ЕТА. 23. Изборите през 1977 г.

Периодът между референдума за Закона за реформата и изборите през юни 1977 г. е един от най-активните в цялата история на Страната на баските. Сблъсъците между множеството политически организации и групи, както и напрежението от самата ситуация, определят драматичността на този проблемен момент, който продължава в продължение на няколко месеца.

Програмата на KAS, публикуването на алтернативната програма и VII Асамблея на „polimilis“ навеждат на мисълта, че не е далеч появяването на силно лявонационалистическо движение, в което ролята на партия авангард ще играе ЕТА (p-m), нейното военно крило ЕТА (m), поглъщайки остатъците на бойната структура на „polimilis“, а KAS ще се преобразува в своеобразен масов фронт на това движение.

Въпреки че процесът по обединяването на „военния“ и „военно-политическия сектор“ на ЕТА започва още на 10 октомври 1976 г., той не дава никакви значими резултати. В образуването на политическа партия и двете фракции са далеч по-активни. Партията в този момент представлява съюз на баските патриоти-социалисти, които досега не са били обединени в адекватна политическа форма.

В Страната на баските вече съществуват политически организации от партиен тип, които обединяват патриоти-социалисти, – преди всичко EHAS и LAIA, – като първата фактически е политическо крило на ЕТА (m). ЕТА (m) напълно подкрепя проекта за нова партия, но не се отказва в същото време и от други алтернативи.

Процесът за създаване на партия, официално именуван „процес за прегрупиране“, започва в края на 1976 г. с провеждането на серия „кръгли маси“ в села, градове и квартали на големите градове, където ЕТА има широки връзки, и се увенчава с учредяването на 3 април 1977 г. на „Партия на баската революция“ (Euskal Iraultzarako Alderdia), чиято централа е със седалище в Галярте, люлката на баското работническо движение. Не е трудно да се разбере, че партията е пряко свързана с въоръженото движение, и, в частност, с ЕТА, защото целият секретариат се състои от стари „етарас“ начело с генералния секретар, осъден на смърт на „Процеса в Бургос“, Марио Онайндиа. Малко след създаването EIA се присъединява към KAS.

eiaВ Испания в този момент се случва епохално събитие: Комунистическата партия на Испания, която по-рано много ревностно се съпротивлява на реформистката линия на постфранкисткото правителство, внезапно прекратява своята критика срещу краля и на 11 февруари подава документи в Министерството на правосъдието за получаване на легален статут.

Компартията много ефективно използва атаката на неофашистите, осъществена на 24 януари на мадридската улица Аточа, където двама ултрадесни застрелват петима леви юристи, които работят в намиращия се тук офис на Работническите комисии, свързани с КПИ. Узнавайки за случилото се, генералният секретар Сантяго Карильо изразява пълната си подкрепа към испанското общество, смутено от кървавия терористичен акт, а и също и към правителството на Суарес. На 27 януари се състои среща между Карильо и председателя Суарес, на която испанският комунист отново напомня за своята подкрепа, с което заявява необходимостта да върне в обществото такава голяма политическа сила като КПИ.

В този момент Изпълнителният комитет на комунистите начело с Карильо вече фактически е преминал на еврокомунистически позиции, за които официално е обявено на партийното заседание на 3 март. Също така се отклонява и от „остарелите идеи на марксизма-ленинизма“. На 9 април 1977 г. компартията е лагилизирана от правителството на Суарес, въпреки натиска на ултрадесните сектори на франкизма, които хранят историческа омраза към своите основни политически опоненти. Загубила своя революционен дух, КПИ се интегрира в буржоазно-демократичната система и преспокойно върви напред с червено-жълтото знаме на франкизма, монархията и желязното единство на Испания – т.е. всички тези неща, срещу които Карильо се бори по време на Гражданската война.

Малко по-късно е обявена и датата на изборите – 15 юни. Балансът на политическите сили в този момент е както следва.

Под ръководството на Суарес е създаден „Съюз на демократичния център“, в който влизат представители на умерените сектори на франкизма и който открито използва в агитацията „административните ресурси“. На крайнодесния фланг е „Народният алианс“ на министъра на вътрешните работи Мануел Фрага. На левия край, освен КПИ, е твърдо установена Испанската социалистическа работническа партия, чийто генерален секретар, Фелипе Гонзалес, дори по-рано и от комунистите започва да пее оди за зараждащата се буржоазна демокрация. Много други партии, заявили участие за изборите, са създадени от нулата и нямат никакво решаващо влияние върху ситуацията.

Успоредно с началото на подготовка за първите „свободни“ избори, правителството на Испания за първи път се опитва да влезе в контакт с въоръжените организации от Страната на баските.

В края на 1976 г. по инициатива на ръководителите на испанските спецслужби в Женева се провежда среща на представители на мадридския режим с делегати на ЕТА (p-m), които обещават всеобща амнистия, връщане на политическите бежанци и легализиране на политическите партии в замяна на започване в течение на следващите три месеца на преговори за прекратяване на въоръжената борба. След серии от дискусии, „polimilis“ успяват да убедят своите другари от „военния“ сектор да проведат среща с представителите на спецслужбите, на която режимът излага същите искания.

Но „milis“ прекратяват диалога си с властите, казвайки, че предложението за прекратяване на огъня е неприемливо, защото това, което се предлага от правителството в замяна на демобилизацията не е нито пълно демократично преобразуване, нито негово начало.

„Polimilis“ са по-заинтересувани от диалог с властите. През първите месеци на 1977 г. са осъществени още няколко срещи, този път в Страната на баските. Секретността на тези срещи отново провокира подозрение сред бойния батальон „Bereziak“, членовете на който критикуват ръководството и курса, по който то води организацията.

Между другото, в допълнение към всички тези интриги, въпросът за всеобща амнистия получава сериозна подкрепа по улиците. Въпреки че някои действия позволяват на осъдените от франкизма да излязат на свобода, а политическите емигранти да се върнат в родината си, в затворите на Испания има още 158 политически затворници. От 28 февруари 1977 г. цялата страна е обхваната от улични акции и искания за пълно освобождаване на затворниците. На 11 март правителството е принудено да издаде декрет, съгласно който в затворите остават само осъдените за тежки престъпления, най-вече тези, които са получили смъртно наказание, сред които се намират и осъдените на „Процеса в Бургос“. Положението тази седмица е опънато до кроен предел, защото на 8 март двама от „polimilis“ са застреляни на контролно-пропускателен пункт на Гражданската гвардия, а на 12 март „Beteziak“ отговарят, убивайки гвардеец.

Наближаващите първи след смъртта на диктатора избори принуждават баския лявонационалистически лагер да помисли по въпроса за единна стратегия във връзка с тях. Многообразието от мнения пречи на образуването на общ курс.

KAS предлага да се поставят като основни искания същите условия, които е предложило правителството в замяна на отказа на ЕТА от въоръжената борба и които, в крайно сметка, са отхвърлени и от двата сектора на организацията (открито от „milis“ и прикрито от „polimilis“). Въпреки, че KAS продължава своята агитация около тези въпроси, от редиците на коалицията излизат LAIA и LAK, които също не са съгласни с тази позиция.

На своя „кръгла маса“ в Хиберте представителите на Националистическата баска партия, Групите на баските кметове и няколко други национални организации, също се присъединяват към петицията на KAS за осигуряване на буржоазно-демократични свободи и провеждане на всеобща амнистия. За първи път от времето на Гражданската война баските сили се опитват да организират единен фронт с единни искания. Крайна дата за изпълняване на изложените условия е 15 май – в противен случай, баските организации заплашват да бойкотират изборите.

На 10 май делегация на баските отива в Мадрид на среща с Адолфо Суарес, който категорично отхвърля възможността за амнистия. Въпреки това, никакъв отказ от участие в изборите не последва.

Нещо повече, легализираната НБП се втурва да вкара своите избирателни списъци в Сената почти едновременно с ИСРП. EIA, която всъщност е придатък към ЕТА (p-m), продължава да преговаря с правителството по въпроса за своето участие в изборната борба. В тези условия, между 8 и 15 май е организирана нова седмица на протести с искания за амнистиране на 42 затворници, които гният в затворите. Отговорът на полицията е толкова брутален, че поставя под въпрос самият процес за демократизиране на живота в Страната на баските. В хода на разпръсването на многочислените демонстрации за една седмица загиват 7 човека: шестима са убити от полицията, а седмият катастрофира в опит да избяга от барикадите от настъпващите отряди на агентите на правоохранителните органи.

Терорът на властта се допълва от терора на „неконтролируемите“ неофашистки елементи, които извършват редица безразборни нападения в няколко баски градове. Също като КПИ, така и НБП показва на правителството своята загриженост относно възможните отговори на въоръжените баски групи, което може да доведе до лавинообразно ескалиране на насилието. Опитвайки се да премахне напрежението, председателят взима решение да освободи повечето останали в затворите политически затворници, настоявайки за незабавното им експулсиране в трети страни. Така първите осъдени на смърт на „Процеса в Бургос“ са изпратени в Белгия на 21 май, а през следващите дни други групи „етарас“ са изпратени в Австрия, Дания и Норвегия.

Първите освободени "етарас"

Първите освободени „етарас“

21 затворници все още остават зад решетките, а партиите, които искат национална независимост за испанските провинции, така и не са легализирани. Демократизацията не е пълна. ЕТА (p-m) изрази своето желание да се въздържи от участие в изборите, но сегашните условия не способстват за това – твърде много е заложено на карта, защото „етарас“ за първи път могат законосъобразно да разберат каква е реалната подкрепа сред масите за баската социалистическа революция. Кандидатите на EIA, редом с други фигури от KAS, буквално в последния момент вкарват списъците си в коалицията „Баска левица“ (Euskadiko Ezkerra).

Това решение води до още една ескалация на вътрешни конфликти в редиците на ЕТА (p-m), чието военно крило, – „Bereziak“, – се придържа към мнението за пълен бойкот на изборите. Уведомявайки ръководството за отказ да му се подчиняват, „Bereziak“ извършват нападение срещу полицейски патрул в Сан Себастиан, който завършва със смъртта на един агент. На 20 май същата група отвлича Хавиер Ибару Берхе, един от най-влиятелните баски олигарси, свързан с франкизма, който е кмет на Билбао, председател на депутатския съвет на Биская, както и депутат във франкисткия кортес в Мадрид.

ЕТА (m), също отказваща се от участие в изборите заедно със своята политическа партия EHAS и нейната „приятелска“ LAIA, между 5 и 15 юни провежда военна кампания, в хода на която са осъществени 34 акции – основно, подриване на символични обекти и звена на логистичната структура на държавата. По време на подготовката на една такава акция случайно загива боецът Хосу Басаниес.

Изборите на 15 юни носят победа на „Съюза на демократичния център“ на Суарес (166 места), а на второ място е ИСРП (118 места). Трето място заема „Народният алианс“ (116 места) на Фрага. За комунистите, част от избирателите на които избират ИСРП, резултатите са катастрофални – партията печели само 20 места в конгреса.

В Страната на баските гласовете на избирателите се разделят на три приблизително равни части: по 300 хил. гласа получава десният испански блок (СДЦ-НА), лявоцентристите (ИСРП) и дясноцентристите (НБП). Баската секция на компартията има 50 хил. гласа, докато испанската революционна левица, – „Организация на революционните трудещи се“ и „Революционна комунистическа лига“, – не получава никаква подкрепа. Националистическата левица също не може да се похвали с успехи: коалиция „Euskadiko Ezkerra“, водеща роля в която играе „Баското комунистическо движение“, и в която в последния момент влизат кандидатите на KAS, получава 90 хил. гласа (тоест, 1 сенатско място и 1 място в депутатския съвет на Гипускоа).

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s