Изграждане на Автономия в Турция и Кюрдистан: интервю с „Революционно анархистко действие“

1 майПрез месец май тази година журналисти на „Corporate Watch“ бяха в Турция и Кюрдистан, за да проведат разследване за западните фирми, които снабдяват турската полиция и армия с военно оборудване. В хода на това разследване бяха проведени разговори и интервюта с активисти на множество движения.

Публикуваното от нас интервю е с трима членове на „Революционно анархистко действие (Devrimci Anarşist Faaliyet – DAF). Интервюто e проведено през май месец 2015 г. в Истанбул. DAF се солидаризира с кюрдите и тяхната борба, взе участие в Революцията в Рожава и отблъскването на ИДИЛ (Ислямска Държава на Ирак и Леванта) при атаката им срещу Кобане.

DAF редовно предприема действия срещу репресиите на турската държава и едрия капитал. Организацията се опитва да прокара алтернативи на сегашната система, базиращи се на самоорганизация, взаимопомощ и доброволни кооперативи.

Също така, интервюто съвпадна с миналите избори в Турция. Отразени са някои моменти от предизборната кампания на про-кюрдската партия HDP, която успя да премине 10-процентната бариера и успешно влезе в турския парламент.

Членовете на DAF, с които е проведено интервюто, са пожелали да останат анонимни. Те започват интервюто с историческо въведение за анархистическите движения в региона.

DAF: Искаме да направим паралел между борбите за освобождение от османска власт, по време на Османската империя и днешната борба за освобождение на Кюрдистан.

По време на Османската империя, анархисти са организирали работнически борби в много от големите градове, като Солун, Измир и Кайро. Ерико Малатеста например е организирал индустриалните работници в Кайро. В народно-освободителните движения на Армения, България и Гърция, също участват много анархистически групи. Александър Атабекян, един от основните дейци в Армения, също е бил анархист. Като личен приятел на руския анархист Пьотр Кропоткин, той е превеждал неговите трудове от руски на арменски и ги е разпространявал.

Споменаваме тези народно-освободителни борби, за да подчертаем колко е важно днес да подкрепим борбата за свобода на кюрдите.

Corporate Watch: И какво стана с тези анархисти след Османския период?

DAF: В самия залез на Османската империя, в края на 19-ти век, султан Абдул Хамид II, провежда големи репресии срещу анархистите в Турция. Той е бил на,ясно какво представляват те и взима специални мерки. Анархистите са били депортирани и избивани, като с тях се занимава разузнавателна служба, създадена специално за тази цел.

Анархистите отвръщат с атентатите в двореца Ялдъз Сарай и със солунския атентат срещу „Банк Отоман“.

Институциите на Османската империя не изчезнаха с падането ѝ, а се сляха с правителствените служби на новата Република Турция. И въпреки, че никой вече не носи фес, системата си остана същата.

С началото на кемалисткия период на турската държава (1923г.), много анархисти както и други радикали, бяха принудени да емигрират или бяха избити. Партията на Мустафа Кемал (Народно-републиканската партия – CHP) не търпеше никаква опозиция. Имало е и масови кланета на кюрди.

В периода 1923-1980г, нямахме голямо анархистко движение, главно поради популярността на социалистическите партии и забраните от страна на властите.

По нашите ширини се усетиха и революционните настроения от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Това бяха силни години за социалните движения. В този период имаше революционни анти-империалистически настроения, заради войната във Виетнам. Младежки организации провеждаха окупации на университети, имаше и засилване на работническите борби. Но тези движения бяха предимно марксистко-ленински и маоистки, анархисти не участваха.

През 1970г, бе и голямата работническа стачка. Милиони работници извървяха над 100 километра, от Коаджаели до Истанбул. Всички работници излязоха на улицата и заводите бяха затворени.

Corporate Watch: Настъпи ли някакво осъзнаване в посока към анархизъм през този период в Турция?

DAF: Доста европейска радикална литература беше преведена на турски език в онези години. Но от всички книги, само пет бяха на анархистка тематика, като три от тях по-скоро критикуваха анархизма.

Но по времето на Османската империя във вестниците са излизали много статии за анархизма. На пример един от тримата редактори на вестник „Ищирак“ е бил анархист. Този вестник често е публикувал материали на Бакунин, също така и статии на тема анархо-синдикализъм.

Първото анархистко списание започна да излиза през 1989г. След него се появиха и много други вестници и списания, отразяващи различните анархистки течения, като на пример пост-структурализъм, екология и т.н.

Общото между тях беше, че се издаваха за много тесен кръг читатели, главно интелектуалци. Езикът на който се пишеха, бе много далеч от обикновения човек. Повечето хора, които движеха тези неща, бяха от академичните среди на университетите. Имаше и бивши социалисти, които бяха крайно разочаровани от разпада на Съветския Съюз и така бяха станали анархисти. Ние обаче не смятаме, че това е най-добрият начин да откриеш анархизма, чрез критика към социализма.

В периода 2000-2005г, в Истанбул се провеждаха много анархистки беседи. Хората ни питаха: „Как да водим борбата?“. По това време в цяла Турция имаше около 50-100 анархисти.

Corporate Watch: Можете ли да ни опишете каква е вътрешната организация на DAF в наши дни?

DAF: В последно време се събираме около 500 анархисти за 1-ви май в Истанбул. Също така държим връзка с анархисти от Анталия, Ескишехир, Амед (Диарбекир), Анкара и Измир. Вестник „Мейдан“ (издаван от DAF), се разпространява в 15 или 20 града. Има редакцията и в град Амед, от където вестника се разпространява по цялата територия на Кюрдистан. До този момент излиза само на турски език, но някой ден, когато ще можем да си го позволим, ще го издадем и на кюрдски език. Вестникът се разпространява и в някои затвори. Наш другар е в затвора в Измир, където го четат и 15 други затворници, на които също изпращаме вестника.

Преди няколко месеца, излезе забрана за разпространение на радикални издания в затворите. Ние взехме участие в демонстрации пред затворите, успяхме да окажем натиск и сега тези вестници отново са разрешени.

Главната задача пред DAF е да създадем анархистко общество, главно чрез действия на улицата, сред хората. С това се занимаваме през последните 9 години.

В идеологически план нашата гледна точка е холистична, не степенуваме социалните борби по важност. Смятаме, че работническите борби са също толкова важни, както и борбата на кюрдите или борбите за правата на жените, или пък тези на екологичните движения.

Капитализмът се опитва да въведе разделение между тези движения. Ако нашите врагове ни атакуват по холистичен начин, то и ние ще отговорим по холистичен начин.

За повечето хора в съвременните общества, анархията има лоша слава и се свързва с тероризъм и бомби. Ние бихме предпочели, анархизма, например, да се асоциира повече с екологични движения и техните борби против корпорациите. Понякога се опиваме да насочим вниманието към връзките между държавата и корпорациите и екологичните катастрофи предизвикани от тях, неща подобни на разследванията, които прави и Corporate Watch.

Искаме да представим анархията, като организирана съпротива. Това показваме и на хората на улицата, думата анархизъм да се свързва най-вече с организираност.

От 1989г, до 2000г, анархизма бе повече въпрос на външен вид – черни дрехи, обеци, прически, или поне такова бе общото впечатление сред хората. Но след 2000-та година, започнахме да виждаме анархисти във феминистките групи, а също и в работническите движения.

Не се опиваме да копираме анархизма в Европа. Има много анархисти, които си представят анархизма, като подражание на европейския анархизъм, или на този в САЩ. Или пък като някакъв ъндърграунд и субкултура. Ако искаме анархизма да стане социално движение, трябва да променим това.

DAF се състои от: младежка организация; женска анархистка организация; кафенетата „26А“; екологичното движение „Патика“; движението за пряко действие в училищата (Ученическо анархистко действие – LAF); Тези групи са синхронизирани и координирани по между си, но всяка от тях може да взима и самостоятелни решения, на принципа на самоорганизацията.

Младежката организация държи връзка с младежи работници и студенти в университетите и училищата и подкрепя техните борби.

Женската анархистка организация се занимава главно с проблемите, свързани с насилието над жени. Например през февруари миналата година, имаше случай на жена убита от мъжа си и след това запалена. На 25-ти ноември 2014г, се състояха големи протести срещу насилието над жени.

LAF критикува образователната система в средните училища и се опива да намери съмишленици в гимназиите. LAF се занимава и с екологични проблеми и феминистки въпроси, в това число и убийствата на млади жени от мъжете им.

„Патика“ е екологична организация, която протестира срещу хидро – съоръженията и язовирните стени в Хасанкей, Черноморския регион (там, край село Илису в момента се строи нова язовирна стена). Понякога се стига и до сблъсъци, за да се спре строителството на хидро-централата.

Веригата от кафенета „26А“ е самоорганизирната инициатива, която в икономически план се стреми да е анти-капиталистическа. През 2009г, бе отворено първото заведение в квартал Таским, Истанбул, а през 2011г, и в Кадикьой. И двете кафенета бяха създадени от доброволци. Основната цел беше заведенията да са разположени на места, където живее най-подтиснатата част от населението. Много е важно, тези хора да видят живи примери за анархистически тип икономика, без началници и без стремеж към печалба. Често се случва да разясняваме на клиентите, защо не продаваме продукти на големите капиталистически брандове, като Кока-Кола, например. Разбира се, стоките, които се предлагат в кафенето, пак имат капиталистически произход, но не са толкова емблематични като Кока-Кола. Искаме чрез отричането на консуматорската култура, да придвижим нещата към следващия етап – алтернативна икономика и алтернативни начини на производство.

Друг самоорганизиран почин е PAY-DA – “Солидарност и споделяне”. PAY-DA има собствена сграда в Кадикьой, която се използва за събрания. Там се намира и редакцията на вестник „Мейдан“. Организацията осигурява на хората безплатна кухня с три хранения дневно и е отворена за всички анархисти и наши другари. Основна цел на PAY-DA е да се превърне в кооператив от отворен тип, като за целта се опитваме да привлечем различни производители от околните села. Искаме да установим трайна връзка с такива производители и да им покажем икономически модел, който не се базира на парични взаимоотношения. Производителите са жертва на капиталистическата икономика и страдат от нея. Първата ни задача в създаването на кооператива е да намерим производители, които искат да работят с нас.

Всички гореизброени инициативи са идеологически свързани с DAF и с организационния модел на Енрико Малатеста.

Въпреки, че това са анархистки организации, в тях участват и хора които не се определят като анархисти, но са запознати с екологичните проблеми или пък с борбите за права на жените. По този начин, те в крайна сметка научават и много за анархизма. Така нещата постепенно се развиват.

Ние в DAF даваме примери как можем да организираме живота си. Това е единственият начин да привлечем вниманието на хората, подтиснати от капиталистическата система.

Също така имаме и Антивоенна Асоциация, която не е съставена само от анархисти, а взаимодейства и с други групи. Ние участваме най-вече, заради нашите виждания за Кюрдистан. Всяка година на 15-ти май, се организират анти-военни протести пред военните бази и поделения. В Турция военщината се е превърнала в част от културата. Ако не си служил е много трудно да намериш работа и дори е трудно да се ожениш. Навсякъде те питат дали си преминал военна служба, защото само така можеш да станеш истински „мъж“. Хората възприемат държавата като своя „татковина“ и дори в CV-то си трябва да потвърдиш, че си отбил военната си служба. „Турците се раждат войници“ е девиз, който в Турция e много известен.

Corporate Watch: Днес има ли кемализмът (на Мустафа Кемал) толкова силно влияние, както беше в миналото?

DAF: Кемализмът все още има влияние в училищата, въпреки че ПСР (Партия на справедливостта и развитието, партията на Ердоган), малко промени тази линия. ПСР прокарва нов курс по отношение на национализма, който е насочен повече към Османската империя и „османските корени“ на днешна Турция. Ердоган обича да казва, че трябва да бъдем „една нация, една държава, под едно знаме и с една религия“. Дори да има някакви дискусии по отношение на Мустафа Кемал, те са много по-малко в сравнение с миналото. Законът забранява да се критикува Ататюрк, (Атактюрк е псевдонима на Мустафа Кемал, използван от турските националисти), но също така е неписано правило да не се критикува и  Ердоган. Турските масови медии спазват тези правила.

Corporate Watch: Можете ли да кажете повече за вашата гледна точка по въпроса за кюрдите и тяхната борба за свобода?

DAF: Кюрдите се борят за свободата си от стотици години, първо в Османската империя, а след това в турската държава. Борбата им за свобода не започва с Рожава.

Откакто съществува DAF, Кюрдистан за нас винаги е бил важна опора за пропаганда и разясняване на идеите ни.

Нашата гледна точка се фокусира най-вече върху народните освободителни борби. Идеята е, че хората нямат нужда от национални държави и империи, а вместо това могат да си създадат федерации. Турската държава се опитва да представи случая, като изолиран проблем с кюрдите. Но за нас проблемите не идват от самите кюрди, а са следствие от турската политика на претопяване и асимилация. Добре известно е, че опитите за асимилация на кюрдите бяха подновени още в първите години на новата турска република. В наши дни пример за това „мирният процес“, прокарван от турската държава, и операцията в провинция Робоски, проведена от турски изтребители F-16 на 28-ми декември, 2011г. При атаката бяха убити 34 кюрди. Това клане имаше за цел да заличи идентичността на кюрдите. Хората подлежащи на асимилация, трябва просто да станат „турци“ и да възприемат националистическата пропаганда.

От ПСР винаги подчертават, че са дали на кюрдите собствен телевизионен канал, че кюрдския език не е забранен и че кюрдите са наши братя и сестри. От друга страна обаче, има неща, като операцията в Робоски, която бе проведена по време на тяхното правителство. Също така, през 2006г, върху Ердоган имаше голям натиск на високо политическо ниво. Той обаче отвърна, че и жените и децата подлежат на наказание, след като се противопоставят на официалната политическа линия. Над 30 деца бяха убити от турската полиция и армия оттогава.

Политическите партии ползват различна риторика, но следват една и съща линия, която просто  продължава със всяко следващо правителство. Ние не искаме да се наричаме „турци“, защото произхождаме от много и различни етнически групи, в това число и кюрдската. Приели сме курс на отричане и противопоставяне – искаме да убедим хората да не служат в армията, която ще ги принуди да избиват своите братя и сестри.

След 2000-та година, кюрдските освободителни движения възприеха нова идеологическа линия и престанаха да се наричат марксистко-ленински, а Йоджалан започна да пише теория за „демократичен конфедерализъм“. Въпреки, че това са важни неща, нашата връзка с кюрдите е най-вече на улицата.

Corporate Watch: Можете ли да разкажете как изразявате своята солидарност с хората в Рожава?

DAF: Революцията в Рожава започна през месец юли, 2012г. Всички казваха, че политиката ще се движи в посока към отричане на държавността. Ние сме солидарни с това, още от първия ден на събитията. След това, три области обявиха, че са осъществили революция от недържавнически тип. Ние наблюдавахме това и се опитвахме да научим повече подробности. Въпреки, че това не е анархистическа революция, пак става дума за социална революция осъществена „от долу“, от хората.

В сирийския контекст на събитията, Рожава се явява като трета фронтова страна в борбите между Асад, ИДИЛ и останалите ислямистки групи. Но това не е всичко, пълната картина е, че Република Турция също подкрепя ИДИЛ, благодарение на общата граница. Разузнавателните служби на Република Турция предоставиха оръжие на ИДИЛ и на други ислямистки групи. В такава обстановка, кюрдите започнаха своята революция.

През 2014г, ИДИЛ поде серия от атаки срещу Кобане. Тогава отидохме в Суруч, на границата с Турция, където турските граничари стреляха по всички пресичащи границата и в двете посоки. Срещу хората се стреляше, без значение дали бягат или отиват в Кобане. Ние бяхме там, за да ги защитим.

През месец октомври, в Суруч се събрахме много хора и нахлухме през границата. Турция използва бронирани машини, които атакуваха със сълзотворен газ.

От 6-ти до 8-ми октомври, в Турция се проведоха големи демонстрации в знак на солидарност с Кобане. Тогава бе убит и Кадер Октая, социалист и поддръжник на Кобане. Той бе застрелян, опитвайки да пресече границата.

Помагахме с каквото можем. Много хора, идващи от Кобане, пресичайки границата се оказваха без подслон и под открито небе. Ние ги чакахме подготвени с палатки, дрехи и храна. Понякога армията ни откриваше в селата, където се бяхме установили, атакуваше ни със сълзотворен газ и водни оръдия и се налагаше да се оттеглим. Помагахме на хора, пресекли границата, които искаха да намерят свои роднини. Помагахме и на такива, които искаха да преминат в другата посока, за да се бият в Кобане. Носехме дрехи със знака на DAF.

След това YPG и YPJ отблъснаха ИДИЛ. Ключов момент беше превземането на хълма Миштенюр, което бе от стратегическа важност. След като хълма бе превзет от YPG/YPJ, хората започнаха да се връщат в Кобане. Много къщи бяха разрушени от ИДИЛ, а други къщи бяха минирани. Хора загинаха, защото се натъкнаха на мини. Някой трябваше да обезвреди мините, но кой и как? Имаше нужда и от нови жилища за хората. Провеждаме конференции и обсъждаме как да помогнем на Кобане. Последната ни среща беше в Амед, преди две седмици.

Corporate Watch: Кажете нещо за парламентарните избори, каква е вашата позиция?

DAF: Разбира се, че не вярваме в парламентарната демокрация, ние вярваме в пряката демокрация. Не гласувахме за HDP, въпреки, че в различни улични прояви сме имали контакти и сме солидарни с тях.

Ема Голдман беше казала, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Има хора в HDP,  които имат добри идеи. Но ние държим на това, че добро правителството не може да има, защото самата парламентарна система се основава на неравенството.

Въпреки, че хората в Рожава не го наричат анархистическа революция, там няма правителство, няма държава, няма и йерархия. Така, че ние вярваме в революцията в Рожава и сме солидарни с нея.

Corporate Watch: Какво мислите за бомбения атентат в Суруч (този последен въпрос бе зададен по мейл няколко седмици след интервюто).

DAF: Повече от 30 млади хора, които искаха да помогнат за възстановяването на Кобане, бяха убити при този атентат на ИДИЛ, но е ясно, че главния виновник е турската държава. Въпреки, че са имали информация за готвен атентат един месец преди това, властите не направиха нищо за да предотвратят случилото се. Да не говорим, че след взрива турската държава атакува Рожава и проведе полицейска операция срещу политически организации в Турция. И в момента текат различни акции и се упражнява политически натиск срещу анархисти, социалисти и кюрдски организации. Атентата беше използван като формален повод за започване на политически репресии, както в самата Турция, така и в международен план.

Изгубихме 33 наши другари и приятели, които бяха решени да се борят за революцията в Рожава и срещу репресивната държава и кръвожадните политици. Много хора бяха убити от държавата, от ИДИЛ и от други сили, но нашата съпротива няма да спре, нашата борба ще продължава, така както винаги е било в историята ни.

Превод на П-16 за Без Лого от:

http://www.anarkismo.net/article/28462

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s