ЕТА. 25. Преговори?

1977 г. е годината на първите официални свободни избори. Освен това, през октомври има и друг важен момент: под обществения натиск правителството на Суарес е принудено да обещае провеждането на всеобща амнистия. На 17 октомври е пуснат акт за помилване на всички, намиращи се в затворите по обвинение в престъпления с политически претекст, извършени до октомври 1976 г. Но на практика с освобождението на политическите затворници не са ликвидирани причините, които ги тласкат към наказателна отговорност, така че няма и съмнение, че затворите отново се напълват с политически затворници.

В краткосрочен план наистина практически всички политически затворници в държавата напускат стените на затвора. В същото време се пропукват обществено-политическите структури, чиято програма първоначално се базира на искането за провеждане на амнистия: многочислените реформаторски групи се разпадат, сериозно се разклащат позициите на EIA.

След това, през декември 1977 г., отново под обществен натиск, Мадрид пуска проект за закон за общински избори в Страната на баските в контекста на преход към автономия. ЕТА отговаря на всички тези инициативи на правителството с пускането на 30 януари 1978 г. на новата версия на Алтернативната програма на KAS, която включва 5 точки и в действителност с някои изменения остава в сила до 1995 г.:

1. Пълна амнистия;

2. Легализиране на всички политически партии, в това число и сепаратистките;

3. Излизане от Страната на баските на Гражданската гвардия, Въоръжената полиция (структури, създадени от франкисткия режим след Гражданската война) и Националния корпус на полицията (също създаден от франкизма като политическа полиция);

4. Прилагане на мерки по подобряване живота на масите и особено на работническата класа. Удовлетворяване на социалните и икономически искания на трудещите се, изразени от техните представителни органи;

5. Предоставяне на автономия на Страната на баските, базираща се, като минимум, на следните позиции:

а) Обявяване на баския език за официален и приоритетен;

б) Силите за гражданска защита, създавани и зависими от баското правителство, трябва да заменят сегашните репресивни органи;

в) Въоръжените сили, намиращи се в Страната на баските, трябва да преминат под контрола на баското правителство;

г) На народа трябва да бъдат дадени достатъчно пълномощия, за да може да решава какви социални, икономически и политически структури са най-подходящи за неговия прогрес и просперитет.

Паралелно с публикуването на програмата с искания, ясно показващи невъзможността  за отказ от въоръжената борба на този етап, „етарас“ продължават своите бойни действия. Само за първия месец на 1978 г. трима бойци на ЕТА умират. На 11 януари Хокин Перес и Сеферино Сарасола са убити в престрелка с полицията в Памплона, в хода на която е застрелян и полицейски инспектор. Констатирайки резултатите от битката, която разтърсва града, министърът на вътрешните работи Мартин Виля иронично и напълно неподходящо казва: „Две към едно в наша полза“.

Няколко дни по-късно в болницата умира третият боец на ЕТА Давид Алварес Пеня, който е тежко ранен в хода на нападение срещу охраната на електроцентралата в Лемонис на 18 декември 1977 г. в контекста на подкрепа към народната кампания, насочена срещу реактора. Това е първото, но далеч не последното нападение на „етарас“ срещу злополучната станция, работата на която предизвиква не само опасенията на еколозите, но и на жителите на околните баски градове. На 17 март 1978 г. ЕТА подрива директно станцията с мощна бомба, която причинява смъртта на двама работници. Атаките с използването на оръжие срещу „екологичното замърсяване“ на Страната на баските от испанските колонизатори продължават до 1982 г., което води до разкол сред антиядреното движение, част от което, уплашено от такива решителни действия, си отива по домовете, докато в същото време друга, много по-малка част, значително радикализирана, се превръща в социална база на подкрепа към ЕТА.

Трябва да се отбележи, че в този момент на засилени протести срещу ядрената станция, публично се появява нова въоръжена организация, която по-късно получава името „Автономни антикапиталистически команди“ (Komando Autonomo Antikapitalistak). Тази друга структура официално не е продукт на разкол в ЕТА, въпреки че повечето й активисти идват от редиците на „етарас“.

Идеологически KAA принадлежи към така нареченото „автономно“ движение, използващо в качеството на теоретична база марксизма (исторически и диалектически материализъм), но организационно се базира на анархистките принципи на децентрализация и колективно управление. Групата политически емигранти в Белгия, сформирани около списание „Gatazka“, е единственият изразител на подобни идеи в рамките на ЕТА. През 1974 г. тази група, изразяваща несъгласие с „авторитарния марксистки уклон“, е принудена да напусне организацията. Независимо от това, философията на „автономизма“ е широко проникнала в редиците на „етарас“ и прочие леви националисти, не причинявайки дотогава отделни тенденции.

От своето създаване „Автономните команди“ обединяват четири различни тенденции. На първо място, гръбнакът на KAA е съставен от дисидентски групи на ЕТА Sexta, които не приемат нито „испанолизма“, нито троцкизма, и които продължават да свързват бъдещето си с развитието на работническата борба. Второ, тук са представени малобройните радикали от LAIA, които се противопоставят както на програмата на KAS, така и на нейната алтернатива, сформирана от ЕТА (m). Също така към организацията се присъединяват местни групи от независими активисти, считащи, че социалните искания трябва непременно да бъдат подкрепени от въоръжени действия. И накрая, в KAA се оказва дисидентският сектор на „Bereziak“, отказващ се от обединението с „milis“.

Последната група играе важна роля във формирането на организацията, защото „Bereziak“ са единствените, които имат реален опит във въоръжената борба, и те укрепват автономната доктрина с помощта на модел за военно-политическа организация, усвоен от тях в ЕТА (p-m). Не е случайно, че конкретните действия по обединението на различни автономни групи в единна мрежа започват през септември 1977 г., малко след като основният сектора на „Bereziak“ се събира с ЕТА (m).

Идеологическа ос на новата организация е борбата за независима, самоуправляваща се с помощта на асаблеи, социалистическа Страна на баските. В съответствие със своите „антиавторитарни“ принципи KAA не признава нито партиите, нито профсъюзите, представлявайки сама по себе си мрежа от свързани една с друга автономни групи, реализиращи, след няколко операции по самоснабдяване, своите първи „акции на пряко действие“.

Дебютът на KAA е малко недодяланото нападение срещу офис на металургичната компания „Adegui“ в Сан Себастиан, наскоро подписала, с помощта на жълтия профсъюз, доста неблагоприятен за работниците колективен договор. В нощта на 15 април 1978 г. активисти на KAA се опитват да заложат бомба в близост до представителството й, но тя се активира в ръцете на един от нападателите, бившият член на LAIA Висенте Алдалура. След това започва паническо бягство, в хода на което тримата бойци се разделят. Раненият Алдалура краде такси и се втурва директно към границата. Пробивайки испанските митнически постове, той достига до френския град Сен-Жан-де-Люз, където отива в полицейския участък, откъдето е препратен в болница.

По-късно, към дългия списък с врагове на KAA са прибавени също партиите и профсъюзите, признати от „автономистите“ като реформаторски, което предизвиква конфронтация с ЕТА. Става въпрос за това, че в очите на хората ЕТА се асоциира с въоръжената борба на баския народ като цяло, и когато деятелите на KAA започват да осъществяват акции, не вписващи се в концепцията за борба на ЕТА, прикривайки се при това с името „Автономни команди ЕТА (m)“, у „етарас“ започват да възникват основателни въпроси.

На 17 април 1978 г. е публикуван проект за нова конституция, който охлажда страстите на тези, които все още мислят, че в контекста на новата политическа ситуация баските могат да бъдат признати като нация. Още в първата статия на този документ е посочено не само, че „притежател на националния суверенитет е испанският народ“, но и че „политическата форма на испанската държава е парламентарна монархия“.

Тоест, проектът за нова конституция, следвайки пътя на франкизма, провъзгласява Испания за мононационална държава, отричайки съществуването на други нации. Освен това, за неразделна част от политическата система на „демократична“ Испания е назована монархията, възстановявайки фактически франкисткия режим. Въоръжените сили, съгласно проекта, защитават цялостта на тази монархическа мононационална държава, което напълно отрича всякакви надежди за мирно решаване на баския конфликт.

За правителството на Испания в този момент ЕТА е най-важният противник, като все още остава опасността, че въоръжените сили, използвайки борбата срещу баското движение като предлог, може да осъществят преврат в Страната на баските, който може да се разпространи и по-далече, по посока Мадрид. Поради това през есента на 1978 г. централните власти за пореден път се опитват да се свържат с ЕТА по въпроса за прекратяване на въоръжената борба, която в този момент преживява нова фаза на възход: на 5 март във Витория, провинция Алава, „етарас“ стрелят от засада и убиват двама агенти на Въоръжената полиция, на 10 март в Адуна бойна команда атакува патрул на Гражданската гвардия, убивайки един от агентите, на 16 март е застрелян бившият заместник-кмет на Артеа, а на 30 март отново във Витория е убит служител на Националния корпус на полицията.

Въпреки това, преговорите с „етарас“ създават значителни проблеми за властите. На първо място, самият формат на секретния диалог не устройва ръководството на ЕТА, което вижда в това неуважение към редовия актив на организацията; опитът да се преговаря задкулисно, като се избягва мнението на масите. Затова „етарас“ искат от правителството публично освещаване на преговорите, но властите отказват, защото това би означавало признание на ЕТА като страна в конфликта, което официално не съществува.

Друга трудност е неспособността на правителството да предложи на организацията реални методи за промяна на политическата ситуация, защото всички предложения се свеждат до празно примирие в името на успешно завършване на т.н. „преход към демократично управление“.

По този начин многочислените опити на правителството да влезе в контакт с ЕТА посредством трети лица засилват в обществото мнението за възможно прекратяване на въоръжената борба в Страната на баските чрез преговори, на които ЕТА откликват със специално майско комюнике, в което открито тези така наречени „преговори“ се наричат „манипулация на испанската буржоазия, за да се забави времето, необходимо за завършване на реформите“. В допълнение, посочват „етарас“, с „диалози“ и „съглашения“ правителството иска да принуди политическите партии и профсъюзите да сложат край на работническата и народна мобилизация с цел установяване на псевдодемокрация, зад фасадата на която се крие реформирана военна диктатура.

След отказа на правителството да преговаря по условията на ЕТА (тоест, в открита форма), организацията решава да прекрати смутния процес на серия от последователни нападения, най-гръмките от които са стрелбата в Сан Себастиан на 27 юни по полицейски автомобил, в резултат на която е убит един сержант, и подриването на 28 юни в Билбао на автомобила на главния редактор на списание „Hoja del Lunes“ Хосе Мария Портела, обвинен в сътрудничество с репресивните органи.

Отговорът на властите е светкавичен: на 2 юли трима неофашистки наемници стрелят по автомобил, в който се намира Хуанхо Ечабе, известен със своята посредническа роля в преговорния процес между ЕТА и правителството. Той е тежко ранен и се намира в непосредствена близост до убитата си жена. Трябва да се отбележи, че бившият военен ръководител на ЕТА Ечабе страда заради своите убеждения не за първи път: през 1963 г. един от братята му е отвлечен и убит от граждански гвардейци, а през 1975 г. членове на същата структура хладнокръвно застрелват и другия му брат Иняки, докато в същия ден Хуанхо получава наранявания след взривяване на автомобила му във френската част на Страната на баските.

След покушението „етарас“ получават откровено предупреждение, че ако не приемат условията за диалог, предложени от правителството, в опасност ще бъдат деятелите на KAS и многобройните политически емигранти.

В такива условия организацията взима своя окончателен избор. Отхвърляйки възможността на обидния „диалог“ и отказвайки се от капитулацията, „етарас“ рязко засилват своята въоръжена кампания. Започвайки от този момент, насилието в Страната на баските достига безпрецедентни нива; за първи път от Гражданската война насам страната и обществото навлизат в труден период, в резултат на който през следващите няколко години ще има стотици смъртни случай.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s