ЕТА. 17. Напускането на Работническия фронт

Въпреки че подготовката на „Операция Чудовище“ поглъща голяма част от силите на ЕТА през 1973 г., организацията не оставя дейността си и на другите фронтове. Както вече беше казано, в първата част на VI Асамблея възникнаха противоречия между Военния фронт и Работническия фронт по въпроса за сътрудничеството с масите. За решаването на този въпрос на 12 октомври е проведена „Малка конференция“ с отговорното участие на двата сектора, която преминава в доста напрегната форма.

На първо място, представителите на военното направление упрекват своите колеги в това, че въпреки многото политически затворници, Работническия фронт така и не успява да организира структура, способна да поддържа поне минимални отношения с тях. Жалните писма от затворите са потвърждение за това. Дума по дума възниква конфликт, като след това се преминава в обсъждане на работата на военния апарат, твърдейки се, че е неефективен. Имайки предвид интензивността на конфликта, всички участници скоро, банално карайки се, напускат заседанието.

В действителност, зад вътрешните боричкания се крие проблемът на взаимодействие между въоръжената и политическата борба. През 1973 г. продължават размириците в работническата среда и този път Работническият фронт на ЕТА не играе никаква решаваща роля в тях. Особено се засилват встъпленията на трудещите се в бързо индустриализиращата се Навара, и тук отговорните лица могат със съжаление да признаят, че профсъюзните активисти изпитват голямо влияние от Комунистическата партия на Испания и другите радикални леви групи. И по ирония на съдбата, някои от тях, – такива като ЕТА Sexta и „Баско комунистическо движение“, – явяващи се продукт от разкола на ЕТА, успешно използват националния въпрос в засилването на процеса на профсъюзната борба.

Ето защо олигархията в Навара не се бои нито от ЕТА, нито от „традиционните“ националисти, не играещи никаква роля в лагера на трудещите се, а от масовото организирано работническо движение, контролирано от леви и ултралеви. Подобна ситуация назрява и в Гипускоа, където, по мнението на отговорните за Работническия фронт, ЕТА скоро ще бъде изолирана от широките маси. И въпреки тази опасност, организацията, посредством засилена работа в това направление, отново пристъпва към бойни действия, прекъснати след смъртта на „Чикия“, осъществявайки през есента на 1973 г. няколко десетки акции, най-големите от които са неуспешното нападение със заминиран автобус срещу контролно-пропускателен пункт на Гражданската гвардия в Сан Себастиан на 8 октомври и подриването на кола с динамит в близост до казарма на Гражданската гвардия в Ордисия.

Връщането към активни бойни действия е съпроводено със закономерен ръст на полицейските репресии. Още през юни организацията поема първите загуби: по време на полицейска засада в квартала на Билбао Индаучу са тежко ранени и арестувани Иманол Мичелена и Хесус Мария Сабарте Гарац, който заменя загиналия „Чикия“ в ръководството на Военния фронт. На 28 ноември Хосе Ечебария и Хосе Луис Пагасауртундуа умират по време на сглобяване на бомба. На 6 декември 1973 г. в хода на разследването на този инцидент полицията открива и обсажда апартамент в Сан Себастиан, където се крие Хосу Артече. След дълги проговори в апартамента са хвърлени няколко газови гранати, а след това, бъдейки близо до прозореца, полицейски снайперист го убива.

Хосу Артече

Хосу Артече

Така през 1973 г. загиват четирима участници в организацията. Взривът, отекнал след една седмица и половина в Мадрид, убивайки Кареро Бланко, е своеобразна морална компенсация за организацията, която за последните две години губи осем човека.

В същото време, в резултат на убийството на Кареро френската полиция, получила сведения за бягството на извършителите във Франция, усилва преследванията срещу членове на баската политическа емиграция. В крайна сметка, постановлението от 10 януари 1974 г. на правителството принудително разпуска свързаната с ЕТА организация „Enbata“, базираща се във френската част на Страната на баските. През март най-младите и радикални представители на организацията се преобразуват в „Социалистическа народна партия“ (Herriko Alderdi Sozialista). Паралелно с този процес на политическата сцена се появява националистическа група „Iparretarrak“ („Северняци“), образувана през 1972 г. и поставила си в качеството на основен метод достигането на независимост на Страната на баските посредством въоръжена борба. В този случай – против френското правителство. Следва да се отбележи, че въпреки изключително радикалната риторика, „Iparretarrak“ не се отличават с много радикална дейност. Достатъчно е да се каже, че тези апологети на въоръжената борба до 1978 г. напълно легално осъществяват своята политическа и революционна дейност. По време на забраната й от френското правителство през 1978 г. на сметката на „Iparretarrak“ се числят пет „акции на пряко действие“: най-вече безкръвни.

IPARRETARRAKВ испанската част на Страната на баските нещата също не стоят на едно място. На 3 април 1974 г. полицията открива конспиративно жилище на боеца на ЕТА Колдо Ицтуета в Памплона. По време на щурма на жилището Ицтуета оказва съпротива, но е хвърлен от четвъртия етаж от ядосаните агенти, които най-накрая го залавят. В същата вечер команда на „етарас“ в Аспейтия убива гвардееца Грегорио Посадаса, известен в града със своята привързаност към репресиите.

На 20 май на брега на морето в пограничния град Ондарибия трима „етарас“ влизат в засада, прибирайки се от Франция. Почти веднага попадат в лапите на чакащата ги полиция. В резултат на това, Хосе Луис Мондрагон и Хавиер Мендес са застреляни. Третият, Хосе Луис Арондо, всъщност е внедрен в организацията агент-провокатор, който повежда другарите на сигурна смърт. Трябва да кажем, че Мондрагон и Мендес, напуснали ЕТА заради своите дисидентски настроения, се прибират в страната с цел да организират нова, алтернативна група на въоръжена борба, като са имали в началото намерение да извършат няколко акции за самофинансиране. Арондо, отличаващ се с подозрително поведение, отдавна е „персона нон грата“ сред испанските „етарас“, въпреки че все пак успява да спечели доверието на някои френски политически емигранти, и това е всичко.

На 31 май опитът да се обере банка в Беасайн се увенчава с престрелка между „етарас“ и полицията, по време на която е ранен един от четиримата нападатели. Имайки предвид, че двама от укриващите се, Хосе Луис Пагоага и Франсиско Хавиер Айя Сулайка, може да са участвали в покушението на Кареро Бланко, командващият Гражданската гвардия Хосе Вега Родригес разпорежда да се направи мащабна кампания по проследяване на нападателите, а след това той самият пристига в Беасайн, за да участва лично в залавянето им. На помощ идват две хиляди полицаи, три хеликоптера, една дузина джипове, мотоциклети и кучета. Въпреки тези огромни усилия, резултати няма. Едва на 2 юни един от издирваните се сблъсква с патрул на Гражданската гвардия, но успява да избяга, убивайки един от агентите. Скоро и четиримата отиват невредими във Франция.

Две подобни действия показват, че и на този етап ЕТА се намесва активно в социалните конфликти. На 29 април в Сан Себастиан команда „етарас“ атакува вилата на собственика на предприятие „Herederos“ Рамон Мухика и, изкарвайки уважавания господин и неговите гости на улицата, подпалва къщата. В същия момент бомба разтърсва офис на франкисткия профсъюз в Ерентерия. На 27 юни „етарас“ повтарят своята „двойна акция“ но този път в огъня изчезва вилата на собственика на предприятие „Emua“, а взрив се случва в представителството на жълтия профсъюз в същата фабрика в Толоса. В първия случай собственикът е наказан заради презрителното си отношение спрямо трудещите се, а във втория случай „етарас“ със своите действия искат да сложат край на репресиите, прилагани към работниците, които незаконно стачкуват.

През юни 1974 г. се провежда още една „Малка конференция“, на която започва полемика между нелегалните и легалните активисти на организацията.

Резултатът от предишните дискусии с Работническия фронт е решението на ръководството да противодейства на нов възможен разкол чрез реформиране на структурата. Въведени са първите „пилотни зони“, обединяващи политическата и военната дейност под ръководството на един-единствен човек, въпреки че изпълнението на тези задачи ще бъде възложено, както и преди, на два изолирани един от друг апарати.

В един момент активистите от Работническия фронт забелязват, че дейността по организирането на клетки в работническата среда заобикаля техния сектор. Това е достатъчно, за да вземат решението да напуснат ЕТА. „Малката конференция“ става мястото, където „работническите“ представители директно заявяват за невъзможността на по-нататъшната им работа в рамките на организацията. Тази позиция е подкрепена не толкова с факти, колкото с емоционални спекулации и лични обвинения. Формално членовете на Работническия фронт са изгонени от редиците на ЕТА по традиционното обвинение във „фракционна и конспиративна дейност“.

Почти целият апарат на фронта в провинция Гипускоа и една част от него в провинция Биская се оформят в нова организация, „Патриотична революционна партия на трудещите се“ (Langile Abertzale Iraultzaileen Alderdia), която по-късно се превръща в доста страховита сила. Повечето трудови активисти от Биская продължава своята дейност в автономен режим.

За разлика от предишните разцепления, този път разделението не е съпроводено с конфронтация. На първо място, защото деятелите на Работническия фронт не само не искат да останат с името на ЕТА, но и напълно се дистанцират от нея, тъй като засиленото внимание на властите към „етарас“ е една от основните причини да напуснат организацията. На второ място, няма никакви идеологически разногласия по въпроса за комбиниране на национализма и социализма, защото и двете структури следват един и същ политически курс.

Излизането от ЕТА на Работническия фронт с оформянето му в новата организация LAIA на практика разширява дейността на така наречената „националистическа левица“, която по това време заема позицията на хегемон сред младежите, напълно измествайки „традиционния“ национализъм. В допълнение към организациите, по-рано породени от „етарас“, – „Баско комунистическо движение“ (бившите ЕТА-berri), „Комунистическа революционна лига“ (бившите ЕТА Sexta) и „Революционна организация на трудещите се, – през 1974 г. възникват „Патриотични баски комисии“ (Langile Abertzaleen Batzordeak), силно обединение от независими профсъюзи за „освобождение на баската работническа класа“. Лагерът на „патриотичната левица“ е широк и разнообразен. И именно ръководството на ЕТА осъзнава, че тласъкът на развитие на тази самобитна идеология се дължи именно на „Баско отечество и свобода“. Тя и само тя е двигател на развитие, настоящ авангард, концентриращ най-радикалната част от „националистическата левица“, зад която се намират по-умерени и по-разумни организации и групи. Дейността на „етарас“ кара много млади хора да се организират, а не да вървят след остарелите „традиционни“ догми.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s