ЕТА. 19. Извънредно положение

Възникналият разкол на ЕТА на две отделни групи не води, както в миналото, до спиране на въоръжените действия. Нещо повече, по много параметри мащабите на тези действия нарастват. Благодарение на активната пропагандна работа и двете организации изпитват значителен приток на свежа кръв: осведомеността за наближаващата смърт на Франко политически оживява обществото, правейки го податливо към непонятните досега идеи за борба, – в това число и въоръжена, – за независимост и социализъм.

Въоръжената кампания на ЕТА (p-m), продължаваща през целия декември, завършва с провеждането на втората част на VI Асамблея през януари 1975 г. Основният резултат от това събиране е вярността на курса за развитие на въоръжена борба срещу държавата, а също и осъзнаване на необходимостта, с цел допълнително отслабване на потисническия апарат, от пренасяне на въоръжените действия извън пределите на Страната на баските. Асамблеята единодушно одобрява проекта за установяване на постоянни контакти с революционни групи от националистически характер от Каталуния, Галисия и Канарските острови, в резултат на които да се планира изграждането на инфраструктурата на ЕТА на тези територии.

През първите три месеца на 1975 г. „polimilis“ изпълняват няколко акции по самоснабдяване, а също и множество нападения с експлозиви срещу жилища на сътрудници на силите за сигурност, търговски офиси и представители на режима. На 29 март команда „етарас“ ликвидира заместник-инспектора на Социално-политическата бригада в Сан Себастиан, който се отличава с голям садизъм, когато се разпитват арестувани. На 22 април друга команда бойци застрелва в Алгорте полицай, който участва в убийството на ръководителя на Военния фронт на ЕТА Еустакио Мендисабал преди две години.

Случват се и оперативни неуспехи. На 24 април по време на престрелка с полицията умира Микел Гардоки и е арестуван Хуан Мител Гоибуру, един от важните членове на структурата на ЕТА (p-m). На следващия ден правителството въвежда в провинциите Биская и Гипускоа извънредно положение за следващите три месеца. За четвърти път през последните няколко години франкизмът се опира до тази тактика, въпреки че този път „обсадното положение“ се отличава с особена жестокост. Репресиите надминават всичко, което баското общество е изпитало преди. Целият площад Корида в Билбао в нощта на 8 май е превърнат в център за временно задържане на четиристотин „заподозрени“, арестувани през деня.

Паралелно с масовите задържания от полицията, гвардейците, членовете на ултрадесните организации и наемниците пристъпват към осъществяване на акции на „мръсна война“ срещу баското национално движение, започвайки от избиване на патриоти и стигайки до терористични актове и обстрели на жилища на семейства на деятели, които са част от организациите за национално освобождение. Нещо повече, в своя хъс да накажат бойците „ескадроните на смъртта“ открито нарушават границата и преследват политически емигранти във френската част на Страната на баските. Например, на 6 юни в Байон загива неофашистки наемник, който се опитва да заложи бомба до къщата на емигранта Хосу Урутикоечеа.

Постоянно се случват сблъсъци на контролно-пропускателни пунктове между правителството и въоръжената опозиция, което е често срещано явление по време на задържания. На 7 май най-накрая в борбата влиза ЕТА (m), отговаряйки на репресивната кампания на властите с убийствата на членове на гвардейски патрули в Герника и Билбао. На 15 май, в отговор на това, гвардейците разбиват „подозрително“ жилище в Герника и без никакви процедури застрелват женените собственици, обявявайки ги за „привърженици на терористите“. „Етарас“, които наистина са се намирали в жилището, успяват да избягат, убивайки в престрелката гвардеец, но по-късно са задържани, като един от тях, Хосу Маркиеги, е екзекутиран от полицията на място.

Допълнително се усложнява положението от това, че агентите на репресивните органи, – предимно испанци, – считат въобще всички баски за членове на „терористични обединения“ и безразборно стрелят по всички без повод. Така в Ондароа и Пленция испански полицаи убиват двама граждани, защото им изглеждат подозрителни. Контролно-пропускателните пунтове по пътищата се превръщат в смъртоносни препятствия, където по шофьорите често се стреля. През май даже гвардейците застрелват на един такъв пункт в Сан Себастиан и гражданин на ФРГ.

До края на извънредното положение около 4 хиляди души са вкарани в затворите, много от тях са измъчвани. В хода на различни инциденти са убити шестима: един боец на ЕТА (m), двама привърженици на „етарас“ и трима лица, които не са от въоръжената организация. Репресиите, както предсказват „milis“, удрят тежко по структурата на ЕТА (p-m). В аналогично мрачно положение се намират и всички организации от „патриотичната левица“, а също и действащата в Страната на баските Комунистическа партия на Испания.

Фактически единствената сила, която е способна успешно да се противопостави на натиска на държавата в този период, е ЕТА (m), която по-рано се смяташе за полумъртва. „Milis“ записват на своята сметка шест смърти случая на сътрудници на правоохранителните органи, убити по време на преки нападения или по време на нападения с използване на взривове. Да отбележим също, че по време на извънредното положение въоръжени акции от различен тип и мащаб се провеждат от „военния“ сектор почти всеки ден, благодарение на които редакционните статии в местните вестници започват да наподобяват хроника на военните действия.

Що се отнася до ЕТА (p-m), то главните беди на тази организация все още предстоят. Както вече бе споменато, „polimilis“ взимат решението да създадат бойни команди в Мадрид, Галисия и Каталуния, където могат да разчитат на масите симпатизанти – в първия случай, тези симпатизанти са представители на Комунистическата партия на Испания, а в другите два случая – местни леви националисти. В Мадрид основната задача на установената „колона“ е подготовката на грандиозно бягство на шестдесет политически затворници от затвора „Сеговия“. За да се гарантира успешното изпълнение на операцията, в столицата са прехвърлени няколко специални команди (Komando Bereziak).

Въпреки това, полицията успява да идентифицира почти всички участващи в „етарас“. Започват задържания. На 30 юли в испанската столица за заловени всички основни фигури в това мероприятие. В хода на арест загива боецът Хосу Мухика Айестаран. Проектът за бягство, който се намира буквално в последния си стадии на подготовка, рухва. В същия ден в Барселона, по време на подготовка на грабеж на банков клон, е арестуван основният координатор на структурата „Bereziak“ Иняки Перес Беотеги. На 12 август аналогични операции по разрушаването на структурата на ЕТА се провеждат и от полицията в Галисия.

В редиците на ЕТА (p-m) е внедрен правителствен агент, Мигел Лехарса Егиа, който спечелва доверието на ръководството на „polimilis“, и получава сведения за „испанския“ сектор на организацията, които успешно предава на властите.

В същото време активисти на националистическото движение са изправени пред военния съд, като двама „етарас“, – Анхел Отаеги и Хосе Антонио Гармендия, – в резултат на изслушването клонят към смъртни наказания. Ръководството на „polimilis“ отново изпраща специални команди в Мадрид и Барселона, за да организират похищенията на повече или по-малко крупни държавни служители, като в замяна на освобождаването им може да се спаси живота на другарите. Въпреки някои подозрения, Лехараса отново има информация. Резултатът се оказва аналогичен: арестувани са 20 бойци, други двама, – Мончо Мартинес и Андони Кампило, – загиват по време на престрелка с полицията на 18 септември в Мадрид (първият) и на 19 септември в Барселона (съответно вторият).

Ясно е, че след всичко това Лехараса е разобличен, но фактът, че във върха на организацията прониква провокатор, изиграва голяма роля в деморализацията на ЕТА (p-m). Лехараса е най-успешният шпионин в цялата история на организацията; благодарение на неговата дейност десетки професионални бойци са арестувани, повече от 80% от кадровия състав е идентифициран и е принуден да се скрие във френската част на Страната на баските, четирима „етарас“ загиват. По този начин, в следствие на проникването, до края на 1975 г. „polimilis“ остават само с една оперативна команда извън пределите на Страната на баските.

Парализирана от тежкия удар, ЕТА (p-m), използвайки сложното положение, пристъпва към изграждането на френска инфраструктура. Тук, във френската част на Страната на баските, „polimilis“ организират серия курсове за политическа подготовка на избягалите от Испания другари. Тук за първи път на сцената излиза Едуардо Морено Бергарече („Пертур“), фактически единственият останал на свобода член на ръководството на организацията, който се превръща в основен теоретик.

Що се отнася до ЕТА (m), то тя с още по-голям ентусиазъм продължава своето настъпление срещу правителствените сили. Между май и август 1975 г. „milis“ провеждат нова военна кампания срещу представители на правоохранителните органи и техните „доброволни помощници“, която завършва с непосредственото убийство на трима служители на полицията и трима информатори. Трима гвардейци загиват в хода на многобройни сблъсъци с бойци на ЕТА (m).

Връщайки се към „polimilis“ можем да кажем, че в съответствие със своята организационна схема, която предвижда едновременното развитие на военната и политическата дейност под едно ръководство, ЕТА (p-m) през 1975 г. се отличава и с редица чисто политически инициативи.

Въпреки нарастващите вътрешни проблеми и липсата на подкрепа от страна на други организации, в края на август „polimilis“ инициират протестна кампания срещу осъждането на смърт на Отаеги и Гармендия, към която скоро се присъединяват няколко хиляди работници от всички краища на Страната на баските. На 26 август 350 политически затворници в испанските затвори започват гладна стачка, която продължава три седмици. На 28 август всеобща стачка парализира Биская и Гипускоа; в Навара и Алаве стачките са по-малко масови, но носят значителен характер. На 28 август редом с тях се провеждат стотици демонстрации в почти всички градове в Страната на баските, като на някои места приключват с ожесточени сблъсъци с полицията. През следващите няколко дни мобилизацията се засилва, въпреки масовите арести и опитите за разпръсване от страна на полицията. В тази седмица на протести са арестувани повече от хиляда души, а един човек, – активистът на „Баското комунистическо движение“ Хесус Гарсия Рипалда от Сан Себастиан, – е убит.

В същото време военният съд, който се провежда с нарушения, които са често срещано явление, както се и очаква, осъжда на смърт двамата бойци на ЕТА. На 17 септември същата присъда е постановена и на петима активисти на испанския „Революционен антифашистки и патриотичен фронт“. На 19 септември още един боец на ЕТА (p-m) Хуан Паредес Манот, задържан преди няколко месеца в Барселона, също получава най-високата мярка.

Вниманието на обществото е насочено към Министерския съвет, който на 26 септември трябва да ратифицира присъдите на военните трибунали. Въпреки масовите протести и дори намесата на чуждестранни дипломати, съветът потвърждава смъртните присъди на Отаеги, Монат (по отношение на Гармендия смъртното наказание е заменено от доживотен затвор заради здравословното му състояние) и трима членове на FRAP – Хосе Луис Санчес Браво, Хосе Баена и Рамон Гарсия Санс. На следващия ден и петимата са застреляни.

Последните наказани от франкизма: Отаеги, Баена, Санс, Браво и Манот

Последните наказани от франкизма: Отаеги, Баена, Санс, Браво и Манот

След изпълнението уличните протести още повече се радикализират. Някои европейски правителства обявяват бойкот на испанския бизнес, в много страни дипломатическите представителства на Испания са подложени на атаки. След опожаряването на посолството в Лисабон, Испания оттегля посланика си от Португалия. 19 страни правят същото по отношение на испанската държава. Страната на баските в продължение на месец е парализирана от всеобща стачка и многохилядни протестни акции.

Обкръжен отвсякъде, Франко събира своите съратници на 1 октомври на Източния площад в Мадрид, където, в условията на нагнетяваната от медиите антибаска и антиевропейска истерия, диктаторът, съпроводен от принц Хуан Карлос, прави последната си реч. В този момент Франко, както и режимът му, представлява ходещ труп; всички осъзнават бъдещата му недееспособност и силната реч, която се изрича от устата на стареца, е възприета от по-голямата част от населението като фарс. Единственото събитие, „разнообразяващо“ този ден, е появата в страна на новата въоръжена структура, – Grupos de Resistencia Antifascista Primero de Octubre (GRAPO – Група за антифашистка съпротива Първи октомври), – която дебютира със застрелването на четирима полицейски агенти в столицата на Испания.

Призивът на режима да се засилят редиците срещу „враговете на отечеството“ не е чут от никого. На 30 октомври, в самия разгар на политическата криза, здравето на Франко рязко се влошава, и Хуан Карлос отново поема пълната власт. След дълга агония, диктаторът умира на 20 ноември 1975 г. Хуан Карлос Бурбон е назначен за държавен глава, а два дни по-късно е обявен за крал.

Започва дълга борба в рамките загиващия режим как да се процедира в бъдеще. „Твърдото ядро“ на франкизма, – представители на армията, фалангата, ултрадесните организации, – естествено препоръчва запазване на франкизма без Франко, но с премахването на Кареро Бланко не могат да намерят толкова ярка фигура, която да организира различните сектори на режима, а и международната обстановка не съдейства за установяването в Испания на нов авторитарен режим.

Втората позиция цели да се установи посредством реформи формална демокрация като в европейските страни, но без осъждане на престъпленията на франкизма, без преразглеждане на правата за собственост, без реална трансформация на държавните институции. Тази позиция се потвърждава от умерения сектор на франкизма, който прекрасно разбира невъзможността от запазване на режима в старата му форма.

Третата позиция, – пълно скъсване с миналото и създаване на държава с истинска народна демокрация, – се защитава от силите, опозиционни на франкизма, които в Испания са Комунистическата партия и Испанската социалистическа работническа партия, а в Страната на баските – ЕТА и Националистическа баска партия. Не след дълго твърдата решимост за борба за установяване на демокрация у повечето от тези организации буквално се изпарява.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s