ЕТА. 24. Военно-политически блок

Ако периодът през 1977 г. за повечето политически сили приключва в момента, когато са съобщени резултатите от изборите, то за „Военно-политическия блок“, в който влизат EIA и ЕТА (p-m), всичко едва сега започва.

След изборната кампания блокът е разтърсен от редица вътрешни кризи. Полутайните контакти с правителството и замразяването на въоръжените действия водят сектора до вече известния извод, че ръководството е поело по пътя на безусловна интеграция в новата политическа система. След обичайната размяна на обвинения следва категоричен разкол: представителите на специалните бойни групи „Bereziak“ през май 1977 г. взимат решението за официално отстраняване на ръководството. Този план, поддържан от абсолютно всички членове на военното крило, не предвижда нито обособяването на бойната структура в отделна организация, нито незабавна промяна на политическия курс, така че известно време в Страната на баските действат три независими групи, носещи името „Euskadi Ta Askatasuna“: ЕТА (m), ЕТА (p-m) и ЕТА-Bereziak.

Решението за възобновяване на въоръжената борба се изразява с отвличането на Хавиер Ибара Берге от членове на „Bereziak“ на 20 май с цел получаване на откуп. Един от представителите на мощен олигархичен клан, кмет на Билбао от 1963 г. до 1969 г., съсобственик на вестниците „El Correro“ и „El Diario Vasco“, Ибара е доста важна фигура в Страната на баските. Контактите между „етарас“ и семейството на олигарха, които се използват като поле за отговори на писаните текстове от похитения в колонка „Хоби“ в „El Correro“, продължават доста дълго, и в крайна сметка приключват след един месец, когато „Bereziak“ предават в офис на „Radio Popular“ комюнике, в което се казва, че Ибара е убит два дни по-рано. Това действие, което предизвиква вълна от критики в страната от легалните партии, не предизвиква обаче никаква нежелана реакция в лагера на лявонационалистическото движение, притеснено от предстоящите избори.

Фактическото напускане на военния апарат не стабилизира ситуацията във „Военно-политическия блок“, защото много активисти на ЕТА (p-m) и EIA не разбират причините за разкола и продължават да се придържат към официално приетата линия, провъзгласяваща борба за независимост и социализъм в това число – с помощта на оръжие. Всички „странни“ манипулации на ръководството в последните месеци от тази гледна точка са обяснени с хитри политически маневри. По този начин, в рамките на „Военно-политическия блок“ има два сектора: единият вярва в революционната борба, докато другият смята, че е необходимо да заеме място в новата политическа система на Испания, тъй като вече е невъзможно да се промени. В бъдеще това деление отново ще предизвика редица вътрешни конфликти.

След изборите идва време да се направят някои изводи.

ЕТА (p-m) вижда в изборите инструмент, за сметка на който режимът получава легален статут, така че целите на борба на организацията трябва да бъдат преразгледани от гледна точка на новата ситуация. Постигането на автономия за Страната на баските заема челно място в списъка с искания на „polimilis“, и на този етап Националистическата баска партия и Испанската социалистическа работническа партия, също встъпващи за автономен статут на региона, са квалифицирани като временни съратници в борбата.

„Bereziak“ виждат като своя непосредствена задача обединяването с ЕТА (m). Приемайки, че сливането е неизбежно, ръководителите на групата не предприемат никакви стъпки по преструктуриране и изработване на собствена политическа линия, оставайки известно време автономна организация. Що се отнася до политическия анализ, то „Bereziak“ са убедени, че, въпреки изборите и минималните демократични отстъпки, ситуацията в страната не се е променила коренно. Никаква реална амнистия не се случва. Режимът продължава да атакува истинските демократични сили, така че не след дълго със специални постановления затворите отново се напълват.

Резултатите от изборите доста разтревожват левите националисти, концентрирани около KAS, защото сред населението имат доста ниска подкрепа. В тази връзка KAS решава да възстанови борбата за всеобща амнистия. В това време, освен намиращите се в изгнание в чужбина „освободени“ политически затворници, извън пределите на Испания има много политически бежанци, които, опасявайки се от преследване заради минали дела, не смеят да се върнат в родината си. Доста голяма група политически затворници продължава да се намира в испански и френски затвори. Но още по-важното е, че „освободените“ затворници получават свобода в резултат на индивидуални помилвания, а не във връзка с издаването на постановление за всеобща амнистия. В контекста на всичко това, в първите дни на юли започва нова грандиозна мобилизация, известна като Марш на свободата. Четири отделни колони на 10 юли започват своето пътуване из Страната на баските, за да се присъединят на финалната грандиозна демонстрация на полетата на наварското село Арасури.

След триседмична кампания с митинги и демонстрации в баските градове и села, на 28 август се провежда огромен заключителен митинг, най-масовият от всички, които са виждани в историята на Страната на баските. Най-впечатляващият момент от тези манифестации е участието на „освободените“ политически затворници, които, въпреки че имат забрана да се върнат в страната, взимат участие в кампанията и на трибуната потвърждават своята привързаност към борбата.

Освен това ключово събитие, през цялото лято не стихват акциите в подкрепа на арестувания във Франция Мигел Анхел Апалатеги, който ръководи отвличането на Ибара. Апалатеги, намиращ се под заплахата от екстрадиция в Испания, подкрепя акциите с 40-дневна гладна стачка. В крайна сметка, под натиска на общественото мнение, в края на август френският съд отказва екстрадицията на арестувания. Нещо повече, Апалатеги е освободен под гаранция и, разбира се, на второто заседание на 6 септември не се появява.

Въпреки тези нашумели успехи, лявонационалистическото движение отново изпада във вътрешни кавги. Разногласията по тактическите въпроси водят до отслабване на KAS. EIA, не желаейки да свързва собствената си инициатива в рамките на координационния съвет, напуска KAS с мотива, че през август 1977 г. ЕТА (m) и „Bereziak“ искат отстраняването на EIA, и това искане е подкрепено от още няколко групи. В такава обстановка на недоверие не може да става дума за никаква съвместна работа. Загубеното място на „политическата ос“ на KAS бързо се заема от политическата структура на EHAS, подчинена на ЕТА (m), която скоро, за сметка на обединението с „Баските социалисти“ и няколко други независими групи, се превръща в „Социалистическа революционна народна партия“ (Herri Alderdi Sozialista Iraultzailea).

В това време, през септември 1977 г. процесът на сливане между ЕТА (m) и „Bereziak“ достига своя край, което е отбелязано с пускането на тържествено комюнике. В него се подчертава органичното разделение на политическия и военния аспект, а също и необходимостта от развитие на две форми – както масовата народна борба в рамките на солиден политически проект, така и въоръжената борба. Въпреки че „Bereziak“ превъзхождат количествено ЕТА (m), именно политическата линия на последните е призната като водеща, тъй като бившото военно крило на ЕТА (p-m) дори и не се опитва да формира собствена политическа позиция, защото неговата цел е „връщане“ при „milis“. След това обединение „етарас“ смятат разкола от 1974 г. като напълно преодолян, защото де юре „Bereziak“, изгонили ръководството си, представляват ЕТА (p-m). При това самата ЕТА (p-m), оставяйки военния си сектор, продължава своята дейност под същото име, внасяйки още повече объркване сред народните маси.

Два дни след сливането публично е обявено намерението да се създаде списанието от нов тип „Egin“, едно от първите в Европа, напълно приведени под обществена собственост за сметка на т.н. „народна програма за покупка на акциите на списанието“, в която взимат участие повече от 24 хиляди души. Финансовата самостоятелност на списанието му позволява да съхрани своята независимост от едни или други икономически сили, развивайки собствена лявонационалистическа и прогресивна линия. Трябва да се отбележи, че двуезичният „Egin“ много бързо си печели място на печатния пазар в Страната на баските.

Що се отнася до въоръжените действия, то в периода на предизборната агитация ЕТА (m) не извършва нито една акция, очаквайки развоя на събитията. Но сега, след изборите, ръководството на организацията разбира, че по-нататъшното мълчание може да бъде интерпретирано като признак на слабост, и това може много негативно да се отрази на политическия процес. Освен това, „етарас“ се тревожат от дейността на новоизбраните депутати, доста активно опитващи се да вкарат народните мобилизации в чисто институционални рамки, което може да подкопае силите на народното движение. Предложеният от тези политици план за законна борба за постигане на автономия на Страната на баските в състава на Испания поражда у „етарас“ сериозни подозрения:

„Всяка форма на автономия, не реализираща точките от програмата на KAS, насочени към изграждане на независима държава и социализъм, може да се разглежда като наркотик, тормозещ борбата на нашия народ.“

В навечерието на Деня на Колумб, ЕТА (m) инициира нова военна кампания, която започва на 8 октомври с разстрела на Аугусто Унсета от въоръжена команда с автомобил. Аугусто е един от стълбовете на режима на Франко и сегашен председател на депутатския съвет в Биская. Освен него са убити и двамата му телохранители.

След това се осъществява серия от подриване на военни и държавни обекти, а също и на телевизионни ретранслатори. На 18 октомври в Ируна е убит агент от общинската полиция, обвинен в сътрудничество с неофашисти в развитието на „мръсна война“ срещу лявото движение в Испания. На 10 ноември „етарас“ подриват няколко казарми на Гражданската гвардия в Биская, а на следващия ден е взривен полицейски джип. Подготвяйки си почвата с тези малки акции, бойците на 26 ноември нанасят доста съществен удар по държавата: в Памплона двама членове на бойната команда застрелват ръководителя на полицията в провинция Навара Хоакин Имас.

В същото време „Военно-политическият блок“ продължава да се измъчва от вътрешни противоречия. От една страна, EIA провежда преструктуриране, необходимо за легализиране на политическия апарат. Въпреки това, когато процесът по преструктуриране засяга ЕТА (p-m), той предизвиква буря от възмущения и учудване от страна на редовите активисти. След напускането на „Bereziak“ мнозина прогнозират, че организацията, свела до минимум своята въоръжена дейност, скоро съвсем ще се откаже от нея, за да се интегрира в новата буржоазно-демократична система, за която испанското правителство е вече напълно готово. Но част от редовия състав по много въпроси не е съгласна с „Bereziak“ и остава в организацията. Тази част все още проповядва необходимостта от въоръжена борба, като припомня резолюцията от VII Асамблея, разглеждайки бойните действия като допълнителен фактор в подкрепа на масовата работа. Под натиска на тези млади хора, горящи от желание да се борят за своите национални и социални права, ЕТА (p-m) възражда своя замразен след разкола с „Bereziak“ военен апарат, включващ в себе си две въоръжени команди от по тридесет бойци.

В самия разгар на преструктурирането „polimilis“ възраждат своите военни действия, които са насочени предимно към снабдяване на групите с различни материали. В Елгойбара „polimilis“ крадат от армейски склад няколкостотин пушки, а следващия път взимат 300 килограма динамит. На 3 септември 1977 г. бойци на ЕТА (p-m) подриват изграждането на бензиностанция, строителството на която причинява вълна от протести сред местните жители. По-късно членовете на „Военно-политическия блок“ продължават да осъществяват акции от подобен тип, свързани с различни социални конфликти. И това дава своите резултати: благодарение на широка кампания на въоръжена пропаганда, до края на процеса по преструктуриране през май 1978 г. ЕТА (p-m) вече има 23 бойни команди, разпръснати из цялата Страна на баските.

В края на 1977 г. в рамките на баското лявонационалистическо движение се образуват две различни тенденции, които с течение на времето все повече и повече се отдалечават една от друга. От една страна се формира сектор на „непримиримите“, настояващ за пълен разкол с франкизма, установяване, – като минимум, – на автономия, включваща в себе си четири баски провинции (в този момент правителството има намерението да отдели една от тях, – Навара, – административно от Страната на баските), и продължаване на конфронтацията с централната власт на Испания. Основно политическо ядро на този сектор е KAS и присъединилите се към него сили, като „Националистическо баско действие“ (Eusko Abertzale Ekintza), марксистката „Социалистическа баска партия“ (Euskal Sozialista Biltzarrea) и „Революционната социалистическа народна партия“ Непосредствена бойна сила на това обединение е ЕТА (m).

От друга страна, EIA и ЕТА (p-m), напускайки KAS, образуват другия полюс, приемащ наложените от правителството правила да се играе в буржоазната демокрация с цел получаване на максимално възможен резултат посредством комбиниране на легално действие, масова и, – теоретически, – въоръжена борба. Въпреки това, ограниченията, наложени от централното правителство върху целия политически процес, поддържат този сектор във временна криза, пораждайки противоречия по най-различни тактически въпроси.

Първите отражения на този разкол са събитията в Сан Себастиан на 8 септември 1977 г., когато в центъра на града се провежда марш за всеобща амнистия с участието на повече от 30 хиляди души. В един момент манифестантите се срещат с няколкостотин човека, които присъстват на църковна служба в памет на баски активист, убит от полицията преди година в Ондарибия. Последните отиват начело на колоната, за да упрекнат представителите на партията-организатор в липса на подходяща войнственост по отношение на Мадрид. В резултат на това се случват масови сблъсъци, които са разпръснати от служителите на реда. И в двата борещи се лагера има представители на ЕТА, което прекрасно отразява царящият във „Военно-политическия блок“ хаос.

Краят на 1977 г. е белязан от заявлението на министерския кабинет на 30 декември за готовността да се започнат преговори за предоставяне автономия на три провинции на Страната на баските (Навара е изключена). ИСРП и НБП приемат предложението, като се надяват да „спечелят“ от Испания и четвъртата историческа провинция. EIA също поддържа правителствената инициатива и това удивлява активистите й. ЕТА (m) взима решение за засилване на въоръжената борба, за да се засили протестното напрежение сред баската нация:

„След Марша на свободата и последните манифестации в подкрепа на амнистията, масовото движение влезе в голям пик, докато в това време народът се превърна в неволен актьор в парламентарния спектакъл. Реформаторите и баските десни са основни герои в процеса, след завършването на които народът не получава нищо. (…) Месеците на затишие на борбата срещу реформизма позволяват да се укрепи лагера, настроен на преговори с правителството. (…) ЕТА има намерението да разруши примирието със Суарес, за което се застъпва почти цялата баска опозиция. Това е опит да се осъществи стратегия на безкрайни преговори в многобройните кабинети на министерството и парламента, стратегия на празни заплахи, които никога няма да бъдат изпълнени, и които предизвикват само смях у Мадрид, стратегия на безкрайни отстъпки, които не променят нищо.“

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s