Интервю с доброволец от Франция, който се бие срещу Ислямска държава в Сирия

кюрдистанСирийски Кюрдистан, или Рожава, както го наричат 4 милиона жители на този регион, се намира в Северна Сирия, по протежение на границата с Турция. Партията на демократичния съюз (ПДС), група, свързана с лявата войнствена Кюрдска работническа партия (КРП), обяви автономия на Рожава от сирийската държава. От този момент военното крило на ПДС, известно като Отряди за народна самоотбрана (YPG – на бълг. ОНС), започна да води тотална война срещу Ислямска държава (ИД). Паралелно с това групата представи така наречената система за „демократично и автономно“ управление в контролираните от нея райони. На 13 ноември, когато Париж бе поразен от безпрецедентна серия от координирани терористични нападения, ИД преживя редица тежки поражения в Сирия и Ирак. Съвместно с иракските въоръжени сили (кюрди) Пешмерга, ОНС успяха да превземат някои позиции на ИД, отрязвайки основните маршрути за доставки към провъзгласената от ИД столица Ал-Рака.
Миналото лято Жак (името е променено), френски комунист на двадесет и няколко години, жертва всичко, за да се присъедини към ОНС, взимайки участие в революцията в Рожава и помагайки за премахването на ИД. Тази седмица Жак, или Сират – такъв псевдоним е даден от братята му по оръжие, даде за VICE News ексклузивно интервю от сирийския фронт.

– Защо реши да отидеш в Сирийски Кюрдистан?

– Най-вече, за да взема участие в революцията. Аз съм марксист, интернационалист и революционен активист от ранна възраст. Би било лицемерно да се наблюдава отдалеч случващото се в Сирийски Кюрдистан. ОНС структурират териториите в съответствие със социалистическата и либертарната идеология, създавайки общинско образуване във всеки от освободените от тях райони.
Дойдох също, за да помогна на кюрдския народ. Хората са подложени на мъчения и преследвания при различни съществуващи режими, страдат от дискриминация по време на цялата си история, но имат огромен потенциал за съпротива. Те отказват да се върнат назад, подобно на други угнетени народи, изчаквайки вместо това благополучния момент. Друго нещо е, че техният основен враг – ДАЕШ (арабски акроним на ИД) сега е въплъщение на неофашизма. Моето решение да се присъединя е едновременно решение и на непоколебим „антифа“ (съкратено от „антифашист“).

– По какъв начин влезе в контакт с тях?

– Чрез групата във Фейсбук „Лъвове от Рожава“ („Lions of Rojava“). Свързах се с тях чрез лични съобщения. След това те организираха пътуването ми. Не казах на никого за това, защото знаех, че ще ме карат да давам обяснения. Няколко месеца работех, за да платя пътуването си и спестих малко пари, ако попадна в трудни времена. Летях до Сулеймания, в Иракски Кюрдистан, и там вече се погрижиха за мен. Тъй като сирийско-иракската граница е затворена, трябваше да се облека като Пешмерга, за да вляза в Сирийски Кюрдистан.

– Казал ли си на семейството си за това?

– И да, и не. Това не ви засяга.

– Опиши подготовката, която си получил?

– Подготовката траеше две седмици от датата на пристигането ми, и тя е минимална: обучават те да боравиш с автомат Калашник, провеждат физически тренировки и ти говорят за основите на военната стратегия. След като издържах теста, последваха няколко други подготвителни курсове. Основната причина, поради която обучението в началото не е обемно, е, че по-голямата част от чуждестранните доброволци не понасят всичко това и след няколко седмици се прибират у дома.

– Колко тежки са условията?

– Условията на живот са изключително тежки. Като прибавим към това и липсата на междукултурно разбирателство и военните реалности… Но много от тези, които решават да останат, имат изразени политически мотиви и вярват в политическата амбиция на Сирийски Кюрдистан.

– С каква цел хора от Запада влизат в редиците на ОНС?

– Това, което се показва в медиите, не отразява с точност случващото се. Тук има бивши войници, които са станали кръстоносци, и отчаяни авантюристи, които позират с оръжие, но всъщност предпочитат да се скрият. Срещал съм се с няколко от тези психопати, жадни за война и готови да стрелят по всичко, което видят.
Техният апетит за медийно отразяване засенчва другите доброволци, които съставляват по-голямата част от бойците: тези хора са мотивирани политически и идват тук по-скоро заради революцията в Рожава, отколкото заради Ислямска държава.

– Тук срещал ли си други французи?

– Четирима: двама бивши легионери – настоящи утайки, млад мъж, който прилична на скитник, и един от сорта на кръстоносците. Не са ми интересни подобни хора. Повтарям, те са само малка част от доброволците. В моята част има четирима германци, един италианец и един американец, и всички те – истински другари. Има и други французи, освен тези, които споменах, но не съм се срещал с тях.

– Справедливо ли е да се нарече такава организация интернационална бригада, по примера на тези, които са се сражавали в периода на Гражданската война в Испания 1936-1938 г.?

– В известен смисъл, да. Има отделни отряди, които обединяват хора от комунистическото международно движение, но съвсем не в такива мащаби. Ако трябва да кажем истината, европейските интернационални политически партии не проявяват нито мъжество, нито желание да действат, независимо от факта, че те са любители, които парадират със своите убеждения. Във Франция не предприемат почти нищо спрямо кюрдите. Предпочитат да си обърнат главата, може би заради страх да се ангажират с обстоятелствата, може би от лицемерие. Те са кабинетни революционери. Ако имат желание да видят как изглежда сега едно народно въстание, могат да дойдат тук и да го видят лично.

– Как ви посрещат местните жители?

– Посрещат ни топло, даже ни е неловко. Хората не могат да повярват, че някой е пропътувал хиляди километри, за да се бори за делото на Сирийски Кюрдистан.

– На 13 октомври организацията Amnesty International публикува доклад, в който обвини ОНС във военни престъпления, включващи масови изселвания на хора, разрушаване на села… Да си забелязал ОНС да извършват такива зверства?

– Няма такова нещо. Това са глупости. Те (наблюдателите от Amnesty International) са били на място две седмици, и след това си отидоха. Да, села са разрушавани, но в по-голямата част е правено поради стратегически цели. ОНС имат хуманен подход към воденето на война. Тяхната цел е освобождението на народа от тиранията на ИД.
Кюрдите имат основание да убиват всеки срещнат джихадист, но те не го правят. Щурмувайки някое село, те почти винаги оставят врагът да се изтегли, за да се облекчи тежкото положение на нашите войници (за да се избегнат смъртоносни сблъсъци между нашата армия и притиснатия в ъгъла враг). Нашите въоръжени сили не закачат мирни граждани. ОНС са единствените сили в Сирия, водещи ефективна борба срещу ИД. Единствените, които предоставят революционна и хуманитарна политическа алтернатива.

– Можеш ли да опишеш как функционира вашето подразделение?

– В моя отряд практически почти всички са комунисти – основно от Сирийски Кюрдистан и Турция. Тук доминира хоризонталната военна йерархия, нямаме отличителни знаци. Когато ходим да патрулираме, групата се оглавява от майор. Това е най-опасната позиция: ако се окажем в зона на действия, той първи поема ударите. Целият отряд се събира вечер и обсъжда пропуските в работата. Няма нищо особено. Когато 24 часа 7 дни в седмицата живееш с група от други момчета, напрежението не е толкова силно.

– Какво е ежедневието на фронта?

– Истината е, че намирайки се най-отпред на фронта, 90% от времето нищо не правиш. Трудно е да се справиш със скуката. Но във всеки един момент от блатото на скуката можеш да попаднеш в интензивни военни действия. Поради присъствието на територията на други съюзнически сили могат да те убият в резултат на просто недоразумение. Един ден се миехме в реката, а на другия бряг се показа още един отряд. Малко оставаше да се избием един друг, но по-късно разбрахме, че пред нас са въстаници, които защитават едно от съседните села.
Навсякъде са разпръснати взривни вещества, има рискове от засади… Намираш се в постоянно напрежение, дори когато не трябва да правиш нищо, освен да пиеш чай и да пушиш цигари. Не можеш да си позволиш да се размисляш, защото можеш да полудееш… И това, въпреки че не участваш в битка.

– Какво имаш предвид?

– Преди около два месеца – загубил съм представа за времето – бяхме на предните линии, обезпечавайки безопасността на нашите позиции. Стреляха по нас със зенитни оръдия и ракети. Тръгнахме да се скрием в укритието толкова бързо, колкото можахме, а след това се върнахме обратно, за да издигнем барикада.
Една нощ прекарахме, криейки се в една сграда от бомбите. Едно момче от Турция си гледаше часовника на всеки две секунди. И така в продължение на два часа. Мисля, че го пратиха да си върви у дома. Не можеш да си позволиш да се побъркаш.

– Участвал ли си в неотдавнашното настъпление на иракските и сирийските кюрди срещу ИД?

– Да. Бяха изтощителни. Биехме с в продължение на три седмици. В разгара на настъплението ни беше казано да държим позиции в гробището. Трябваше да копаем окопи и да вдигаме барикади под огъня на врага. Изглеждаше така сякаш копаем собствените си гробове.
Но резултатът е, че одържахме пълна победа. Взехме град Ал-Хоул и седем околни села. Получихме още един път към Ал-Рака. Момчетата от ИД, които са показвани като решителни и готови на саможертва, бягаха като плъхове.

– Как разбра за терористичните актове в Париж?

– Бях на фронта. Някой от другарите беше чул новината по радиото. Това е ужасно убийство… Няма съмнение, че не всички воюват тук, както си мислят хората.

– Как реагира твоят отряд?

– Както можете да се досетите, те са виждали подобни неща. Но сега проявяват състрадание. Ние сме братя по оръжие и другари.

– Как самият ти гледаш на тези терористични актове?

– Разбира се, това се отнася и до мен, защото тези терористични актове се случиха в моята страна. Но както казах по-рано, не живея с духа на национализма: нямам намерение да издигам тук знамето на „западната цивилизация“. Аз съм тук, за да поддържам революцията в Сирийски Кюрдистан. Терористичните актове ми дават по-голяма увереност, че водя правилната борба.

– Западната коалиция заяви своето намерение да засили своята военна кампания в Сирия и Ирак. Как в този случай интервенцията на Русия и НАТО може да помогне?

– Не може да помогне. Намесата на Запада всеки път приключва катастрофално. Ние – частите на ОНС, се състоим от 15000 решителни бойци. Ние сме най-структурираната и най-ефективна организация в борбата срещу Ислямска държава. Ние ще победим.

– Какво ще кажеш за въздушните сили?

– Важно е да се знае, че авиацията е ключов момент в нашето настъпление. Тя ограничава придвижването на войски на Ислямска държава и унищожава мобилната им артилерия. В психологически смисъл тяхното влияние е огромно. Когато самолетът се спуска над врага и открива огън по него от автоматични пушки, все едно на земята е слязъл самият дявол. Аз съм виждал джихадист, убит по време на едно от тези нападения. На мястото на лицето му имаше дупка. Имаше само брада около врата му. Но аз не съм глупак. Всеки път, когато се намесят империалистичните сили, те искат нещо в замяна. ОНС ще трябва да плаща за такава подкрепа, друга алтернатива няма.

– Смяташ ли, че някога ще се върнеш във Франция?

– Често наказано, не мисля, че ще се върна жив. Естествено, има неща, които ми липсват: купони, бира, момичета… Но сега не си правя планове за бъдещето. В крайна сметка, всичко става всекидневие – включително и войната. Не мога да си позволя да мисля – в противен случай съзнанието се губи, а това е лошо. Не мисля за това какво може да се случи с мен в бъдеще.

– Сега какво искаш да кажеш на медиите?

Мисля, че трябва да се възстанови истината за водещата се война, за това как я водят сирийските кюрди. ОНС напълно се доказаха в боевете срещу ИД, дори в условията на осъществяване на истинска революция на своя собствена територия. Можете да видите пълноценната организация на обществото – народът получава демокрация, която никога не е познавал. Също искам хората да видят, че доброволците са различни хора. По-голямата част, чиито политически мотиви са искрени, не са фанатични кръстоносци.

– Съжаляваш ли за нещо?

– За нищо не съжалявам. Аз съм точно там, където трябва да бъда. Ако мога да остана тук повече, ще остана. Сега се боря за единственото достойно дело.

Томас Лоран. 21 ноември 2015 г.

Източник: news.vice.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s