Тупамарос. Градска гериля. Военна стратегия

2. Военна стратегия

2.1. Използване на насилие

„Тупамарос“ са уверени, че в рамките на съществуващата политическа система в Уругвай постигането на поставените цели чрез конституционни методи е невъзможно. Съответно, изводът е очевиден: единствената алтернатива е въоръжената борба, т.е. пътят на организирано насилие. Необходимо е да проследим причините, които карат организацията да приеме такива радикални възгледи.

Откакто „Тупамарос издават първия си публичен документ, те повече от веднъж подчертават, че насилието е законно средство за борба на угнетения срещу угнетителя, и най-силният и ефективен метод за взимане на властта. Те смятат, че насилието е законно, тъй като то се използва (тайно или явно) от управляващия елит на страната, за да съхрани своите позиции. Насилието е неотменимо право на хората, които искат да премахнат своето правителството, чиято власт се основава на насилието. В този смисъл политическото насилие се разглежда като висша форма на борба за власт.

„Тупамарос“ смятат, че целите на тяхното движение са напълно несъвместими с целите на традиционната политико-икономическа система на Уругвай; така насилието става единственият метод за разрешаване на противоречията.

„Тупамарос“ също отбелязват особената ефективност на насилието като метод за завземане на властта. Първо, защото прекрасно осъзнават, че техните цели са в противоречие с целите и задачите на олигархичния елит на Уругвай. Партизаните знаят, че трябват революционни, социални и икономически изменения, за да се постигнат поставените задачи. В съзнанието им насилието е оправдано в името на промяната, тъй като „историята показва, че най-фундаменталните процеси на революционна промяна са причинени от въоръжена борба, като тях ги предшества политическото насилие“ (Документ №5, декември 1971 г.).

Второ, „Тупамарос“ разбират, че в епохата на текущ икономически застой и влошаване на социалната ситуация в страната, запазването на вътрешния мир (статуквото) е въпрос на оцеляване за управляващия елит.

И нищо не може да бъде по-ефективно за подкопаване монопола на елита да използва сила, в обуздаването на техните претенции за власт и легитимност, освен насилието. Ако в резултат на прилагането на насилие правителството не успее да унищожи своите политически съперници („Тупамарос“), ще стане ясно на народа, че управляващият елит е загубил всичките си позиции, неговата власт ще бъде подкопана, така че идването на власт на „Тупамарос“ ще се превърне в реалност. Насилието по този начин действа като инструмент за разрушаване на правителствените механизми на влияние, инструмент за намаляване силата на властващия елит и инструмент за подкопаване легитимността на правителството.

Обобщавайки, можем да кажем, че насилието, според „Тупамарос“, е абсолютно законно, и със сигурност един от най-добрите инструменти за политическа борба, намиращи се под ръка.

2.2. Партизанска война

Партизанската война е израз на организирано политическо насилие. В контекста на борбата на „Тупамарос“ партизанската война се разглежда като най-ефективното средство, насочено към завземане на политическата власт.

Три основни функции са изложени в концепцията за партизанска война: унищожаване принудителните сили на държавата, възход на масите в общонародно въстание и подготвяне на кадри за осъществяване на идеологическите цели, сред които е и завземането на властта.

Първата функция трябва да бъде осъществена посредством деморализация и дискредитиране на въоръжените сили и полицията. Втората функция има по-политически характер: партизанската война трябва да използва методи, които да насърчават подема на народно недоволство, а след това – и въоръжено въстание. Следвайки идеите на Че Гевара, „Тупамарос“ не очакват да вземат властта чрез военен преврат или проста военна победа над правителствените войски.

Те знаят, че функцията на партизанския фокус е съвършено различна: внимателна работа по подриване, дискредитиране и унищожаване на военните сили на режима. Това трябва да допринесе за политическия процес, в който масите (а не само партизаните) ще бъдат въвлечени във всеобщо въстание, което ще доведе до сваляне на управляващия елит. Партизанската война се разбира като временен (макар и основен) етап в идеологическата конфронтация между „Тупамарос“ и правителството. Унищожаването на силите на режима е необходима стъпка, за да влезе борбата срещу олигархията и чуждестранното влияние в точно политическо направление.

Третата функция – подготовка на кадри. Действително, въоръжената борба помага не само за изучаване на военните аспекти на завземане на властта, но и за политическата и стратегическа подготовка, която е необходима за по-нататък, в поствоенната дейност на движението.

Сега можем да разберем защо за „Тупамарос“ създаването на „огнище“ (партизанска организация) е крайно важен фактор в стратегията. Самото появяване на въоръжени групи, действащи в състава на партизанските отряди, изпълняващи определени функции на борба, е значителна стъпка в дългия процес за постигане на идеологическите цели. Ето защо Тупамарос“ в началото на 1971 г. се хвалят, че „създаването на (партизанска) организация е едно от основните ни постижения“ (Документ №5). 

Въпреки това, социалните, географски и демографски условия на Уругвай привеждат „Тупамарос“ към решението за създаване не просто на още една партизанска организация, а за изграждане на единствено „градско огнище“.

2.3. Градска гериля

Решението да се централизират въоръжените действия на „Тупамарос“ в столицата на страната Монтевидео, град с население повече от половин милион души, което съставлява половината от населението на страната, е стратегическо.

Първо, „Тупамарос“ разбират, че на уругвайска територия няма места, където може спокойно да се обособи селско партизанско „огнище“, въпреки че труднодостъпни в географски смисъл местности наистина има. Така погледът на организацията се фокусира върху града с площ повече от 300 квадратни километра, прекрасно позволяващ развитието на борба от нов тип. Заради географското положение на Уругвай – страната е почти напълно равнинна – организацията изключва възможността от всякакъв тип партизанска война, освен градска.

Второ, „Тупамарос“ обръщат гръб на провинцията, защото „селото е изостанала политическа периферия в сравнение с Монтевидео“ (Документ №5). Столицата се разглежда като крайно политизиран град, със силни бойни работнически и студентски съюзи, които активно участват в политиката. Абсолютна противоположност на провинцията, където „селяните интуитивно изпитват симпатии към политическите закони и реда“ (пак там).

Трето, от военна гледна точка Монтевидео е много удобен, тъй като „практически всички противници се намират тук, в обсег“ (пак там). Президентът, членовете на министерския кабинет, полицията, посланиците, съдиите, финансовите и комуникационни центрове, арсеналите и складовете с боеприпаси: всичко това се намира в пределите на столицата. Градските партизани имат широк избор от цели за разлика от своите селски колеги, които имат в качеството на враг само шепа военни и местни служители, и следователно – те са много ограничени в действията си.

Четвърто, „Тупамарос“ смятат, че в случай на военна намеса от страна на Бразилия или Аржентина, градската въоръжена организация има по-голям потенциал за развитие на съпротива, отколкото селската. Следва да се отбележи, че „Тупамарос“ много често обръщат внимание на възможността от интервенция на съседните диктаторски режими, и в продължение на няколко години те посочват възможността от нахлуване на чуждестранни сили в Уругвай за „възстановяване на реда“.

Накрая, „Тупамарос“ забелязват едно неоспоримо и очевидно предимство на градския партизанин пред селския: това е физическата близост към по-политизираните градски маси, сред които може да разпространява своето влияние. Остава в миналото зависимостта от „връзките“, жизнено важни за селските партизани, които осигуряват комуникацията между града (политическия център) и селото (военния център), пренасянето на оръжия, пропагандни материали, храна. Работата в града улеснява партизанската война, тъй като герилята е в постоянен контакт с останалото население, което улеснява оперативното получаване на информация и разпространяването на агитационни материали.

Следва да се отбележи, че „Тупамарос“ проявяват интерес не само в организирането на въоръжени групи в Монтевидео. В периода 1970-71 г. движението се опитва да обхване с влияние няколко провинциални градове, въпреки че това начинание не се увенчава с особен успех, и сами признават за провал своите планове за разширяване на герилята („План Тату“, март 1972 г.).

През 1971/72 г. са предприети опити да се приложи новата стратегия, получила името „План Тату“ и да се започне, във връзка със засилените репресии, развитие на партизанската война в някои селски райони. Основната идея на новата стратегия е да се организират в провинцията групи от селски партизани, нанасящи удари по армейските сили от „татусерос“ („тату“ – в Уругвай и Аржентина това е индийското име на броненосец, който живее под земята) – подземни укрития, разположени в близост до магистрали и други полезни от гледна точка на стратегията места. Важно е да се отбележи, че идеята за „татусерос“ не е алтернатива на градската партизанска война, а само нейно допълнение. Целта на „План Тату“ е в това да се накарат въоръжените сили, концентрирани от правителството в столицата, да напуснат Монтевидео, и по този начин да се отслаби военният натиск в този ключов център за политическата власт. Тоест, смисълът не е да се замени градската гериля от селски действия, а да се премине към ново, по-високо ниво на противопоставяне – както в града, така и на село. Тези провинциални контингенти могат да се използват за изолиране на Монтевидео за сметка на затворените пътища и прекъснатите комуникации.

2.4. Двувластие

Системното използване на насилие чрез акциите на градските партизани трябва да насърчи установяването на двувластие. Двувластието достига особена сила тогава, когато герилята налага своята власт и своите позиции по такъв начин, че те не само представляват реална заплаха за членовете на правителството, но също така са принудени да спазват лоялност и да изпълняват исканията на голяма част от цивилното население. Това ни позволява да разгледаме организацията като паралелно правителство и осигурява четири важни предимства.

Първо, облекчава такива тактически операции, като събирането на информация и материалното обезпечаване. Второ, значително облекчава вербуването на нови бойци, тъй като организацията фактически действа сред потенциални попълнения. Трето, герилята, придобивайки функциите на правителство в сянка, е способна на централизирано производство и изпълнение на закони, в това число и наказателни. По този начин, например, похищението на латифундист вече няма да се разглежда като престъпление, а по-скоро като следствие на някои „престъпления“, които по-рано похитеният е извършвал срещу народа и организацията, за които трябва сега да си плати. Четвърто, двувластието дава възможност на масите фактически да дадат юридически статут на правителството на герилята (например, за сметка на признаването му от други страни).

„Тупамарос“ са наясно с проблемите, свързани с поддържането на системата на двувластие в продължение на дълго време. Хората трябва да знаят всеки за себе си дали ще бъдат на страната на правителството в сянка или на страната на официалната власт. Не може и да става дума, че масите ще се държат така все едно гледат мач между правителството и бунтовниците, от изхода на който малко зависи. Не трябва да има участници – полицията срещу партизаните, – и тълпа зрители, гледащи без особен интерес на случващото се. Всеки гражданин трябва да се чувства съпричастен към борбата, активно да участва в нея, разбирайки, че ще спечели или загуби в случай на победа на едната или другата страна.

През 1972 г. в серия документи „Тупамарос“ обясняват, че въоръжените действия отчасти не са достатъчни, за да се наруши преобладаващото статукво и да се излезе от застоя, в който се намира движението. Те пишат, че военните им действия са успешни, както и по-рано, но те все по-малко и по-малко влияят на уругвайското общество, защото насилието е станало рутина. „Действията, които са високо ефективни, остават незабелязани днес“. „Тупамарос“ смятат, че „народът, олигархията, режимът, цялото общество отдавна са свикнали с присъствието ни“. Защо? Партизаните дават чудесен отговор, обясняващ спокойно възприемането на насилието от обществото: „Нашата организация и нейните действия са станали ваксина. Първоначално действията причиняваха гърчове и треска, но след това организмът си изгради защитен механизъм, който позволява да се носи болестта без риск от смърт, и, в крайна сметка, се изгражда постоянен имунитет“ (Документ №1, март 1972 г.).

„Тупамарос“ действително правят много неща: организацията им съществува от почти десет години, успяват в създаването на силна дисциплинирана организационна структура, привличат бойци и симпатизанти в стотици и хиляди, постоянно отразяват ударите на полицията и армията, често преминават в настъпление. Но това е недостатъчно, защото народът започва да разглежда „Тупамарос“ и тяхната борба като част от нормалния живот на страната и уругвайското общество. За да коригират ситуацията, „Тупамарос“ предлагат само едно нещо: „увеличаване на преките и системни атаки срещу репресивните сили“ (Документ №1, март 1972 г.).
Както е известно, организацията не е в състояние да достигне до най-високото ниво на въоръжена конфронтация. Важно е да се отбележи в тази връзка колко щателно „Тупамарос“ изучават въпроса за отношението на уругвайския народ към тяхната борба. Тяхната оценка на равнодушието, което поражда системно използване на насилие от градските партизани в периода на установяване на двувластие, е нагледен пример за постоянна оценка на моментните условия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s