите бяха абсолютно необходими за контролиране на работниците и изолиране на революционерите. От друга страна, след 1929 г., Германия трябваше да концентрира своята индустрия, да унищожи някои слоеве от средната класа и да дисциплинира буржоазията. В същото време традиционното работническо движение, защитавайки политическия плурализъм и непосредствените интереси на работниците, се превръща в пречка за по-нататъшното развитие. „Работническите организации“ верноподанически подкрепят капитализма, но запазват своята автономия; като организации те се стремят преди всичко към самосъхранение. Заради това те изиграха ефективна контрареволюционна роля през 1918-1921 г., както показва поражението на немската революция. През 1920 г. социалдемократичните организации се показаха като първия пример за антиреволюционен антифашизъм (преди да се появи самото название фашизъм)7. Впоследствие, важността, която придобиват тези организации, както в обществото, така и в самата държава, ги принуждава да играят ролята на социален консерватизъм, икономическо малтусианство. Трябваше да бъдат унищожени. Те изпълняваха антикомунистическа функция през 1918-1921 г., защото изразяваха защита на наемния труд; но също така самият мотив изисква от тях да продължат да представляват непосредствените интереси на наемните работници, донасяйки полза за реорганизирането на капитала като цяло.

Разбираемо е защо целта на нацизма е била насилственото унищожение на работническото движение, за разлика от днешните фашистки партии. Това е една много важна разлика. Социалдемокрацията добре, много добре си свърши работата по опитомяване на работниците. Тя зае много важна позиция в държавата, но не успя да обедини в себе си цяла Германия. Това беше задача на нацизма, който знаеше как да се обръща към всички класи, от безработни до монополни капиталисти.

По същия начин, Unidad Popular в Чили успя да контролира работниците, но обаче не успя да събере около себе си цялата нация. Понеже се появи необходимостта от намаляване на силата му. От друга страна, в Португалия от ноември 1975 г. нямаше (все още?) никакви масови репресии, и ако текущият режим твърди, че продължава „революцията на офицерите“, то не е, защото властта на работническата класа и демократичните организации гарантират защита от преврат на десните. Левите партии и профсъюзите никога никого не са защитавали от подобни неща, освен в случаите, когато условията за преврат още на се назрели, както по времето на Каповския пуч през 1920 г. В Португалия няма Бял терор, защото няма търсене, Социалистическата партия и до ден днешен обединява цялото общество. Признавайки или не, антифашизмът става необходима форма на реформизъм както за работническата класа, така и за капиталистическата. Антифашизмът обединява и едните, и другите, претендирайки да представлява истинския идеал на буржоазната революция, предана на капитала. Демокрацията се разбира като елемент на социализма, елемент вече присъстващ в обществото. Социализмът се разглежда като пълна демокрация. Борбата за социализъм по този начин трябва да се състои в това да осигури все по-голям брой демократични права в рамките на капитализма. С помощта на фашистката изкупителна жертва се възражда демократичната прогресивност. Фашизма и антифашизма имат сходен произход и еднакви програми, но първият твърди, че минава над капитала и класите, докато втория през цялото време се стреми към „истинска“ буржоазна демокрация, която може безкрайно да се подобрява чрез добиване на все повече и повече силни дози демокрация. В действителност, буржоазната демокрация е само една стъпка от взимането на властта от капитала и негово разпространение в 20 век, което причинява нарастване на личностното отчуждение. Бидейки илюзорно решение на проблема с отчуждаването на човешката дейност и обществото, демокрацията никога не може да реши проблема с отчуждаването на обществото в историята. Антифашизмът винаги ще приключва с ръст на тоталитаризма. Неговата борба за „демократична“ държава приключва със засилване на държавата.

По различни причини революционните анализи на фашизма и антифашизма, и особено анализа на испанската Гражданска война, която е най-сложният пример, са пренебрегвани, неразбирани или редовно изкривявани. В най-добрия случай, те са считани за идеалистична гледна точка; в най-лошия, косвена подкрепа на фашизма. Да отбележим, казват, че КПИ е помогнала на Мусолини, като отказва да вземе фашизма на сериозно и да се обедини с демократичните сили; или че КПГ помага на Хитлер да дойде на власт, считайки СДП за основен враг. В Испания също, напротив, у нас пък имало пример на решителна антифашистка борба, която можела да спечели, ако не е била глупостта на сталинисти-социалисти-анархисти (зачеркнете когото искате). Тези твърдения се основават на изкривяване на факти.

Бележки:

4 Rassemblement du Peuple Français (RPF), голистка партия (1947-1952 г.). Пужадизъм, дясно дребнобуржоазно движение в 4-та Република. Rassemblement pour la Republique (RPR), съвременна голистка партия. 5 100 000 японци са държани в лагери в САЩ по време на Втората световна война, въпреки че не искат да ги унищожат. 6 Humanité, 6 март 1972 г. 7 Каповският пуч през 1920 г. е осуетен от всеобща стачка, но въстанието в Рур, което избухва веднага след него и се стреми да излезе извън рамките на защита на демокрацията е потушено от името на държавата… армията, която току-що подкрепи пуча.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s