ЕТА. 18. Milis и Polimilis

След смъртта на Кареро Бланко за нов председател на правителството е избран Карлос Ариас Наваро, крайнодесен франкист, който по време на работата си в провинциалния съвет на Малага в следвоенно време си спечелва прозвището „Шакал“. Речта на Наваро, произнесена в стъпването в длъжност, вдъхва надежда на някои наивни оптимисти за реформи, но на 2 март тези крехки надежди рухват – в този ден посредством удушване с гарота е наказан каталунският анархист Пуч Антик. Правителството възнамерява да продължи и по-нататък да провежда репресивна политика.

На 25 април 1974 г. в съседна Португалия се случва Революцията на карамфилите; встъпилите прогресивно настроени военни слагат край на дългогодишния фашистки режим. През юли същата година чрез народна мобилизация пада гръцката хунта на полковниците. Между тези две събития в Испания също се случва знаково събитие, което предвещава скорошни промени: през юни Франсиско Франко е хоспитализиран със съмнение за тромбофлебит и пълната държавна власт се поема от принц Хуан Карлос. Става ясно, че 81-годишният диктатор няма да го бъде дълго, особено след смъртта на най-близкия му сътрудник, – Кареро Бланко, – старецът изпада в дълбока депресия, съпроводена със спад в умствените и физически способности.

В навечерието на смъртта на тиранина, опозиционните политически групи засилват дейността си. Комунистическата партия на Испания сформира съюз от няколко политически сили, така наречената Демократична хунта, докато Испанската социалистическа работническа партия, – втората лява партия по численост в страната, – образува блока Платформа за конвергенция. В крайна сметка и двете коалиции се съединяват, образувайки т.н. „Платахунта“, която изразява интересите на по-голямата част от опозиционните сили.

Повечето бойни сектори на левия лагер също започват да се раздвижват в очакване на последната битка с умиращия франкизъм. Възникват лявонационалистически организации за въоръжена борба в Каталуния, Галисия и Канарските острови. Активизират се анархистките групи, а на сцената се появява „Революционен антифашистки и патриотичен фронт„.

В Страната на баските ЕТА разглежда ситуацията като потенциална възможност да разшири борбата за национална и социална независимост. В тази връзка трябва всички други политически сили да осъзнаят необходимостта от радикални промени. Въпреки това, организацията изпитва липса на широка социална база за развитие на борбата, даже ситуацията се усложнява още повече с вътрешен смут.

Стълкновенията с Работническия фронт неотдавна са нищо в сравнение с избухналия конфликт в самия Военен фронт. Превръщайки се в основен оперативен сектор на организацията, Военният фронт включва в себе си бойци от най-различни политически направления. Могат да се видят четири водещи сектора, съставляващи военния апарат: тези, които са във Военния фронт от самото начало, поддържащи „групата на петимата“; тези, които са от ЕТА Sexta; тези, които идват в организацията от младежкото крило на Баската националистическа партия; и, накрая, най-новите, които нямат дълга политическа биография. До лятото на 1974 г. всички тези сектори условно казано се разделят на два лагера в мненията си по повод развитието на бойната дейност: „военен“ (militar/milis) и „военно-политически“ (politico-militar/polimilis).

Първите продължават „славната“ традиция на националистите, обезпокоени от това, че военният апарат е излишно погълнат от решенията на политическите въпроси, което може да доведе в бъдеще до отказ от националистическата линия, както и от въоръжената борба като метод. Вторите разглеждат първите като „милитаристи“, които отделят твърде много внимание на собствения си национализъм без оглед на революционните цели на борбата. Въпреки това, за момента работещите заедно „milis“ и „polimilis“ успяват да изгладят противоречията си пред лицето на полицейските репресии.

През 1974 г. репресиите се развихрят с нова сила. През първите шест месеца в ръцете на властта попадат повече от петдесет бойци на организацията. Арестите на „етарас“ често са придружени с продължителни престрелки, ранени, а понякога и убити. Така на 28 август по време на борба с полицията с изстрел в главата е тежко ранен 23-годишният Хосе Антонио Гармендия, оставайки инвалид за цял живот. На 11 септември в хода на полицейска засада в Индаучу, един от кварталите на Билбао, е убит агент на органите на реда, който се опитва да залови един боец на ЕТА. В същия ден по време на друга засада е убит Хон Урселай. В отговор на смъртта му, организацията решава да осъществи акт на отмъщение, чиито последици ще бъдат ужасяващи.

Хон Урселай

Хон Урселай

На 13 септември „етарас“ залагат бомба в мадридското кафене „Rolando“, разположено в близост до централата на испанската полиция. То често е посещавано от служители на правоохранителните органи. Взривът убива 13 човека, но сред тях е само един полицай. Всички останали са обикновени граждани и служители на заведението.

CAFETERIA_ROLANDOАко на пръв поглед излиза предположение, че зад терористичния акт може да стоят крайнодесни, – вече са извършвани подобен род покушения в Италия, – то няколко дни по-късно, когато полицията започва операция против мадридската структура на „етарас“, няма повече съмнения. Зад кошмарното клане стоят баски.

Ръководството на ЕТА, не по-малко потресено от резултатите от своята дейност, на 15 септември излиза с комюнике, в което отхвърля отговорността за инцидента, опитвайки се да се оправдае, че случилото се е дело на неизвестни престъпници. Казва се, че кафенето е място за забавление на мадридската буржоазия, че неговите служители са близки приятели на полицията, че агентите постоянно посещават заведението, че борбата не може да бъде идеална…

Всичко това вцепенява редовите активисти, които не очакват, че лидерите могат да направят такива наказателни действия срещу полицията по този див начин. Очертаващото се вътрешно напрежение води до решението за провеждане през октомври на „Малка асамблея“.

Тук се разгаря полемиката между „milis“, които искат публично да се поеме отговорност за акцията в кафенето, и „polimilis“, които предлагат да прикрият участието си. Повечето от участниците приемат втория вариант.

В момента, когато се провежда събранието, организацията де факто е разделена на две части по организационния въпрос. Повечето членове на ръководството подкрепят предложението за създаване на клетки с политически активисти, независими на местно ниво, но координиращи се от регионални представители на организацията, които да отговарят и за ръководството на въоръжените действия. Този „военно-политически“ сектор се опитва да модернизира традиционната структура на фронтовете, комбинирайки военните и политическите действия, докато „военният“ сектор настоява да се разделят ясно функциите, страхувайки се от пагубните последствия от въздействието на държавните репресии.

„Milis“ напускат събранието, твърдо решени да продължат своя курс, уверени в това, че срещата няма силата на Асамблея и на нея не може да се променя в една или друга посока структурата на организацията. Въпреки напускането на опонентите, „polimilis“, обсъждайи проект за реорганизация, взимат решението да се проведе през януари 1975 г. втората част на VI Асамблея, за да се увековечат измененията.

Веднага след тази среща „polimilis“ развиват бурна агитационна дейност, като постигат одобрение на проекта за преструктуриране от повечето „етарас“. Като се има предвид, че контролът над апарата на ЕТА се намира в по-голямата си част в ръцете на „военно-политическия“ сектор, може би няма никакво съмнение какви ще бъдат резултатите от Асамблеята. В този момент позициите на „polimilis“ в ръководството на организацията се отстояват от Иняки Мухика Ареги „Ескера“, докато „военният“ блок се представлява от ветерана в „Операция Чудовище“ Хосе Мигел Беняран „Аргала“.

Разделението се оформя в края на 1974 г., когато двете организации, оставайки с името, историята, идеологията и традицията на ЕТА, пристъпват към осъществяването на собствени военни и политически акции. За разлика от миналите конфронтации, и двете групи са с идентични идеологически позиции, защитавайки независимостта на Страната на баските и социализма. Разликите са по тактическо-стратегическа линия. Въоръжената борба и на двете фракции се разбира като адекватна форма на борба за реализирането на тези цели, въпреки че „polimilis“ в първите етапи в много отношения изпреварват „milis“ в развитието на военното дело.

Няколко седмици след разкола вниманието на обществеността не само в Страната на баските, но и в цяла Испания е приковано към протестите на баските политически затворници, които по това време наброяват 245 човека, като повечето са от ЕТА. В рамките на няколко месеца „етарас“ подготвят обща гладна стачка с цел да постигнат смекчаване на условията за задържане във връзка с променената политическа ситуация. На 24 ноември 1974 г. започва акция, в която взимат участие 158 затворници от 22 затвора, придружена от активните действия на ЕТА(p-m), която пуска няколко призива за всеобща стачка в знак на подкрепа към арестуваните. На призивите откликват всички ключови организации от така наречената „националистическа левица“ (LAIA, MCE и ORT), което води до провеждането на няколко големи стачки (на 11 декември в цялата Страна на баските спират работа 200 хил. човека). Паралелно с това „polimilis“ организират демонстрации и шествия в знак на протест с гладуващите, които почти навсякъде завършват с нападения от страна на полицейските сили, които се срещат с камъните и „коктейлите Молотов“ на протестиращите.

Допълнителен фактор към протестната кампания са осъществените от „polimilis“ преки военни акции. Първият загинал боец на ЕТА(p-m) е Игнасио Ипарагире, застрелян на 29 октомври в хода на нападение срещу патрул на Гражданската гвардия, по време на което „етарас“ също убиват един агент. Въпреки последвалите арести и задържания в първите дни на декември организацията изпълнява няколко подривни атаки. На 14 декември отново е осъществено нападение срещу гвардейски патрул, в хода на което е тежко ранен офицер от Информационната бригада. Кулминацията на военната кампания е подриването на автомобил в Арасате. Резултатът е убийството на командващия местната Гражданска гвардия и съпровождащия го колега. На следващия ден по време на обир на банка в Урдулисе команда на „polimilis“ стреля по гвардейски патрул, тежко ранявайки двама агенти.

В тези условия на изострена политическа борба в Страната на баските се провежда втората част на VI Асамблея, на която първа цигулка са „polimilis“. Обобщавайки последните месеци, деятелите на „военно-политическия“ сектор учредяват редица нови „дъщерни“ организации, своеобразни масови фронтове на ЕТА:

 – Hauzo Batzarrak, „Съседско движение“, обединяващо хора по териториален принцип;

– Comités Abertzales, „Патриотични комитети“, действащи в рамките на социалното движение;

– Ikasle Abertzale Mugimendua, „Студентско патриотично движение“ заемащо мястото на разгромената от властите „Студентска патриотична социалистическа организация“ (Ikasle Abertzale Sozialisten Erakundea);

– Herrikoi Batasuna, „Народен съюз“, призоваващ към обединение на цялата баска лява опозиция, превръщайки се като нещо в баска „Платахунта“.

По работническия въпрос е решено да се засилят позициите на „Работническите патриотични комисии“ (Langile Abertzaleen Batzordeak).

Що се отнася до въоръжените действия, то е потвърдено, че стратегията на развитието им зависи от натрупването на военна мощ, хора и материални ресурси за бойния апарат. Именно от този фактор зависи дали организацията ще премине към директна конфронтация с държавата, възнамерявайки да постигне военна победа, или бойните действия ще принудят държавата да предприеме благоприятни за ЕТА компромиси.

За укрепване на военната мощ, както вече беше казано, примитивните бойни действия са на плещите на политическите активисти, обединени в клетки, координирани от представители на организацията. При по-сложни задачи се създават специални команди (Komando Bereziak), включващи най-опитните бойци.

По време на тези първи няколко месеца след разкола, ЕТА(m) остава в сянка, не извършвайки нито военна, нито политическа дейност. „Milis“ не се конкурират напразно със своите „военно-политически“ опоненти, защото са уверени, че хегемонията на „polimilis“ няма да продължи дълго. Според тях ЕТА(p-m) е жертва на собствения си организационен модел и ако не бъде унищожена, то ще бъде отслабена от репресиите в близко бъдеще. Във връзка с всичко това, „военният“ сектор взима решение напълно да спре с „настъпателните“ операции, като се концентрира върху акциите за самоснабдяване, т.е. приема „тактическо отстъпление“. Паралелно с това изгражда връзки сред политическите затворници, а също и в чужбина, с цел разширяване на доста малката „военна“ фракция.

През първите месеци ЕТА(m) пристъпва към изграждането на собствен политически апарат, легално политическо крило, – „Социалистическа баска партия“ (Eusko Alderdi Sozialista), – която веднага установява тесни връзки с „родствената“ „Социалистическа народна партия“ (Herriko Alderdi Sozialista) от френската част на Страната на баските.

За ЕТА(m) военно-политическият модел е отказ от евентуална намеса в голямата политика в условията на бъдеща формална демокрация, защото, според мнението на „milis“, сегашната концепция на „военно-политическия“ сектор с нищо не се отличава от провалената концепция на „фронтовете“, която никога не е работила ефективно и коректно. Тъй като „военната“ фракция вижда своята мисия повече в осъществяването на актове на въоръжена пропаганда на „патриотичната левица“, оставяйки политическата сфера на дейност отделно от бойната структура, „партията от нов тип“, способна да си сътрудничи с други сили и да анализира настоящата ситуация, не допуска организацията да се отдели от реалността.

И когато през май 1975 г. ЕТА(m) пристъпва към въоръжено действие, нейната поява е наистина изненадваща, защото изглеждаше полумъртва и нямаше признаци, че тя ще излезе от това състояние.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s