ЕТА. 16. Операция Чудовище

През 1971 г. „етарас“ правят редовни пътувания до Мадрид. Целите на тези пътувания са различни. В политически план е необходимо да се направят връзки с испански леви организации, да се дискутира с техните представители лице в лице за възможното създаване на съюзи и обединения. Във военен план става въпрос за необходимостта от създаване в испанската столица на „външна“ инфраструктура, тъй като Мадрид, – значително превъзхождащ градовете в Страната на баските, – дава прекрасна възможност за осигуряване на ресурси. Такава инфраструктура би могла да помогне в изпълняването на преки въоръжени акции срещу ключови представители на режима.

Сред многото баски пътници е и Хосе Мигел Беняран Орденяна, по-известен като „Аргала“. Марксист-интелектуалец, който първоначално се присъединява към ЕТА Sexta и дори взима участие в разработването на план за бягство на подсъдимите в процеса в Бургос чрез прокопаването на тунел, „Аргала“, както и много други, в крайна сметка преминава в ЕТА V, ставайки професионален революционер, един от най-талантливите и дейни служители на Културния фронт на организацията в Биская. На него принадлежи знаменитата фраза: „Аз говоря с всички, превръщайки бойци в интелектуалци и интелектуалци в бойци“.

В края на 1971 г. „Аргала“ се среща в Мадрид със съпружеска двойка, която в бъдеще ще играе важна роля в популяризирането на ЕТА и въоръжената борба. Става въпрос за Алфонсо Састре, престижен драматург, привърженик на Комунистическата партия на Испания, и жена му Ева Форест, лекарка и каталунска писателка. Чрез тях „Аргала“ стига до хора, които са готови да помогнат на ЕТА в столицата, като повечето от тях също са от Комунистическата партия на Испания. Посредством системни обсъждания със симпатизанти, в началото на 1972 г. „етарас“ разбират крайно важна за тях информация: оказва се, че адмирал Кареро Бланко, който е и заместник-председател на правителството, всеки ден посещава в един и същи час литургията в църквата, разположена в центъра на Мадрид, на улица Серано. Въпреки тази ценна информация, ЕТА до края на 1972 г. не взима никакво конкретно решение.

Въпреки това, в края на 1972 г. „Аргала“ и неговия другар Хосе Луис Перес Беотеги окончателно се преместват в Мадрид с намерението да развиват проекта, одобрен от ръководството: става дума за отвличането на Кареро Бланко и освобождаването му в замяна на амнистия за всички политически затворници в Испания, по-голямата част от които, около 150 души, – принадлежат към ЕТА.

Кареро, наред с принц Хуан Карлос и самия Франко, е един от най-важните деятели на режима, така че съвсем закономерно ръководителите на организацията смятат, че всички техни искания ще бъдат изпълнени. Поради доста напредналата възраст на Франко, едва ли има някой, който се съмнява, че дните му са преброени. Режимът се подготвя да смени управляващото лице. Законът за наследството от 1947 г. определя Испания като кралство, но въпреки че Франко не е част от кралското семейство, той има право да провъзгласи краля. За известно време тронът е пуст. Посредством различни интриги, през 1969 г. най-накрая е определен основният претендент за престола – това е Хуан Карлос I де Бурбон, най-големият син на граф Барселонски, който, съгласно логиката на наследяването на трона, е трябвало да стане крал, но не е станал, защото по-рано участва в конспиративна дейност срещу Франко. Испанският диктатор се съмнява, че Хуан Карлос, възпитан в типичен фашистки дух, ще продължи традицията на франкисткото управление. За да се запази режима, зад гърба на краля трябва да стои „силен човек“, който е способен да управлява страната с желязна ръка. Именно такъв човек според Франсиско Франко е адмирал Кареро Бланко, който е утвърден в прилагането на репресии срещу „враговете на отечеството„.

В началото на 1973 г. започва разработването на операцията за похищението на адмирала, която „етарас“ кръщават заради физическите данни на адмирала с името „Чудовище“. Цялото събитие получава названието „Операция Чудовище“.

След проучването на околността на църквата и маршрута на Кареро Бланко, е разработен много труден първоначален план, защото е необходимо да се неутрализира добре охраняемия адмирал точно в църквата, – разположена в центъра на Мадрид срещу генералното консулство на САЩ, – а след това трябва да бъде преместен в тайна квартира на булевард Кастеляно, една от главните транспортни артерии на града, която се намира доста далеч от мястото на действие. Проектът трябва да привлече огромно количество хора и материални ресурси: планира се дори да се изгради в един от апартаментите болница, ако някой от участниците в операцията бъде ранен.

Към края на пролетта на 1973 г. подготвителната работа до голяма степен е завършена. На майското събрание на ИК на ръководителите на Работническия фронт е съобщена информацията за подготовката на мащабната операция от Военния фронт. Само няколко дни преди предвидената дата се случва нещо неочаквано и целият план отива по дяволите. Крадци влизат в квартирата, в която трябва да бъде натикан похитения Кареро Бланко, а след това влизат и в престрелка с патрул. Страхувайки се, че по време на оперативния контрол ще бъде разбрано, че договорът за отдаването под наем на квартирата е направен с фалшиви документи, наемателите я напускат. Трябва да се изготви нов план.

Докато се разработва новият проект, идва новина, която коренно променя намеренията на „етарас“: на 9 юни Кареро Бланко е назначен за председател на правителството. Вследствие на това се премества в нов офис и охраната му е значително усилена. Осъзнавайки, че навикът да посещава църквата ще се промени, бойците отлагат за известно време „Операция Чудовище“.

През септември 1973 г. команда „етарас“, която получава името в чест на убития ръководител на Военния фронт Еустакио „Чикия“ Мендисабал, отива в Мадрид. Както се и очаква, мерките за сигурност около Кареро Бланко са значително засилени. Той разполага с трима нови бодигардове, така че вариантът за похищението отпада. Не е изненада, че след това възниква идеята за убийство на адмирала, като причини за това също са намерени. С ликвидацията на Бланко „етарас“ се надяват да предотвратят продължаването на франкизма без Франко. Но и сега проблемът не е решен: въпреки че адмиралът продължава да посещава църквата в един и същи час, охраната около него създава проблеми за убийците му.

Отказът от отвличането на Кареро Бланко означава, че и проектът за освобождаването на политическите затворници също отпада. За да спаси положението, друга команда „етарас“ се опитва да осъществи отвличането на не по-малко известна правителствена фигура. За тази цел е избран бившият министър на търговията Алберто Улястрес, който, заемащ поста ръководител на фракцията Opus Dei в правителството, играе важна роля, отговаряща за отношенията на Испания с другите европейски страни. На 7 ноември се прави опит да бъде похитен Улястрес, но чиновникът отсъства по това време от дома си и планът се разпада.

Що се отнася до Кареро, след няколко седмици на наблюдение и внимателен анализ, бойците от „команда Чикия“ се принудени да се откажат от прякото нападение срещу кортежа на адмирала, тъй като е доста рисковано начинание. „Етарас“ отново се оказват в задънена улица. Щастлива случайност спасява положението.

Когато се разхожда покрай църквата, един от бойците намира обява за отдаване под наем на мазе на улица Клаудио Коельо, която е успоредна на улица Серано, където се намира храмът. Всеки ден, ходещ на религиозна служба, Кареро Бланко паркира колата си на тази тясна уличка. В този момент се появява нова идея. Преструвайки се на скулптори и художници, бойците искат да вземат това помещение и от него да прокопаят тунел под улицата. В края на тунела е планирано да се изкопае перпендикулярна линия (така цялата конструкция ще има формата на буквата Т), и навсякъде в тази линия ще бъдат разположени взривове, които ще направят на парчета колата на адмирала, когато мине отгоре.

След като получават одобрение от ръководството, „етарас“ започват да действат. Мазето е наето на 10 ноември. От съобръжения за сигурност тунелът започва да се прави на 7 декември и е готов за осем дни. След обсъждането на всички детайли, акцията е решена да се изпълни на 20 декември.

В 9:15 в уречения ден, получавайки сигнал за приближаването на колата на Кареро Бланко, боец на ЕТА, преоблечен като електротехник, слага детонатора. 75 килограма динамит, заложени под земята, се взривяват, причинявайки смъртта на тримата пътници в колата „Dodge Dart“, в това число – и председателят на правителството Кареро Бланко. Няколко минути след нападението на мястото се появява полиция, която известно време недоумява какво се е случило. Силата на взрива е такава, че тялото на адмирала е хвърлено на покрива на съседната сграда. Първоначално се разглежда версията за взрив на битова газ. Когато правоохранителните органи разбират наистина какво се е случило, изпълнителите на акцията вече са напуснали опасната зона.

calle-despuesНапускането на „команда Чикия“ от Мадрид е съпроводено с доста трудности заради засиленото разследване. Два часа след смъртта на Кареро Бланко са арестувани повече от сто активни опозиционери в столицата, но сред тях не са авторите на покушението. Филтрирайки получената информация, към вечерта властите успяват да определят списък с имената на участниците в операцията. Това обаче не помага. В началото на януари 1974 г. всички членове на „команда Чикия“ се намират във Франция.

Ефектът от убийството на Бланко е огромен. В същата вечер на 20 декември ЕТА пуска съобщение, в което се посочва, че смъртта на адмирала е в отговор на смъртта на членовете на организацията, а също и акт на борба срещу националното потисничество, за установяване на социализъм в Страната на баските, за освобождение на всички угнетени в Испания.

Въпреки факта, че ликвидира председателя на правителството и обективно осуетява плановете на Франко за запазването на режима след смъртта му, организацията не избягва критиките, свързани с методите на действие. Всички, абсолютно всички, – като се започне от Националистическа баска партия и се стигне до испанските комунисти, ръководството на които приема „еврокомунизма“, – в една или друга форма обвиняват ЕТА в екстремизъм. Пресата, не вярвайки че организацията може да нанесе толкова мащабен удар, започва да търси „истинските“ виновници за трагедията, сред които може да са бойци на ИРА, ОАС, африкански наемници… и дори агенти на ЦРУ. ЕТА е принудена да публикува четири специални съобщения, опровергавайки всички спекулации около убийството на адмирала.

През март 1974 г. Ева Форест взима разширено интервю от участниците в „команда Чикия“, които се намират във вила в Сибуру, която е на ветерана от анархисткото движение Марк Легаси. По-късно, правейки необходимите конспиративни поправки, пропагандният отдел на ЕТА от името на писателката с псевдоним Хулен Агире пуска интервюто във вид на книга, която доста бързо се превръща в бестселър сред испанските леви в нелегалност, увеличавайки имиджа на организация до невъобразими височини и карайки много млади хора, – не само баски, но и галисийци, каталунци и испанци, – да помислят върху въоръжените методи на политическо действие.

agirreИзточник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s