ЕТА. 20. „Хуанкарлизъм“

След смъртта на диктатора ситуацията в страната първоначално е взета под контрол от сектора, който възнамерява да продължи франкизма без Франко, начело с председателя на правителството Ариас Наваро, който обаче няма нито харизма, нито достатъчно влияние, нито способността да играе определена роля. Ето защо след смъртта на тиранина периодът се нарича „хуанкарлизъм“ от опозицията, защото именно провъзгласеният крал Хуан Карлос, а не главата на правителството, де факто е суверенен управник на Испания.

Именно в този период започва открита война между различните сектори на франкизма, която разрушава някогашното единно ядро на франкизма. Умерените привърженици на франкизма, малцината десни „ортодокси“, прекрасно разбират, че за да се избегне загубата на реалната власт, страната трябва да се избави от омразния имидж, присъединявайки се към европейската икономическа общност, и накрая, да проведе някои незначителни реформи. Един от болните въпроси в този контекст е многонационалният характер на испанската държава, който Франко през последните четиридесет години се опитва да обедини безуспешно. Но сега, с възхода на националните движения в Страната на баските, Каталуния, Галисия, Астурия, на Канарските острови и дори в Арагон, това вече не е възможно. Необходимо е да се реши този остър национален въпрос без да се дава независимост, т.е. без да се разрушава държавата.

Освен факта, че плановете на реформистите са приветствани от Вашингтон, те получават подкрепа и от неочаквана страна. Политическите сили, които по-рано встъпват за пълно унищожение на франкисткия режим, – особено Испанската социалистическа работническа партия и Националистическата баска партия, – започват да търсят сътрудничество с реформистите, надявайки се, че благодарение на тази подкрепа ще си осигурят място в новата политическа система.

В Страната на баските нито „военният“, нито „военно-политическият“ сектор на ЕТА не смята, че ситуацията в страната се е изменила значително. В течение на седмиците, които предхождат смъртта на Франко, ЕТА (m) продължава своята военна кампания. Най-известната акция е нападението срещу джип на Гражданската гвардия на 5 октомври 1975 г. в Оняти: гвардейците пристигат, за да премахнат поставен на една сграда баски флаг, но не успяват да направят нищо – и тримата агенти умират, защото минават през поставена на пътя бомба. На следващия ден колегите на убитите застрелват в Арасате брата на бившия активист на ЕТА Хуанхо Ечабе, а шест дни по-късно убиват и таксиметров шофьор, който става неволен свидетел на случилото се. На 18 октомври единствената оперативна команда на ЕТА (p-m) в Сарауце застрелва местен садист от Гражданската гвардия.

След смъртта на диктатора ЕТА (m) осъществява покушението на кмета на град Оярцун Антонио Ечеберия, който е известен „доброволен помощник“ на полицията. След акцията „milis“ пускат комюнике, което накратко излага позициите на организацията към този момент:

1. Хуан Карло, фактически, е продължител на делото на Франко;

2. ЕТА продължава борбата с „хуанкарлизма“, също както по-рано се бори срещу франкизма;

3. Политиката на НБП и ИСРП, която е доста далеч от народните интереси, в този момент служи само на интересите на либералната буржоазия;

4. Установяването на либерален режим е възможно само при условието на пълно скъсване с текущата диктатура;

5. При това либералният режим ще бъде нова форма на политическо доминиране на испанската буржоазия;

6. Единственият метод баският народ да извоюва национална и социална свобода е унищожаването на испанската олигархия;

7. Единственият метод за унищожаване на испанската олигархия на територията на Страната на баските е организацията на народа под ръководството на работническата класа.

Първите няколко месеца без Франко ясно показват, че диктатурата не е умряла. В края на годината трима души загиват в хода на полицейска проверка на контролно-пропускателни пунктове по пътищата. Наказан е неносещият оръжие член на ЕТА (p-m) Колдо Лопес де Хереньо, застрелян в момент, когато бяга от патрул на Гражданската гвардия. „Мръсната война“ срещу баската опозиция, която отнема през 1975 г. живота на 22 души, не спира.

Но освен активизацията на въоръжените действия, втората половина на 1975 г. е времето, когато политическите организации от лявонационалистическото направление имат необичаен ръст.

На 1 август се появява най-важното политическо движение на „националистическата левица“ по това време – „Координационен съвет на патриотите социалисти“ (Koordinadora Abertzale Sozialista), създаден по инициатива на организацията „Сила на баските работници“ (Eusko Langile Indarra), в който влизат „Патриотична партия на революционните трудещи се“ (Langile Abertzale Iraultzaileen Alderdia), „Френската социалистическа народна партия“ (Langile Abertzale Iraultzaileen Alderdia), политическото крило на ЕТА (m) „Социалистическа баска партия“ (Eusko Alderdi Sozialista) и ЕТА (p-m). Малко по-късно към коалицията се присъединяват „Комитети на патриотичните трудещи се“ (Langile Abertzale Komiteak) и „Комисии на патриотичните работници“ (Langile Abertzaleen Batzordeak). Може да се каже, че създаването на KAS е отражение на насърчаваните от 1974 г. от ЕТА (p-m) идеи за създаване на „Народен съюз“, който трябва да обедини всички леви патриотични сили в един организъм. Именно с преговорите на „polimilis“ с представителите на ELI по време на кампанията за защита на осъдените на смърт „етарас“ започва историята на KAS.

KAS_LogoВсеобщото единство обаче не успява да предотврати това, че през ноември 1975 г. HAS и EAS, обединени в единна „Социалистическа партия на Страната на баските“ (Euskal Herriko Alderdi Sozialista), – намираща се под силното влияние на ЕТА (m), – започват да пускат изявления, че искат да „оседлаят“ KAS.

В същото време, в рамките на режима, дори и най-крайният сектор признава необходимостта от реформи и цялата вътрешна борба протича около въпроса за това какви именно реформи трябва да се проведат, за да се придаде на Испания „по-цивилизован“ вид. Либералните реформатори успяват да прокарат решението за даване на свобода на политическите обединения и работническите профсъюзи, но когато се стига до въпроса за баските, голямото мнозинство подкрепя по-нататъшното потискане на националистическото движение. Мануел Фрага, заместник-министър на правителството и един от най-ярките представители на реформизма, през март 1976 г. потвърждава тази решимост, когато отговаря на въпрос за възможността за легализирането на баското знаме: „Докато аз съм на власт, няма да призная баския флаг“.

Анализирайки изказванията на държавните служители, ЕТА (m) може да констатира, че режимът не иска да вижда „тук, в Страната на баските, нито комунисти, нито анархисти, нито националисти, нито терористи. (…) Демокрацията, която ни предлага испанското правителство, е демокрация само за фашисти“.

През май 1976 г. „milis“ още веднъж потвърждава своето намерение да се бори срещу новия „демократичен“ режим, точно както по-рано организацията се бори срещу франкизма. ЕТА (m) провежда серия от акции, демонстриращи тоталитарния нов ред: на обществени места, поставените баски знамена, които все още са забранени, са съединени с малки бомби, които се взривяват при опит да се премахнат знамената. През януари, април и май по време на премахване на забранените символи умират трима служители на Гражданската гвардия.

Други неща, които „milis“ правят по това време е да сплашват кметовете на баските градове, назначени още от франкисткото правителство. Особеност на фашисткото правителство е, че на тези постове се назначават основно представители на баското общество, които много активно си сътрудничат с репресивния апарат в потискането на националното движение. „Етарас“ спокойно обещават, че ще убият всеки от тях, ако не напусне поста си. Най-невероятното е, че тези думи не остават просто заплахи: първата жертва е кметът на град Гардакао Легорбуру, известен със своите ултрадесни възгледи, застрелян на 9 февруари. На следващия ден команда на ЕТА (m) в Сисуркиле по погрешка убива младия патриот Хулиан Галарсу, който е объркан с кмета на града. На 29 февруари и 13 март в Лесо и Хетария организацията убива двама баски, заподозрени във връзки с полицията.

Резултатът от тази кампания е, че ръководителите на баските градове се разделят на две групи: не е изненадващо, че едни от тях под натиска на ЕТА придобиват демократична ориентация и с всеки изминал ден все повече и повече клонят към позициите, провъзгласени от левите националисти, докато в същото време другата група продължава да следва франкистката традиция на управление, въпреки пряката опасност за живота им.

На 3 март режимът отново пролива народна кръв. По време на събрание на работници в Гастейс, посветено на подготовката на всеобща стачка в провинция Алава, полицията хвърля в сградата газови бомби, а след това стреля по тези, които бягат от нея. В резултат на напълно немотивираното клане петима работници губят живота си. Случилото се развълнува цялата Страна на баските, започва мобилизация и протестни акции, кулминацията на които е стачката на 8 март. В следващите дни ситуацията само ескалира: започват сблъсъци с полицията, в хода на които загиват няколко човека. В отговор полицията отново въвежда в действие своите наемници, които работят на ниво „мръсна война“ срещу опозицията. Този път най-силно засегнати не са баските. На 9 май в близост до планината Монтехура правителствени наемници, сред които фигурират италиански, френски и аржентински неофашисти, които са търсени в своите страни, предизвикват сблъсъци с левите карлисти, по време на които ултрадесните застрелват двама души.

montejurraТрябва да отбележим, че в този момент първоначално консервативното карлистко движение се разделя ясно на два лагера. Възникналият в началото на 70-те години лагер на левите карлисти, чието „длъжностно лице“ е претендентът за испанския престол Карлос Уго де Бурбон-Парма, встъпва за установяване в Испания на „кралско социалистическо правителство“ на федерална основа. Предвид факта, че такива прогресивни идеи намират жив отклик в сърцата на патриотичната младеж, лявото крило на карлизма става с всеки изминал ден по-силно, докато в същото време напускането на възрастните ветерани, войнствените „рекетес“, води дясното крило до плачевно състояние. В този момент Карлистката партия, която се присъединява към Демократичния съвет, обединяващ цялата лява опозиция в страната, действително започва да представлява реална заплаха за новата власт на Хуан Карлос, и именно затова организацията на атаките срещу традиционния пролетен фестивал на карлистите, където са поканени и представители на левите сили, се поема от Мануел Фрага. Имайте предвид, че начинанията на правителствените главорези са успешни: след сблъсъците в близост до Монтехура лявото карлистко крило постепенно запада, окончателно разпадайки се в края на 70-те години.

Що се отнася до ЕТА (p-m), то тя, временно прекратила активната си дейност, напомня за себе си на 5 април, когато най-накрая е реализиран пазеният от дълго време проект за бягство от мадридския затвор „Сеговия“ на политически затворници. Вечерта на този ден 29 държани под арест екстремисти чрез изкопан тунел напускат стените на затвора, извършвайки най-масовото бягство в историята на Испания. Скрити в камион с двойно дъно, бегълците се отправят към френската граница. Разбирайки за бягството, правителството привежда в готовност Гражданската гвардия, за да засили своя контрол върху границата. Поради липсата на посочен път, бегълците бързо се изгубват в планината, и са арестувани, като един от тях, каталунският националист Ориол Соле Суграниес, умира от куршум на гвардейците. Само четирима затворници успяват да се измъкнат от капана и достигат до Франция.

След два дни в Андай (Франция) безследно изчезват двама инспектори на испанската полиция. Френските власти, отговарящи на исканията на испанските дипломати, започват най-голямата в последните години кампания за проверка на баските политически емигранти, в резултат на която са арестувани трима „етарас“, а шестима за изгонени от страната. Изчезналите полицаи са открити само една година по-късно: труповете им са хвърлени в морето на плажа в Андай.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s